Решение по дело №1/2020 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

16.03.2020 г.       гр. Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Перник   ІII-ти състав

В публичното заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:

                                                           Председател: Милена Даскалова

                                                    Членове: Кристиан Петров

                                                                                   Роман Николов

секретаря Ива Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Роман Николов, въззивно гражданско дело № 1 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1513 от 30.10.2019 г., постановено по гр.д. № 69 по описа на Районен съд Перник за 2019 г. съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани обективно съединените искове предявени от „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. „Бенч Марк“, Бизнес център, против Е.В.М., с ЕГН: **********,***, с който моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 319.51 лева, представляваща незаплатена цена на потребена електрическа енергия за електроснабден имот, находящ се в *** клиентски номер *** за периода от 22.07.2017 г. до 21.06.2018 г., ведно със законна лихва за забава върху вземането за главница от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 10.09.2018 г., до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 15.52 лева, представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от 28.10.2017 г. до 30.08.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4526/11.09.2018 г. по ч. гр. д. № 6226 по описа на Районен съд – гр. Перник за 2018 г.

Недоволно от така постановеното решение е останало ищцовото дружество, което в законоустановения срок, чрез процесуалния си представител – адв. И. е подало въззивна жалба. Твърди се, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като не кореспондира със събрания по делото доказателствен материал и е постановено при груби нарушения на съдопроизводствените правила.  В жалбата е изложено, че с молба от 15.08.2019 г., депозирана преди първото открито съдебно заседание, процесуалния представител на ищцовото дружество уведомил съда, че след депозиране на исковата молба, ответникът е изплатил изцяло процесиите главница и лихва, както и част от направените в производствата разноски, като е останала дължима по делото единствено сумата от 129.51 лв. съдебно – деловодни разноски в протеклите заповедно и исково производства.

Моли въззивният съд да обезсили обжалваното Решение като постановено при процесуални нарушения. В условия на евентуалност, моли поставеното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да постановите друго, съобразно извършено плащане в хода на процеса, като бъдат присъдени оставащите съдебно – деловодни разноски.

Въззиваемата страна, чрез назначения й Районният съд особен представител е подала отговор на жалбата, с който я оспорва и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение .

Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Разгледана по същество въззивната жалба се явява основателна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД от „ЧЕЗ Електро България“ АД срещу Е.В.М. за установяване съществуването на претендираните вземания за главница, лихви и разноски.

С молба от 15.08.2019 г., депозирана преди първото открито съдебно заседание проведено на 03.10.2019 г., ищцовото дружество уведомило съда, че след депозиране на исковата молба ответникът е изплатил изцяло процесните главница и лихва, както и част от направените в производствата разноски, като дължима по делото е останала единствено сумата от 129.51 лв. съдебно – деловодни разноски в протеклите заповедно и исковото производства. Към молбата били приложили и извлечения от банковата сметка на „ЧЕЗ Електро България“ АД, видно от които плащанията са извършвани по процесния клиентски номер от страна на ответника Е.В.М.. Поради извършеното плащане процесуалния представител на ищовото дружество, с молбата е поискал да бъде отменено Определението, с което е допусната съдебно – счетоводна експертиза, тъй като същата би оскъпила ненужно процеса. С Определение от 19.08.2019 г. Районният съд е уважил това искане, като е отменил Определние от 10.07.2019 г. в частта, с която е допусната ССЕ.  В съдебно заседание, проведено на 03.10.2019 г., са приключени събирането на доказателстваи устните състезания. С обжалваното Решение първоинстанционният съд отхвърлил исковете с мотива, че не е установено наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответника.

Видно от приложените към молбата от 15.08.2019 г. извлечения от банковата сметка на „ЧЕЗ Електро България“ АД, плащанията са извършвани по процесния клиентски номер от страна на ответника по делото Е.В.М.. Безспорно извършените плащания по същество означава извънсъдебно признание на иска. При това положение, настоящият състав на въззивният съд намира, че по делото се установява по безспорен начин обстоятелството, че претендираното от страна на ищцовото дружество задължение е погасено, поради което и задължението на ответника не е съществувало към момента на постановяване на обжалваното Решение. На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК Районният съд е следвало да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, поради което и безспорно следва да бъде отчетен факта, че задължението е погасено и към настоящия момент не съществува. От друга страна, настоящата инстанция намира, че не би могла да изследва мотивите за извършеното плащане от страна на въззиваемия ответник, тъй като това обстоятелство е извън предмета на спора, а и са въведени единствено твърдения в тази насока, по които съдът не би могъл да се произнесе. Предвид изложеното, искът за главницата подлежи на отхвърляне, като погасен чрез плащане в хода на процеса. Като е отхвърлил иска Районният съд е достигнал до същия краен резултат, но с различни мотиви, а е следвало съдебният състав да се произнесе с Решение, съобразно извършеното в хода на процеса плащане.

По отношение на разноските:

Отхвърлянето на главния иск поради плащане в хода на процеса, обаче не води автоматично и до оставяне без уважение на искането за присъждане на разноски в полза на ищцовото дружество. Доколкото видно от доказателствата по делото плащането на дължимите суми е извършено след датата на предявяване молбата за издаване на заповед за изпълнение и на иска, с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, от което следва, че неоснователността на иска не е била начална, а е настъпила след предявяването му, по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК Е.М. следва да бъде осъден да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД направените разноски в заповедното, исковото и въззивно производство. Видно от данните по делото след направените плащания от ответника са останали незаплатени разноски в заповедното и исковото производства в размер на 129.50 лв. Във въззивното производство ищовото дружество претендира и доказва разноски вразмер на 37 лв. или общо въззиваемия ответник Е.М. следва да бъде осъден да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от 166.50 лв.

Водим от гореизложеното Окръжен съд Перник

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА Е.В.М., с ЕГН: **********,***, да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. „Бенч Марк“, Бизнес център, сумата от 166.50 лв. направени разноски по делото.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1513 от 30.10.2019 г., постановено по гр.д. № 69 по описа на Районен съд Перник за 2019 г. в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.