№ 39
гр. *, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20221840200427 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. Г. Г., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 22-0274-000287/23.05.2022 г., издадено от ****
– началник РУ * при ОДМВР София, с което жалбоподателят е санкциониран
на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП като му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП.
В депозираната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност,
неправилност на наказателното постановление, противоречие с материалния
закон и допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на въззивника. Жалбоподателят твърди, че не
е установено по безспорен начин извършване на процесното нарушение, както
и мястото, времето, начинът, обстоятелствата. Отправена е молба за
цялостната отмяна на атакувания санкционен акт като незаконосъобразен и
неправилен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично
и се представлява от адв. П. - САК, който поддържа жалбата, пледира за
отмяна на оспореното наказателно постановление по подробно изложени
съображения, в условията на евентуалност пледира за наличие на маловажен
случай. Претендират се сторените разноски, съгласно договор за правна
защита и съдействие. Жалбоподателят лично дава обяснения, в които излага
доводи по предмета на доказване в производството.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозирана е молба, в която са изложени съображения по същество, прави се
възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско
1
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 22.04.2022г. около 13:00 часа по време на дежурство свидетелите А.
М. и С. Н. – служители на Районно управление на МВР – *, и двамата на
длъжност „младши автоконтрольор“, били изпратени по оперативен сигнал ,
за да търсят свидетеля ***, ЕГН: **********, който живеел в град *, ул. „*“
№ 35. Пристигайки на ул. „*“ събрали се на улицата лица им посочили как *
се качва в зелен автомобил „*“.
На 22.04.2022 г., около 13:20 часа в гр. * на ул. „*“ жалбоподателят Д. Г.
Г., ЕГН: ********** и свидетелят ***, ЕГН: ********** се качили в лек
автомобил, собственост на жалбоподателя, марка „*“, модел „*“ ДК № * и
потеглили, автомобилът бил управляван от жалбоподателя. Свидетелите М. и
Н. тръгнали със служебния си автомобил след автомобила марка „*“, модел
„*“ ДК № * като подавали звуков и светлинен сигнал, но автомобилът не
спирал. Автомобилът изминал около километър разстояние като се движил по
ул. „*“, минал покрай площад „Джонсън“, завил по ул. „С. *“, като на
кръстовището на ул. „* *“ автомобилът е бил препятстван да продължи
движението си, поради наличие на друг автомобил пред него и е спрял. При
проверка свидетелите М. и Н. констатирали, че търсеното от тях лице ***,
ЕГН: ********** пътува на задната седалка на автомобила, а лицето, което
управлявало автомобила, е Д. Г. Г., ЕГН: **********.
За констатираното нарушение, изразяващо се в неспиране плавно при
подаден сигнал за спиране от контролен орган, свидетелят М. в присъствието
на жалбоподателя и свидетеля – Н. съставил
АУАН серия GA № 616257/22.04.2022 г. на Д. Г.. Жалбоподателят подписал
посочения АУАН с изявлението, че няма възражения. Такива не постъпили и
в срока по чл. 44 от ЗАНН. На същата дата –22.04.2022 г. на жалбоподателя
бил връчен препис.
Въз основа на АУАН серия GA № 616257/22.04.2022 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Д. Г. Г. на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.1, т 4 ЗДвП е наложена
административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева, както и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните гласни доказателствени средства, писмените
доказателства, приложени към административнонаказателната преписка,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, както и от
писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 283 от НПК, като относими към предмета на
доказване по делото.
От докладна записка, изготвена от свидетеля А. М. – актосъставител, се
установява, че на 22.04.2022г. по време на дежурство с другия свидетел С. Н.
около 13:00 часа били изпратени от оперативна дежурна част на адрес ул. „*“
№ 7 по повод възникнал скандал, където следвало да установят лицето ***,
ЕГН: **********, адрес: град *, ул. „*“ № 35. След пристигането, събрали се
2
на мястото хора заявили, че въпросното лице било потеглило с автомобил
марка „*“, модел „*“, зелен цвят, който се намирал на 50 метра от тях.
Полицейските служители потеглили след автомобила, като пуснали
светлинен и звуков сигнал, но водачът на автомобила продължил и не спрял,
когато на кръстовище на ул. „* *“ и ул. „Софроний Врачански“ пред него
имало друг автомобил и бил възпрепятстван да продължи. При проверка на
лицата в автомобила полицейските служители установили, че лицето, за
което били изпратени е в автомобила и пътува на задната седалка, а водачът
на автомобила е Д. Г. Г., на когото съставили АУАН. След спиране водачът на
автомобила не е имал проблемно поведение, съдействал е на служителите на
реда.
Разпитани като свидетели актосъставителят А. М. и свидетелят по акта
С. Н. потвърждават изложеното в докладната записка, и двамата с
категоричност посочват, че водачът е възприел звуковият и светлинен сигнал,
въпреки това не е спирал, спрял е, защото на кръстовището на две улици е бил
възпрепятстван да продължи движението от намиращ се пред него автомобил.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите М. и Н. като обективни,
логични и последователни, като взема предвид, че показанията са дадени от
незаинтересовани от изхода на спора лица. В тази връзка неоснователно е
възражението на защитника на жалбоподателя за наличие на съществени
противоречия в показанията на полицейските служители относно маршрута
на автомобила и мястото на спиране. И двамата свидетели описват, че
автомобилът е потеглил от ул. „*“ продължил по ул. „С. *“, има разминаване
доколкото св. М. твърди автомобилът да е спрял на ул. „Софроний
Врачански“, а св. Н. на ул. „* *“, но това несъответствие съдът не намира за
съществено противоречие, доколкото и двамата свидетели описват една и
съща фактическа обстановка при спиране на автомобила – наличие на друг
автомобил пред процесния. Разминаването на свидетелките показания в
посочените имена на улицата е и разбираемо с оглед изминалото време между
датата на нарушението и проведения в хода на съдебното следствие разпит -
почти година.
Показанията на свидетеля Димчев съдът цени само в частта, досежно
твърденията му за струпване на множество хора на едно място, поради
възникнал спор и потеглянето му заедно със жалбоподателя от мястото с
автомобил марка „*“, модел „*“, ДК № * с цел да напуснат инцидента по –
бързо. Твърденията на свидетеля Д.в, че то й жалбоподателят не са чули и
видели звуковия и светлинен сигнал съдът не приема за достоверни. Самият
той е пътувал на задната седалка на управлявания от жалбоподателя
автомобил, тоест имал е различно от шофьора възприятие за пътната
обстановка, в този смисъл дори и св. Д.в да не е възприел/ не е имал
обективна възможност да възприема полицейския автомобил, това не
обуславя директно извод, че и жалбоподателят не е възприел подадените
сигнали. На следващо място изолирано и неподкрепено от останалия
доказателствен материал остава и твърдението на свидетеля, че
жалбоподателят бил изплашен и поради нестабилното си емоционално
състояние не е могъл да възприеме автомобила. Житейски логично е при
съставяне на АУАН санкционираното лице да сподели с актосъставителя
наличието на обективни/субективни обстоятелства, които са му попречили да
възприеме пътната обстановка, да напише възражение в АУАН в тази насока
или да подаде писмено такова, за които възможности жалбоподателят е
уведомен при съставяне на акта за установяване на административно
3
нарушение. По делото няма данни за такова поведение, поради което съдът
приема, тези изолирани твърдения за защитна версия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че
жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана
страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – ***– Началник РУ-
* към ОДМВР-София, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице –
свидетеля А. М., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при РУ-*.
Компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган,
издал обжалваното НП, следва от представената по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН серия GA № 616257/22.04.2022г. и обжалваното НП са издадени
при спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН
давностни срокове.
При съставяне на АУАН, а впоследствие при издаване на обжалваното НП, не
са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в
достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника
административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да разбере в
какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава. В тази връзка
неоснователни са изтъкнатите в жалбата и в хода на съдебните прения
възражения, че в наказателното постановление не е конкретизирано времето
на извършване на деянието. Визираната от процесуалния представител на
жалбоподателя разлика в часовете на извършване на деянието, описани в НП,
както следва 13:53ч. и 13:20 часа на първо място не е съществена и по
никакъв начин не ограничава пълноценно реализиране на правото на защита
на санкционираното лице, на следващо място може да бъде логично
обоснована предвид спецификата на случая, тъй като в обстоятелствената
част на НП е посочен началният момент, в който полицейските служители са
подали светлинен и звуков сигнал за спиране, след който момент е имало,
макар и кратко, преследване на автомобила, спиране, установяване
самоличността на водача на автомобила и на неговия придружител.
В заключение съдът намира, че от прочита на АУАН и НП, е видно, че
времевите и пространствени параметри, респективно механизмът на
вмененото административно нарушение е очертан изчерпателно, поради
което твърдяната времева неяснота се базира изцяло на необосновани
субективни интерпретации и не обосновава наличие на съществено
процесуално нарушение.
4
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят Д. Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Действително разпоредбата
на чл. 103 ЗДвП визира две хипотези на изпълнително деяние – водачът не
спира плавно 1) в най-дясната част на платното за движение; 2) на посоченото
от представителя на службата за контрол място. Непосочването на
конкретната хипотеза на нормата не ограничава правото на защита на
жалбоподателя, поради което не е съществено нарушение. А и в конкретния
случай, с оглед, че автомобилът, който е следвало да спре на подадения
звуков и светлинен сигнал се е намирал пред полицейската кола, реална и
логична е само първата хипотеза за плавно спиране в най- дясната част на
пътното платно, доколкото служителите на МВР са в обективна
невъзможност да укажат конкретно място за спиране предвид
местоположението си спрямо управляваното от жалбоподателя МПС.
Жалбоподателят не ангажира доказателства за опровергаване
изложеното в АУАН и обжалваното НП, а съгласно изричната разпоредба на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП актовете издадени по реда на същия закон имат
доказателствена сила до установяване на противното и в тежест на
нарушителя е при условията на пълно и главно доказване с всички
доказателствени средства да докаже, че констатациите в АУАН не отговарят
на обективната действителност.
В обобщение следва извода, че изложените в жалбата възражения за
незаконосъобразност на НП поради неустановяване по надлежен начин за
твърдяното нарушение са неоснователни. Всички приети и събрани в
настоящото производство писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства установяват еднозначно на извършване от обективна страна на
описаното в АУАН и в НП нарушение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк
умисъл. Санкционираното лице е съзнавало общественоопасния характер на
деянието си, предвиждало е общественоопасните му последици и пряко е
целяло настъпването им. Жалбоподателят е видял подадения от служителя
сигнал за спиране и въпреки това съзнателно не се е подчинил и е продължил
да управлява автомобила.
Не са налице и предпоставки за третиране на процесния случай като
маловажен, каквото искане прави в хода на съдебните прения защитникът,
което да обуслови приложното поле на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за
„маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Установените в практиката критерии за
неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени
отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е
намерило проявление в обективната действителност – време, място,
обстановка, механизъм и т.н. В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Касае се за
неизпълнение на нареждане на органите за контрол и регулиране на
5
движението, което действие само по себе си обосновава висока степен на
обществена опасност и засяга обществените отношения, свързани със
спазването на обществения ред, в това число и изпълнение на указания на
държавните и местни правоохранителни органи.
По размера:
Съгласно разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП водач, който откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 1 до 6 месеца и с глоба от 50,00 лева до 200,00 лева.
Следователно в случая АНО е наложил максимума на предвидената от
законодателя санкция.
Въззивният съд намира за основателна жалбата в частта относно явната
несправедливост на наложеното наказание. Касае се типично нарушение на
съответния вид. Следва да се отбележи, че то не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от нарушенията от този вид, но и не разкрива по-висока
степен на такава опасност. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
следва да се приеме, че от него не са настъпили никакви по-тежки последици,
както и съдействието от страна на санкционираното лице след спиране на
автомобила. Отегчаващо отговорността обстоятелства съдът приема, че
водачът не се подчинил и не е спрял веднага след възприемането на
светлинния и звуков сигнал, опитал се е да избегне проверката, както и
обстоятелството, че на последния са налагани множество санкции по Закона
за движение по пътищата, видно от приетата като доказателство по делото
справка, което показва изградена у водача склонност за нарушаване на
правилата за движение по пътищата.
Предвид изложените аргументи наказанието следва да бъде определено
глоба в размер на 120,00 лева и лишаване от право да управлява автомобил за
срок от четири месеца.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д от ЗАНН, право
на разноски има въззиваемата страна. В процесния случай учреждението,
чийто орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН не е защитавано от юрисконсулт
или друго лице с юридическо образование в настоящото съдебно
производство и не е направено искане за присъждане на разноски. Поради
това разноски не следва да бъдат присъждани в полза на учреждението, чийто
орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН.
Мотивиран от изложеното, съдът, основание чл. 63, ал. 7, т. 2, пр. 1 вр.
ал. 2, т. 4 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0274-000287/23.05.2022 г.,
издадено от **** – началник на Районно управление *, с което на
жалбоподателя Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: град *, ул. „*“ № 14 е
6
наложено на основание чл. 175, ал.1, т. 4 ЗДвП административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 103 ЗДвП
като НАМАЛЯВА размера на наложеното на Д. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес: град *, ул. „*“ № 14 наказание „глоба“ от 200 /двеста/ лева на 120 /сто
и двадесет/ лева и периода на наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“ от 6 /шест/ месеца на 4/четири/ месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
област в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
7