Р Е Ш Е
Н И Е
№____
гр. Варна,_________2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
Четвърти касационен състав в публично заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Веселка Крумова и в присъствието
на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Ивета
Пекова к.адм.д. N 750 по описа на
Административен съд Варна за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на община Варна, подадена чрез ю.к.Б.против Решение №
260293/01.03.21г. по НАХД №3744/2020г. на ВРС, І състав, с което е отменено НП
№ 398/21.08.2020г. на заместник-кмет на община Варна, с което на С.П.Б. на
основание чл.53 ал.1 и ал.2 ЗАНН и чл.178е от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно и неправилно, като неправилно ВРС е приложил чл.28 ЗАНН и е
отменил издаденото НП. Твърди, че неоснователно е прието от съда, че е налице
по-малка тежест на деянието от типичните нарушения от този вид, която се дължи
на промяната на инфраструктурата на мястото, където се намира градината и
субективното отношение на нарушителката към него. Извършеното нарушение не е
маловажно и доколкото обществената му опасност не е явно незначителна или
отсъстваща, тъй като при неправилно паркиране освен увреждане на зелените площи
се създават и предпоставки за затрудняване на видимостта на останалите
участници в движението, което от своя страна е предпоставка за други нарушения.
Твърди и че извършеното нарушение не е маловажен случай и с оглед целите на
чл.12 ЗАНН, тъй като нарушения от този вид са често срещани на територията на
общината и налагането на наказание цели постигането на дисциплиниращ ефект
спрямо нарушителя и едновременно с това има превантивен афект спрямо останалите
граждани. Моли съда да отмени решението на ВРС и да потвърди наказателното
постановление.
Ответникът по
касационната жалба С.П.Б., чрез процесуалния си представител адв.С., оспорва
жалбата и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила, както и да й бъдат
присъдени разноски по делото.
Представителят на ВОП
дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да се остави в сила.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството пред
ВРС е образувано по жалба на С.П.Б. против НП № 398/21.08.2020г. на
заместник-кмет на община Варна, с което на основание чл.53 ал.1 и ал.2 ЗАНН и
чл.178е от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. За да се произнесе по спора районният съд е установил от
фактическа страна, че на 20.07.2020г. около 11.30 часа в гр.Варна, ********
пред дом №41 Б. паркирала л.а.м „Ауди“ с рег.№****** върху площ, предназначена
за затревяване. ВРС е приел за установено, че в периода 14-31.07.20г. във
връзка с ремонтни дейности по изграждане на паркинг и пешеходна зона на ул******
и ******/в района на който живее касаторката/ от община Варна била отправена
молба до гражданите да не паркират в района. На жалбоподателката бил съставен
фиш за налагане на глоба, а поради направеното от нея възражение впоследствие
бил съставен АУАН за това, че била паркирала личния си автомобил в градинка, който
й бил предявен и връчен, и подписан с възражения. В срок постъпили и писмени
възражения, които били приети за неоснователни и въз основа на съставения АУАН
било издадено обжалваното НП. След издаване на НП приключил и ремонта в района,
като пред посочения адрес ******/ бил изграден паркинг от бетонови
паркоелементи от двете страни на обслужващата улица. Сезираният със спора съд е
приел в мотивите си, че при издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, НП е издадено е от компетентен орган и в срок, съдържа
описание на нарушението, достатъчно пълно и ясно, че нарушителят да разбере в
какво е обвинен и да организира защитата си, правилно е приложена и санкционната
разпоредба, но е приел, че случаят следва да бъде счетен за маловажен, като е
отчел, че визираното в НП пространство е било в процес на промяна на
инфраструктурата, в хода на който на мястото на градинката е бил изграден
паркинг, поради което необходимост от опазването му не е съществувала към
момента на извършване на нарушението, каквато е целта на чл.15 ал.7 от ЗДвП-опазването на паркове и градини. ВРС е взел предвид и субективното
възприятие на Б. за липса на растителност на мястото, на което е паркирала и
наличието на други спрени автомобили.
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежна страна при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното НП на Б.
е наложено административно наказание глоба за нарушение по чл.15 ал.7 ЗДвП, а
именно, че е паркирала в градина, извън обозначените за това места.
ВРС въз основа на установената по делото
фактическа обстановка е направил правилни и законосъобразни изводи, които
напълно се споделят от настоящата инстанция.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява извършването на нарушението,
вменено с НП, както правилно е приел районният съд.
Правилни са
изводите на ВРС и че при издаване на НП
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Установените в
хода на административнонаказателното производство факти, отразени в АУАН и
наказателното постановление, са подведени под хипотезата на приложимата в
случая санкционна разпоредба. Нарушението е описано със съставомерните
му признаци и е доказано от събраните доказателства.
Настоящата инстанция намира за правилни и законосъобразни и изводите на ВРС, че в случая е налице основание за прилагане на чл.28 ЗАНН. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В ЗАНН не е предвиден критерий за определяне на маловажен случай на административно
нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата,
кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на
конкретно увредените обществени отношения. Преценката
за „маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с
правилното приложение на материалния закон и е в правомощията на съда при
извършване на служебна проверка на обжалваното НП. Маловажен случай на
административно нарушение е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или
незначителните вредни последици или с оглед на други обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички
нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не.
Необходимо е да се извърши съвкупна преценка на всички обстоятелства,
характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В настоящия случай по делото безспорно е установено, че в района, в който е паркирала Б. са се извършвали
ремонтни дейности с цел изграждане на паркинг, като мястото на което е била
паркирала впоследствие е паркинг от бетонови паркоелементи /на тревна фуга/, от
двете страни на улицата, попадаща в зона за платено паркиране. Целта на
забраната по чл.15 ал.7 ЗДвП, както правилно е приел и ВРС, е опазването на
парковете и градинките и избягване опасността от увреждането им при паркирането
на автомобили, а в случая се е извършвал ремонт на участъка с цел изграждането
именно на паркоместа, което както е прието от съда, затруднява възприемането на
мястото като градина. От извършеното нарушение не са настъпили вредни последици, същото е с ниска степен на обществена опасност, предвид факта, че на мястото е изграден именно паркинг.
С оглед гореизложеното настоящата касационна
инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, същото не
страда от визираните в жалбата пороци, постановено е при спазване на
изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на
спора и направеното искане, съдът намира, че на ответника следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 300лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1
от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260293/01.03.21г.
по НАХД №3744/2020г. на ВРС, І състав.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на С.П.Б. сумата от 300лв., представляваща
направените по делото разноски.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.