ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 937
гр. Бургас , 13.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Йорданка Г. Майска
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501234 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.418 ал.4 ГПК и е образувано по частна
жалба на „Пиргос пласт“ЕС с ЕИК-*********,подадена чрез пълномощника му
адв.Шивачева, против разпореждане № 2449 от 07.06.2021г. постановено по ч.гр.д.№ 3
403/2021г.по описа на БРС В ЧАСТТА ,с която заповедният съд е ОТХВЪРЛИЛ
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.3
ГПК против „Пиргос пласт“ООД с ЕИК-********* за сумата от 24 000 лева,представляваща
част от неустойка в общ размер 36 900 лева, уговорена съгласно чл.1 от споразумение от
28.06.2018г.с нотариално заверени подписи.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, внесена е дължимата държавна
такса за обжалването.
Бургаският окръжен съд,като взе предвид исканията и твърденията на
жалбоподателя,разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства,намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Заявителят „Пиргос пласт ЕСООД е подал пред БРС заявление по чл.417 т.3 ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу „Пиргос пласт“ООД за разпореждане
плащане на парични задължения по споразумение от 28.06.2018г.с нотариална заверка на
подписите от същата дата, на нотариус Гергана Сазанова.
БРС е издал заповед за незабавно изпълнение за главницата от 123 002.68
лева,законната лихва за забава върху главницата,а с обжалваното разпореждане е отхвърлил
заявлението досежно претендираните неустойки – първата в размер на 36 900 лева и втората
в размер на 47 970.80 лева,като е приел,че двете уговорки за дължими неустойки в този
размер са нищожни на основание чл.26 ал.1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави ,тъй
като уговореният размер на неустойката за неизпълнение за срок от 23 дни излиза извън
пределите на присъщата и обезщетителна,обезпечителна и санкционна функции,като
многократно надвишава евентуалните вреди от неизпълнението на парично задължение, в
размер на законната лихва и уговорката е нищожна.
1
В жалбата са наведени оплаквания за необоснованост и неправилност на изводите на
заповедния съд в обжалваната част на разпореждането-досежно 24 000 лева,представляващи
част от неустойката в общ размер на 36 900 лева, като се сочи,че съдът е пренебрегнал
факта,че неустойката е уговорена между търговци и съдът се е произнесъл в противоречие с
чл.309 ТЗ.Намира за неправилен и изводът,че неустойката е уговорена за забава от 23
дни,тъй като видно от споразумението от 05.06.2018г.част от главницата е дължима по
договори за заем от 2016г.,както и въз основа на плащания към доставчици и за незаплатени
доставки по фактури- т.е. към датата на подписване на споразумението са минали две
години от предоставянето на сумите в заем и от плащанията към доставчици. Счита,че
неустойката не е прекомерна,тъй като сборът на двете неустойки не надвишава претенцията
за главница и се е позовал на Решение №31 от 22.03.2021г.по т.д.№865/2020г.на ВКС.
Отправеното до БОС искане е за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на
заявлението по чл.417 ГПК в обжалваната част.
Въззивният съд намери жалбата за неоснователна по следните съображения:
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя,че в случая се касае за сключен
договор между търговци,поради което при преценката за нищожност на клаузата за
неустойка следва да се съобрази нормата на чл.309 ТЗ. Нормата предвижда,че не може да се
намалява поради прекомерност неустойка,дължима по търговска сделка,сключена между
търговци. В случая заповедният съд не е обсъждал приложението на чл.309 ТЗ,а е формирал
извод за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави. По
въпроса относно нищожността на клауза за неустойка в търговските договори поради
противоречие с добрите нрави/чл.26 ал.1 предл.трето ЗЗД/ има задължително
тълкуване,дадено в т.3 на ТР № 1 от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС,на което се е позовал и
заповедният съд, съгласно което е възприето,че не е нищожна клауза за неустойка в
търговските договори,уговорена без краен предел или без фиксиран срок,до който тя може
да се начислява,а нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка,уговорена извън присъщите и обезпечителна,обезщетителна и санкционна
функции. Възприето е,че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави
се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора . В
случая,изложеното от заповедния съд становище не е в противоречие с горепосоченото
задължително тълкуване и то се споделя от настоящия съдебен състав. За пълнота на
изложението и в отговор на оплакванията в частната жалба следва да се посочи,че
неустойката в размер на 36 900 лева е уговорена с предходно споразумение от
05.06.2018г.,съгласно което длъжникът „Пиргос пласт“ООД е признал задълженията си към
„Пиргос пласт ЕС“ООД в общ размер на 117 573.95 лева главница и 5 428.73 лева
лихви,като длъжникът е поел задължение да заплати общо сумата 123 002.68 лева на
кредитора си в десетдневен срок от подписване на споразумението. С т.1 от това
споразумение е договорено,че ако „Пиргос пласт“ООД не заплати дължимата сума в
договорения срок,ще дължи неустойка за забава в размер на 30% от размера на дължимата
сума. В споразумението от 28.06.2018г.е посочен размерът на така договорената
неустойка,изчислен върху дължимата сума след изтичането на срока за плащане на
задължението и признание на длъжника,че не е извършил плащания в уговорения
десетдневен срок и е уговорена дължимост и на втора неустойка.Неоснователни са доводите
на жалбоподателя,че неустойката от 36 900 лева е уговорена,за да обезщети вредите на
кредитора от забавата на длъжника да изпълни своевременно свои стари задължения по
договори за заем и доставки,тъй като от съдържанието на споразумението от 05.06.2018г.е
видно,че до момента на сключването му върху главницата са начислявани лихви за
забава,които са включени в общия размер на задължението,а вземането в размер на
55 589.42 лева е обезпечено и с ипотека върху имот,собственост на длъжника. Според
договореното между страните,неустойката в размер на 30% върху общия размер на
2
вземането е дължима при забава на длъжника да изплати цялото задължение в десетдневен
срок- т.е. неустойката е мораторна, с фиксиран размер, дължима при неизпълнение на
парично задължение в немалък размер,в изключително кратък срок. Въз основа на горните
факти,настоящият съдебен състав намира за правилна и законосъобразна преценката на
БРС,че в конкретния случай договореният размер на неустойката,преценяван към момента
на сключването на споразумението, излиза извън пределите на
обезпечителната,обезщетителна и санкционна функции и същата е нищожна поради
противоречие с добрите нрави,независимо,че страните са търговци. В този смисъл се е
произнасял нееднократно и ВКС,който в множество свои решения приема,че нищожна
поради противоречие с добрите нрави е договорна мораторна неустойка,която е
несъизмеримо висока в сравнение с очакваните за кредитора вреди от забавеното
изпълнение и нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговските
отношения. /вж.решение № 49 от 27.05.2012 г., по т.д.№16/11 г. на ІІ т.о.; решение № 298 от
31.10.2013 г., по т.д. № 1312 /2012 г. на ІV г.о.; № 16 от 16. 06.2009 г., решение по гр.д.№ 541/
2010 г. на ІV г.о. и др./.
Въз основа на изложеното БОС намери,че правилно и законосъобразно БРС е
приел,че са налице предвидените в чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК основания за отказ за издаване на
заповед за изпълнение за претендираната неустойка в размер на 36 900 лева.Тъй като
неустоечната клауза е нищожна, частната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна, независимо,че разпореждането се обжалва частично- до размера от 24 000
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 418, ал. 4 ГПК, Окръжен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2449 от 07.06.2021г. постановено по ч.гр.д.№ 3
403/2021г.по описа на БРС в обжалваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3