Р Е Ш Е Н И Е
№24
гр. Хасково, 01.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито съдебно заседание на петнадесети януари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1077/2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК).
Образувано е по жалба от С.Д.С. ***, подадена чрез пълномощник адв. В.П.,
против Решение № 296 от 09.09.2020г. на директора на Териториална дирекция на
Национална агенция по приходите гр. Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата му, срещу Разпореждане с изх. № С200026-137-0007036/14.08.2020г.,
издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, в обжалваната
му част, в която не се прекратява поради изтекла погасителна давност събирането
на публични вземания в общ размер на 6285.51 лева по изпълнително дело №
26030088220/2003г.
В жалбата са развити съображения за
незаконоъсобразност на решението, като се оспорват изводите на административния
орган за наличие на основания за изтичане на давността. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – Директор на ТД на НАП гр.
Пловдив, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Р. излага
съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид обжалвания
административен акт, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се установява,
че в регионална дирекция – Пловдив на Агенция за държавни вземания по отношение
на С.Д.С. е образувано изпълнително дело № 88220/2003г. за принудително
събиране на публични вземания, установени с изпълнителен лист
№458/02/04.09.2003г., издаден от Районен съд Бургас за сумата в общ размер на
514.13 лева.
С Разпореждане за присъединяване с изх. №
088220/2003 /000002/13.03.2015г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив, офис Хасково е допуснато присъединяване в изпълнителното производство
на публични взискатели за следните вземания: ДОО за периода 01.01.2009г.–31.12.2009г.
по декларация образец 6 с № 260020915617089/14.04.2010г.; ДОО за периода
01.01.2010г.–31.12.2010г. по декларация обр.6 с № 260021001970083/21.04.2011г.;
ЗО за периода 01.01.2010г.-31.12.2010г. по декларация обр.6 с № 260021001970083/21.04.2011г.;
ЗДДС за периода 01.01.2013г.- 31.01.2013г. по декларация с №
26001215797/11.02.2013г.; УПФ за периода 01.01.2009г. – 31.12.2009г. по
декларация обр.6 с № 260020915617089/14.04.2010г.; ЗО за периода 01.01.2009г.-
31.12.2009г. по декларация обр.6 с № 260020915617089/14.04.2010г.; УПФ за
периода 01.01.2010г. – 31.12.2010г. по декларация обр.6 с № 260021001970083/21.04.2011г.;
УПФ за периода 08.05.2009г.– 10.11.2010г. по декларация обр.6 с № 26002082176046/16.04.2009г.;
УПФ за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. по декларация обр.6 с №
260021201641265/22.03.2012г.; ЗО за периода 01.01.2011г.- 31.12.2011г. по
декларация обр.6 с № 260021201641265/22.03.2012г.; ДОО за периода 01.01.2011г.
– 31.12.2011г. по декларация обр.6 с № 260021201641265/22.03.2012г. и глоба по
Фиш В 0645763 от 22.12.2013г. По делото не са представени доказателства за надлежното
връчване на разпореждането за присъединяване. Същото е било изпратено до
жалбоподателя чрез лицензиран пощенски оператор, върнато в цялост с
отбелязване, че писмото не е потърсено от получателя.
На 28.05.2018г. от публичен изпълнител при
ТД на НАП Пловдив, офис Хасково е издадено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с № С180026-022-0033644, с което по отношение на С.Д.С. е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, находящи се в
Банка ДСК за сумата от 5627.97 лева. Постановлението е връчено на С. на
06.08.2018г. По делото не са приложени доказателства, удостоверяващи
изпълнението от страна на посочената банка на така издаденото постановление.
С молба вх. №
С200016-000-03553/05.08.2020г., подадена до ТД на НАП Пловдив С.С. е поискал
отписването по давност на задължения за периода 2009г.- 2013г., като в молбата
си е посочил, че за редица от тези задължения не е уведомен, а същите е
установил след извършена справка в НАП от 29.07.2020г.
По повод на подадената от С. молба от
публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково е издадено Разпореждане №
С-200026-137-0007036 от 14.08.2020г., с което е прекратено поради изтекла
погасителна давност, събирането на публични държавни вземания по ИД №
26030088220/2003г., а именно за глоба в размер на 30 лева, наложена с Фиш от
22.12.2013г. По отношения на вземанията за ДОО, ЗО и ДЗПО
за периода 2009г. 2010г. 2011г. и ДДС за периода 2013г. е отказано да се
прекрати ИД № 26030088220/2003г., като е прието, че давността по отношение на
посочените задължения не е изтекла.
Така формираният изричен отказ да бъдат
погасени по давност посочените публични задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО
и ДДС е обжалван по административен ред пред директора на ТД на НАП
Пловдив, който с Решение № 296/09.09.2020г. е оставил без уважение жалбата на С.С.,
срещу Разпореждане с изх. № С200026-137-0007036/14.08.2020г., издадено от
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, в частта, с
която не се прекратява поради изтекла погасителна давност събирането на
публични вземания в общ размер на 6285.51 лева по изпълнително дело №
26030088220/2003г. Прието е от решаващия орган, че по отношение публичните
задължения по подадени декларации образец 6 за ДОО, ЗО и ДЗПО
за периода 2009, 2010 г. и 2011 г., както и за задължението по ЗДДС за периода
2013г., давността е прекъсната с издаденото разпореждане за присъединяване от
13.03.2015г. и е спряна с издаденото постановление за налагане на обезпечителни
мерки от 28.05.2018г.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, в срока по чл.
268, ал. 1 от ДОПК. Оспореният акт е съобщен на жалбоподателя
на 09.11.2020г., а жалбата против същия е подадена чрез административния орган
на 13.11.2020 г.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
В рамките на служебно извършена проверка
съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден административен
акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените правомощия на
териториален директор по чл.
267 от ДОПК. Решението е издадено след проведено
задължително производство по обжалване на отказа на публичния изпълнител при ТД
на НАП - гр. Пловдив, в писмена форма и съдържа посочените в чл.
59, ал. 2 от АПК, вр. с § 2
от ДР на ДОПК реквизити, включително изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му. Самият изричен отказ
за прекратяването на изпълнителното производство, поради извод, че
погасителната давност не е изтекла, също е издаден от оправомощен за това
орган, на основание чл.
226, ал. 2 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. При
извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и
приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в
съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл.
266
и чл.
267 от ДОПК, като в хода не са допуснати съществени
нарушения на административно производствени правила.
Твърденията на жалбоподателя са, че е
изтекла давността по отношение на задълженията за задължителни осигурителни
вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за периода 2009г., 2010г. и 2011г. и данък върху
добавената стойност за периода 01.01.2013г. – 31.01.2013г.
Погасителната давност е материално-правен
институт, поради което и при липса на изрична правна норма в противна насока,
следва да се приложи тази разпоредба, която е в сила към момента на възникване
на всяко от задълженията. Давността за публичните задължения е разписана в чл.
171 от ДОПК, според ал.1, на която публичните вземания
се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари
на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според ал. 2 с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността
освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или
изпълнението е спряно по искане на длъжника.
Съгласно чл.
172 от ДОПК ал.1 давността спира: т.1 - когато е
започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на
акта, но за не повече от една година; т.2 - когато изпълнението на акта, с
който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; т.3 - когато
е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на
разсрочването или отсрочването; т. 4 - когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; т.5 - с налагането на обезпечителни мерки; т.6 -
когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи
установяването или събирането на публичното задължение.
Съгласно чл.
172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта
за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като съгласно ал. 3 от прекъсването на давността
започва да тече нова давност. Действията по принудителното изпълнение са
уредени в раздел
ІV на ДОПК - чл.
220
и следващите и включват: образуване на изпълнително дело (съответно
присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова, извършено и
обективирано в нарочен акт на публичния изпълнител - разпореждане), изпращане
на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и вписването на
възбрана, присъединяването на публични вземания.
В конкретния случай за публичните вземания
за ДОО, ДЗПО и ЗО, за периода 01.01.2009г. – 31.12.2009г., определени с
Декларация обр.6, давностният срок започва да тече от 01.01.2011г. и изтича на
01.01.2016г.; за публичните вземания за ДОО, ДЗПО и ЗО за периода
01.01.2010г.-31.12.2010г., определени с Декларация обр.6, давностният срок
започва да тече от 01.01.2012г. и изтича на 01.01.2017г.; за публичните
вземания за ДОО, ДЗПО и ЗО за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г., определени с
Декларация обр.6, давностният срок започва да тече от 01.01.2013г. и изтича на
01.01.2018г., при условие, че в този срок не са предприети действия, които
спират или прекъсват давността. По отношение на задължението за ДДС по
Декларация № 26001215797/11.02.2013г., с период 01.01.2013г. 31.01.2013г.,
доколкото данъкът за месец 01.2013г. е следвало да бъде платен през 2013г.,
петгодишния давностен срок по отношение на това задължение е започнал да тече
от 01.01.2014г. и е изтекъл през 2019г., отново с уточнението, че ако в този
срок не са предприети действия, които спират или прекъсват давността.
Решаващият орган е приел, че от публичния
изпълнител са предприети действия, които са прекъснали давността: с
Разпореждане за присъединяване с изх. №088220/2003/000002/13.01.2015г. към
образуваното изпълнително дело № 88220/2003г. е присъединен публичният
взискател НАП за събиране на установени и изискуеми публични вземания за ДОО,
УПФ и ЗО, произтичащи от подадени от жалбоподателя Декларации образец 6 за
процесните периоди 2009г., 2010 г. и 2011 г. и за ДДС за периода 01.01.2013г.
-31.01.2013г. В случая обаче, не се установява от доказателствата по делото
разпореждането за присъединяване, да е доведено до знанието на длъжника, и да
му е редовно връчено. Твърди се, че връчването е извършено чрез изпращане на
писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор в съответствие с чл.
29, ал. 2 от ДОПК. В подкрепа на това твърдение е представено
писмо от лицензиран пощенски оператор"М и БМ Експрес" ООД, от което е
видно, че пратката е върната на подателя на 17.03.2015г., с отбелязване, че
същата е непотърсена. От така представеното писмо, обаче не може да се направи
извод за редовно връчване на разпореждането за присъединяване. Отделно от това
от същото не може да се установи дори какво е било съдържанието на пратката.
Съгласно чл.
29, ал. 3 от ДОПК съобщенията могат да се връчват чрез
изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в
която се вписва извършеното действие. По-нататък ал. 6, ал. 7 и ал. 8 определят
лицата, на които може да се връчва съобщението. Доколкото не се представи
надлежно оформено известие за доставяне, проверка за редовността на връчването
е невъзможна. Доказателствената тежест за редовността на съобщаването е на
ответника по жалбата - административния орган. Всяко съмнение във връзка със
съобщаването се тълкува в полза на адресата му, а в случая е налице не
съмнение, а недоказаност на факта на връчване. При това положение, и противно на
приетото от административния орган, разпореждането за присъединяване не е
предизвикало правния ефект на прекъсване на давността по смисъла на чл.
172, ал. 2 от ДОПК. За да предизвикат правния ефект по чл.
172, ал. 2 от ДОПК действията на публичния изпълнител,
обективирани в съответния акт, следва да са сведени до знанието на длъжника. Т.
е. в случая се касае за волеизявления, които се нуждаят от получаване, за да
породят правното си действие.
В тази връзка съдът съобразява, както
мотивите по т. 14 на Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, съобразно които "Както при действието на Закона за
давността, така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със
започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да
бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване на
документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността може
да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или
най-малкото да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за
погасяването му по друг начин", така и константната съдебна практика на
ВАС и административните съдилища по приложеното на чл.
172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, а и на чл.
109 от ДОПК, съобразно която, за да породи правните
последици на спиране на давността, респ., за да се счита, че е спазен срокът по
чл.
109 от ДОПК, заповедта за образуване на ревизионното
производство, следва да е редовно връчена на ревизираното лице, като без същото
да е сторено, не може да се породи, както ефектът на чл.
172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, така и да се приеме, че е спазен
срокът по чл.
109 от ДОПК. Няма никаква логика да бъдат различно
третирани институтите на спиране на давността по чл.
172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, спазване на преклузивните срокове по чл.
109 от ДОПК и прекъсване на давността по чл.
172, ал. 2 от ДОПК.
Или в обобщение от данните по делото се
установява, че надлежно уведомяване на длъжника за предприетите действия по
принудителното изпълнение на процесните задължения би могло да се приеме, че е
сторено най-рано през 2018г., с връчването на Постановление за налагане на
обезпечителни мерки от 28.05.2018г., в който момент за оспорените задължения по
декларации: обр. 6 за 2009г., 2010г. и 2011г., давността по чл.
171, ал. 1 от ДОПК вече е била
изтекла, както следва за 2009г. на 01.01.2016г., за 2010г. на 01.01.2017г. и за
2011г. на 01.01.2018г., поради което и няма как да са се
породили желаните от администрацията правни последици.
Необходимо е да се отбележи, че правилата за
доказване важат в еднаква степен, както за задълженото лице, така и за органа
по приходите. Нещо повече, разпоредбата на чл.
170, ал. 1 от АПК, приложима в настоящото производството
съгласно препращащата разпоредба на § 2
от ДР на ДОПК, задължава административния орган да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Принципите на
обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат
съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства,
без да има значение, дали те са представени от страната, която носи
доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор или пък са издирени служебно от съда.
Така, въпросът за доказателствената тежест
се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в
правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение от страна
на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е
осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят
последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото
проявление.
Изтичането на погасителна давност е
основание за погасяване на публичните вземания (арг. чл.
168, т. 3 от ДОПК, при действието на който е изтекла
давността), като и за тяхното отписване на основание чл.
173 от ДОПК.
Следователно публичните вземания за ДОО,
ДЗПО и ЗО, за периода 01.01.2009г. – 31.12.2009г., определени с Декларация
обр.6, за периода 01.01.2010г. - 31.12.2010г., определени с Декларация обр. 6 и
за периода 01.01.2011г. - 31.12.2011г., определени с Декларация обр. 6, при
надлежно направено и основателно възражение за изтекла погасителна давност,
следва да се отпишат на основание чл.
173 от ДОПК.
Изложеното показва, че по отношение на
горните вземания обжалваното решение в тази му част, като постановено в
нарушение на материалния закон подлежи на отмяна, като вместо него се постанови
друго такова по съществото на спора, с което се отмени, ведно с
незаконосъобразният отказ на публичния изпълнител да отпише като погасени по
давност публичните задължения за ДОО, ДЗПО и ЗО по декларации обр. 6 за периода
2009г., 2010г. и 2011г., ведно със съответните лихви за неплатените в срок
главници.
Тъй като няма регламентирано законово правно
основание това да бъде сторено от съда, преписката следва да се върне на
публичния изпълнител за произнасяне по молбата на С.С., съобразно дадените
задължителни указания по приложението на материалния закон с настоящия съдебен
акт.
Не така обаче стои въпроса по отношение на
задължението за ДДС по Декларация № 26001215797/11.02.2013г., с период 01.01.2013г.
31.01.2013г.. Както бе посочено по-горе доколкото данъкът за месец 01.2013г. е
следвало да бъде платен през 2013г., петгодишния давностен срок по отношение на
това задължение е започнал да тече от 01.01.2014г. и е изтекъл през 2019г. По
отношение на това публично вземане давността е спряна на основание чл.172,
ал.1, т.5 от ДОПК, поради налагането на обезпечителни мерки за тяхното събиране
с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180026-022-0033644
от 28.05.2018г., връчено лично на жалбоподателя на 06.08.2018г. По делото няма
данни посоченото ПНОМ да е отменено или изменено, а освен това за тези
задължения не е изтекла и абсолютната 10-годишна давност. Предвид това правилно
публичният изпълнител и решаващият орган са приели за неоснователно искането на
С.С. за прекратяване на ИД № 26030088220/2003г. по отношение на посочените
задължения. Следователно жалбата в тази ѝ част ще следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора, основателни
съгласно § 2
от ДОПК вр. чл.
143, ал. 1 и ал.
4 от АПК и чл.
78, ал. 1 и ал.
3 от ГПК се явяват претенциите на жалбоподателя и на ответника
за присъждане на направените по делото разноски.
Жалбоподателят е направил разноски в размер
на 210. 00 лева от които 10 лева дължимо внесена държавна такса и 200 лв.
действително заплатено адвокатско възнаграждение по приложен договор за правна
защита и съдействие от 10.11.2020 г., от които съразмерно
на уважената част от жалбата, му се дължи от ответника сумата в размер на
282.00 лева (двеста осемдесет и два лева).
Ответникът претендира, съгласно представен
списък, разноски представляващи юрисконсулско възнаграждение, в посочен размер
от 200 лева. Разноските дължими на ответника следва да се определят по реда на чл.
144 от АПК вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
които са в определен размер от 100.00 лв. до 200.00 лв., но в случая с оглед
отхвърлената част от жалбата, на ответника се дължи от оспорващата страна сумата
в размер на 26.14 лева (дванадесет и шест лева и четиринадесет стотинки).
Водим от горното и на основание чл.
268, ал. 2 от ДОПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №962 от 09.09.2020г. на Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане с изх. № С200026-137-0007036/14.08.2020г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково в частта им, с която е
отказано прекратяване, поради изтекла погасителна давност на принудителното
събиране на публични вземания по изпълнително дело № 26030088220/2003г., а
именно: Задължителни осигурителни вноски за ДОО, за периода
01.01.2009г.-31.12.2009г. в размер на 410.83 лв.; за периода
01.01.2010г.-31.12.2010г. в размер на 1159.00 лева; за периода
01.01.2011г.-31.12.2011г. в размер на 1437.81 лева; Задължителни осигурителни
вноски за Фонд ДЗПО, за периода 01.01.2009г.-31.12.2009г. в размер на
214.44лв.; за периода 01.01.2010г.-31.12.2010г. в размер на 399.66 лева; за
периода 01.01.2011г.-31.12.2011г. в размер на 441.04 лева; Задължителни
осигурителни вноски за ЗО за периода 01.01.2009г.-31.12.2009г. в размер на
131.79 лв.; за периода 01.01.2010г.-31.12.2010г. в размер на 588.45 лева; за
периода 01.01.2011г.-31.12.2011г. в размер на 680.92 лева.
ИЗПРАЩА преписката
в тази и част по компетентност на публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив,
офис Хасково за предприемане на действия съобразно мотивите на настоящото
решение.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на С.Д.С. ***, против Решение № 296
от 09.09.2020г. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане с изх. №
С200026-137-0007036/14.08.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив,
офис Хасково в частта им, с която е отказано прекратяване, поради изтекла
погасителна давност на принудителното събиране на публични вземания по
изпълнително дело № 26030088220/2003г., а именно: задължение за ДДС за периода
от 01.01.2013г. до 31.01.2013г. в размер на 818.57 лева.
ОСЪЖДА
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Пловдив, да
заплати на С.Д.С., с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер
282.00 лева (двеста осемдесет и два лева).
ОСЪЖДА С.Д.С.,
с ЕГН ********** *** да заплати на ТД на НАП-Пловдив разноски в размер на 26.14
лева (дванадесет и шест лева и четиринадесет стотинки).
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: