Решение по дело №243/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 275

гр. Горна Оряховица, 11.9.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на седми август през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 243 по описа на ГОРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС и при условията на алтернативност иск по чл. 512, ал. 2 ГПК, вр. чл. 65, ал. 2 ЗЗД – за заплащане на равностойността на вещите.

„Видеосат Долна Оряховица 21 век“ ООД гр. Долна Оряховица е предявило против Й.Г.Б., осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Твърди се, че в периода 10.04.2008 г. до 08.06.2018 г. ответникът бил управител на дружеството като в това си качество и за сметка на дружеството е закупил както следва: На 28. 12. 2015 г. контролер STECA PR 3030 на стойност 384 лв. с ДДС, за което е издадена фактура 425/28.12.2015 г.; на 15. 12. 2016 г. соларни панели 125 Wp AVANCIS – 4 броя, на обща стойност 1040 лв. с ДДС, контролер WPM 30-30A на стойност 620 лв. без ДДС, вятърен генератор 400 W на стойност 1 200 лв. без ДДС, за което е издадена фактура **********/15.12.2016 г. на обща стойност 3 432 лв. с ДДС; на 03.04.2017 . инвертор 3 KWa, DC 24 V/AC 230 V на стойност 1422 лв. с ДДС, за което е издадена фактура 639/03.04.2017 г. Дружеството претендира, че движимите вещи са негова собственост, заведени са в инвентарната книга на дружеството, но никога не са били в негова власт, т.к. са били ползвани в търговски обект собственост на ответника, намиращ се в м. „Конски дол“, землището на гр. Долна Оряховица. След извършената инвенаризация на дружеството се установила липсата на гореописаните вещи. Посочва се, че до ответника на 18. 12. 2019 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение за връщане на вещите или възстановяване на равностойността им, но до настоящият момент длъжникът бездействал. Иска се ответникът да бъде осъден да върне собствените на дружеството вещи или в условията на алтернативност на основание чл. 65, ал. 2 ЗЗД да възстанови тяхната равностойност. Претендира разноски.

В писмения си отговор ответникът оспорва иска, намирайки го за неоснователен и недоказан. Посочва, че след вписването на 4 от горе-изброените вещи, а именно два контролера, вятърен генератор и инвертор, е отпаднала нуждата им за използване от дружеството. Ответникът посочва, че е взел вещите вместо дължимото му от дружеството възнаграждение. Твърди, че 4 бр. соларни панели не са били вземани от него и че никога не са били в негово владение.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По иска по чл. 108 ЗС:

В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на движимите вещи подобно описани в исковата молба на твърдените от него обстоятелства – договор за покупко-продажба, и че ответникът владее вещите.

В тежест на ответника е да докаже възраженията изложени в отговора на исковата молба, а именно че има основание да владее или държи движимите вещи / уговорката с представител на дружеството за даване вместо изпълнение на трудовото му възнаграждение/.

По първата предпоставка: Ищцовото дружество успешно доказа, че е носител на правото на собственост върху движимите вещи, а именно: контролер STECA PR 3030; 4 броя соларни панели 125 Wp AVANCIS; контролер WPM 30-30А; вятърен генератор 400 W; инвертор 3 kWA, DC 24 V/AC 230 V. Видно от представените с исковата молба три броя фактури, ведно с два боя фискални бонове и платежно нареждане от 03.04.2017 г. /стр. 6 до 11/ е, че са извършени търговски сделки въз основа на които „Видеосат Долна Оряховица 21 век” ООД е закупило описаните вещи от „Ермакс“ ООД гр. Пловдив и е заплатило цената за същите. Вятърен генератор 400 W и инвертор 3 kWA, DC 24 V/AC 230 V са заведени в инвентарна книга на ищцовото дружество /стр.11/. Ответникът също не оспорва, че посочените вещи са закупени от дружеството, но поради отпаднала необходимост за ползване прибрал същите на язовира, на който бил наемател. Съдът приема, че с изявлението си ответникът е направил признание на неизгодния за него факт, а именно, че дружеството е собственик на вещите и че същите се намират в негово владение, като са монтирани на територията на наетия от него язовир „Конски дол“, находящ се в землището на гр. Долна Оряховица.

По втората предпоставка: От показанията на разпитаните свидетели – П. Пенев и Р. Пашев се установява, че ответникът владее движимите вещи, не само посочените от него в писмения отговор, а и четири броя соларни панели и то от момента на тяхното закупуване. Същите са получени от ответника Й.Б. в магазин в гр. Пловдив и със служебен автомобил на ищцовото дружество, придружаван от свидетеля П. Пенев, ги е транспортирал на язовира, където на следващия ден били монтирали. Свидетелите разясняват, че вещите не са необходими за ищцовото дружество, а изцяло са послужили за електрозахранването на наетия от ответника водоем - язовир „Конски дол“ - Долна Оряховица, където същия развива търговска дейност и където няма постоянно електрозахранване. И двамата свидетели са виждали описаните движими вещи на търговския обект, стопанисван от ответника Й.Б. на язовир „Конски дол“, а свидетелят Петър Пенев е участвал при тяхното транспортиране от Пловдив до язовир „Конски дол“, разтоварване и монтаж.

Ето защо съдът намира, че ищцовото дружество проведе успешно доказване на предпоставките за уважаване на иска. 

В тежест на ответника бе възложено да установи наведените  възражения за упражнявано от него владение върху контролер STECA PR 3030; контролер WPM 30-30А; вятърен генератор 400 W; инвертор 3 kWA, DC 24 V/AC 230 V на правно основание. Ответникът твърди, че след отпадане на необходимостта от вещите за дружеството, той ги взел, като „срещу цената на тези вещи“ не е получавал възнаграждението си като управител на дружеството, т.е. че между страните е налице уговорка за даване вместо изпълнение на трудовото му възнаграждение. Въпреки разпределената му доказателствена тежест, ответникът не доказа изложените твърдения. За доказване на възражението му, му беше допуснат до разпит свидетел при условията на довеждане, но на откритите съдебни заседания проведени на 04.08.2020 г. и 07.08.2020 г. свидетел не се яви. От писмените доказателства представени от ищцовата страна се установява, че процесиите движими вещи са закупени в периода от 28.12.2015 г. до 03.04.2017 г. От трудовия договор на ответника, допълнително споразумение към него от 05.01.2015 г. и разплащателни ведомости за периода от м. декември 2015 г. до м. юни 2018 г. се установява размера на трудовото възнаграждение на ответника и че същото е получавано от него през всеки месец в пълен размер. Видно от публичния търговски регистър през м. юни 2018 г. ответникът е заличен като управител на ищцовото дружество и е прекратено трудовото му правоотношение. Ето защо възражението, че ответникът държи на правно основани процесните движими вещи, съдът намира за недоказано.

По евентуално предявения иск за заплащане на равностойността на вещта, ако се установи, че тя е пълно или частично развалена. В този смисъл е Тълкувателно решение № 114 от 01.11.1963 г. по гр. д. № 95 от 1963 г. на ОСГК на ВС. Според него може да се предявят и алтернативно съединени искове за собственост или заплащане равностойността на вещта, при което диспозитивът по решението ще бъде постановен също алтернативно, тъй като се дължи изпълнение на едно и също дължимо – предаване владението на вещта или нейната равностойност, като изпълнението може да се осъществи по избор на длъжника с престиране на едното или на другото, тъй като в настоящия случай за прехвърляне на собствеността на вещите не е необходима специална форма. От представените писмени доказателства се установява, че паричната равностойност на вещите е, както следва: контролер STECA PR 3030 - 1 бр. на стойност 320 лв. без ДДС; соларен панел 125 Wp AVANCIS - 4 бр. на стойност 1 040 лв. без ДДС; контролер WPM ЗО-ЗОА - 1 бр. на стойност 620 лв. без ДДС; вятърен генератор 400 W - 1 бр. на стойност 1 200 лв. без ДДС; инвертор 3 kWA, DC 24 V/AC 230 V - 1 бр. на стойност 1 185 лв. без ДДС или общата стойност на процесиите движими вещи без ДДС е в размер на 4 365 лева. Ответникът не е оспорил размерът на предявения иск, поради което съдът го намира за доказан.

С оглед събраните доказателства съдът намира, че ищцовото дружество доказа правото си на собственост върху вещите, че същите към момента се съхраняват от ответника в ползвания от него язовир „Конски дол“, нахоящ се в землището на гр. Д. Оряховица, което неоснователно отказва да ги върне, поради което предявения иск е основателен. В случай, че вещите са пълно или частично развалени, или ответникът отказва да ги върне, то следва да заплати тяхната равностойност в размер на сумата общо 4365 лв., на основание чл. 512, ал. 2 ГПК.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати на ищцовото дружество на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. за заплатена държавна такса и 1284 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение.  

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС по отношение на Й.Г.Б., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, че „Видеосат Долна Оряховица 21 век“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Долна Оряховица, е собственик на движими вещи – контролер STECA PR 3030 - 1 бр. на стойност 320 лв. без ДДС; соларен панел 125 Wp AVANCIS - 4 бр. на стойност 1 040 лв. без ДДС; контролер WPM ЗО-ЗОА - 1 бр. на стойност 620 лв. без ДДС; вятърен генератор 400 W - 1 бр. на стойност 1 200 лв. без ДДС; инвертор 3 kWA, DC 24 V/AC 230 V - 1 бр. на стойност 1 185 лв. без ДДС, като ОСЪЖДА ответника Й.Г.Б., ЕГН ********** *** 21 век“ ООД, ЕИК *********  владението върху вещите или да заплати стойността от 4 365 лв. без ДДС, представляваща паричната равностойност на описаните вещи.

 ОСЪЖДА Й.Г.Б., ЕГН **********, с пост. адрес: *** на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на „Видеосат Долна Оряховица 21 век“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Долна Оряховица, сумата от общо 1334 лв. за направените по делото съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                               

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: