Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260017 26.01.2020 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на осемнадесети септември ....…….................................................
през две хиляди и двадесета година в състав :
Районен съдия : Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т.Д.…......................................
и в присъствието на прокурора …..………….......................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............…...............................…...... гр.д. № 1744 по описа
за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК.
ИЩЕЦЪТ
– „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД твърди, че депозирал против ответника заявление по
чл.410 ГПК за сумата от 1440,51 лева, от които главница 1257,98 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за посочен период за
реално потребена енергия, отразена в посочени фактури, както и 139,65 лева -
законна лихва за забава, сума за дялово разпределение 35,58 лева и лихви.
Ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. Ответникът бил
собственик на топлоснабдения имот, клиент на топлинна енергия за битови нужди,
като продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявала при публично известни ОУ. Ответникът не упражнил
правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него били влезли в сила ОУ на
дружеството, в чийто Раздел VІІІ бил определен реда и срокът, по които
купувачите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С изтичане на
30- дневния срок след изтичане на периода, за който се отнасят, ответникът
изпадал в забава. Ответникът използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия и не е погасил задължението. Моли след установяване на изложеното,
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи сумата от 1440,51 лева, от която 1257,98 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия/ТЕ/
за периода от м.07.2015 г. до м.04.2018 г. за реално потребена енергия отразена
в Общи фактури № **********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2018 г. и №
**********/31.07.2017 г., ведно със законната лихва за забава от 25.04.2019 г.
до изплащане на вземането, 139,65 лева –мораторна лихва за забава от 14.09.2016
г. до 17.04.2019 г., както и сумите за дялово разпределение 35,58 лева главниц-а за периода от м.03.2016 г. до
м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 25.04.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 7,30 лева – лихва за периода от 30.04.2016 г. до
17.04.2019 г. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– Ф.В.В. депозира отговор на исковата
молба, в който поддържа, че предявеният иск е допустим, но изцяло
неоснователен. Твърди, че не е клиент на ищцовото дружество и не бил влязъл в
договорни отношения с тях. Твърди, че в жилището липсват радиатори, отклонение
за топла вода и отоплителни тела, не били монтирани отоплителни уреди. Оспорва
твърденията на ищеца. Възразява срещу заплащане на сумата за дялово
разпределение, тъй като такава услуга не била извършена. Посочва, че не му са
връчени част от приложенията към исковата молба, както и издадените фактури за
процесния период. Прави възражение за изтекла погасителна давност за задължения
по фактури издадени преди м.04.2016 г. Моли за отхвърляне на иска. Моли за
прилагане на гр.д. № 1159/2016 г.
ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ – „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД гр.София не оспорва предявения от ищеца иск. Счита иска за
основателен и доказан. Не оспорва
твърденията в исковата молба. Посочва, че дяловото разпределение за аб. №
175168 е изготвяно в съотвествие с всички действащи в процесния период
нормативни актове .
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца от 25.04.19 г. е образувано ч.гр.д. № 1446 /19 г. по
описа на съда и против ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№ 843/13.08.2019 г. за сумите: 1 257,98
лева - главница, 139,65 лева - лихва за забава за периода от 14.09.2016 г. до
17.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.04.2019
г. до окончателното й изплащане, както и 78,81 лева деловодни разноски.
Посочено
е, че вземането е за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот находящ се в гр.София 1712, общ.Младост,
ж.к. „Младост-3“, бл.313, вх.4, ет.7, ап.48, аб. 175168. Длъжникът дължи суми
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.07.2015 г. до м.
04.2018 г. за действително потребена енергия, отразена в Общи фактури
**********/31.07.2016 г.; **********/31.07.2017; **********/31.07.2018. Не е
заплатил дължимите месечни суми за топлинна енергия, както и стойността на
изравнителните сметки за описания процесен период. Длъжникът не е заплащал и
дължимата от него сума за дялово разпределение в периода от 03.2016 г. до
04.2018 г. – издадени посочени фактури. В чл.154 от ЗЕ е регламентиран реда, по
който се събират просрочените вземания – задълженията на клиентите-неизправни
длъжници, и на асоциацията по чл.151, ал.1 към топлопреносното предприятие
могат да се събират по реда на чл.410, ал.1 ГПК независимо от техния размер. За
периода, за който се претендира издаването на заповед за изпълнение, има
изготвено извлечение от сметка за топлоснабдения имот и изравнителна сметка за
съответните години от фирма за дялово разпределение, обслужваща сградата етажна
собственост. Разноски по делото: Внесена ДТ – 28.81 лева и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение – в размер определен от съда. Длъжникът
е подал възражение против заповедта по чл.414 ГПК.
Ищецът представя нотариален акт от
20.12.2005 г. за покупко-продажба на недвижим имот № 124, т.ІІІ, рег. № 4370,
д. № 378 от 2005 г., видно от който ответникът и И.П. В. са закупили от В.Х.С.
Апартамент № 48, ж.к. „Младост -3“, ет.7, бл.313, вх.4 с площ от 36.25 кв.м.
С
Решение от 13.03.2009 г. по гр.д. №
328/2009 г. на РС-Хасково е прекратен брака на ответника, като в негов дял е
поставен придобития по време на брака апартамент – посочен по-горе.
Представя
се Договор № 28/14/08.08.2002 г. сключен между Техем Сървис ЕООД и Етажната
собственост с адрес *************************– представлявана от П.В.К.,
упълномощен с протокол от общото събрание на етажната собственост, проведено на
29.07.2002 г. с предмет доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни
глави и индикатори за разпределение разхода на топлинна енергия и извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление. Приложен е протокол от 29.07.2002 г.
на ОС на етажната собственост за вземане на решение за сключване на договор с
Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение, както и за избиране на
пълномощник, като е определен относителния дял на разхода на топлинна енергия,
свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации в размер
на 10 % от общото количество топлинна енергия за отопление. Приложен и списък с
етажните собственици с техните подписи и заявения брой уреди, които желаят да
им се монтират в обитаваното от тях жилище, където под № 48 е посочена В.Х.С.,
както и списък на броя на живущите по апартаменти от 27.06.1985 г. с
кубатурата на жилищата. Приложено и
писмо на Район Младост относно идентичност на блок строителен номер 316 с
граждански номер 313, вх.4 жк. Младост.
Ищецът
представя извлечение от партидата за абонатен № 175168 за периода от м.03.2016
г. до м.092018 г., както и съобщения към фактури № **********/31.07.2016 г.; № **********/31.07.2017
и № **********/31.07.2018, със срок на плащане 14.09 на съответната година.
Представени
са още и Договор от 29.07.2015 г. за извършване услугата дялово разпределение
между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД, както и Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-01 от 27.06.2016
г. на КЕВР, на осн. чл. 150, ал.1 ЗЕ.
Допълнително
ищецът представя 3 бр. съобщения към
процесните Общи фактури, първата от които за периода от 01.05.2015 г.
-30.04.2016 г. с получател В.Х.С., както и 29 бр. съобщения към фактури
издавани в процесния период.
От
третото лице „Техем сървисис“ ЕООД се
представя индивидуална справка за
периодите 01.05.2015 г. – 30.04.20156 г., 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.
и 01.05.2017 г. – 30.04.2017 г.
По
искане на ответника е приложено гр.д № 1159/2016 на РС-Димитровград.
В
същото се съдържа писмо изх. № 8983/16.06.2016 г. до ответника, с което същият
се уведомява, че по силата на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещното право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия.
След придобиването на собственост върху апартамент № 48, находящ се на адрес
ж.к. Младост 3, бл. 313, вх.4 същият не е предприел предприели действия за
промяна на партидата, на основание чл.61, ал.3 ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, от м май 2016 г. името му е вписано като титуляр на
партидата с абонатен № 175168 за заплащане на топлинна енергия. Към писмото се
прилага формуляр заявление-декларация за промяна на партида. Пратката не е била
доставена. Същата е върната с отбелязване – непотърсена.
Съдът е установил, че за
предходния период 01.04.2013 г. – 30.04.2015 г. разход за ТЕ за отопление на
имота няма, тъй като през отчетните периоди няма отчетена потребена топлинна
енергия от регистрираните 2 бр. индивидуални
разпределители за разхода на отоплението. Радиаторите в апартамента са
демонтирани. Енергията отдадена от сградната инсталация, е в зависимост от
топлофизичните особеностти на сградата и отоплителната инсталация, както и от
средната външна температура и средната температура в сградата за всеки отчетен период. Разпределя
се пропорционално на пълните отопляеми обеми на всички имоти в СЕС.
Незаплатената топлинна енергия за предходния период е представлявала отдадена
такава от сградната инсталация.
При така установената фактическа обстановка,
се налагат следните правни изводи:
За
да се уважат предявените искове с правно основание чл.415 ГПК, че ответникът
дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна
енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на ответника има монтиран
топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно,
което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните
разпределители от ФДР и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение“.
В
случая безспорно е установено, че ответникът е собственик на ап. № 48 в
гр.София, жк Младост 3, бл.313, вх.4, ет.7, считано от 20.12.2005 г., като
първоначално същият е придобит режим на СИО, а след прекратяване на брака на
13.03.2009 г. е останал в изключителна собственост на ответника. Същият е
собственик и потребител на ТЕ за собственото му жилище. Собствеността е
придобита от В.Х.С., за която е открит абонатен № 175168. Сградата, в който се
намира процесния имот е топлоснабдена, присъединена към абонатна станция/нейно
самостоятелно отклонение, което е видно от представените писмени доказателства,
вкл. такива от 1985 г. за определяне на отопляем обем и Протокол от 29.07.2002
г. от проведено ОС на ЕС – „ползващи топлинна енергия от „Топлофикация София“
ЕАД.
По
отношение на този протокол съдът не възприема доводите на ответника за това, че
липсвало, съгласно действащото законодателство към онзи момент на съгласие на
всички собственици или титуляри на вещото право на ползване, за присъединяване
на потребители.
Действително
към 29.07.2002 г. е бил в сила Закона за енергетиката и енергийната
ефективност, като разпоредбата на чл.105а от същия, действително е изисквала за
присъединяване към абонатна станция или нейни самостоятелни отклонения
съгласието на всички собственици и титуляри на вещото право на ползване, но
приложеният по делото протокол е не за даване на съгласие и присъединяване, а
за вземане на решение за „сключване на договор с Техем сървисис“ ЕООД за
извършване на индивидуално измерване и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода, избиране на пълномощник и избор на индивидуални
разпределители. Именно поради което и не е било необходимо съгласие на всички
собственици, тъй като сградата вече е била топлоснабдена.
Между страните е налице облигационно договорно
правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, утвърдени от ДКЕВР. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби,
в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за каквато
хипотеза няма и твърдения по делото.
Не
се и ангажират доказателства за направен отказ от услугите на ищеца при
спазване на определена процедура. Право на отказ е уреден в чл. 153, ал. 2 ЗЕ,
която предвижда, че когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от
собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение. В случая на доставяне на
топлоенергия за битови нужди в сграда етажна собственост, следва да намерят
приложение разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата
правата на потребителите разпоредба на чл. 62 ЗЗП. В този смисъл изрично в ТР №
2/2016 год. по т. дело № 2/2016 год. на ОСГК е постановено, че за отношенията,
възникващи при доставянето на топлинна енергия за битови нужди в сграда-етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на
разпоредбата на чл. 62, във вр. с пар. 1 от ДР на ЗЗП.
Следва
да се имат в предвид разпоредбите на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ, които изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване
на топлинна енергия и след като сградната инсталация за топлоснобдяване на
сградата е обща част, и всички собственици и носители на вещни права следва да
се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата
на общата вещ и още при закупуване на съответния имот, който е в сграда,
присъединена към централното топлоснабдяване, собствениците и титулярите на
вещни права знаят, че следва да се включат в общото управлението на общите части,
в това число сградните инсталации за отопление и за горещо водоснабдяване на
сградата в режим на етажна собственост. В какъвто смисъл е решение № 5 от
22.04.2010 год. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 год. Съгласието на даден етажен
собственик за договорно обвързване с топлофикационното дружество намира израз в
редица действия и които за първия етажен собственик към момента на
присъединяване на сградата – съгласието е обективирано при гласуването в общото
събрание на ЕС за вземане на решение за присъединяване на сградата към
топлоснабдителната система на определен доставчик – чл. 149а, ал. 1 ЗЕ и за
всеки следващ етажен собственик на същия обект – съгласието е обективирано в
самия придобивен акт, тъй като придобиването на имота винаги става с негово
съгласие, а несъмнено той знае, че имотът вече е топлоснабден. Закупуването на
жилище в топлоснабдена сграда обективира съгласие за придобиване при тези
условия, а от там – и за договорно обвързване с топлофикационното дружество.
Ответникът остава потребител дори и да прекрати топлоподаването към
индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в тази хипотеза и
съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост.
В
случая намират приложение разпоредбите на чл.61 от ОУ от 2014 и 2016 г.
Съгласно чл.61, ал.2 ОУ от 2014 г. ако предишният собственик или ползвател не
закрие партидата си, продавачът събира дължимите от него суми до откриване на
партида на нови собственик, съобразно представения акт за собственост или
ползване. Съгласно чл.61, ал.3 Продавачът (Топлофикация) може да открие партида
на новия собственик въз основа на документ, удостоверяващ собствеността или
правото на ползване на имота, при неизпълнение от Клиента на задължението му по
чл.12, т.11 и т.12 – подаване на искане за откриване на партида в 30-дневен
срок от придобиване на собствеността.
Партидата
на ответника е открита от началото на м. май 2016 г. от тази дата същият следва да се счита
задължен за заплащане на топлинна енергия.
Първата
посочена от ищеца фактура е за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. и
същата следва да бъде заплатена от предишния собственик – В.Х.С. на имота, доколкото
към този момент не е била открита партидата на ответника.
Видно
от представеното по делото съобщение към фактура № **********/31.07.2016 г.
като получател на същата е посочен именно В.Х.С., която не е изпълнила
задължението си и не е подала заявление за промяна или закриване на партидата
си по образец, ведно с приложени документи за собственост на имота.
Същественото
по настоящото дело е това, че ищецът обосновава твърденията си въз основа на
реално потребена от ответника енергия отразена в 3 бр. общи фактури с посочени номера, но
въпреки указанията на съда по чл.190 ГПК, тези посочени фактури за процесните
периоди не се представиха.
Твърденията
на ищеца остават недоказани. Посочените 3 бр. съобщение към тези общи фактури
са на обща стойност 1195,10 лева, а се
твърди и претендира стойност на общи фактури от 1257,98 лева.
След
като въпреки указанията на съда, ищецът не представи процесните фактури, не би
могъл да се изведе и извод и за изпадане в забава на ответника за заплащане
стойност на тези фактури, доколкото съгласно чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от
датата на публикуването на интернет страницата на продавача. Не се представят и
доказателства за публикуване на същите.
Предвид
изложеното, искът следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
В
полза на ответника следва да се присъдят направените деловодни разноски в
размер на 400 лева, произтекли от заплатено адвокатско възнаграждение – за
настоящото производство, както и 100 лева разноски – за заповедното, съгласно
договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ********************************, представлявано от К.В.Г. против
Ф.В.В. ***, ЕГН ********** за признаване на установено
по отношение на ответника, че същият дължи сумата от 1440,51 лева, от която
1257,98 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия/ТЕ/ за периода от м.07.2015 г. до м.04.2018 г. за реално
потребена енергия отразена в Общи фактури № **********/31.07.2016 г., №
**********/31.07.2018 г. и № **********/31.07.2017 г., ведно със законната
лихва за забава от 25.04.2019 г. до изплащане на вземането, 139,65 лева –мораторна
лихва за забава от 14.09.2016 г. до 17.04.2019 г., както и сумите за дялово
разпределение 35,58 лева - главница за периода от м.03.2016 г. до м.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от 25.04.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, и 7,30 лева – лихва за периода от 30.04.2016 г. до 17.04.2019 г., за
които суми е издадена Заповед № 843/13.08.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 по ч.гр.д.№ 1446/2019
г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ********************************,
представлявано от К.В.Г. да заплати на Ф.В.В.
***, ЕГН ********** сумата в размер на 400,00
лева – разноски за настоящото производство и 100,00 лева – разноски в заповедното производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: