О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч,…………...2019г.
Ловешкият окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание
на трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.д.№135 за 2019г. и за да се
произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.274, ал.1, т.1 във връзка с чл.129, ал.3 от ГПК.
Подадена е частна жалба от М.Й.К., ЕГН ********** ***, чрез адв.В.И. - К.,***, против Определение №65 от 29.01.2019г.
постановено по гр.дело №940/2018 г. на Районен съд – Троян, с което е
прекратено производството по делото на основание чл.299, ал.1, вр. с ал.2 от ГПК, като недопустимо.
Жалбоподателят възразява, че неправилно съдът е приел, че не става ясно,
след като е изискал и се е запознал с гр.д.№587/2016г. на Районен съд – Троян,
за какъв период е претендирано обезщетението. Видно
от исковата молба, както и от приетата по делото експертиза, ответникът е
осъден да заплати обезщетение в следствие на задържана трудова книжка за
периода от 01.03.2016г. до 03.08.2016 година. Това обстоятелство е взето
предвид в мотивите на Решение №92 от 05.04.2018г., поради което предявената
искова молба, по повод на която е образувано гр.д.№940/2018г. се отнася за друг
период на същото основание – незаконно задържане на трудова книжка, при което
не може да се приеме, че се иска пререшаване на спора.
Неправилно съдът е приел, че работодателят не е държал трудовата
книжка, като този извод е по съществото на спора и е неотносим
към допустимостта на иска.
Посочва, че трудовата книжка е представена в открито заседание
проведено на 03.11.2017г. по инициатива и искане на Районен съд – Троян, след
което от страна на ответника не е имало пречка ответникът да изиска и върне на
ищцата трудовата книжка. Трудовата книжка не е върната на ищцата и след влизане
в сила на съдебното решение.
Освен това в самата искова молба са наведени твърдения за влязло в сила
решение по гр.д.№587/2016г. по описа на Районен съд – Троян, при което съдът е
имал възможност да се запознае с делото и да приложи разпоредбата на чл.299 от ГПК, но той е сторил това едва, след като е извършил размяна на постъпилите
книжа и получил отговор от ответната страна, при което са направени и ненеобходимите
разходи. При това положение съдът не е изпълнил задължението си да следи
служебно относно недопустимостта на иска.
Моли да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
Кмета на с.Борима, ул.Девети септември №56, инж.И. Минков Р., чрез адв.Б.Д. ***, със съдебен адрес:***, офис 4, с който възразява,
че с решението постановено по гр.д.№587/2016г. на Районен съд – Троян обезщетението
е определено общо за периода след прекратяване на трудовото правоотношение,
като е присъден общия размер на обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ от
01.03.2016г. напред, включително и за претендирания с настоящия иск период.
Сочи, че ищцата е редовно представлявана по гр.д.587/2016г. на Районен
съд – Троян и е разполага с процесуалното право да иска допълването или да
обжалва пред въззивната инстанция така постановеното решение, преди то да влезе
в сила, тъй като действително в това производство иска е бил предявен за
периода от 01.03.2016г. до 03.08.2016г., а не общо за периода след прекратяване
на трудовото правоотношение.
Твърди, че решението по гр.д.№ 587/2016г. е влязло в сила, така както е
постановено, като отношенията между страните
на основание чл.226, ал.2 от КТ от 01.03.2016г. са уредени занапред
изцяло. Ищцата е получила присъденото й обезщетение, ведно със законната лихва,
считано от 03.08.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението за
незаконно задържане на трудовата й книжка, след прекратяване на трудовото
правоотношение – така както е присъдено или обхваща и настоящата искова
претенция.
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,
при наличието на правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Производството по гр.д.№940/2018г. на Районен
съд - Троян е образувано по повод искова молба подадена от М.Й.К., ЕГН **********
***, чрез адв.В.И.
- К.,*** против Кмета на с.Борима, ул.Девети септември №56, инж.И.
Минков Р. с посочено правно основание чл.226, ал.2 във връзка с ал.3 от КТ и
цена на иска 11 757.20 лева, ведно със законната лихва от момента на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищцата
твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност
„Организатор чистота”, като през м.септември 2015г. е била преназначена на
длъжност „В.И.Д. Кмет на с.Борима” до обявяване на резултатите от местните
избори 2015г. и встъпване в длъжност на новоизбрания кмет на с.Борима. На
01.03.2016г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1,
т.1 от КТ, след което не й е върната трудовата книжка, същата не е била
надлежно оформена.Сочи, че на 01.03.2016г. е сключила трудов договор с народно
читалище „Напредък -1908г.”, ЕИК *********, но в договора не е посочен трудов стаж,
нито размер на допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време, тъй
като не е представила трудовата си книжка.
Ищцата излага, че
във връзка с изложеното е било образувано гр.д.№587/2016г. на Районен съд – Троян,
което е приключило с влязло в сила решение постановено на 13.07.2018г. по
в.гр.д.№232/2018г. на Окръжен съд – Ловеч, с което ответникът е осъден да
заплати обезщетение за вредите претърпени от ищцата поради незаконно задържане
на трудовата й книжка за периода от 01.03.2016г. до 03.08.2016г., ведно със
законната лихва. Въпреки постановеното и влязло в сила решение трудовата й
книжка все още не е върната, което е довело до претърпени от нея вреди, във
връзка с което ответникът и дължи обезщетение.
Моли да бъдат
призовани на съд и след като съдът установи основателността на претенцията й на
основание чл.226, ал.2 от КТ във връзка с чл.226, ал.3 от КТ ответникът да бъде
осъден да й заплати сумата 11 757.20 лева – главница, представляваща
обезщетение в размер на 26 брутни трудови възнаграждения от по 452.20 лева на
месец за периода от 04.08.2016г. до 04.10.2018 година., ведно със законната
лихва от момента на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата.
Моли и за разноските по делото.
По реда на чл.131,
ал.1 от ГПК съдът е извършил размяна на исковата молба заедно с приложенията.
С отговора
ответникът Кмета на с.Борима, ул.Девети септември №56, инж.И. Минков Р., чрез адв.Б.Д. ***, със съдебен адрес:***, офис 4 възразява, че е
налице нередовност на исковата молба по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК – ищцата да
посочи, за коя трудова книжка се отнася претенцията и конкретно в какво се изразява претърпяната
вреда. На второ място ответникът възразява, че предявеният иск е недопустим с
оглед на влязлото в сила решение по гр.д.№587/2016г. на Районен съд – Троян.
Така също предявения иск е неоснователен, тъй като трудова книжка сер.Р №087332 няма значение за процесния период.
Ответникът моли да
се прекрати производството по делото, поради недопустимост на иска,
алтернативно да се отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск.
Направени са доказателствени искания.
С Определение №65 от 29.01.2019г. постановено по гр.дело №940/2018 г.
на Районен съд – Троян е прекратено производството по делото на основание
чл.299, ал.1, вр. с ал.2 от ГПК, като недопустимо.
Определението
на първоинстанционният съд е неправилно.
Въззивната инстанция намира за необосновани
изводите на Районен съд – Троян за недопустимост на предявения иск с правно
основание чл.226, ал.2 от КТ във връзка с чл.226, ал.3 от КТ, по повод на който е било образувано
гр.д.№940/2018 година.
След справка в деловодната
програма на Окръжен съд – Ловеч се констатира, че в.гр.д.№232/2018г. е
образувано по повод въззивна жалба против Решение №92 от 05.04.2018 г.
по гр.д.№ 587/2016 г. по описа на РС-Троян, с което Кметство с.Борима, община
Троян, представлявано от Кмета И.Р. е осъдено да заплати на М.Й.К., ЕГН **********
***, сумата от 2 261.00 лева, ведно със законната лихва, считано от
03.08.2016г. до окончателното изплащане, представляващи обезщетение по чл.226,
ал.2 от КТ - имуществени вреди за незаконно задържане на трудовата и книжка,
след като трудовото правоотношение е било прекратено, както и сумата от 43.01
лева, дължима на основание чл.86 ал.2 от ЗЗД и представляваща лихва за забава върху размера на претендираното
обезщетение; да заплати на ищцата 1 137.60 лева, сторени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и на Държавата, в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметката на РС-Троян, сумата
от 100.00 лева, представляваща 4% ДТ
върху цената на исковете, както и сумата на заплатения от бюджета на съда
депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 157.00 лева и депозит
за съдебно-графическата експертиза в
размер на 86.50 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
При така постановеното решение на
Районен съд – Троян действително се установява, че в диспозитив не е посочен
процесния период от време, за който на основание чл.226, ал.2 вр. с ал.2 от КТ се претендира обезщетение за незаконно
задържане на трудовата книжка на ищцата след прекратяване на трудовото й
правоотношение с ответника, но видно от мотивите на влязло в сила решение постановено
на 13.07.2018г. по в.гр.д.№232/2018г., въззивната инстанция за да обоснове
своите изводи се е позовала на
назначената и приета в първоинстанционното производство съдебно-икономическа
експертиза, с която е установено брутното трудово възнаграждение на ищцата за
пълен отработен месец, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото
правоотношение с ответното кметство в размер на 452.20 лева или при незаконно
задържане на трудовата книжка за 5 месеца размера на обезщетението е за сумата
от 2 261.00 лева.
С оглед на събраните по делото
доказателства Окръжен съд – Ловеч е приел, че по делото: „Няма данни трудовата
книжка да е предадена на ищцата преди 03.08.2016 г. – датата на завеждане на
исковата молба, нито към датата на постановяване на обжалваното съдебно
решение. Няма данни и преди 03.08.2016 г. или по-късно в хода на делото,
работодателят да е съобщил на ищцата съгласно чл.6, ал.3 от НТКТС да си получи
трудовата книжка”.
При гореизложеното основателни са
направените с частната жалба възражения, че периодът за който е осъден
ответникът да заплати обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка
след прекратяване на трудовото правоотношение е 01.03.2016г. до 03.08.2016г., а
предмет на иска по повод на който е образувано гр.д.№940/2018г. на Районен съд
– Троян е 04.08.2016г. до 04.10.2018 г. или в случая нямаме обективен идентитет, тъй като спорното право по двете дела не е едно
и също.
Относно изложените с отговора доводи
за нередовност на исковата молба, процесуалното представителство на страните,
приемане и прилагане на доказателствата по делото, в кой период от време
работодателят е задържал незаконно трудовата книжка, доколко исканията на
страните са относими към предмета на спора, подлежат
ли на доказване вредите в хипотезата на чл.226, ал.2
от КТ или те се презюмират от закона и не е
необходимо да се доказват, разпределението на доказателствената тежест, са все
въпроси по хода на производството и по същността на спора, но те са неотносими по допустимостта на иска.
При така изложените съображения
настоящата инстанция намира, че обжалваното определение, с което е прекратено
производството по делото, като неправилно следва да бъде отменено, а делото да
се върне на Районен съд – Троян за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.278 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №65 от 29.01.2019г. постановено
по гр.дело №940/2018 г. на Районен съд – Троян.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Троян за
продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск на основание чл.226,
ал.2 от КТ във връзка с чл.226, ал.3 от КТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.