Решение по дело №141/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на "АГРОИНВЕСТ 2009"ЕООД, ЕИК *********, [населено място], [улица], *, представлявано от управителя С. Д. Д., против Ревизионен акт (РА)№ Р-02002823003316-091-001/28.12.2023г. на органи по приходите в ТД на НАП-Бургас, потвърден с Решение №40/18.03.2024г. на Директора на Дирекция"ОДОП"-Бургас при ЦУ на НАП, с който по отношение на жалбоподателя са установени задължения за ДДС и лихва за данъчни периоди:01.06.2021г. до 30.06.2021г.-главница 15843.43лв.;от 01.07.2021г. до 31.07.2021г. – главница 87.10лв.;от 01.08.2021г. до 31.08.2021г. – лихва 4110.63лв.; от 01.11.2021г. до 30.11.2021г.- главница 227.89лв. и лихва 88.92лв.; от 01.01.2022г. до 31.01.2022г. – главница 461.06лв.; от 01.03.2022г. до 31.03.2022г.- главница 418.28лв. и лихва 246.26лв. и от 01.12.2022г. до 31.12.2022г.-главница 203.32лв.. Ревизионният акт се счита за незаконосъобразен, поради неспазване на процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му.Посочва се, че обжалваните задължения произтичат от непризнаването на правото на данъчен кредит по фактури, като не е спорно, че всички доставки, отразени във фактурите, са описани в дневниците за покупки за ревизирания период и са реално осъществени.Органите по приходите са счели, че не е доказано използването на стоките и услугите във връзка с облагаемите сделки на ревизираното лице или в извършваната от него независима икономическа дейност, поради което е отказано правото на приспадане на данъчен кредит.За ревизирания период в дневниците за продажби е включена само една облагаема фактура за облагаеми сделки, като впоследствие през останалата част на 2023г. и понастоящем дружеството вече извършва облагаеми доставки. Закупеният актив е предназначен за обработка на земеделски земи и за отдаване под наем.Това обаче не лишава дружеството от възможността да придобие активи, които са или биха били дълготрайни активи, и които активи ще се използват от регистрираното лице за извършване на независима икономическа дейност, като ползва съответното си право на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС.Същевременно, законът не поставя конкретни изисквания използването на тези дълготрайни активи за осъществяване на облагаеми доставки да се осъществи в непременно определен времеви период.Следователно, използването на тези активи за извършване на независима икономическа дейност, изразяваща се в осъществяване на облагаеми доставки, несъмнено може да бъде осъществено и в периоди след придобиването им и след като за тях е упражнено правото на данъчен кредит. Още повече, че активите са налични и естеството им предполага възможност за дългосрочното им използване. Активите са дълготрайни, включени са в представения в хода на ревизията данъчен амортизационен план и не са използвани за личните нужди на данъчно задълженото лице или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или за цели, различни от неговата независима икономическа дейност. Използваната от приходната администрация правна конструкция, с която е оспорено правото на данъчен кредит по фактури, с които дружеството е придобило дълготраен материален актив или е ремонтирало същия не почива нито на закона, нито на съдебната практика.Прави се позоваване на практика на СЕС, като се счита, че дружеството има право незабавно да приспадне данъчния кредит за придобитите от него активи, които имат характер на ДМА или респективно резервните части на тези ДМА, а едва след това при наличие на обстоятелства се извършва корекция. Като е приел обратното, органът по приходите е издал незаконосъобразен ревизионен акт, за чиято отмяна ведно с потвърдителното решение на Директора на Дирекция ОДОП - Бургас, моли жалбоподателя, ведно с искане да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „АГРОИНВЕСТ 2009“ ЕООД [населено място], редовно призован, се представлява от адв. Г. Н. от *. Жалбата се поддържа по основното съображение, че дружеството има право на незабавно приспадане на данъчен кредит.В тази връзка се оспорва наличието на основание за издаване на ревизионния акт.Представят се фактури и договор, които сочат изпълнение на облагаеми доставки. Всички фактури, по които се оспорва издадения ревизионен акт, касаят закупуване на активи и в тази връзка са правните съображения на жалбоподателя. Практиката на СЕС застъпва становището, че правото за приспадане на данъчен кредит по активи, които имат характер на дълготрайни, възниква незабавно, а впоследствие при установяване дали същите се използват за облагаема или освободена дейност, тогава се извършва корекция. Становището на ответната дирекция не почива нито на закона, нито на практиката, че редът е точно обратен.Претендират се разноски по представен списък, ведно с доказателства за плащането им.

Ответната страна, Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при Централно управление на НАП, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт В. М., който моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.Поддържа съображенията, изложени в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас, моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съобразно материалния интерес.

От името на жалбоподателя адв.Н. прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като счита, че делото не е от фактическа сложност и извършените процесуални действия сочат на неособено голям труд и присъждане на такова възнаграждение категорично противоречи на легитимните цели на защитата.

Ответната страна чрез юрисконсулт М. се позовава на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, и също прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните и отдели спорното от безспорното, прие за установено следното:

Жалбата е подадена на 03.04.2024г., допустима е за разглеждане като депозирана от надлежна, неблагоприятно засегната страна от ревизионния акт в потвърдената му част след изчерпване на реда за оспорване по административен ред, и в рамките на 14-дневния от връчването на решението на решаващия орган(на 20.03.2024г.).

По същество съдът намира жалбата за основателна.

Административната преписка съдържа доказателства, от които се установява следното:

Със Заповед РД-5/03.01.2023г. Директорът на ТД на НАП Бургас е определил за периода 03.01.2023г.-30.06.2023г. органи по приходите, които е оправомощил да издават заповеди за възлагане на ревизии и резолюции за извършване на проверки на органите по приходи от отдел „Ревизии“. С друга Заповед № РД-458/30.06.2023г. Директорът на ТД на НАП Бургас е определил за периода 01.07.2023г.-31.12.2023г. органи по приходите, които е оправомощил да издават заповеди за възлагане на ревизии и резолюции за извършване на проверки на органите по приходи от отдел „Ревизии“. Сред лицата са Д. И. В. – началник сектор „Ревизии“, възложил със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002823003316-020-001 / 05.06.2023 г. ревизия на „АГРОИНВЕСТ 2009“ ЕООД [населено място], ЕИК *********, с обхват задължения за данък върху добавената стойност за периода от 20.03.2020г. до 30.04.2023г., и Г. Д. П. - началник сектор „Ревизии“, издала последващите Заповед за изменение на възложената ревизия № Р-02002823003316-020-002 / 07.09.2023 г. и Заповед за изменение на възложената ревизия № Р-02002823003316-020-003 / 10.10.2023 г. .Разпоредено е ревизията да бъде извършена от Д. Н. Ж.-Г. инспектор по приходите(ръководител на ревизията) и Г. Е. М.-старши инспектор по приходите, двукратно е бил удължен срока за завършване на ревизията.Всички заповеди са връчени на ревизираното лице.

Ревизиращият екип е съставил Ревизионен доклад № № Р-02002823003316-092-001 / 13.12.2023 г. с констатации по Закона за данък върху добавената стойност(раздел ІV), обосновани с изискани документи и писмени обяснения от дружеството, подробно описани в ревизионния доклад. При проверка в информационните масиви и счетоводството на ЗЛ са прегледани: дневници за покупки, дневници за продажби и СД по ЗДДС за проверявания период, оригинали на фактури за получени и извършени доставки, транспортни документи и други счетоводни документи и регистри, оборотни ведомости, търговска документация, данъчно – осигурителна сметка. Проверено е формирането на данъчната основа от ЗЛ за всички извършени от него доставки на стоки и услуги към всички контрагенти и начисляването на дължимия ДДС. Установено е, че „Агроинвест 2009“ ЕООД за целия ревизиран период е извършил само една облагаема доставка- услуга с техника и е извършил освободени доставки - отдаване под наем на земеделска земя. През ревизирания период задълженото лице извършва основно поддържане на пасища, ливади и изоставени ниви. Данъчният кредит произтича от доставки на ДМА - трактор, материали, резервни части, услуги по ремонт, горива, наем на автомобил(представени в табличен вид от стр.6 до стр.16 от РД).Установено е, че „Агроинвест 2009“ ЕООД е кандидатствал пред Държавен фонд "Земеделие" и е получил субсидии за подпомагане, описани по вид на схема/мярка, получена сума и дата(стр.17 от РД). В дневника за продажби за ревизирания период има включена само една фактура за облагаеми сделки №**********/19.07.2021г. - услуга на "Солар Сървис"ООД, по която ревизиращият екип е признал данъчен кредит. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит на „Агроинвес 2009" ЕООД по данъчни периоди, както следва: За данъчен период месец март 2020 г. в размер на 1287,34лв.; За данъчен период месец май 2020 г. в размер на 21,24лв.; За данъчен период месец юли 2020 г. в размер на 210,99лв.; За данъчен период месец август 2020 г. в размер на 1034,68лв.; За данъчен период месец септември 2020 г. в размер на 1,14лв.; За данъчен период месец октомври 2020 г. в размер на 140,36лв.; За данъчен период месец ноември 2020 г. в размер на 71,56лв.; За данъчен период месец декември 2020 г. в размер на 72,07лв.; За данъчен период месец февруари 2021 г. в размер на 41,28лв.; За данъчен период месец март 2021 г. в размер на 223,93лв.;За данъчен период месец юни 2021 г. в размер на 15977,65лв.; За данъчен период месец юли 2021 г. в размер на 510,22лв.; За данъчен период месец август 2021 г. в размер на 25,00лв.; За данъчен период месец септември 2021 г. в размер на 22,45лв.; За данъчен период месец октомври 2021 г. в размер на 9,57лв.. ; За данъчен период месец ноември 2021 г. в размер на 355,93лв.; За данъчен период месец януари 2022 г. в размер на 731,92лв.; За данъчен период месец март 2022 г. в размер на 525,29лв.; За данъчен период месец май 2022 г. в размер на 670,66лв.; За данъчен период месец юни 2022 г. в размер на 253,48лв.; За данъчен период месец юли 2022 г. в размер на 816,08лв.; За данъчен период месец октомври 2022 г. в размер на 119,64лв.; За данъчен период месец ноември 2022 г. в размер на 300,86лв.; За данъчен период месец декември 2022 г. в размер на 972,06лв.; За данъчен период месец февруари 2023 г. в размер на 1349,40лв.; За данъчен период месец март 2023 г. в размер на 240,00лв.; За данъчен период месец април 2023 г. в размер на 314,49лв. Изготвена е справка за възстановено ДДС за ревизирания период.Като краен резултат е направено предложение за установяване на задължения за ДДС и лихва към датата на ревизионния доклад в общ размер 30235.12лв.(л.20-25 от РД).

Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 14.12.2023г., същото е подало възражение с вх.№13267/22.12.2023г. с представени допълнителни доказателства – 9 броя фактури (Фактури №№**********/10.06.2021г., **********/16.06.2021 г.; **********/10.07.2021г.; **********/01.11.2021 г.; 136797/16.11.2021г.; **********/05.01.2022г., **********/18.01.2022г., **********/14.11.2022г.; **********/11.04.2023г.), със съображения че придобитото представлява дълготрайни активи, включени в представения в хода на ревизионното производство амортизационен план, които не са използвани за личните нужди на данъчно задълженото лице или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или за цели, различни от неговата независима икономическа дейност (л.38-45 от делото). Поискано е да бъдат анализирани повторно събраните доказателства като се вземат предвид и представените към възражението доказателства, и се корегират данъчните задължения и съответните им лихви.

Въз основа на ревизионния доклад и след преценка на възражението на задълженото лице е издаден Ревизионен акт № Р-02002823003316-091-001 / 28.12.2023 г. от Г. Д. П. на длъжност Началник на сектор - възложител на ревизията, и Д. Н. Ж. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. Възражението е счетено за неоснователно с аргументите, че упражненото право на данъчен кредит по фактурите за доставки на стоки, услуги, материали, консумативи и ДМА, в това число посочените от „Агроинвест 2009“ ЕООД във Възражение вх.№ 13267/22.12.2023г., не са използвани за целите на извършени от дружеството облагаеми доставки, поради което не е налице право на приспадане на данъчен кредит по тях по смисъла на чл.69, ал.1 от ЗДДС.Установени са задължения за Данък добавена стойност и лихви за просрочие към тях към датата на РА (28.12.2023г.) в общ размер 30368.12лв.(Таблица 1 към РА).

Срещу ревизионния акт е подадена жалба до Директора на Дирекция „ОДОП“-Бургас, с предмет установени задължения, общо в размер на 21 686,89 лв., определени с обжалвания РА, както следва: данък върху добавената стойност за данъчен период м. 06.2021 г. в размер на 15 843,43 лв.; данък върху добавената стойност за данъчен период м. 07.2021 г. в размер на 87,10 лв.; лихви за просрочие на данък върху добавената стойност за данъчен период м. 08.2021г. в размер на 4 110,63 лв.; данък върху добавената стойност за данъчен период м. 11.2021 г. в размер на 227,89 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 88,92 лв.; данък върху добавената стойност за данъчен период м. 01.2022 г. в размер на 461,06 лв.; данък върху добавената стойност за данъчен период м. 03.2022 г. в размер на 418,28 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 246,26 лв.; - данък върху добавената стойност за данъчен период м. 12.2022 г. в размер на 203,32лв.

Решаващият орган е извършил преценка за това налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги от „Агроинвест 2009” ЕООД през ревизирания период, както следва: по фактура № **********/10.06.2021 г. с данъчна основа 12 492,16 лв. и ДДС в размер на 2498,43 лв., упражнено през м. 06.2021 г.; по фактура № **********/16.06.2021 г. с данъчна основа 66 725,00 лв. и ДДС в размер на 13 345,00 лв., упражнено през м. 06.2021 г.; по фактура № **********/10.07.2021 г. с данъчна основа 435,50 лв. и ДДС в размер на 87,10 лв., упражнено през м. 07.2021 г.; по фактура № **********/01.11.2021 г. с данъчна основа 403,14 лв. и ДДС в размер на 80,63 лв., упражнено през м. 11.2021 г.; по фактура № 136797/16.11.2021 г. с данъчна основа 736,30 лв. и ДДС в размер на 147,26 лв., упражнено през м. 11.2021 г.; по фактура № **********/05.01.2022 г. с данъчна основа 2305,32 лв. и ДДС в размер на 461,06 лв., упражнено през м. 01.2022 г.; по фактура № **********/18.01.2022 г. с данъчна основа 2091,39 лв. и ДДС в размер на 418,28 лв., упражнено през м. 03.2022 г.; по фактура № **********/14.11.2022 г. с данъчна основа 1016,58 лв. и ДДС в размер на 203,32 лв., упражнено през м. 12.2022 г.

Обсъдени са възраженията на жалбоподателя, че с горепосочените фактури са обективирани доставки на активи, които имат същността на дълготрайни такива, като според него, законът не поставя конкретни изисквания използването на тези дълготрайни активи за осъществяване на облагаеми доставки да се осъществи в непременно определен времеви период. Установено е, че само две фактури(за данъчен период м.06.2021г.) касаят придобиване на дълготраен материален актив, в случая – трактор „***“. Предмет на доставка по останалите фактури са резервни части и масла и сервизни/ремонтни услуги за горепосочения трактор и за лекотоварен автомобил „****“, който също е собственост на „Агроинвест 2009” ЕООД. Съгласно представената инвентарна книга, трактор „***“ е заведен в същата на 16.06.2021 г., а товарен автомобил „****“ – на 28.02.2020 г.- преди ревизирания период.

Изложени са мотиви за това, че данъчният кредит е елемент от системата на данъка върху добавената стойност, осигуряващ неутралността на данъка до крайното потребление на стоките и услугите. Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от закона. На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчика – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по видове основания, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС транспонира чл. 168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО, който също регламентира, че когато стоките се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, то има право да приспадне данъка за стоките, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.С оглед на това е формиран извод, че правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от доставките, които лицето извършва и за да е налице правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получените стоки и услуги да се използват за извършване на последващи облагаеми доставки.

Прието е, че за периода от 20.03.2020 г. до 30.04.2023 г. дейността на „Агроинвест 2009” ЕООД се състои основно в отдаване под наем на земеделска земя, което представлява освободена доставка по смисъла на ЗДДС; поддръжка на пасища и ливади във връзка с поетите ангажименти по програмите, финансирани от ДФЗ, която дейност не води до извършване на облагаеми доставки, декларирана е една единствена облагаема доставка, за която е начислен ДДС в размер на 200,00 лв. Нито една от извършваните дейности /с изключение на инцидентната доставка към „Солар сървис“ ООД/ не представлява такава, подлежаща по принцип на облагане с ДДС и респективно пораждаща правото на данъчен кредит. Доколкото получените доставки от „Агроинвест 2009” ЕООД, по които не е признато правото на приспадане на данъчен кредит с РА, са свързани с извършваната от него селскостопанска дейност по поддържане на пасища и ливади, която дейност не води до извършване на облагаеми доставки, основателно органите по приходите не са признали правото на приспадане на данъчен кредит по оспорените фактури на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В допълнение са изложени и мотиви, че ако има промяна в използването на дадена стока /в това число която би била дълготраен актив/, то законодателят е предвидил ред за коригиране на първоначално определения обхват за приспадане на данъчния кредит. За периода, включен в обхвата на ревизията, не е налице промяна в използването на трактора – той все още се използва единствено и само за необлагаеми дейности. Относно останалите стоки и услуги по оспорените фактури, доколкото с тях не са документирани доставки на стоки, които биха били дълготрайни активи, критериите за това дали възниква основание за ползване на данъчен кредит при получаването им намират опора в нормата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Те също са използвани още при придобиването им за дейности, които не са облагаеми, поради което за тях не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Второто посочено основание в РА, респ. в РД, за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки - чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, е счетено за неотносимо с аргумент, че разпоредбата поставя допълнителни ограничения при признаването на правото на приспадане на данъчен кредит в случай, че са изпълнени условията на чл. 69 от ЗДДС, а в конкретния случай те не са изпълнени. Отделно от това, за стоките и услугите /резервни части и масла, сервизни/ремонтни услуги/, за които не е признато правото на приспадане на данъчен кредит, липсват данни да е установено, че същите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Напротив, същите са предназначени за извършваната икономическа дейност от „Агроинвест 2009” ЕООД по поддържане на ливади и пасища и именно поради факта, че тази дейност не води до извършване на облагаеми доставки не е налице правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В този смисъл, единственото основание за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки е това на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

С горните мотиви от фактическа и правна страна решаващият орган е потвърдил като законосъобразен Ревизионен акт № Р-02002823003316-091-001/28.12.2023 г., издаден от Г. Д. П. на длъжност началник-сектор – възложил ревизията и Д. Н. Ж. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, с който са установени дължимите от „АГРОИНВЕСТ 2009” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], * представлявано от управителя С. Д. Д., за установените задължения за ДДС и лихва за данъчни периоди:01.06.2021г. до 30.06.2021г.-главница 15843.43лв.;от 01.07.2021г. до 31.07.2021г. – главница 87.10лв.;от 01.08.2021г. до 31.08.2021г. – лихва 4110.63лв.; от 01.11.2021г. до 30.11.2021г.- главница 227.89лв. и лихва 88.92лв.; от 01.01.2022г. до 31.01.2022г. – главница 461.06лв.; от 01.03.2022г. до 31.03.2022г.- главница 418.28лв. и лихва 246.26лв. и от 01.12.2022г. до 31.12.2022г.-главница 203.32лв..

Оспореният ревизионен акт е валиден административен акт, като издаден от компетентни органи, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощени длъжностни лица. Съдът не констатира пороци, касаещи формалната и процесуалната законосъобразност на РА.

РА и РД са надлежно подписани с квалифицирани електронни подписи от длъжностните лица, провели и приключили ревизията.На ревизираното лице е предоставена възможност за възражения, същото е упражнило това свое процесуално право.При пренасяне на спора за разглеждане до решаващия орган-Директорът на Дирекция „ОДОП“ е обсъдил възраженията на ревизираното лице и изложил допълнителни собствени мотиви в тази връзка.

Спорът по делото е по приложението на закона, като жалбоподателят твърди, че всички доставки, за които е представил фактури пред решаващия орган са свързани с извършваната от него независима икономическа дейност, поради което неправилно е било отказано правото на приспадане на данъчен кредит.Правилен е изводът на органа, че основанието по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, е неотносимо. Съгласно сочената разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Органът не отрича, че доставките са предназначени за извършваната икономическа дейност от „Агроинвест 2009” ЕООД по поддържане на ливади и пасища, но поради факта, че тази дейност не води до извършване на облагаеми доставки, счита че не е налице правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, и това основанието за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки.В тази връзка главният предмет на доказване е извършва ли задълженото лице облагаеми доставки по ЗДДС.

Установяването на предпоставките за ползване на данъчен кредит е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото.

Правото на приспадане на данъчен кредит по получена доставка предполага, че тя ще се използва за целите на извършването на последващи бъдещи облагаеми доставки. По делото няма спор, че активът(Трактор *), за който са представени Фактури №**********/10.06.2021г. и №**********/16.06.2021 г. е включен в имуществото на ревизираното лице и се ползва при осъществяваната от него икономическа дейност, няма спор и че всички останали доставки по фактури с №№**********/10.07.2021г.; **********/01.11.2021 г.; 136797/16.11.2021г.; **********/05.01.2022г., **********/18.01.2022г., **********/14.11.2022г.; **********/11.04.2023г. също са във връзка с икономическата дейност на жалбоподателя.

В решение на Съда на Европейския съюз по дело C153/11 съдът приема, че данъчно задължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив ДДС в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. В хода на производството жалбоподателят представя Фактура № 30/12.06.2023 г., с доставчик на "АГРОИНВЕСТ 2009"ЕООД, ЕИК *********, [населено място] и получател ЗП“Ж.Г.Ж.“, [населено място], с предмет: наем паша постоянно затревени площи, стойност 1250лв., с начислен ДДС 250лв.; Договор за наем от 01.04.2024 г., сключен между "АГРОИНВЕСТ 2009"ЕООД, ЕИК *********, [населено място](наемодател) и ЕТ“АГРОИНВЕСТ Д.Д.“ БУЛСТАТ *********, [населено място](наемател), с предмет: предоставяне на временно и възмездно ползване на Трактор *, рег.№*****, за неопределено време срещу месечен наем в размер 1000лв. без ДДС, и Фактура № 36/06.05.2024 г. за наем по този договор на стойност 1000лв., с начислен ДДС 200лв. С оглед на тези доказателства обосновано е да се приеме, че жалбоподателят извършва облагаеми доставки в рамките на осъществяваната от него икономическа дейност, при което е изпълнено условието по 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, следователно налице е основание за отмяна на РА поради несъответствието му с материалния закон.

По отношение на разноските:Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за разноски на жалбоподателя общо 1850лв. - за платена държавна такса в размер 50лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер 1800лв.. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар.Предвид материалния интерес по делото 21 686.89лв., платеното адвокатско възнаграждение в размер 1800лв. е под минималния по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който възлиза на 2351.82лв., при което не може да се счете за прекомерно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт (РА)№ Р-02002823003316-091-001/28.12.2023г. на органи по приходите в ТД на НАП-Бургас, потвърден с Решение №40/18.03.2024г. на Директора на Дирекция"ОДОП"-Бургас при ЦУ на НАП, с който по отношение на "АГРОИНВЕСТ 2009"ЕООД, ЕИК *********, [населено място], са установени задължения за ДДС и лихва за данъчни периоди:01.06.2021г. до 30.06.2021г.-главница 15843.43лв.;от 01.07.2021г. до 31.07.2021г. – главница 87.10лв.;от 01.08.2021г. до 31.08.2021г. – лихва 4110.63лв.; от 01.11.2021г. до 30.11.2021г.- главница 227.89лв. и лихва 88.92лв.; от 01.01.2022г. до 31.01.2022г. – главница 461.06лв.; от 01.03.2022г. до 31.03.2022г.- главница 418.28лв. и лихва 246.26лв. и от 01.12.2022г. до 31.12.2022г.-главница 203.32лв..

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "АГРОИНВЕСТ 2009"ЕООД, ЕИК *********, [населено място], [улица], ап.2, представлявано от управителя С. Д. Д., разноски в размер 1850(хиляда осемстотин и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.