Решение по дело №154/2020 на Административен съд - Плевен

Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

№ 261

 

гр. Плевен, 10.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на  шести март две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

   КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

              

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

И. ШАРКОВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 154/2020г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите – Ловеч, чрез юрк С. Т. срещу Решение № 175/13.12.2019г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 307/2019г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил Наказателно постановление № 223/09.08.2019г. на Директора на РДГ – Ловеч, с което на основание чл. 258 от ЗГ на И.Д.И. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 230, ал. 3 от ЗГ, затова че на 14.01.2019г., в землището на с. Трънчовица, общ. Левски, нелесоустроена гора до отдел 335, подотдел „г“, извършва сеч с бензиномоторен трион на 1,5 пр.куб.м. акациеви дърва за огрев, без да притежава документ за правоспособност. 

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на закона – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Посочва, че описаното в АУАН и НП ясно си кореспондира, което се потвърждава и от непротиворечивите свидетелските показания на служителите на ДГС - Плевен, отговарящи на фактическата обстановка по делото. Спазени са нормативно определените срокове за издаване на НП, като в конкретния случай, намират приложение Тълкувателно решение № 1/27.02.2015г. на ВКС по т.д. № 1/2014г. ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС и Тълкувателно решение № 112/16.12.1982г. по н.д. № 96/1982г. ОСНК. Прекратителното постановление на РП - Ловеч е постъпило на 04.06.2019г., а НП е издадено на 09.08.2019г., поради което същото е издадено в шестмесечния срок, като дори да се приеме, че началото на административнонаказателното производство е поставено в хипотезата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, тоест със съставяне на АУАН, то са налице категорични доказателства, че на основания данни, факти и обстоятелства, съдържащи се в този АУАН, РП - Левски е образувала наказателно производство с Постановление от дата 01.03.2019г., т.е. от посочената дата давността по чл. 34 от ЗАНН е спряла да тече, поради което от момента на възобновяване на производството до датата на издаване на НП не е изтекъл шестмесечния давностен срок.  Оспорва изводите на съда, че в конкретния случай доказателствата по делото не установяват жалбоподателят И.Д.И. да е осъществявал „дейности в горските територии” по смисъла на Закона за горите, което да изисква и неговата специална компетентност и притежаване на съответната правоспособност за работа с бензинов моторен трион. Естеството на дейността обусловя необходимостта от наличие на физическо лице за прякото осъществяване на сечта с механизирани средства. Законодателят въвежда изискването физическите лица при осъществяване сеч с механизирани средства да притежават документ за правоспособност, издаден от съответния компетентен орган, след преминато обучение и положен успешно изпит. Смята, че не е налице смесване на обективните признаци на две административни нарушения по ЗГ, както сочи възивния съд и изпълнителното деяние не осъществява признаците на друго нарушение, предвид че извършеното от лицето деяние е съставомерно и осъществява признаците на нарушението по чл. 230, ал. 3 от ЗГ. В конкретния случай не е приложима и хипотезата на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. На датата на извършване на нарушението, жалбоподателят има съставени и други АУАН за извършени нарушения по Закона за горите. Всичките са обжалвани и част от тях са потвърдени на първа инстанция. Моли да бъде отменено постановеното от РС – Левски решение, а по същество – да се потвърди НП, алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане на РС – Левски.

Ответникът по касация – И.Д.И. не изразява становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

 Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е  ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

На първо място правилно съдът е съобразил, че НП е било издадено, след прекратяването на образуваното по повод на съставения акт наказателно производство. Съобразно чл. 36 ал.2 ЗАНН, когато образуваното наказателно производство е прекратено от прокурора, както е в случая, административно-наказателното производство започва и без съставен акт. А според чл. 33 ЗАНН, когато е било образувано административно-наказателно производство със съставен акт, но е установено, че деянието осъществява и признак/признаци на престъпление, материалите се изпращат на съответния прокурор, а административно-наказателно производство не се образува или ако е образувано, то се прекратява. В случая е било образувано административно-наказателно производство със съставянето на АУАН, което не е било прекратено. Но независимо от това, по време на образуваното за същото деяние наказателно производство, давностният срок по чл. 34 ал.3 ЗАНН спира да тече и спрямо датата на издаване на НП шестмесечният давностен срок не е бил изтекъл, както правилно е преценил районният съд.

Но съдът неправилно е приел, че жалбоподателят не е осъществил състав на соченото нарушение, тъй като не е извършвал дейности в горски територии по смисъла на Закона за горите, което да изисква и неговата специална компетентност и притежаване на съответната правосподсобност за работа с бензинов моторен трион. Необосновано съдът е счел, че на жалбоподателя е вменено извършване на нарушение по чл. 230 ал.3 от ЗГ, въпреки че поведението му осъществява признаците на друго нарушение и е налице смесване на съставите на две административни нарушения по ЗГ и на жалбоподателя е вменено несъставомерно деяние, което е послужило като основание за съда да отмени НП като незаконосъобразно, без обаче да посочи кое друго нарушение има предвид.

Съгласно §1 т.19 от ДР на ЗГ – „горскостопански дейности” са дейности, свързани със стопанисването, защитата и опазването на горските територии и добива на дървесина, както и с изготвянето на горскостопански планове и програми. А съгласно т.21 – „добив на дървесина” е сеч и извоз на дървесина до временен склад. Може да се направи извод, че в обхвата на горскостопанските дейности се включва и извършването на сеч. А прякото осъществяване на сечта става от отделни физически лица лично или по възлагане от други юридически или физически лица.

В чл. 230 ал.3 от ЗГ законодателят е въвел изискване към физическите  лица при осъществяването на сеч с механизирани средства да притежават документ за правоспособност, издаден от съответния компетентен орган, след преминато обучение и положен изпит. В случая е безспорно доказано, че И. е извършвал сеч в горска територия с бензинов моторен трион, без да притежава изискуемия документ за правоспособност и затова не е имал право да извършва такава сеч, поради което деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 230 ал.3 от ЗГ и санкционирано със следващото се наказание. 

По изложените съображения решението на Районен съд – Левски следва да се отмени, а по същество – да се  потвърди НП като законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.1 от АПК съдът

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 175/13.12.2019г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 307/2019г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 223/09.08.2019г. на Директора на РДГ – Ловеч, с което на основание чл. 258 от ЗГ на И.Д.И. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 230, ал. 3 от ЗГ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.     

 

               

                          

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:           1.                        2.