№ 530
гр. Плевен, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430105572 по описа за 2021 година
Предявени са от „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В. срещу
В. М. СП. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** и С. СТ. СП. ЕГН
**********, действаща със съгласието на своята майка В. Б. П. ЕГН
********** и двете с постоянен адрес в гр. *** съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че: ответникът В. М. СП. ЕГН **********
дължи на ищеца обща сума в размер на 862,23 лева за консумирана топлинна
енергия, от които 793,31 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2021 г.,
както и 68,92 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.03.2019
г. до 05.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението; ответникът С.
СТ. СП. ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка В. Б. П.
ЕГН ********** ЕГН ********** дължи на ищеца обща сума в размер на
862,23 лева за консумирана топлинна енергия, от които 793,31 лева –
1
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2021 г., както и 68,92 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 04.03.2019 г. до 05.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението; както и направените в
заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 1780/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му
и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която същият е
възразил, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява
настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда
доводи, че ответниците като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот-
апартамент с абонатен № 1013921, находящ се в гр. *** , е клиент на
топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че
именно поради това за него важат разпоредбите на действащото
законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и
един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са
публикувани във в. „***“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „***“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в
това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
2
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай
задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 1780/2021 г.
извлечение от сметка за абонатен номер № №1018494 ответника е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си.
Излага се, че процесната сума включва: сума да отопление с ИРУ в размер на
1187,27 лева за процесните периоди; сума за отопление без ИРУ в размер на
87,98 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на
279,28 лева, сума за услуга дялово разпределение в размер на 32,10 лева.
Твърди се, че в имота на ответника има монтирани два ИРУ и баня с щранг-
лира. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират
се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му
присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ответникът е
депозирал отговор на ИМ. Сочи, че предявения иск е допустим и вероятно
основателен.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответниците
моли съда да отхвърли предявения иск, като съобрази представените по
делото доказателства.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №1780/2021 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу всеки един от ответниците за следните суми:
сумата 793, 31 лв. главница за периода от 01. 01. 2019 год. до 31. 01. 2021
3
год., сумата 68, 92 лв. лихва за забава за периода от 04. 03. 2019 год. до 05.
03. 2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15. 03.
2021 год. до изплащане на вземането, както и сумата 42, 24 лв. разноски по
делото, от които 17, 24 лв. представляващи внесена държавна такса и 25, 00
лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на
подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 1063/16.03.2021 г.,
връчена на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с оглед
указанията на съда ищецът е депозирал искова молба за установяване на
съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД на
потребители в гр. П., от които се установява какви са общите условия, които
действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. П..
От приложената по делото Препис - извлечение от сметка за
задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви са
начисляванията за консумираната топлинна енергия за абонатен номер
№1018494, водена на името на ответниците.
Видно е от представеното по делото Удостоверение за наследници на
М.И.Н., починала на 08.01.2015 г., бивш жител на град П., че нейни
наследници при равни дялове са ответниците по делото.
Установява се от приложената по делото молба от М.И.Н., че същата е
отправила искане до ищеца дай бъде открита партида за процесния
топлоснабден имот.
Приобщено като доказателство по делото е и Приложение №1 за
недвижим имот, с която като собственици на процесния топлоснабден имот
са посочени М.И.Н. /починала и оставила за наследници двамата ответници/,
С.М. С. /починал и оставил за наследник дъщеря си С. СТ. СП./ и В. М. СП..
Установява се от представените по делото договор от 26.10.2016 г., и
Споразумителни протоколи към него, че е възложено на „***“ ЕАД да
извършва услугата дялово разпределение по отношение на процесната
топлоснабдена сграда.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
4
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост
на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „*** ЕАД,
съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението -
главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената
топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответниците е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми, връчени на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
По делото не е спорно, а и се установява от приобщените по делото
документи за собственост, че ответниците са съсобственици при равни
дялове на основание наследяване на процесния топлоснабден имот.
Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към
топлопреносната мрежа на „***“ ЕАД. Поради изложеното съдът приема, че
ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според
който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
5
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„***“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно:
в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена
е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението
за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия, за плащането, на която не е необходимо
изпращането на покана. От представената по заповедното производство
препис – извлечение от сметка за задълженията за заплащане на консумирана
топлинна енергия се установява и каква е главницата и лихвата в посочените
от ищеца размери.
Въз основа на представените доказателства настоящия състав на съда
приема за доказано, че за ответниците, в качеството си на потребители на
топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е възникнало задължението да
заплащат месечните дължими суми за ползването на топлинната енергия.
Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок
мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи
процесните в исковото производство суми – главница и лихва.
Предвид изложеното съдът намира, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на подаване на исковата молба,
с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответницата е
съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесната сума.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. На заявителя следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер от по 67.24 лв. от всеки един от
ответниците
6
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 534,99 лв, дължими по равно от всеки
едни от ответниците или всеки един от тях следва да бъде осъден да заплати
сумата от 267,50.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. М.
СП. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** дължи на „***“ ЕАД ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., обща сума в размер на 862,23 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 793,31 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2019 г. до 31.01.2021 г., както и 68,92 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 04.03.2019 г. до 05.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /15.03.2021 г./, до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. СТ.
СП. ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка В. Б. П. ЕГН
********** и двете с постоянен адрес в гр. *** дължи на „***“ ЕАД ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., обща сума в размер на 862,23 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 793,31 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2019 г. до 31.01.2021 г., както и 68,92 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 04.03.2019 г. до 05.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /15.03.2021 г./, до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. М. СП. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
7
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 67,24 лева,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1780 по
описа за 2021 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА В. М. СП. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 267,50 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. СТ. СП. ЕГН **********, действаща със съгласието на
своята майка В. Б. П. ЕГН ********** и двете с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 67,24 лева,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1780 по
описа за 2021 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА С. СТ. СП. ЕГН **********, действаща със съгласието на
своята майка В. Б. П. ЕГН ********** и двете с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 267,50 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8