Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
12.05.2022 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
13.04.2022 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ
ШЕФКИ МАРИЯ
БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
23 |
по
описа за |
2022 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/чл.208 и
следв. АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Деметра Желева” ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му Б.
Д. Ж., подадена чрез пълномощник - адв.Н.М.
от АК-***, със съдебен адрес ***, против Решение №1 от 05.01.2022 год.,
постановено по АНД №1019/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №09-002658 от 07.09.2021 год.,
издадено от И.Д. директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - град Кърджали.
Касаторът твърди в жалбата, че атакуваното
решение е неправилно и необосновано, тъй като при постановяването му районният
съд е приел, че административнонаказващият орган
правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да нарушава правото на
защита на доверителя ми, както и че след като не е анализирал в съвкупност
събраните по делото доказателства, съдът неправилно приложил материалния закон,
тъй като не било доказано по безспорен и категоричен начин да е осъществил от
обективна страна вмененото му административно нарушение, поради което следвало
наказателното постановление да бъде отменено. Твърди също, че в хода на
производството пред Pайонен съд - Кърджали по
безспорен начин се установило, ча при съставяне на
АУАН и при издаване на атакуваното НП са били допуснати, съществени нарушения
на процесуалните правила, които накърнили правото на защита на касатора, т.к. в нарушение на императивните изисквания на
чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, в АУАН и в НП не било посочено точното място на
евентуално извършеното от страна „Деметра Желева”
ЕООД нарушение. Сочи, че от приетите по делото писмени доказателства, вкл. и
тези, представени пред администартивнонаказващият
орган във връзка и повод на извършвания строеж - информационна табела и др., се
установило, че касаторът е инвеститор на изграждащ се
строеж в ПИ с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Кърджали, местостта „***”, с площ от
570.00 кв.м., идентичен със стар идентификатор №***, при съседи: ПИ №***; ПИ №***;
ПИ №*** и ПИ №***., а в АУАН и в НП изрично било посочено, че мястото на
констатираното от контролните органи административно нарушение е извършено в
друг недвижим имот, а именно - ПИ №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Кърджали.
Касаторът излага довод, че грешното, неточното и
неправилното посочване на мястото на евентуално извършеното административно
нарушение, не може да бъде санирано от показанията на
актосъставителя и свидетеля при съставянето на АУАН,
както било направено в съдебно заседание и прието неправилно от състава на Pайонен съд – Кърджали, както и че в конкретният случай,
без да изложи конкретни мотиви относно посочените нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, необосновано, неправилно и в противоречие с доказателствата било прието
от съда, че нарушението било пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци - време, място и обстоятелства, при които било
извършено, както и доказателствата, които го подкрепяли, вкл. бил
индивидуализиран и нарушителят. Твърди, че от доказателствата по делото било
видно, че на 07.06.2021 год. - датата, на която неправилно е прието, че е било
извършено нарушението от страна на касатора,
посоченото лице не е изпълнявало трудови функции и че от лично попълнената
декларация от Х. М. Р., с ЕГН **********, като дата на започване на дейността
му на строителния обект била посочена друга дата - 08.06.2021 год., различна от
07.06.2021 год., а проверката била извършена на 10.07.2021 год., поради което и
проверяващите не са имали обективната възможност да установяват нарушение на
07.06.2021 год. С други думи според касатора, от
писмените доказателства не се установявало извършено нарушение на 07.06.2021
год. от негова страна, както неправилно приел административнонаказващият
орган, а впоследствие и съставът на Районен съд - Кърджали. Излага и довод, че
точното посочване на датата на евентуално извършеното нарушение също е
задължителен реквизит, който следва да съдържа всяко НП и неговото неточно или
грешно посочване, също е съществено нарушение на процесуалните правила. На
следващо място твърди, че в хода на производството по делото пред Pайонен съд - Кърджали не се установило касаторът
да е осъществил нарушението, за което му бил съставен АУАН и издадено НП и че от
доказателствата по делото се установило, че „Деметра
Желева” ЕООД *** не е изпълнител на изграждащата се сграда в процесния недвижим имот, а само инвеститор. Сочи, че от
представения договор за изпълнение на строителни работи от 20.06.2020 год. било
видно, че изпълнител на СМР в обекта е „***” ЕООД, което обстоятелство се
потвърждавало и от показанията на разпитаните актосъставител
и свидетели при съставянето на АУАН и при извършената проверка по работни места
и че в този смисъл се установило, че Х. М. Р. на 10.06.2021 год. се е намирал
на строителния обект, но същият не е осъществявал трудова дейност като работник
на „Деметра Желева” ООД, както и че е бил с работно
облекло с отличителни фирмени обозначения. Касаторът
твърди, че за да обоснове своя неправилен извод, че Х. М. Р. е осъществявал
трудова дейност в „Деметра Желева” ЕООД *** съдът
необосновано се позовал на чл.12 от договора, съгласно който, изпълнителят бил
длъжен да предаде обекта в завършен груб строеж в срок от 6 месеца. Сочи, че в
тежест на административно-наказващия орган, а не в тежест на нарушителя, е да
установи и докаже по недвусмислен начин всички признаци от обективната и субективната
страна на твърдяното нарушение, каквото в случая не било направено в
производството пред Районен съд - Кърджали. С оглед на изложеното, с жалбата касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и
необосновано, атакуваното решение на Pайонен съд -
Кърджали, постановено по АНД №1019/2021 год., вместо което да постанови друго
решение по същество, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно
постановление №09-002658/07.09.2021 год. на и.д. директор на Дирекция
„Инспекция по труда” – град Кърджали, ведно с всички законни последици от това,
както и моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете
инстанции.
Редовно призован за съдебното
заседание, касаторът – „Деметра
Желева” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано
от управителя му Б. Д. Ж., не се представлява. От пълномощника на същия – адв.Н.М. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана
писмена молба, в която заявява, че поддържа депозираната касационна жалба по
изложените в нея и пред Pайонен съд - Кърджали
съображения. От името на касатора моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло, като постановено при неправилно
приложение на материалния закон и необосновано, атакуваното решение на Pайонен съд - Кърджали, постановено по АНД №1019/2021 год.,
вместо което да постанови друго решение по същество, с което да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление №09-002658 от 07.09.2021 год. на и.д. директор
на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, ведно с всички законни
последици от това, както и моли да бъдат присъдени на касатора
направените по делото разноски пред двете инстанции.
Ответникът по касация – директорът на Дирекция
„Инспекция по труда” – град Кърджали, не се явява, представлява се от редовно
упълномощения му процесуален представител – ст.юрк.Н. К., който оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а оспореното решение - за правилно и обосновано. Сочи, че наведените в касационната жалба твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения са били изложени
и пред първата инстанция,като счита, че Районен съд – Кърджали е изложил подробни съображения в тази насока в атакуваното съдебно решение, поради което не
счита, че следва да ги
преповтаря. С оглед
на тези съображения,
моли съда да постанови съдебен
акт, с който да оставите в сила
атакуваното решение на Районен съд
– Кърджали, като правилно и обосновано. Моли с оглед
изхода на спора, да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” – град София, както и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Подробни съображения
в подкрепа на атакуванато решение излага
в писмена защита, която представя в съдебно заседание.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че в хода на административно-наказателното производство са събрани безспорни доказателства за извършено нарушение по чл.61, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
Счита също, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и са налице
основания да бъде оставено в сила обжалваното решение. Поради
това, предлага съдът да остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание, приема за установено
следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание е това по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е свързано с неправилно прилагане, т.е.
с нарушение на материалния закон.
Разгледана по
същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №1 от 05.01.2022 год., постановено по АНД №1019/2021 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно
постановление №09-002658
от 07.09.2021 год., издадено от И.Д. директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - град Кърджали, с което, на
основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на „Деметра Желева” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ***, представлявано от управителя му Б. Д. Ж., в качеството му на работодател,
е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500.00/хиляда
и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.61, ал.1, във връзка с чл.1,
ал.2 от Кодекса на труда. Със същото решение Районен съд – Кърджаи
е осъдил „Деметра Желева” ЕООД, със седалище и адрес
на управление ***, с ЕИК ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” – град София, сумата в размер на 100.00/сто/ лева,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, районният съд е установил на
10.06.2021 год., свидетелите И. С. и Л. И. - *** в Дирекция „Инспекция по
труда” – град Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни
места, на обект, представляващ строеж на многофамилна
жилищна сграда в ***, във ***. При проверката установили, че дружеството,
стопанисващо обекта и изпълняващо строително-монтажни работи, е „Деметра Желева” ЕООД *** като това разбрали както от
разговора с работещите на обекта, които били 2 лица и които правели кърпежи по
мазилката на сградата, която вече била положена, както и от информационната
табела на обекта. Първоначално работниците отказали да съдействат на
извършващите проверката, поради което проверяващите свидетели се свързали с
управителя на дружеството - жалбоподател, който дошъл на обекта и с негово съдействие
двамата работещи на обекта попълнили декларации относно факти и обстоятелства,
свързани с осъществяваната от тях дейност. Работещият Х. Р. сам я попълнил,
като декларирал, че от 08.06.2021 год. работи на обект - строителство на
жилищна сграда ***, за „Деметра Желева” ЕООД, без
трудов договор, без да е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от
сключен писмен трудов договор, с работно време от 08:00 до 17:00 часа, с
почивни дни събота и неделя, почивка в работния ден от един час, при месечно
трудово възнаграждение в размер на *** лева. Проверката продължила и по
документи в Дирекция Инспекция по труда” – град Кърджали, като на 11.06.2021 год.
там се явил управителят на дружеството-жалбоподател, който представил Служебна
бележка №4 от 07.06.2021 год. за проведен начален инструктаж за безопасност и и
здраве при работа и Граждански договор от 07.06.2021 год., сключен между „Деметра Желева” ЕООД *** като възложител, и лицето Х. Р.,
като изпълнител. Според договора, изпълнителят се задължавал да извърши на свой
риск мазилка на стени и тавани на 100 кв.метра, срещу единична цена на кв.метър
от *** лева, като изработката бъде реализирана по проект и с материали и
средства на възложителя. Срокът за изпълнение на работата бил до 07.07.2021
год., а плащането трябвало да се извърши окончателно в тридневен срок от
представянето на приемо-предавателен протокол за
извършените работи. При направена служебна справка в регистъра за уведомления
за сключени трудови договори било установено, че с работника Х. Р. нямало сключен
трудов договор, като такъв не бил представен и до приключване на проверката. На
база констатираното при извършената проверка, проверяващите свидетели С. и И.
съставили Протокол за извършена проверка Изх.№ПР2119602 от 25.06.2021 год., в
който вписали констатираните нарушения, измежду които и това за работника Х. Р.,
по чл.61 ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Предвид направените констатации, контролните органи приели, че
работодателят „Деметра Желева” ЕООД *** на 07.06.2021
год. не е уредил отношенията с работника Х. Р. като трудови, чрез сключване на
трудов договор, като по този повод, на 28.06.2021 год., срещу дружеството бил
съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, който той подписал и получил без
възражение. Въз основа на този АУАН, на 07.09.2021 год. наказващият орган издал
процесното наказателно постановление, с което, на
основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ,
наложил на „Деметра Желева” ЕООД *** административно
наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева, за извършено нарушение
по чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка
районният съд е установил от показанията на свидетелите Л. И. и И. С., на които
е дал вяра изцяло, като последователни и кореспондиращи помежду си, както и с
другите доказателства по делото; от писмените доказателства - Акт за
установяване на административно нарушение №09-002658 от 28.06.2021 год.,
ползващ се с доказателствена сила, съгласно чл.416,
ал.1 от КТ, която не е била оборена; Протокол за извършена проверка
Изх.№ПР2119602 от 25.06.2021 год., за който няма данни да е обжалван;
Граждански договор от 07.06.2021 год. в частта за датата на започване на
работа; Декларация от 10.06.2021 год., Регистър на уведомления за трудови
договори; Служебна бележка №4/07.06.2021 год., както и другите приети писмени
доказателства. При анализа на всички тези доказателства съдът е установил, че
лицето Х. Р. по време на проверката на 10.06.2021 год., а и в дните преди това,
считано от 07.06.2021 год., е имал работно време, почивки, работно място,
възнаграждение, длъжност, поради което е престирало
труд в проверявания обект като работник. При оценката на гласните доказателства
съдът е възприел изцяло, като достоверни, показанията на свидетелите Л. И. и И.
С., които са очевидци, извършили проверката по работни места и установили
лицето Р. да извършва трудова дейност на строителния обект, изпълняван от
жалбоподателя, като в тази връзка съдът е посочил, че те не само са възприели
непосредствено лицето да работа на строежа, но и са събрали писмени данни за
това от работника, който е декларирал при какви обстоятелства се намира на
проверявания обект, описвайки основни елементи на трудово правоотношение. Съдът
е посочил, че показанията на двамата свидетели са последователни, логични и
кореспондиращи помежду си и че се потвърждават напълно и от всички приложени по
делото писмени доказателства, измежду които Декларация от 10.06.2021 год.,
Протокол за извършена проверка Изх.№ПР2119602 от 25.06.2021 год. и АУАН от
28.06.2021 год. Съдът не е кредитирал представения от жалбоподателя граждански
договор от 07.06.2021 год., тъй като противоречи на събраните по делото гласни
и писмени доказателства, установяващи, че отношенията между „Деметра Желева” ЕООД *** и Х. Р. не са гражданскоправни,
а трудовоправни, а освен това, т.к. в този договор не
е посочен обекта, на който следва да се извърши мазилката, поради което съдът е
приел, че същият е изготвен единствено за целите на настоящия процес. Съдът е
посочил, че по делото е приет Договор за изпълнение на строителни работи от
01.06.2020 год., сключен между „Деметра Желева” ЕООД
*** и „***” ЕООД ***, който обаче не носи никаква информация относно главния
факт на доказване по случая и че това е така, тъй като този договор е със срок
на изпълнение от 6 месеца, а и видно от Уведомление с Вх.№***/*** год., ведно с
информационна табела, продължителността на работата на строителната площадка е
била 18 месеца, които срокове отдавна са били изтекли към датата на
нарушението. Съдът е посочил също така, че този факт, съпоставен с гласните
доказателства, събрани от проверяващите служители, че след като работниците от
фирма „***”, от които не са доволни, са извикали двамата установени работника,
единият от които е бил и Х. Р., за да направят кърпежите по мазилката, не
променя извода, че двамата работника са в правоотношения именно с възложителя
на обекта „Деметра Желева” ЕООД, а напротив - го
потвърждава.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна районният съд
е приел най-напред,
че жалбата е процесуално допустима, т.к. е подадена
от надлежна страна и в законоустановения 7/седем/-дневен срок срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Районният съд е посочил, че разпоредбата
на чл.1, ал.2 от КТ гласи, че отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание
са приложими нормите на КТ и че според другата, посочена в атакуваното
постановление, правна норма на чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва
между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Съдът
е приел, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че Х. Р. е
предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност
в обект, изпълняван от него, с оглед на което е налице трудовоправно
отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка съдът е
счел, че следва да се приеме, че административното нарушение е извършено, тъй
като работодателят не е сключил трудов договор с работника преди постъпването
му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. С оглед на констатираното
нарушение, районният съд е приел, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Деметра Желева” ЕООД, на основание чл.414, ал.3 от КТ,
предвиждаща наказание „имуществена санкция” или „глоба”, в размер от 1500 до
15000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62,
ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Съдът е посочил, че жалбоподателят попада
в обхвата на разпоредбата на §1, т.1 от КТ, регламентираща кой може да бъде
работодател по смисъла на КТ, тъй като към процесната
дата той се явява именно такова лице, което е наело работници по трудово
правоотношение и затова законосъобразно е определено, че същият има качеството
на работодател, респ. като такъв е и субект на административното нарушение. Съдът
е отбелязъл, че наложената санкция е минималната по
размер и няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка
съдът не е констатирал да са допуснати нарушения на процесуалните процесуалните правила, които да ограничават правото на
защита на нарушителя и да опорочават атакувания акт до степен, налагаща
отмяната му, като е посочил, че словесното описание на констатираното нарушение
и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1,
ал.2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ и че именно
това са разпоредбите, относими към осъщественото от
жалбоподателя деяние. Съдът е приел, че нарушението се явява доказано, предвид
изложените по-горе съображенияи че при това положение
наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен в писмена форма
трудов договор между работодателя и работника, след като последният реално е
изпълнявал трудови задължения, представлява нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, подлежащо на административно
наказание.
Районният съд е намерил за неоснователен
и доводът на защитата, за допуснати нарушения на процесуалните правила, досежно посочване на мястото на нарушение - на имот,
различен от собствения на фирмата-жалбоподател, тъй като безспорно е установено
по делото, че е допусната техническа грешка при изписването на идентификатора
на проверявания обект. Съдът е посочил, че това е така, защото проверяващите
свидетели са извършили проверка по работни места, а и самият управител е бил
там, за което е съставен и съответния протокол и поради това първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е наясно
с мястото на нарушението. На следващо място, съдът не е приел довода, че в АУАН
и НП е посочена дата на нарушението, различна от датата на проверката, тъй като
безспорно от служебната бележка за проведения начален инструктаж и от
представения граждански договор се установява и съдът приема, че нарушението по
допускане до работа на работника Х. Р. е извършено именно на датата 07.06.2021
год. Не на последно място, съдът е посочил, че доколкото се касае за нарушение,
извършено от юридическо лице, чиято отговорност, по аргумент от чл.83 от ЗАНН,
е обективна и безвиновна, деянието не следва да се
доказва от субективна страна и да се изследва, знаел ли и съзнавал ли е деецът
елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Посочил
е също, че жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като
юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е
сторил това, следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената
разпоредба.
По тези съображения районният съд
е извел и окончателния си извод, че наказателното постановление е правилно,
законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и
направената претенция за разноски, районният съд е приел също, че на основание
чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, следва на административнонаказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен в чл.37
от Закона за правната помощ, а именно, във вр. с
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно - в размер на 100
лева.
При
извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден,
като постановен от надлежния районен
съд, съобразно правилата на родовата
и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този
съд. Решението на Кърджалийския районен съд също
така е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е.
не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания
за неговата ревизия в този смисъл.
Касационната инстанция споделя,
предвид събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, така
установената от районния съд фактическа обстановка, като намира, че въз основа
на нея, съдът е направил и правилни и законосъобразни изводи. Настоящият състав
на касационната инстанция споделя в пълна степен изводите
на първоинстанционния съд, като счита,
че същите са правилни, законосъобразни
и в пълно съответствие със събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и с приложимия материален
закон.
Съдът намира за безспорно, че извършваната от установеното при проверката
лице Х. М. Р. дейност, е трудова дейност, т.е. правоотношението между него и касатора в настоящото производство по този повод се
характеризира като трудово такова, с присъщите му елементи, а именно: същият
работи на определено работно място – описания строителен обект в посочения
поземлен имот в землището на ***, местността „***”. Това лице е установено от
проверяващите на строителния обект да работи по мазилката на строежа, облечен
със съответното работно облекло и да извършва присъщата за такъв обект
строителна дейност, като по тези факти между страните всъщност няма и спор. Казано
по друг начин, в конкретния случай, лицето Х. М. Р. е предоставяло работната си
сила, а от това следва, че отношенията
между него и касатора „Деметра Желева” ЕООД
*** при предоставянето на
работната му сила, е следвало задължително да се уредят като
трудови правоотношения, съгласно императивното правило, разписано в нормата на чл.1, ал.2 от КТ. Това
от своя страна означава, че между това лице и касатора
в настоящото производство, е следвало да бъде сключен трудов договор, със
съответното съдържание, регламентирано в нормата на чл.66, ал.1 от КТ, като
нормата на чл.61, ал.1 от КТ, изрично повелява, че този трудов договор се сключва между работника
или служителя и работодателя преди постъпването на работа, а нормата на чл.62, ал.1 от КТ
изрично регламентира, че този трудов договор следва да се сключи в писмена
форма.
Тези норми в случая са били нарушена
от работодателя „Деметра Желева” ЕООД *** т.к. при
проверката на обекта, извършена от служителите на Дирекция „Инспекция по труда”
– град Кърджали на 10.06.2021 год., е установено, че такъв трудов договор в
писмена форма не е бил сключен с това лице преди постъпването му на работа, което
е установено и доказано, както от попълнената от този работник на място, в 10:00
часа, при извършване на проверката по работни места, декларация по чл.402 от КТ, в която Х. Р. изрично е деклрарирал, че няма
сключен трудов договор, но и че работи на обекта от 08.06.2021 год., но е деклрарирал всички останали елементи, присъщи на трудовото
правоотношение, така и от извършената малко след това проверка в регистъра на
уведомленията за трудови договори и уведомления за промяна на работодателя, при
която е установено, че по ЕГН на конкретното лице – Х. М. Р., няма открити
данни за трудов договор, т.е. няма регистриран сключен трудов договор това лице.
В тази връзка се явява
неоснователно оплакването на касатора, инвокирано в касационната жалба в насока, че в хода на
производството по делото пред Pайонен съд - Кърджали
не се установило касаторът да е осъществил нарушението,
за което му бил съставен АУАН и издадено НП и че от доказателствата по делото
се установило, че „Деметра Желева” ЕООД *** не е
изпълнител на строящата се сграда в посочения недвижим имот, а само инвеститор,
като се позовава в тази връзка на представения договор за изпълнение на
строителни работи от 20.06.2020 год., в който, като строител на същия обект бил
посочен „***” ЕООД ***. Тези доводи са били поддържани и пред Кърджалийския
районен съд, но на същите, в мотивите към решението е даден обоснован отговор,
който в пълна степен се споделя от настоящата инстанция. В чл.12 от този
договор за изпълнение на строителни работи, сключен на 01.06.2020 год., ясно е
разписано, че изпълнителят, т.е. строителят „***” ЕООД ***, е длъжен да завърши
и предаде обекта в завършен груб строеж в срок от 6/шест/ месеца, т.е. до
01.12.2020 год., а проверката на същия строителен обект, при която е установен
там да полага труд, като строителен работник, лицето Х. Р., е извършена много
по-късно – на 10.06.2021 год., т.е. повече от 6/шест/ месеца след крайния срок
за завършване и предаване на обекта, предвиден в цитирания договор. Настоящият касационен състав в пълна степен
споделя извода на районния съд, че този договор не носи никаква информация
относно главния факт на доказване по случая и че това е така, тъй като този
договор е със срок на изпълнение от 6/шест/ месеца, както и че видно от
Уведомление с Вх.№***/*** год., ведно с информационна табела, продължителността
на работата на строителната площадка е била 18 месеца, а датата на откриване на
тази строителна площадка, посочена в информационната табела, е 28.08.2019 год.,
т.е. този срок е изтекъл на 28.02.2021 год. или иначе казано, и двата срока
отдавна са били изтекли преди датата на извършване на проверката на обекта и установяване
на нарушението.
Съдът правилно е посочил също
така, че този факт, съпоставен с гласните доказателства, събрани от
проверяващите служители, а именно - че при проведения при проверката разговор с
управителя на дружеството - Б. Ж., същият им заявил, че не бил доволен от това,
което било извършено от предишната фирма и затова наел други лица, едното от
които Х. М. Р., за да довършат обекта и да направят кърпежи по мазилката, не
променя извода, че този работник е бил в правоотношение именно с възложителя на
обекта „Деметра Желева” ЕООД, а напротив –
потвърждава го.
На следващо място, настоящият
състав намира за неоснователни и развитите в касационната жалбла
доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо неправилно и неточно посочване на мястото на
извършване на нарушението и които твърдения се извеждат от посочения в АУАН и в
процесното НП идентификатор на поземления имот, в
който се намира обектът на контрол, на който е била извършена проверката на
10.06.2021 год. Действително, в съставния АУАН и в издаденото въз основа на
него процесно НП е посочен „поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на ***”, а от приложените по административно-наказдателната
преписка писмени доказателства, приобщени по делото, е видно, че поземленият
имот е с идентификатор ***. Повече от
очевидно е, както правилно е приел и решаващия състав на районния съд, че се
касае за допусната техническа грешка при изписването на идентификатора на
проверявания обект, т.е. изписана е една цифра 1 в повече накрая в
идентификатора. Правилен е изводът на районния съд, че това нарушение не е
съществено, тъй като проверяващите свидетели са извършили проверка по работни
места, на място на самия строителен обект, а и самият управител на дружеството
„Деметро Желева” ЕООД е бил там, за което е съставен
и съответния протокол, поради това и съвсем правилно първоинстанционният
съд е приел, че жалбоподателят е пределно наясно с мястото на извършване на
нарушението.
На следващо място, настоящият
състав намира за неоснователни и доводите в касационната жалба, че в АУАН и НП
била посочена дата на нарушението – 07.06.2021 год., различна от датата на
проверката, коьто била изцвършена
на 10.06.2021 год., респ. че на 07.06.2021 год. - датата, на която неправилно
било прието, че е било извършено нарушението от страна на касатора,
посоченото лице не е изпълнявало трудови функции на този строителен обект. Този
довод е бил поддържан и пред Кърджалийския районен съд, като на същия е даден
отговор в мотивите към обжалваното решение, който също в пълна степен се
споделя от касационната инстанция. Съвсем правилно съдът е приел, че безспорно
от служебната бележка за проведения начален инструктаж и от представения
граждански договор се установява, че нарушението по допускане до работа на
работника Х. Р. е извършено именно на датата 07.06.2021 год. В тази връзка
следва да се добави, че представената Служебна бележка №4 е от дата 07.06.2021
год. и в нея е отразено, че именно на тази дата – 07.06.2021 год., е проведен
начален инструктаж по безопасност и здраве на Х. М. Р., като е отразено също
така, че инструктажът е проведен от управитевя на дружеството-касатор, а именно - от Б. Ж., за което същият е
положил подпис, както е положен подпис и от инструктираното лице Х. М. Р. Освен
това, в чл.20 на сключения на същата дата – 07.06.2021 год. граждански договор,
изрично е посочено, че договорът влиза в сила от датата на подписването му,
т.е. от 07.06.2021 год. и всички начални срокове текат от тази дата. От това
следва, че отношението между дружеството-касатор „Деметра Желева” ЕООД *** и работникът Х. М. Р., касаещо предоставянето на работна сила от последния, което
е следвало да бъде уредено като трудово правоотношение с подписването на трудов
договор, е възникнало именно на датата 07.06.2021 год., поради което и правилно
тази дата е посочена като дата на извършване на нарушението, до който законосъобразен
извод е достигнал и решаващия състав на Кърджалийския районен съд.
Най-сетне, във връзка с довода в
касационната жалба, че в тежест на административнонаказващия
орган, а не в тежест на нарушителя, било да установи и докаже по недвусмислен начин
всички признаци от обективната и субективната страна на твърдяното нарушение,
следва да се посочи, че разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.2/второ/ от КТ изрично регламентира, че редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до
доказване на противното. В случая, АУАН №09-002658 от 28.06.2021 год.,
въз основа на който е издадено процесното НП, е редовно съставен – от компетентен актосъставител, съдържа всички
съществени реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, същият е предявен и надлежно връчен на управителя на
дружеството, сочено за нарушител и
съответно се ползва с предписаната му от закона
доказателствена сила, съгласно цитираната норма на чл.416, ал.1, изр.2 от КТ. Според настоящия съдебен
състав, тази доказателствената сила на редовно съставения АУАН не е опровергана в хода на проведеното
пред районния съд съдебно производство.
Предвид горното, настоящият
касационен състав приема, както правилно е приел и решаващият състав на
районния съд, че описаното от фактическа и правна страна нарушение правилно е
квалифицирано като такова по чл.61, ал.1, във вр. с чл.1,
ал.2 от КТ, съгласно които, преди постъпване на работа, т.е. преди престиране на работна сила, задължително следва да е
сключен трудов договор в писмена форма между работника и работодателя, както и
че това нарушение е доказано, поради което, като е потвърдил атакуваното
наказателно постановление, Районен съд – Кърджали е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
в решението неправилно са посочени основанията, т.е. разпоредбите от ЗАНН, за
присъждане на деловодни разноски, представяващи юрисконсултско възнаграждение. Посочените като основания
норми на чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН
понастоящем не регламентират присъждането на разноски в производствата по ЗАНН
пред районния съд, а нещо друго. Основанията, респ. условията за присъждане на
разноски в тези производства, представляващи адвокатски или юрисконсултски
възнаграждения и техните размери, се регламентират от разпоредбата на чл.63д
(Нов – ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) ал.1 – ал.5 от ЗАНН.
Така, с оглед всичко изложеното
по-горе, настоящият състав на касационната
инстанция, извършвайки своята
проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция
факти и обстоятелства, намира, че оплакванията,
изложени в касационната жалба на „Деметра Желева” ЕООД, със седалище и адрес
на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му Б. Д. Ж., са неоснователни и недоказани, а
изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени в пълна степен със събраните по делото доказателства, като
районният съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и на основата на
свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и правилен извод, като е
приел, че административното нарушение на трудовото законодателство, вменено на
търговското дружество – касатор
в настоящото производство, е извършено. Ето
защо и на основание чл.218,
ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира,
че твърдяните от касационния жалбодател пороци на решението на Районен съд - Кърджали, не са налице и съответно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяната му. Обжалваното решение на Районен съд – Кърджали е
валидно, допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на събраните писмени и гласни доказателства и в съответствие с материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на
делото и с оглед своевременно заявеното в съдебно заседание в хода по същество и в представената писмена защита искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4, във
вр. с ал.1 от
ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от
АПК, във вр. с
чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде
осъдено дружеството-касатор - „Деметра
Желева” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано
от управителя му Б. Д. Ж., да заплати в полза на ответника по касация, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 80.00
лева. Същото следва да се присъди в
полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище ***, в
качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
По изложените съображения и на
основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217,
ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63в
от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1 от 05.01.2022 год., постановено по АНД №1019/2021 год. по описа
на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА „Деметра Желева” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ***, представлявано от управителя му Б. Д. Ж., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, ***, с ЕИК ***, сумата
в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.