№ 319
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.а
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело №
20221100512430 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на П. В. Г. с вх. № 106338/31.10.2022г. - длъжник
по изпълнително дело № 20228510402800 по описа на частен съдебен
изпълнител М. П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу постановление за разноски
от 25.10.222г., в частта, в която е отхвърлено искането на длъжника за
намаляване на размера на приетото за събиране в полза на взискателя
адвокатско възнаграждение за разликата над 200 до 480 лева с ДДС и е
отхвърлено изцяло искането за намаляване на начислените такси по
изпълнението.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното
постановление за разноските. Счита, че не са ангажирани доказателства, че
производството за заплатен от взискателя адвокатски хонорар. На следващо
място, развити са съображения, че приетото за събиране адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС е прекомерно и противоречи на
установените в Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения правила за определянето му. Сочи, че
1
пълномощникът на взискателя е предоставил по реда на чл. 18 от ЗЧСИ
правото на съдебния изпълнител да определя начина на изпълнението и освен
подаването на молба за образуване на изпълнително дело не е извършвал
действия по изпълнението. Навеждат се доводи за незаконосъобразно
начисляване на такси по изпълнението, както следва: за сумата от 60 лева – за
цялостно проучване; за 54 лева – за налагане на запор без опис, за 24 лева за
допълнителни разноски и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧИ в
размер на 312, 24 лева. По тези съображения е направено искане за отмяна на
обжалваното разпореждане и за намаляване на претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум от 200 лева за
образуване на изпълнителното дело, както и за намаляване на размера на
начислените такси по ТТРЗЧСИ от 498, 24 лева на 48 лева с ДДС.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят М.И.Б. е подал
възражение, с което оспорва жалбата като неоснователна. На първо място
счита за невярно твърдението, че към молбата за образуване на
изпълнителното дело не се представени доказателства за наличието на
представителна власт в полза на процесуалния представител на взискателя.
Поддържа, че дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 10 от Наредба №
1 от 2004г. е двукомпонентно – за образуване на изпълнителното дело и за
защита и съдействие на взискателя в хода на производството. Аргументира
становище, че предвид характера на изпълнителното производство нито
взискателят, нито сезираният орган по принудителни изпълнение могат
предварително да определят продължителността на конкретното
производство, както и обстоятелството кога и по какъв начин ще бъде
удовлетворено вземането. В случая вземането е било събрано в резултат на
реализиран изпълнителен способ – запор върху вземания по банкови сметки.
Освен това длъжникът бил подал жалба срещу постановлението за разноски,
поради което осъществяването на процесуално представителство на
взискателя, за което е заплатено и съответното възнаграждение, включва в
съдържанието си и депозиране на писмени възражения срещу жалбата. По
отношение на начислените такси по изпълнението е изложено становище, че
същите следва да се възложат в тежест на длъжника, предвид
обстоятелството, че вземането не е било погасено преди образуване на
изпълнителното дело. Техният размер бил съобразен с ТТРЗЧСИ. По тези
съображения е направено искане за отхвърляне на жалбата като
2
неоснователна.
В мотивите си частният съдебен изпълнител заявява становище за
неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20228510402800 по описа на частен съдебен
изпълнител М. П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на
молба от М.И.Б. от 13.10.2022г срещу П. В. Г., за принудително събиране на
присъдената по гр.д. № 6138/2017г. по описа на СРС, ГО, 36 състав в полза на
взискателя сума в размер на общо 2 400 лева, представляваща съдебни
разноски. Молбата е депозирана чрез адв. М.М., към която е представено
пълномощно за процесуално представителство и договор за правна защита и
съдействие от 13.10.2022г., удостоверяващ заплащането на уговореното
между страните адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС. В
молбата е направено искане за образуване на изпълнително производство за
събиране на присъдените суми, ведно с дължимия адвокатски хонорар в
размер на 600 лева с ДДС. Направено е искане за изпращане на покана за
доброволно изпълнение на длъжника и за налагане на запор върху банковите
му сметки, както и за извършване на пълно имуществено проучване.
Взискателят е възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18 от ЗЧСИ.
С постановление от 13.10.2022г. съдебният изпълнител е приел за
събиране в рамките на изпълнителното производство следните разноски: по т.
1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнително дело – 24 лева; по т. 2 от
ТТРЗЧСИ за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника,
набавяне на документи, книжа и други, както и за определяне начина на
изпълнение – 60 лева; по т. 5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от
съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от
жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на
взискателя по чл. 517, ар. 2 и 3 от ГПК – 24 лева; по т. 9 от ТТРЗЧСИ за
налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от
търговско дружество по чл. 517, ал. 1 от ГПК – 54 лева; по т. 26 от ТТРЗЧИ за
изпълнение на парично вземане – 312, 24 лева; по т. 31 от ТТРЗЧСИ –
допълнителни разноски – 24 лева и 600 лева адвокатско възнаграждение на
взискателя по изпълнителното дело.
3
Изискани са от БНБ - Регистър на банковите сметки и сейфове справка
за банкови и платежни сметки и банкови сейфове на длъжника; справка от
НАП с данни за осигурените лица по КСО и за актуално състояние на всички
трудови договори на длъжника.
По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника на
25.10.2022г. покана за доброволно изпълнение на вземане в общ размер на
3 500, 74 лева, представляващо сбор от сумата от 2 400 лева присъдени с
издадения изпълнителен лист разноски; 602, 50 лева разноски по
изпълнителното дело и 498, 24 лева такси по ТТРЗЧСИ, дължими към
27.10.2022г.
Съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника
по банкови сметки, като е изпратил на 13.10.2022г. три запорни съобщения до
третите задължени лица – „У.Б.“ АД, „Ю.Б.“ АД и „А.М.**“ ЕООД
/работодател на длъжника/. В изпълнение на наложения запор „У.Б.“ АД е
превела по сметка на съдебния изпълнител на 18.10.2022г. целият размер на
вземането от общо 3 500, 74 лева.
На 25.10.2022г. по делото е постъпило възражение от длъжника за
намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение по съображения, че същото е
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Направено е
искане за намаляване на същото до размер на сумата от 200 лева, както и за
намаляване на начислените такси по ТТРЗЧСИ.
С постановление от 25.10.2022г., получено от длъжника на 25.10.2022г.,
съдебният изпълнител е намалил размера на адвокатското възнаграждение на
480 лева с ДДС и е отхвърлил възражението в останалата част.
Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1
ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от
27.10.2017г./ длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
4
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство,
поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи
правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според
последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от
взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните
изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил
доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие, както и за
дължимите такси по ТТРЗЧСИ.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
досежно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните
– в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на
ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №
6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
5
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС, чийто размер е бил
намален с обжалваното постановление на 480 лева с ДДС, за процесуално
представителство по изпълнителното производство, изразяващо се в
образуване на изпълнителното дело, защита и съдействие на страната и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т.е.
възнаграждението се претендира кумулативно по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба
№ 1 от минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият
съдебен състав счита, че възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие на страната и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се
дължи единствено при наличие на посочените в същата разпоредба
предпоставки, т.е. при установени действия от страна на процесуалния
представител на взискателя, които са насочени към удовлетворяване на
вземането, предмет на принудително изпълнение.
В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното
производство взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното
дело, с която е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника по
банкови сметки. Запорите са наложени на 18.10.2022г. и изпълнен от третото
задължено лице на същата дата /т.е. в срока за доброволно изпълнение/, като
сумата, предмет на принудително изпълнение, е преведена по сметка на
съдебния изпълнител.
Настоящият съдебен състав приема, че посочването на начин на
изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело, представлява
задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването
на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е
основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно за
посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на
изпълнително дело, респективно в допълнителна молба, подадена в срока за
доброволно изпълнение, не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от
това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на
срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват
действия по принудително събиране на дълга. Обстоятелството, че в случая
6
длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение, а дължимите суми
са преведени въз основа на реализиран запор върху вземанията му по банкови
сметки, не обуславя извод, че в полза на взискателя се дължи адвокатско
възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на
вземанията. И това е така, тъй като третото задължено лице е изпълнило
запора, преди да е изтекъл срокът на длъжника за доброволно изпълнение,
поради което доброволното плащане от страна на самия длъжник е станало
безпредметно, т.е. длъжникът е бил лишен от възможността да заплати в
срока за доброволно изпълнение. Поради това в случая развитието на
изпълнителното производство може да се приравни на случаите, в които
длъжникът е изпълнил доброволно в срока за доброволно изпълнение. Ето
защо няма основание в негова тежест да се възлагат разноски за адвокатско
възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, доколкото предприемането на такива в срока за доброволно
изпълнение не е било нужно. Длъжникът следва да отговаря единствено за
разноски, които са в причинна връзка с поведението му, а не и за разноски,
направени от взискателя без необходимост. Няма основание да се присъждат
разноски за възнаграждение за представителството във връзка с извършване
на изпълнителни действия, каквито не са извършвани, а и с оглед плащането
няма да бъдат извършвани. В случая по делото не са извършвани
изпълнителни действия, освен изпращането на запорно съобщение
едновременно с поканата за доброволно изпълнение, което действие е довело
до събиране на сумата, но доколкото това е станало в срока за доброволно
изпълнение, това плащане следва да се третира като равнозначно на
доброволното по изложените по-горе съображения.
Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита
и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или
чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали
това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел
удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод
се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение
за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и
в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се
уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство,
7
защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Поради изложеното взискателят има право на адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от
Наредбата. По тези съображения се налага извод, че определянето
/”присъждането”/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело
прекомерен размер е необосновано. Ето защо жалбата в посочената част е
основателна и обжалваното постановление за разноските следва да се отмени
в частта, в която са приети за събиране в полза на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева без ДДС или 240 лева с
ДДС.
По отношение на размера на начислените обикновени такси и
допълнителни разноски в изпълнителното производство:
Съгласно т. 29, б. „а“ от ТТР към ЗЧСИ взискателят внася авансово в
размерите, определени в Тарифата за съответното действие, дължимите
обикновени такси. Обикновените такси по вид /основание/ и размер са
посочени изчерпателно в т. 1 до т. 19 от Тарифата, в това число: за
образуване на изпълнително дело в размер на 20 лева без ДДС /т. 1 от
Тарифата/; за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника,
набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина
на изпълнение от частния съдебен изпълнител, в размер на 50 лева без ДДС /т.
2 от ТТРЗЧСИ/; за извършване на всяка справка за длъжника и неговото
имущество в размер на по 5 лева без ДДС /т. 3 от Тарифата/; за изготвяне и
връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка,
препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на
изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален
кодекс в размер на 20 лева без ДДС /т. 5 от Тарифата/; за налагане на запор без
извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл.
517, ал. 1 ГПК в размер на 15 лева без ДДС /т. 9/ от Тарифата. Съгласно чл.
31, б. „а“ и б. „б“ се дължат и допълнителни разноски, представляващи
разходи за получаване на информация и документи, свързани с длъжника
8
и/или неговото имущество /б. „а“/ и за банкови такси и комисиони /б. „б“/.
Допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден
документ по Закона за счетоводството /забележка към т. 31 от ТТРЗЧСИ/.
Жалбоподателят не оспорва основанието и размера на начислените
обикновени такси по т. 1 от Тарифата – за образуване на изпълнително дело и
по т. 5 – за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение.
Настоящият съдебен състав приема, че същите са дължими, тъй като това са
подготвителни действия за същинското принудително изпълнение и са
безусловно необходими за законосъобразното принудително изпълнение, като
се установява по делото, че същите действия са били осъществени.
Според чл. 79, ал. 1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителното дело се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК (освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи,
които не са приложени. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът
е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство. Отговорността за разноски е уредена в общата
част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност
в изпълнителното производство. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК от
принципно утвърдената отговорност на длъжника изрично са изключени
направените от взискателя разноски, относими към неприложени
изпълнителни способи. Това нормативно разрешение налага извод, че
длъжникът дължи да възстанови всички разходи на своя кредитор и взискател
в изпълнителното производство, които са били необходими за осъществената
принуда. Посочената разпоредба определя задължението за възстановяване на
таксите, относими към същинското принудително изпълнение като функция
на постигнатия резултат. Задължението на длъжника да заплати начислените
такси възниква, когато от осигурения чрез тази такса изпълнителен способ, по
сметка на съдебния изпълнител е постъпила парична сума. Запорът
обезпечава възможност за насочване на изпълнението върху установеното
вземане на длъжника. За приложени следва да се смятат само запори, при
които като резултат е получено принудително удовлетворяване на част или на
целия дълг.
9
В конкретния случай от наложените по отношение на длъжника три
броя запори, неприложени са останали два /сума е постъпила единствено от
запора върху вземанията по банкова сметка, разкрита в "У.Б." АД/, съответно
длъжникът П. Г. дължи такса по т. 9 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ в размер на 18 лева с ДДС /съдебният изпълнител е начислил такси по
т. 9 в размер на 54 лева с ДДС/.
По отношение на таксата по т. 2 от ТТРЗЧСИ за цялостно проучване
имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа
и други, както и за определяне начина на изпълнение от частния съдебен
изпълнител следва да се посочи, че същата е дължима, доколкото тези
действия са подготвили изпълнението на приложения способ – запор върху
вземанията на длъжника по банкови сметки.
По отношение на допълнителните разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ следва
да се има предвид, че същите са за сметка на длъжника, когато за тях е
издаден документ по Закона за счетоводството, какъвто в случая не е
представен. Следователно, длъжникът не отговаря и за сумата от 24 лева за
пощенски и куриерски разходи.
По отношение на доводите за неправилно определяне размера на
таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧИ:
Съдебният изпълнител е определил размера на пропорционалната такса
по т. 26 от Тарифата на 312, 24 лева с ДДС.
Съгласно т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума, както следва: от 1 000 до 10 000 лв. - 100
лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. Следва да се посочи, че
пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от
Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след
получаване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е и
решение № 640/04.10.2010г. по гр.д. № 920/2009г. IV ГО на ВКС. Когато
изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и
длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират
дължимите от взискателя авансови такси за извършените действия по
изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство, както и
т.нар. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение № 82 от 08.05.2012г.
по гр.д. № 1891/2010г., IV ГО на ВКС/.
10
Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея
пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно
разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни
изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент
според материалния интерес. Под „парично вземане“ по смисъла на
посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително
дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното
производство представлява направени от него разноски по изпълнението,
които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при
изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното
би означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т.
26, върху която също се дължи такса и т.н. Поради това и пропорционални
такси върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не се
начисляват и събират.
При така формирания извод следва, че дължимата от жалбоподателя
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се формира на базата на сумата
по изпълнителния лист в общ размер на 2 400 лева. Дължимата
пропорционална такса по т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ върху това парично
вземане е в размер на 212 лева без ДДС или 254, 40 лева с ДДС. Доколкото
съдебният изпълнител е определил таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в по-
висок размер, включвайки в базата при изчисляването и претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение, са налага извод, че жалбата в тази
част е основателна и следва да се уважи за разликата над сумата от 254, 40
лева с ДДС до определения от съдебния изпълнител размер от 312, 24 лева с
ДДС.
В обобщение се налага извод, че длъжникът следва да заплати
начислените обикновени такси по т. 1 от Тарифата – за образуване на
изпълнително дело /24 лева с ДДС/; по т. 2 от Тарифата - за цялостно
проучване на имущественото състояние на длъжника /60 лева с ДДС/; по т. 5
– за връчване на покана за доброволно изпълнение /24 лева с ДДС/; по т. 9 –
за налагане на запор без извършване на опис /18 лева с ДДС/ и
пропорционалната такса по т. 26 – в размер на 254, 40 лева с ДДС. Така
11
общият размер на дължимите от длъжника такси по ТТРЗЧСИ възлиза на
сумата от 380, 40 лева с ДДС. Ето защо обжалваното постановление следва да
се отмени за разликата над сумата от 380, 40 лева до 498, 24 лева с ДДС.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника П. В. Г. постановление за разноски от
25.10.2022г. по изпълнително дело № 20228510402800 по описа на частен
съдебен изпълнител М. П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ, в частта, в която е
отказано намаляване на размера на приетите за събиране такси по ТТРЗЧСИ за
разликата над сумата от 380, 40 лева с ДДС и разноски за адвокатско
възнаграждение за разликата над сумата от 240 лева с ДДС, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране в полза на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №
20228510402800 по описа на частен съдебен изпълнител М. П., с рег. № 851 по
описа на КЧСИ, дължимо от П. В. Г. от 480 лева с ДДС лева и определя размер
от 240 лева с ДДС.
НАМАЛЯВА начислените обикновени такси и пропорционалната такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от 498, 24 лева с ДДС и определя общ размер на
дължимите такси по ТТРЗЧСИ от 380, 40 лева с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника П. В. Г. срещу
постановление за разноски от 25.10.2022г. по изпълнително дело №
20228510402800 по описа на частен съдебен изпълнител М. П., с рег. № 851 по
описа на КЧСИ, в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13