РЕШЕНИЕ
№ 475
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110217844 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. М. Д., ЕГН: ********** срещу
Наказателно постановление (НП) № 20-4332-016197 от 23.09.2020 г.,
издадено от Г В Б, на длъжност Началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от три месеца на основание чл. 188, ал. 1, изр.2
във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
В подадената жалба се сочи, че атакуваното наказателно постановление
е незаконосъобразно, като се моли за неговата отмяна. Излагат се твърдения,
че на посоченото в НП място не е имало знак, който да ограничава скоростта
на движение на МПС до 50 км./ч.
Делото се разглежда за втори път от настоящата съдебна инстанция, тъй
като с Решение № 7558/14.13.2021 г. на АССГ, I кас. състав е било отменено
Решение от 22.07.2021 г. на СРС, НО, 101 състав, постановено по НАХД №
14025/2020 г., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и
не се представлява. Същият взема становище по същество в постъпила по
делото писмена молба от процесуалния му представител адв. Х. от САК, в
която се развиват подробни аргументи за незаконосъобразност на атакуваното
НП и се моли за неговата отмяна. Претендира се присъждане на сторените
разноски в производствата пред СРС и АССГ.
Въззиваемата страна – ОПП -СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 29.11.2019 г., в 10:35 часа, в гр. София, по ул. „Околовръстен път“, с
посока на движение от бул. „България“ към бул. „Братя Бъкстон“,
неустановен водач управлявал лек автомобил марка и модел „А“ с рег. № ,
собственост на жалбоподателя М. М. Д., като в района на № 13 се движил със
скорост от 106 км./ч. (измерена скорост от 109 км./ч.) при разрешена
максимална скорост на движение за населено място от 50 км./ч. Нарушението
било установено чрез разположено в служебен автомобил на СДВР с рег. № С
8556 МС мобилно техническо средство TFR1-M с радар № 506 в клип №
8417, записващо и заснемащо точен час, дата, място, регистрационен номер
на МПС и скорост. Системата за видеоконтрол е вписана под № 10.02.4835 в
Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е
одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г. със срок на валидност на
одобрението до 24.02.2020 г. Видно от приетия по делото протокол от
последваща проверка № 2-38-19/29.10.2019 г. системата за видеоконтрол е
преминала последваща периодична проверка на 29.10.2019 г. със срок на
валидност на проверката до 29.10.2020 г., като към датата на заснемане на
нарушението – 29.11.2019 г., е отговаряла на метрологичните изисквания
съобразно нормативните стандарти.
На 04.09.2020 г. в ОПП-СДВР се явил собственикът на заснетия лек
автомобил – М. М. Д., който писмено декларирал, че на 29.11.2019 г., около
10:35 часа автомобилът с рег. № бил управляван от неизвестен водач.
Въз основа на събраните доказателства, св. В. А., на длъжност „младши
2
автоконтрольор“ към ОПП – СДВР, в присъствието на двама свидетели и на
жалбоподателя съставил срещу последния Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия АА с бл. № 665547 от 04.09.2020
г. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП във вр. с
чл. 165, ал. 2, т. 6 и чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на
жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление № 20-4332-016197 от 23.09.2020 г., издадено от
Началник група към ОПП – СДВР, с което на основание чл. 188, ал. 1, изр.2
във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 750 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от три месеца за описаното в АУАН
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
На 05.10.2020 г. наказателното постановление било връчено на
жалбоподателя, който в законоустановения срок депозирал жалба срещу
последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на св. В. А. А. (актосъставител), декларация по чл. 188
от ЗДвП, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
от 24.02.2010 г., протокол № 2-38-19 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол „TFR-1M“ № 506, протокол рег. № 4332р-47825 за използване
на АТТС, разпечатка от паметта на техническо средство „TFR1-M” – клип №
8417, радар № 560 с приложение, справка за МПС с рег. № СВ 3706 РА,
ежедневна форма за отчет, справка картон на водача, акт за встъпване в
длъжност, заповеди на министъра на вътрешните работи, писма-справки от
Столична община, проект за организация на движението на ул.
„Околовръстен път“ в участъка между бул. „България“ и бул. „Братя
Бъкстон“, снимков материал за АТСС, писмо-справка от ОПП-СДВР, писмо-
справка от Служба по геодезия, картография и кадастър – София град, ведно с
приложения.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
3
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел
В. А., тъй като същите са обективни и логични и се подкрепят от останалия
доказателствен материал, събран по делото. От показанията си свидетеля А.
се установяват обстоятелствата, свързани с констатирането на процесното
нарушение, действащото ограничение на скоростта на движение в конкретния
пътен участък, съставянето на протокол за използване на АТТС, както и на
АУАН. В разпита си пред съда св. А. разяснява, че разминаването между часа
на установеното нарушение и началния час на заснемане, отразен в протокола
за използване на мобилната система за видеоконтрол, се дължи на това, че по-
рано е поставено началото на работния процес на АТТС.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. от 283 от НПК.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 от 24.02.2010 г. се установява, че процесната мобилна система
за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното нарушение, е
одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От протокол за проверка №
2-38-19/29.10.2019 г. на Лаборатория „Полицейска техника“ се установява, че
към датата на заснемане на процесното нарушение – 29.11.2019 г., системата
за видеоконтрол и радарната система-скоростомер към нея са преминали
последваща периодична проверка на 29.10.2019 г. (със срок на валидност една
година), като е отговаряла на метрологичните изисквания. При така
установеното съдът намира, че са събрани категорични доказателства относно
техническата годност на използваното АТСС към датата на извършване на
нарушението.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП „Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес“. С оглед на изложеното,
съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал като годно
веществено доказателствено средство. От същото се установява какво е било
ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и
4
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост на движение – 109 км./ч., при ограничение от 50 км/ч в рамките на
населено място. Действително, в наказателното постановление е посочена
скорост на движение на МПС от 106 км./ч., докато в снимковия материал е
отразена скорост от 109 км./ч. От приложения протокол за проверка № 2-38-
19/29.10.2019 г. на Лаборатория „Полицейска техника“ се установява, че
допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за
видеоконтрол е +/- 3 км./ч. при скорост до 100 км./ч. и +/- 3 % при скорост
над 100 км./ч. В конкретния случай от приложеното веществено
доказателствено средство е видно, че измерената скорост на заснетия
автомобил е 109 км./ч. Тоест, след приспадане на допустимата грешка от 3 %
от измерената скорост от 109 км./ч. като толеранс в полза на нарушителя, в
наказателното постановление законосъобразно е отразено, че действителната
скорост на управление е била 106 км./ч., което е с 56 км./ч. над максимално
допустимата в конкретния пътен участък от 50 км./ч. за населено място.
От постъпилото по делото писмо-справка от ОПП-СДВР се установява,
че посочените GPS координати на клип № 8417, радар № 560 обозначават
точното местоположение на техническото средство, заснело процесния
автомобил на 29.11.2019 г. Видно от разпечатката от паметта на техническо
средство „TFR1-M” – клип № 8417, радар № 560, нарушението е установено
на 29.11.2019 г., в 10:35:18 ч., в район с координати EL: 23°16.5703 и NL:
42°39.3828, като е приложена и карта на пътния участък, на която е посочено
конкретното местоположение на АТТС по време на работа, съответно и
мястото на извършване на нарушението. Същото място е посочено както в
приложения по делото протокол за използване на АТТС, изготвен на
основание чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, така и в ежедневната форма
за отчет, поради което доводите на въззивника в аспекта, че не би могъл да се
релевира извод как и къде е било разположено техническото средство към
момента на заснемане на процесния автомобил, не намират подкрепа в
събрания по делото доказателствен материал и не могат да бъдат споделени.
Към материалите на делото е приложена и ежедневна форма на отчет от
29.11.2019 г., от която освен мястото на извършвания контрол на скоростта и
посоката на движение на контролираните леки автомобили, се установява
5
също, че АТТС за контрол на скоростта е било монтирано в служебен лек
автомобил с рег. № С 8556 МС за времето от 10:26 часа до 14:00 часа на
29.11.2019 г., в което попада и часът на заснемане на процесното нарушение,
а именно 10:35 часа.
Съдът цени като веществено доказателство снимката на разположение
на уреда, макар в случая тя да не е била дължима, тъй като снимка на
разположението на уреда съгласно чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. следва да се изготвя само в случаите, когато се касае за
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи, а в случая автоматизираната техническа система, с която
е установено превишаването на скоростта, е била разположена не на участък
от пътя, а в служебен автомобил на СДВР.
От изисканите от съда и приложени към материалите по делото схеми
на организация на движението на ул. „Околовръстен път“, в участъка между
бул. „България“ и бул. „Братя Бъкстон“, в който попада и № 13, се
установява, че проектът за организация на движението в посочения пътен
участък е приет с Решение на ПКТОБД от 25.05.2020 г. и реализиран със
знаково стопанство на 08.12.2020 г. От получения в СРС отговор от Столична
община (л. 5 от делото) безспорно се установява, че с този проект за
организация на движението са въведени нови знаци В26 – 80 км./ч., но преди
реализирането със знаково стопанство на новия проект в горепосочения пътен
участък максимално разрешената скорост на движение е била 50 км./ч.,
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Тоест към датата на извършване на процесното
нарушение в посочения пътен участък скоростта на движение, която не е
трябвало да се превишава, не е била сигнализирана с пътен знак (в каквато
насока са и твърденията, изложени в жалбата), а е важало правилото на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП за скорост на движение до 50 км./ч. за населено място. Ето
защо, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че от
формираната по делото доказателствена съвкупност не се доказва какво е
конкретното ограничение на скоростта, действащо за процесния пътен
участък към 29.11.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените
актове за нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното.
Жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи фактическите
6
констатации в АУАН, поради което съдът приема описаната фактическа
обстановка за безспорно установена.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от лице с активна
процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Разгледана по същество е неоснователна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
При проверка процесуалната законосъобразност на атакуваното НП
съдът счита, че последното, както и процесният АУАН, са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 1.
2 от Заповед 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи
свидетелят В. А., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ към ОПП –
СДВР, има компетентност да съставя АУАН. Видно от т. 2.10 от цитираната
заповед и Акт за встъпване в длъжност на АНО от 29.10.2019 г., Г В Б, на
длъжност началник на 01 група „Административнонаказателна дейност“ към
ОПП – СДВР, има правомощието да издаде процесното НП.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Следва да се отбележи, че действително нарушението е заснето с техническо
средство на 29.11.2019 г., но срокът, визиран в чл. 34, ал. 1, изр. второ от
ЗАНН, е обвързан с откриването на нарушителя. В конкретния случай
тримесечният срок за съставяне на акта, считано от откриването на
извършителя на нарушението, започва да тече от датата на попълване на
декларацията по чл. 188, ал. 1 ЗДвП /в този смисъл Решение № 2405 от
13.04.2022 г. на АССГ по адм. д. № 1172/2022 г. /. В разглеждания казус
нарушителят е установен на 04.09.2020 г., когато въззивникът Д. е подал
декларация, в която е посочил, че на процесните време и място автомобилът
му е бил управляван от неизвестен водач. Поради това още на същата дата е
7
съставен АУАН срещу жалбоподателя, в качеството му на собственик на
заснетия лек автомобил, съгласно правилото на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП.
С оглед на това срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е спазен.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административнонаказателното производство е
започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания
на ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП недвусмислено е посочено мястото на
извършване на нарушението – гр. София, бул. „Околовръстен път“ до № 13, с
посока на движение от бул. „България“ към бул. „Братя Бъкстон“. Описани са
и всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи съставомерността на
извършеното нарушение, поради което АУАН и НП отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Нарушителят е бил запознат с
всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита
срещу административното обвинение.
Във връзка с доводите на жалбоподателя относно допуснато нарушение
на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. съдът констатира, че
действително е налице разминаване между посочения в клип № 8417 час на
извършване на нарушението (10:35 ч.) и този, вписан в протокола за
използване на АТТС като начален час на работа на техническото средство
(10:40 ч.). Посоченото разминаване се обяснява с това, че началото на
работния процес на АТТС е поставен по-рано от отразения в протокола час,
което се потвърждава както от показанията на св. А., който е съставил
въпросния протокол, така и от писмените доказателства по делото. Видно от
приложената ежедневна форма за отчет контролът на скоростта чрез
монтираното в служебен лек автомобил с рег. № С 8556 МС мобилно
техническо средство се е осъществявал на посоченото в НП място за времето
от 10:26 ч. до 14:00 ч. на 29.11.2019 г., в което попада и часът на заснемане на
процесното нарушение, а именно 10:35 часа. Освен това, следва да се
отбележи, че в изготвения протокол за използване на АТТС са отразени и
номерата на първия и последния видеозапис – клип № 8411 и клип № 8528,
сред които попада и процесният клип № 8417. Според този съдебен състав
допуснатото нарушение при съставянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. не е съществено по своя характер,
доколкото данните в ежедневната форма за отчет, приобщения снимков
8
материал от записа, извършен от мобилната система за видеоконтрол,
записала датата и точния час на нарушението, ведно с показанията на св. А.,
доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания
участък, при максимално разрешена скорост за същия от 50 км./ч. и с
горепосоченото мобилно автоматизирано техническо средство, което е било
прикрепено към служебен автомобил и е установило нарушението в
присъствието на контролен орган, който към 10:35 часа на 29.11.2019 г. е бил
поставил началото на работния процес. Ето защо, не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
При проверка правилното приложение на материалния закон при
издаване на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателят М. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че на 29.11.2019 г., в 10:35 часа, в гр. София, по ул. „Околовръстен
път“, с посока на движение от бул. „България“ към бул. „Братя Бъкстон“, в
района на № 13 неустановено лице е управлявало лек автомобил „А“ с рег. №
, собственост на жалбоподателя Д., със скорост от 106 км./ч. (измерена
скорост на движение от 109 км./ч. с приспаднат толеранс 3% в полза на
водача), при съществуващо ограничение от 50 км./ч. за населено място.
Нарушението правилно е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
доколкото не е имало поставен пътен знак „В26“, който да въвежда
ограничение на скоростта, различно от 50 км./ч. за населено място. В
конкретния случай е посочено изрично, че движението на МПС се
осъществява в гр. София, по ул. „Околовръстен път“ /населено място без
ограничение на скоростта с пътен знак/, което обстоятелство се установява от
приложения по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП снимков материал и писмените
доказателства по делото. С оглед разпределената доказателствена тежест
наказаното лице следва да опровергае факта, че в конкретния пътен участък
ограничението на скоростта е различно от определеното за населено място по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В случая не са представени доказателства, че към
29.11.2019 г. е имало промяна на организацията на движение по смисъла на
чл. 21, чл. 2 от ЗДвП, въведена с пътен знак. При това безспорно се
установява, че към датата на извършване на процесното нарушение
9
ограничението на скоростта за процесния пътен участък е 50 км./ч. съгласно
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като превишаването с 56 км./ч., както е в случая,
представлява съставомерно по смисъла на чл. 6 ЗАНН деяние.
Правилно за така извършеното нарушение е бил санкциониран М. М. Д.,
доколкото съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът на
заснетото в нарушение МПС се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В конкретния случай, на 04.09.2020 г. М. М. Д. е попълнил
декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която е отразил, че не може да посочи кой е
управлявал автомобила му на процесната дата, час и място. С оглед на това
законосъобразно е ангажирана именно неговата административно-
наказателна отговорност за така извършеното нарушение.
Нарушението е извършено от М. М. Д. виновно, при форма на вина пряк
умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, като е
целял настъпването им, а именно съзнавал е и е искал да управлява
автомобила в рамките на населено място със скорост от 106 км./ч. при
максимално позволена скорост от 50 км./ч. в този пътен участък.
Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал
наказанията на М. М. Д. за така извършеното административно нарушение
съобразно санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Съгласно
същата, за превишаване на разрешената максимална скорост на движение в
населено място с над 50 км./ч. се налага „глоба“ в размер на 700 лева и три
месеца „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, като за
всеки следващи 5 км./ч. превишаване над 50 км./ч. глобата се увеличава с 50
лева. В конкретния случай, доколкото измерената скорост на заснетия
автомобил е 106 км./ч., т. е. превишаването на скоростта е от 56 км./ч., то на
жалбоподателя законосъобразно е наложена „глоба“ в размер на 750 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца. С оглед на
това, атакуваното НП се явява законосъобразно и в санкционната си част.
В случая не са налице и основания за приложение на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
10
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.
Следва да се отбележи също така, че лекият автомобил е бил управляван със
скорост от 106 км./ч. в населено място, което в значителна степен застрашава
обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 21, ал. 1
ЗДвП. С оглед на това, правилно административнонаказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакуваното наказателно постановление настоящата инстанция не
констатира основания за неговата отмяна или изменение, поради което
същото следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, а
депозираната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Предвид изхода на делото, направеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото
разноски следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. От
въззиваемата страна не е направено искане за присъждане на разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-4332-016197 от
23.09.2020 г., издадено от Г В Б, на длъжност Началник група към СДВР,
отдел „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на М.
М. Д., ЕГН: ********** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от три месеца на основание чл. 188, ал. 1, изр.2 във
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
11
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12