О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /04.02.2014 год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VI-ти състав, в закрито заседание, проведено на ЧЕТВЪРТИ ФЕВРУАРИ ПРЕЗ ДВЕ
ХИЛЯДИ И ЧЕТИРИНАДЕСЕТАТА ГОДИНА, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 511 по описа за 2012 год.
на ВОС, съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.130 от ГПК
Производството по делото е образувано с искова молба от
С.Д.Я. *** с ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител по пълномощие
адв. Е.Д. *** и съдебен адрес гр.Варна бул. „Сливница” № 129 ет.1 ап.1 против Н.И.Г.
*** с правно основание чл.124 от ГПК.
С
Решение № 1025/14.11.2003 г. на
0СЗ-Варна, по заявление № 40126/27.11.1991 год. на наследодателя на ищцата Киро
Панайотов Киров е признато право на собственост за недвижими имот, представляващ
ЛОЗЕ от 3,000 (три) дка, пета категория, находящо се в землището на Виница,
местност „Узун Алан", представляващо имоти по КП 1956 год. № 1339 и 1340,
а по кадастрален план КП ”Траката” от 1987 г. имотът обхваща пл.№ 1962, и части
от пл. № 1961и 2055.
Със заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. на Областен
управител беше е одобрен ПНИ на с.о. „Траката" като по него възстановения
имот попадал изцяло върху имот с № 1961, целия с площ от 1055 кв.м. В разписния
лист към ПНИ, обаче, за собственик на имот № 1961 е записана Н.И.Г..
В разписния лист към ПНИ ответницата черпи права от
Нотариален акт № 117, том I, дело 258/1969 г. на Варненски нотариус, с който
е призната за собственик по замяна на
лозе от 1,0 дка, находящо се в м-ст „Куру дере", землището на гр.Варна,
при граници: от двете страни път и Жоржета Христова Николова, получено срещу
нейно лозе, находящо се в м. Владислав Варненчик, в землището на с.
Владиславово от 1,0 дка, въз основа на Нот. акт № 14, том III от 1953 год.,
препис от протокол на ТПС комисия - Варна.
По образуваното административно производство по
адм..д.693/2006 г. на АС – Варна с предмет жалба против ПНИ се е установило, че
имотът с признато право на собственост на наследниците на Киро Панайотов Киров
с Решение № 1025/14.11.2003 г. на ОЗС-Варна по т.4 е идентичен с имот пл.№ 1961
от ПНИ. По ПНИ този имот попадал изцяло върху имот пл.№ 1961 с площ от 1055
кв.м.
НИКОЛИНА И.Г. се е разпоредила с процесния имот след
приключване на административното дело по обжалване на заповедта за одобряване
на ПНИ и преди разрешаването на възникналия спор за материално право и
образуването на настоящото дело, като е прехвърлила спорния имот на внуците си Р.М.Д.
И Н.М.Д. чрез покупко-продажба с нотариален акт № 59, том I, рег.№ 790, дело №
59/2011 г. на нотариус Росица Табакова, рег.№ 148 на НК.
С определение № 657/09.03.2012 год. съдът е
конституирал в производството по делото като ответници то Р.М.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, и Н.М.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, на
осн. чл. 228, ал.3 ГПК, а делото против ответницата НИКОЛИНА И.Г. е прекратено
поради оттегляне на иска.
С исковата молба е заявен петит, съдът да признае за
установено, че ответниците Р.М.Д. и Н.М.Д., НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ НА ИМОТ, с
идентификатор № 10135.2520.1961 по действащата кадастрална карта на гр.Варна,
с.о. Траката, целият с площ от 1055 кв.м., при граници по КК: имоти с
идентификатори №№ 10135.2520.6950; 10135.2520.5046; 10135.2520.9555;
10135.2520.9557, идентичен с имот № 1961 по ПНИ на с.о. „Траката"
гр.Варна, при граници по ПНИ: от две страни -път, имот № 2055, и имот № 5046, с
тъй като тяхната праводателка НИКОЛИНА И.Г., ЕГН **********, не е била
собственик.
В
хода на съдебното дирене е установено, че ПК-Варна, с Решение № 448/20.10.1997
год. по заявление № 40126/27.11.1991 год. на наследниците на Киро Панайотов
Киров е отказала да възстанови правото на собственост за недвижими имот, представляващ ЛОЗЕ от 3,000 (три)
дка, пета категория, находящо се в землището на Виница, местност „Узун
Алан", представляващо имоти по КП 1956 год. № 1339 и 1340, а по
кадастрален план КП ”Траката” от 1987 г. имотът обхваща пл.№ 1962, и части от
пл. № 1961и 2055.
По реда на чл.130 от ГПК съдът служебно провери и установи,
че предявения иск отрицателен установителен иск е недопустим, а образуваното производство следва да се прекрати.
При проверка на представените по делото
писмени доказателства, настоящия съдебен състав намира, че служебно следва да
приеме, че предявения иск е недопустим по следните съображения.
Правния интерес ищцата извежда от наличието
на положително за нея Решение № 1025/14.11.2003 г. на 0СЗ-Варна, с
които и е признато за възстановяване право на собственост върху земеделска
земя, попадаща в § 4 ПЗР
на ЗСПЗЗ, за процесния недвижим имот.
По делото е безспорно установено, че с Решение № 448/20.10.1997 год. по заявление № 40126/27.11.1991 год. на
наследниците на Киро Панайотов Киров е отказала да възстанови правото на
собственост за за процесния
недвижим имот.
При постановяване на второто Решение №
1025/14.11.2003 г. на 0СЗ-Варна не са били налице предпоставките на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ
за изменяне на предходното решение на поземлената комисия Решение № 448/20.10.1997 год., с което е същата отказала да възстанови правото на собственост
върху процесния имот.
Такива констатации в самото решение
липсват.
В изложения смисъл Решение №
1025/14.11.2003 г. на 0СЗ-Варна е нищожно, постановено при изчерпана
компетентност на административния орган и не легитимира ищцата като лице, в
чиято полза е признато правото на възстановяване на собствеността върху
процесния имот, респ. че за тях съществува правен интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск.
Решение №
1025/14.11.2003 г. на 0СЗ-Варна, е нищожно, тъй като е постановено при
изчерпана от страна ОСЗГ компетентност. Поземлена комисия или ОСЗ не притежават
необходимата компетентност сама да изменя постановените от нея решение. След
постановяване на Решение № 448/20.10.1997 год. ПК-Варна,
последната е нямала необходимата компетенция за изменение на това Решение и за
постановяване на Решение № 1025/14.11.2003 г. на 0СЗ-Варна.
Изменение на решение се допуска при
наличие на точно определени в закона предпоставки – чл.4 ал.7 от ЗСПЗЗ.
Липсват в случая законовите тези
предпоставки визирани в чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ, именно откриване на нарушения на
този закон и правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства, нови
писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението.
Постановеното Решение № 448/20.10.1997 год. по заявление № 40126/27.11.1991 год. на
ПК-Варна е стабилен административния
акт и единствено по пътя на неговото обжалване е било възможно да бъде изменен.
Доказателства в тази насока не са ангажирани.
Поради тази причина Решение №
1025/14.11.2003 г. на 0СЗ-Варна е нищожно и не може да легитимира ищцата като
лице, на които е признато правото на възстановяване на собствеността върху
процесния имот.
Доколкото имотът се намира във владение на
ответниците /доказателства в обратния смисъл не са събрани, тъй като
разпитаните от страна на ответниците свидетели, единствено свидетелстват за
осъществявано владение от страна на ответниците към датата на предявяване на
иска/, за ищцата не съществува правен интерес от предявяването на отрицателния
установителен иск и същият се явява процесуално недопустим.
В този см
Решение № 305 от 01.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2009 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията Пламен Стоев постановено по реда на чл.290 от ГПК.
С оглед на горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело № 511/2012 год. по описа на ВОС, поради недопустимост на предявения
отрицателен установителен иск, поради липса на правен интерес.
Определението подлежи на
обжалване в седмичен срок от редовното му обявяване пред ВАС
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: