О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 21
гр. Попово, 15.01.2020 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като
постави на разглеждане гр.д. № 979/2019
г. по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, предявена от Министерство на
земеделието, храните и горите – гр. София чрез Десислава Танева–Министър на
земеделието, храните и горите, последната действаща чрез пълномощник: С.Л.Е.–
Директор на ОДЗ – гр. Т., със съдебен адрес: Областна дирекция
„Земеделие“ – гр. Т., ул. „Х.Б.“ № 3, ет. 1, против М.И.С. ***, за присъждане
на сумата лв. – арендна вноска за
стопанската 2016/2017 г. по Договор за аренда № 32/25.02.2011 г., вписан под №
159, т. ІІ, вх. рег. № 988/07.03.2011 г. на Служба по вписванията – гр. Попово,
както и сумата лв. – лихва за забава за
периода 01.10.2017 г. – 05.11.2019 г. Претендират се и разноски.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК
не е подаден писмен отговор от ответника, не е изразено становище по предявения
иск, не са представени доказателства, не са направени доказателствени искания,
не са оспорени представените с исковата молба документи.
Съдът
намира, че предявеният иск е допустим, родово подсъден на районен съд и местно
подсъден на Поповски районен съд.
Съдът
прецени, че приложените към исковата молба писмени доказателства са относими,
допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да бъдат допуснати.
Следва
да бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, да
им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и да бъде съобщен проекта за
доклад по делото.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 05.02.2020 г. – 9.30
ч., за
която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към възможността да постигнат
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДОПУСКА приложените към исковата молба
писмени доказателства, както следва: заверено копие на Договор за аренда № 32/25.02.2011
г., вписан под № 159, т. ІІ, вх. рег. № 988/07.03.2011 г. на Служба по
вписванията – гр. Попово; заверено копие на протокол – опис от 25.02.2011 г.;
заверено копие на допълнително споразумение към договора за аренда от
19.11.2015 г., вписано в Служба по вписванията – Попово с вх. рег. №
4900/20.11.2015 г.; заверено копие на писмо-предизвестие № ПС10-196/12.01.2018
г., ведно с разписка за получаването му; заверено копие на молба до
съдията по вписванията за вписване на прекратяването на договора за
аренда, вписана с акт № 75, т. І, вх. рег. № 275/08.02.2018 г. на Служба по
вписванията – гр. Попово; заверено копие на Протокол № 2/10.02.2011 г. за
проведена втора тръжна сесия за стопанската 2010/2011 г. за отдаване под наем и
аренда на свободните земеделски земи от ДПФ; заверено копие на стр.25 от
неофициалния раздел на ДВ с публикувана заповед на министъра на земеделието и
храните № РД 46-50/25.03.2010 г.; изчисляване на законна лихва с калкулатор на
НАП.
СЪДЪТ
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения:
Ищцовата
страна твърди в исковата молба, че на 25.02.2011 г. с ответника са сключили
Договор за аренда на земеделски земи от ДПФ № 32/25.02.2011 г., вписан в Служба
по вписванията – Попово и регистриран в ОСЗ – Попово.
Твърди, че договорът
бил сключен за срок от 25 години, считано от стопанската 201/2011 г. и в него
били подробно описани имотите, предоставени за временно възмездно ползване.
В договора
било уговорено, че за първите 4 години арендаторът не дължал арендно плащане и
направените инвестиции по създаване на овощното насаждение са за сметка на
арендната вноска.
За конкретно
посочени в исковата молба поземлени имоти, предмет на договора било уговорено
арендно плащане от петата до седмата стопанска година в размер на по 30.00 лв.
на декар, като общата дължима сума за посочените имоти била в размер лв.
За други
конкретно посочени в исковата молба поземлени имоти било уговорено арендно
плащане от петата до седмата стопанска година в размер на по 35.00 лв. на
декар, като общата дължима сума за посочените имоти била в размер 381.18
лв.
Съгласно
клаузите на договора (чл. 5.1.3) арендаторът бил поел задължението от осмата до
двадесет и петата стопанска година да заплаща по 45.00 лв. на декар за всички
имоти, предмет на договора, с обща площ 98.551 дка, в общ размер лв.
Падежът на
арендните вноски бил уговорен и бил не по-късно от първия работен ден след
изтичане на стопанската година (01.10.).
На 19.11.2015
г. било сключено допълнително споразумение между страните по договора, с което
било прекратено правото на ползване на част от земите, предмет на договора и
последният останал да действа за другата част от имотите – с обща площ 35.892
дка, при арендна вноска до седма стопанска година – в размер лв., а от осма до
двадесет и пета година – лв.
Твърди, че за
стопанската 2016/2017 г., явяваща се седма стопанска година по договора,
арендаторът не бил заплатил сумата от лв., чиято падежна дата била 01.10.2017 г.
Поради
неизпълнение на поетите от арендатора задължения, ищцовата страна предприела
действия по едностранно извънсъдебно разваляне на договора, като прекратяването
било вписано в Служба по вписванията – Попово.
Предвид
изложените в исковата молба съображения, моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на Държавата в лицето на министъра на земеделието, храните
и горите, сума в размер 1131.22 лв. – арендна вноска за стопанската 2016/2017
г. по горепосочения договор за аренда, както
и сумата 240.72 лв. – законна лихва за забава за периода 01.10.2017 г. –
05.11.2019 г. Претендира и разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника,
не е изразено становище по предявения иск, не са представени доказателства, не
са направени доказателствени искания, не са оспорени представените с исковата
молба документи.
2. Правна квалификация на предявените искове е по
чл. 79 и сл. от ЗЗД във вр. чл. 8 от ЗАЗ и по чл. 86 от ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които да се
признават: няма
такива.
4. Обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване: няма такива.
5. Разпределение на доказателствената тежест:
Всяка от
страните носи тежестта да докаже фактите, от които черпи изгодни за себе си
правни последици.
Ищецът в иска по чл. 79 от ЗЗЗ във вр. чл. 8 от
ЗАЗ носи тежестта да докаже, че страните са били валидно обвързани
от договор за аренда, че ищцовата страна е изправен кредитор по този договор и
че падежът на задължението за заплащане на уговорената арендна вноска за
стопанската 2016/2017 г. е настъпил.
Ответникът носи тежестта да докаже, че е изпълнил
задължението си за заплащане на уговореното арендно плащане по договора за
стопанската 2016/2017г.
Ищецът в иска по чл. 86 от ЗЗД носи тежестта да
докаже,
че главното задължение е ликвидно и изискуемо, както и да докаже периода на
забавата и размера на претенцията си.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ: