Р Е Ш Е Н И Е
№ 504
09.12.2018 г., град Добрич
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд Добрич, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември, две хиляди и деветнадесета
година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 386 по описа на Административен съд Добрич за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 215 вр.с чл. 216, ал. 6 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) и чл.226, ал.1 от АПК.
І.
Становища на страните
Образувано е по жалба на Николай Илиев Антонов - главен архитект на Община Генерал
Тошево, срещу Заповед № ДК-10-СИР-09/25.04.2018 г. на началника на РДНСК - Североизточен
район, с която е отменен като незаконосъобразен мотивиран Отказ №
ТР-05-01-1958/14.02.2018 г. на главния архитект на Община Генерал Тошево, с
който не е одобрен проект за изграждането и за издаване на строително
разрешение за обект „Базова станция DOB0020.A002
“Kardam” в
ПИ 000571 по плана на с.Кардам, община Генерал Тошево, област Добрич.
В жалбата се заявява, че
оспорената заповед на началника на РДНСК СИР е незаконосъобразна като
постановена в противоречие с материалния закон като подробно са развити доводи
и аргументи за това. Прави се искане заповедта да се отмени като
незаконосъобразна. В съдебно заседание, чрез адв. П.А.- ДАК, оспорващият
поддържа жалбата, изразява становище че отказът е правилен и законосъобразен.
Поддържа, че не са налице условията на чл.64, ал.2 от ЗУТ, понеже процесната
техническа инфраструктура не е предвидена в ПУП.
Ответникът по жалбата, ДНСК –
София, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт З.Г., оспорва жалбата,
моли да бъде оставена без уважение.
Заинтересованата страна, „А1
България“ ЕАД, чрез юрисконсулт Петков се присъединява към становището на
ответника за законосъобразност на оспорената заповед и неправилност на отказа
на главния архитект.
ІІ. От фактическа страна
Делото е върнато за ново разглеждане
на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК с Решение № 8944/12.06.2019 г.,
постановено по адм.д. № 566/2019 г. по описа на Върховен административен съд,
ІІ отд.
В производството по чл.226, ал.1 от АПК, след като прецени
твърденията на страните и събраните доказателства, Добричкият административен
съд, приема за установено следното:
Производството пред началника на
РДНСК СИР – Североизточен район е образувано по жалба на заинтересованата
страна „Мобилтел“ ЕАД, с правоприемник „А1 България“ ЕАД, срещу отказа на
главния архитект на Община Генерал Тошево да одобри проект и да издаде
строително разрешение за изграждането на обект в с.Кардам, община Генерал
Тошево, в поземлен имот № 00571, представляващ „Базова станция DOB0020.A002
“Kardam”.
В отказа (л.123) главният
архитект е посочил следните съображения:
1/ за обекта нямало приложена скица-виза за
проектиране или подробен устройствен план, предвиждащ съответното строителство
в имота; 2/ частите Архитектура и Конструкция не съдържали необходимите
количествени сметки, съгласно Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти; 3/ следвало да се посочи зоната от 10
кв.м., съгласно договора за наем със собственика; 4/ представените проекти
разработки не съответствали на фаза работен проект, съгласно съгласно Наредба №
4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.
С оспорената в настоящото
производство Заповед № ДК-10-СИР-09/25.04.2018 г. началникът на РДНСК -
Североизточен район е отменил така постановения отказ.
За да постанови този резултат,
началникът на РДНСК-СИР е изложил съображения, че жалбоподателят, „Мобилтел“
ЕАД, е лицензиран оператор за осъществяване на далекосъобщителна дейност чрез
подвижна клетъчна мрежа с национално покритие. По силата на специалния Закон за
далекосъобщенията той имал право да изгражда далекосъобщителна мрежа и
съоръжения, които са елемент от техническата инфраструктура. Това от своя
страна обуславяло изграждането им по начина, регламентиран в ЗУТ.
В мотивите на заповедта е посочено,
че по силата на чл.140, ал.6 от ЗУТ за обекти на техническата инфраструктура
виза за проектиране не се издава, поради което е отхвърлено едно от
съображенията на главния архитект – липса на приложена скица-виза за
проектиране или извадка от ПУП- въз основа на което е постановен обжалвания
отказ. В тази връзка в мотивите на заповедта е изразено становище, че чл.137,
ал.3 от ЗУТ не вменява задължение на възложителя за прилагане на извадка от
ПУП към необходимата проектна
документация, а съобразяване на конкретното строителство с действащия ПУП.
По отношение на констатираната от
главния архитект липса на количествени сметки в частите Архитектура и
Конструкция е прието, че те не са императивен елемент от обема и съдържанието
на инвестиционния проект, според чл.3, ал.1 от Наредба № 4/2001 г. и затова
това съображение за отказа е отхвърлено като неоснователно и необосновано.
Направена е и констатация, че за
конкретния случай нямало строително-монтажни работи, обуславящи извършването на
количествено стойностни сметки.
В изпълнение на указанията,
дадени в мотивите на решението на Върховния административен съд, с което делото
е върнато за ново разглеждане, съобразно чл.224 от АПК, при новото разглеждане
на делото бе допусната съдебно-техническа експертиза с цел изясняване, дали за
имота, в който ще се реализира строителството има влязъл в сила ПУП и какви са
предвижданията на същия.
Според констативно–съобразителната
част от заключението на вещото лице, арх.А.Е., за имот с пл. № 571 ( в
който ще се изгражда обектът) е имот на зърнобазата, попада в кв.27, има
неправилна многоъгълна форма, намира се между терена на железопътната гара,
пътя за гр.Шабла от североизток и строителната граница на с.Кардам ( приложение
4) и е в строителните граници на с.Кардам (приложение 6). Западната част от
имота била заета със складове на „Зърнени храни“ и предвидена за „складови
терени“ – бледолилави хоризонтални ивици, видно от застроителния план
(приложение 6) и легендата към него (приложение 7).
За този имот има одобрен застроителен и
регулационен план на с.Кардам със Заповед № 551/28.09.1990 г. на председателя
на ИК на ОбНС –Ген Тошево, приложение 2 към експертизата.
През 1984-1985 г. в зърнобазата
били изградени 12 нови цилиндрични силоза- 3 групи по 4 силоза. Всяка група имала
по една елеваторна кула, разположена в центъра на четворката. Тези силози не са
нанесени в кадастралния план, върху който бил изработен одобреният през 1990г.
застроителен и регулационен план. Застрояването със силози било отразено в
кадастрален план/скица при заснемане извършено на 05.04.1994 г., т.е. след
одобряването на застроителен и регулационен план (приложение 8). В тази скица (
приложение 8) е посочено, че площта на заснетия имот (зърнобаза) е 63 940
кв.м. с начин на трайно ползване: ЗФК.
Собственик на имота-зърнобаза през 2002 г. бил
„Добричмел“ АД, който отдал под наем на „Мобилтел“ ЕАД площ от 10 кв.м. за
монтаж на Базова станция.
За монтажа на базовата станция
била издадена виза, но тя и другите строителни книжа на обекта не се пазели в
архива на Община Генерал Тошево.
По делото е представено Разрешение
за строеж № 75/10.10.2002 г.(л.136), с което главен архитект на община
Ген.Тошево е одобрил виза и е разрешил монтаж на Базова станция в част от ПИ с
пл. № 571. Въз основа на това строително разрешение са изградени съоръжения и
мрежи на „Мобилтел“ АД, представляващи базовата станция по строителното
разрешение.
Неизвестно кога бил изработен
ПУП-План за регулация на кв.27, представляващ проект за изменение на действащия регулационен план от 1990 г. по
отношение на част от кв.27, в който попада имот с пл. № 571.
В Община Генерал Тошево се
съхранявала само графична част на проекта, който бил без дата (приложение 11) и
съгласно който били обособени УПИ І – ЗА жп терен и УПИ ІІ – за имота с водната
кула и други сгради, обслужващи сградата ( т.е. не по отношение на процесния
имот с пл. № 571). Територията на зърнобазата не била предмет на този проект,
който съдържал подпис на кмета за одобряване без заповед.
Към момента за с.Кардам, в т.ч. и
за зърнобазата, не е изработена и одобрена кадастрална карта. Вещото лице
представя в приложение 13 изработената кадастрална карта за имоти извън
строителните граници на селото и за съседния южно разположен ПИ 167. Въз основа на горните констатации, вещото лице
прави следните изводи:
- по отношение на ПИ с
идентификатор 000571 по плана на с.Кардам, има действащ подробен устройствен
план - план за застрояване и план за регулация, одобрен със Заповед №
551/28.09.1990 г. на председателя на ИК на ОбНС –Ген Тошево, приложение 2 към
експертизата;
- планът за регулация предвижда
обособяване на парцел за складовете на „Зърнени храни“ АД, заключен между
терена на железопътната гара, пътя за гр.Шабла от североизток и строителната
граница на с.Кардам. Парцелът попадал в кв.27, но нямало нанесен номер и
отреждане за конкретна функция, което е видно в графичната част на ПУП-ПР в
приложения 3, 4 и 5.
- планът за застрояване запазвал
част от масивните сгради в парцела, т.е. в ПИ хххххх, без да предвижда
конкретно ново застрояване;
- инвестиционният проект за
процесния обект не може да бъде съпоставен с действащият ПУП-ПРЗ за ПИ 00571, в който ще се изгражда обекта. Фактическото
ползване на частта от имота, където е монтирана базовата станция, е за
„складови дейности“ и инвестиционният проект за процесния обект не е съобразен
с фактическото ползване на поземления имот;
При огледа на ПИ 000571 вещото
лице установява, че в имота има изградена базова станция като на елеваторната
кула на западната група от 4 броя силози били монтирани различни видове
съоръжения-антени, радиомодули, свързани посредством кабели с апаратура,
поместена в технологично помещение на земята до кулата.
Заключението не бе оспорено от
страните и съдът го приема като компетентно изготвено и обосновано.
От доказателствата, събрани при
първоначалното разглеждане на делото, л.136, се установява, че главният
архитект на Община Генерал Тошево е издал Разрешение за строеж № 75/10.10.2002
г., с което е одобрил виза и е разрешил монтаж на Базова станция в част от ПИ с
пл. № 571. Въз основа на това строително разрешение е изградена техническата
инфраструктура така, както е описана в заключението на вещото лице и в
обяснителните записки към инвестиционния проект на възложителя.
От обяснителните записки към
инвестиционния проект и към конструктивното становище се установява, че процесният инвестиционен проект предвижда
поставяне на ново оборудване Nokia Flexi
SM в технологичния контейнер, разположен на терена в
близост до елеваторната кула. Предвижда се също върху съществуващата носеща
конструкция – мачти М1, М2 и М3, представляващи стоманени тръбни профили ф89 с
височина от 2,50 метра, закрепени към конструкцията на елеваторната кула - да се монтират три секторни антени, радио
модули и две преносни антени (Конструктивно становище, л.47-50).
По делото не се спори, че
съществуващият към момента обект - Базова
станция DOB0020.A002 “Kardam” и обектът, който се иска да бъде изграден (със
същото наименование), представляват „техническа инфраструктура“ по см. на § 5,
т.31 от ДР на ЗУТ.
Съдът приема, че независимо от
еднаквото наименование на изградения през 2002 г. и визирания в инвестиционния
проект от 2017 г. обект на техническата инфраструктура, от
съдържанието на инвестиционния проект и приложените към него становища може да
се установи, че се иска замяна на съществуващите далекосъобщителни съоръжения с
нови, без да се засягат носещите конструкции, върху които са монтирани. Тази
констатация е направена и в заключението на вещото лице.
Съдът приема също, че визираната
в инвестиционния проект реконструкция – замяна на съществуващи мрежи и
съоръжения с нови, представлява строеж по см. на т.38, § 5 от ДР на ЗУТ.
ІІІ. От правна страна
Жалбата е подадена чрез
административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ
от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
1.Заповедта е издадена от компетентен
орган, началникът на РДНСК, по смисъла на чл. 216 (отм.) от ЗУТ, в редакцията на
нормата, преди отмяната й, в кръга на правомощията му и в съответствие с
административнопроцесуалните правила и приложимия материален закон.
2.Не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Производството по издаване на оспорената заповед е започнало
на основание чл.216, ал.3 от ЗУТ по подадена жалба от заявителя на строежа,
заинтересованата страна „Мобилтел“ ЕАД с правоприемник „А1 България“ ЕАД. Правилно
и в съответствие с нормите на АПК, административния орган е приел, че жалбата е
подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок, поради
което се явява процесуално допустима за разглеждане. Жалбата е подадена чрез
главния архитект, който е имал възможност да депозира възражения или искания.
3.Оспорената заповед не отговаря на изискванията за форма. Макар и
да съдържа мотиви, тя е постановено в нарушение на чл.216 ал.6 от ЗУТ (отм),
действал към датата на издаване на заповедта, който изисква спорът да бъде
решен по същество с мотивирано решение на началника на РДНСК, т.е. началникът
на РДНСК да извърши цялостна преценка за законосъобразност на постановения
отказ, включваща преценка за наличие на основанията за одобряване на
представения инвестиционен проект.
Спорът между страните е дали е
приложен правилно материалния закон при отмяната на отказа на главния архитект
да одобри инвестиционния проект и да издаде строително разрешение за изграждане
на обекта на техническата инфраструктура.
4.Оспорената заповед не е съобразена
с материалния закон – чл.64, ал.2, респективно чл.93, ал.3 от ЗУТ във връзка с
чл.142, ал.2 и ал.5, т.1 и т.2 от ЗУТ.
В мотивите на оспорения
административен акт е обоснован извод за наличие на пороци, представляващи нарушения
на материалния закон, допуснати при постановяване на отказа на главния архитект
на Община Генерал Тошево, да одобри представения инвестиционен проект и да
издаде строително разрешение за обекта
на техническата инфраструктура.
Процесният обект е елемент от
техническата инфраструктура от вида на визираните в чл.64, ал.1, т.6 от ЗУТ, тъй като представлява
базова станция, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи.
Според закона елементите на техническата инфраструктура по чл.64, ал.1, т.6 от ЗУТ могат да се разполагат, както в урегулирани територии, така и в
неурегулирани територии (чл.93, ал.2 ЗУТ). Действително за този обект е
приложимо правилото по чл.140, ал.6 от ЗУТ, според което не се издава виза за
проектиране за елементи от техническата инфраструктура, но нормата има предвид
случаите, при които елементите от техническата инфраструктура са предвидени в
ПУП-ПЗ, съгласно чл.64, ал.2 от ЗУТ, респективно в парцеларен план по чл.93,
ал.2 от ЗУТ.
Това е така, защото в Глава ІV,
Раздел І Законът за устройство на територията определя общи изисквания към
елементите на техническата инфраструктура. В чл.64, ал.4 от ЗУТ е определено,
че проектирането и строителството на тези обекти се извършва по общия ред,
определен в този закон. А в чл.64, ал.2 от ЗУТ е предвидено, че елементите на
техническата инфраструктура се предвиждат с устройствени планове. Неразделна
част от общите и подробните устройствени планове са план-схемите на елементите
на техническата инфраструктура.
В оспорената заповед началникът
на РДНСК се е позовал на нормата на чл.137, ал.3 от ЗУТ, според която строежите
се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Именно
тази разпоредба, макар и цитирана в заповедта, не е съобразена от началника на
РДНСК, постановявайки отмяна на отказа на главния архитект.
По силата на чл. 148, ал. 8 от ЗУТ одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част
от разрешението за строеж, като съгласно чл. 146, изр. 2 от ЗУТ (редакция - ДВ,
бр. 65 от 2003 г.) на отделно обжалване пред органа по чл. 216, ал. 2 от ЗУТ
подлежи само отказът да се одобри инвестиционен проект. Разпоредбата на чл.
142, ал. 4 от ЗУТ поставя изискване всички части на инвестиционните проекти,
които са основание за издаване на разрешение за строеж, да се оценяват за
съответствието им със съществените изисквания към строежите. На основание т. 1
от ал. 5, чл. 142 от ЗУТ, оценката обхваща проверка за съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план, а това при изграждане на далеко-
съобщителните мрежи в урегулирани територии е подробния устройствен план, а в неурегулирани
територии - парцеларният план (чл.93, ал.2 от ЗУТ).
В случая при осъществяването на
контрола за законосъобразност на постановения от главния архитект отказ,
началникът на РДНСК е отменил отказа, но същевременно не е извършил проверка за
съответствие на инвестиционния проект с предвижданията на подробния устройствен
план или наличие на парцеларен план, за да изпълни изискването на закона като постанови
мотивирано решение, с което да реши въпроса по същество, а именно налице ли са
всички законови предпоставки за одобрение на инвестиционния проект.
По делото не се доказа наличие на действащ
ПУП, който да предвижда изграждането на процесната техническата инфраструктура,
нито план-схема за нейните елементи.
Дори и да се приема, че при
издаването на Заповед № 551/28.09.1990 г., с която е одобрен ПУП-ПРЗ за
с.Кардам, този имот е останал неурегулиран, то не се установи за него да има
издаден парцеларен план, по реда на чл.93, ал.2 от ЗУТ, предвиждащ изграждането
на процесната инфраструктура.
Ако административният орган бе извършил
проверка за конкретните предвиждания на действащите за процесната територия
подробни устройствени или парцеларни планове, щеше да установи, че няма нито
ПУП нито парцеларен план, който да предвижда изграждане на техническа
инфраструктура в имот с пл. № 571-зърнобаза.
По тези съображения съдът намира
заповедта за неправилна и незаконосъобразна.
С изменение на ЗУТ, публ. ДВ, бр.
25 от 2019 г., нормата на чл.261, ал.1-7, вкл. и нормата предвиждаща началникът
на РДНСК да се произнася по съществото на спора, бе отменена. Тази
законодателна промяна обуславя извода, че преценката, относно
законосъобразността на отказа да се одобри инвестиционния проект, вече не е
предоставена на административния орган и делото не следва да се връща на
ответника за ново произнасяне, а да се реши по същество с отмяната на
оспорената заповед.
При преценка, дали постановеният
от главния архитект отказ е правилен и законосъобразен, съдът намира, че същият
е законосъобразен.
Процесните мрежи и съоръжения не
са предвидени в действащ план, ПУП –ПЗ или парцеларен план. Видно от чл.141,
ал.1 и ал.3 ЗУТ, съгласуването на инвестиционния проект е възложено на главния
архитект и представлява преценка и проверка за законосъобразност на
предложеното в инвестиционния проект строителство.
Дори и да се приеме, че проектът
е съобразен с фактическото ползване на имота (предвид изградената през 2002 г.
базова станция), то това не е достатъчно за законосъобразността на строително
разрешение, чието издаване се дължи след одобряването на проекта. Няма да
бъдат спазени изискванията за
съответствие на разрешението за строеж и инвестиционния проект с предвижданията
на плановете са съответната територия - императивни изисквания по чл.64, ал.2,
респективно по чл.93, ал.2 от ЗУТ. Затова отказът на главния архитект на Община
Генерал Тошево следва да бъде потвърден.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски от страна на жалбоподателя. По силата
на чл.143, ал.1 от АПК, разноски му се следват. При първото разглеждане на
делото жалбоподателят е направил разноски за възнаграждение на вещо лице от 200
лева. При новото разглеждане на делото също се представят доказателства за
разноски единствено за вещо лице от 300 лева.
При образуването на делото не е
събрана държавна такса за производството пред съда от 10 лева, затова ответникът следва да бъде осъден
да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 500 лева, както и 10 лева по
сметка на Административен съд Добрич.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.А. - главен
архитект на Община Генерал Тошево Заповед № ДК-10-СИР-09/25.04.2018
г. на началника на РДНСК - Североизточен район.
ПОТВЪРЖДАВА Отказ №
ТР-05-01-1958/14.02.2018 г. на главния архитект на Община Генерал Тошево, с
който не е одобрен проект за изграждането и за издаване на строително
разрешение за обект „Базова станция DOB0020.A002 “Kardam” в ПИ 000571 по плана
на с.Кардам, община Генерал Тошево, област Добрич.
ОСЪЖДА ДНСК – София да заплати на
Николай Илиев Антонов, в качеството му на главен архитект на Община Генерал
Тошево, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски по делото за възнаграждения
на вещи лица.
ОСЪЖДА ДНСК – София да заплати по
сметка на Административен съд - Добрич сумата от 10 (десет) лева,
представляваща държавна такса за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба, подадена чрез
Административен съд Добрич пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: