О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Днес 03.06.2020 г., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив - сградата на
съда, в закрито съдебно заседание в
състав:
ВОЕНЕН
СЪДИЯ: полк. АСЕН ШОПОВ
при секретар Таня Цончева,
разгледа чнд № 24/2020 г.
След като се
запознах с материалите по делото и при обсъждане на въпросите по чл. 243, ал.
4 от НПК
У С Т А Н О В И
Х:
1.
Делото е подсъдно на съда.
2.
Няма основание за
спиране на наказателното производство.
Настоящото
производство е по реда на чл. 243, ал. 4
НПК.
Производството е образувано по
жалба от К.П.О. ***, с която е оспорено постановление от 10.02.2020 г. за
прекратяване на ДП №19-Рп/2019 г. по описа на ВОП – Пловдив.
Досегашното процесуално развитие
на делото е следното:
Досъдебно производство № 109/2018
г. по описа на ОСО – ОП *** е било образувано на 08.10.2018 г., за
установяване дали на 14.09.2018 г. по време на работа в сградата на *** получил закани и заплахи за убийство от К. П. от *** – с оглед на
евентуално престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
След
приключване на разследването РП *** е внесла обвинителен акт срещу П. в РС ***
с обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК.
Било е образувано нохд № 30/2019 г. по описа на РС ***. В съдебно заседание е
било установено, че подсъдимият К. П. към 14.09.2018 г. е бил военнослужещ по
смисъла на чл. 135, ал. 1 пр. 3 от ЗОВС. Същият е служил във в. ф. ***. РС ***
е прекратил съдебното производство и е изпратил делото директно във Военен съд
– Пловдив, където по компетентност е било образувано нохд № 22/2019 г. С влязло
в сила на 21.03.2019 г. разпореждане съдията докладчик е прекратил съдебното
производство по нохд № 22/19 г. по описа на Военен съд – Пловдив поради
констатирано нарушение на процесуалния ред – липса на годен обвинителен акт,
тъй като обвинителният акт по делото е бил на РП ***, а същата не е компетентна
и не се явява съответната прокуратура по отношение на военнослужещите.
След
проведено допълнително разследване прокурор от ВОП – Пловдив с постановление от
24.07.2019 г. е прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал.
1, т. 1, пр. 2 от НПК – деянието не съставлява престъпление. Препис от горното
постановление е бил връчен на пострадалия К.О. на 09.08.2019 г. и съответно на
подсъдимия П. на 29.07.2019 г.
Пострадалият
е останал недоволен от прекратяване на наказателното производство и е обжалвал
същото чрез ВОП – Пловдив на 14.08.2019 г. пред Военен съд – Пловдив.
С
Определение № 40 от 11.09.2019 г. Военен съд – Пловдив е отменил постановление
от 24.07.2019 г. на прокурор при ВОП Пловдив за прекратяване на наказателното
произвоство по ДП – 19-РП/2019 г. Определението е влязло в законна сила на
26.09.2019 г.
В хода
на допълнителното разследване са били разпитани допълнително пострадалия, както
и свидетелите П. Г. Х., А. В. Ш., И. Г. Г., назначени са били и изготвени
заключения по психиатрични експертизи на К.П.О. и К. Г. П..
След
завършване на допълнителното разследване прокурорът при ВОП Пловдив с
постановление от 10.02.2020 г. е прекратил ДП 19-РП/2019 г.
За
прекратяване на наказателното производство са били уведомени пострадалия К.П.О.
и К. Г. П..
О. е
останал недовдолен от постановлението на прокурора и в законоустановения срок е
обжалвал същото пред Военен съд – Пловдив. Правят се оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност – необоснованост на атакуваното
постановление. Твърди, че „въпреки допълнителното разследване, считам, че
неправилно военният прокурор възприема и коментира фактите“. Прокуратурата е
възприела, че думите, казани от К. П. „не са годни да възбудят основателен
страх у пострадалия, че могат да бъдат реализирани, тъй като свидетелите Х., Ш.
и О. са продължили да изпълняват служебните си задължения, не са задържали
обвиняемия *** К. П., а дори напротив, оставили са го да напусне сградата към
***“. О. твърди в жалбата си, че усещането за страх е възникнало у него от
момента на изричането на тези закани и все още не го е напуснало „тъй като по
това време *** П. беше служител на МО и имаше зачислено оръжие“.
В
жалбата се съдържа искане съдът да отмени постановлението и да върне делото на
ВОП–Пловдив, не са направени искания за извършване на допълнителни
процесуално-следствени действия или събиране на нови доказателства, а
направеното искане е мотивирано и обосновано единствено с „оставянето без
реакция от компетентните органи на подобни прояви може да доведе до подобни
прецеденти и в бъдеще сериозно подкопава авторитета и най-вече доверието в
правозащитните органи в страната“.
Военен
съд – Пловдив, като извърши цялостна проверка на обжалваното постановление във
връзка с направените в жалбата оплаквания и на базата на приложимите норми от
материални и процесуални закони, намира за установено следното:
Жалбата
на пострадалия полицейски служител К.П.О. *** е подадена в срок и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата против постановлението от 10.02.2020 г. на прокурор при
ВОП–Пловдив е неоснователна.
В хода
на досъдебното производство прокурорът е приел за установена следната фактическа
обстановка:
На неустановен ден, в края на м. август 2018 г., свидетелят О.
се движел пеша по тротоара, непосредствено до хотел „***” в ***. Същият не бил
на служба. Изведнъж видял срещу него по тротоара да се движи мотопед тип
„скутер“, управляван от млад мъж - св. Г. П. - син на обв. *** К. П.. Св. О.
мислел да пропусне скутера, но той рязко спрял пред него и едва не го блъснал.
О. направил забележка на Г. П., че не било позволено да се движи с мотоциклет
по тротоара, но П. му казал „да си гледа работата“. О. отвърнал, че бил полицай
и точно това му била работата като се легитимирал със служебна карта. Той имал
намерение само да направи забележка на младия водач, но Г. П. се държал
агресивно. Това накарало О. да се обади на дежурния в*** и поискал на място да
дойде екип, който да установи самоличността на нарушителя и да вземе
съответните мерки спрямо него. След малко на място пристигнал екип от *** и на Г. П. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение.
На
05.09.2018г. обв. *** К. П. отишъл до сградата на *** и искал да разговаря с
началника на сектора А. Г. по повод на съставения на сина му АУАН. *** К. П. разговарял с Г. и по
време на разговора го попитал защо още О. работел, тъй като бил за пенсия. Г.
бързал и препратил *** К. П. към колегата му св. П. Х. - *** в ***, за да провери случая.
Видно от
показанията на св. П. Х., след разпореждането на Г., той отишъл пред сградата
на сектора и там видял обв. *** К. П., който бил заедно със своя син Г. П.,
след което Г. П. разказал своята версия за случилото се. Според версията на
последния, О. при срещата им извикал своите колеги и на Г. П. бил съставен АУАН
само въз основа на показанията на О., без той да бил в действителност нарушил
закона. Пред Х. обв. *** К. П. заявил, че св. О. се изживявал като „шериф“ и в
извънработно време спирал неоснователно хората и им съставял актове.
Тъй като
О. бил наблизо в района, св. П. Х. му се обадил и го повикал, за да чуе и него
с цел изясняване на случая. О. дошъл пред св. Х. и провел разговор с Г. П..
Така Х. разбрал, че Г. П. замалко да сгази О., движейки се с мотоциклета по
тротоара, като О. още веднъж обяснил на Г. П., че не било правилно да се движи
с МПС по тротоара, тък като можел да блъсне пешеходец. Тогава обв. *** К. П. се
намесил и започнал да крещи, че О. се изживявал като „шериф“, и че отвън „ щял да го довърши“. Приканил го
с думите „ела отвън, за да те довърша”. Това той повторил няколко пъти. Тогава
св. П. Х. направил забележка на обв. *** К. П., като му казал, че подобно
поведение било противоправно и недопустимо и да не забравял къде се намирал и
как следвало да се държи, и че поведението му дори можело да провокира неговото
задържане. Тогава св. Х. освободил К.О., който си тръгнал, а обв. *** К. П.
влязъл в сградата на сектора и заявил, че щял да подаде жалба срещу О..
Св. А. Ш.
бил началник на група към ***. Като
такъв му била разпределена за проверка жалба, подадена от обв. *** К. П.
относно неправомерни действия на К.О.. На това основание на дата 14.09.2018 г.
св. Ш. се обадил по телефона на обв. *** К. П. и го призовал да се яви за
снемане на обяснения. Първоначално обв. *** П. му казал, че не може да отиде,
но в същия ден, малко по - късно, изразил готовност да се яви при Ш..
Междувременно св. Ш. бил извикал за снемане на обяснения и К.О..
Обв. ***
К. П. пристигнал при св. Ш. заедно със сина си Г. П.. Ш. ги поканил в
ползваната от сектора стая да напишат обяснения по жалбата. И двамата били
спокойни, като след написването на обясненията св. Ш. помолил Г. П. да излезе,
за да може той да поговри със обв. *** К. П.. В този момент там пристигнал и
св. К.О., като при появата му поведението на обв. *** К. П. коренно се
променило. Лицето му рязко пребледняло, той станал от стола, на който седял, посочил
О. и започнал да крещи на св. Ш.: „Ето го този, който писа на акт на сина ми.
Като вие не можете да се справите с него, аз ще се справя и ще го довърша. Този
повече нито ще работи, нито ще живее. Аз ще го довърша!”. Заявил също, че знае
къде живее О. и казал, че ще го причака в тъмното. След това обв. *** К. П.
изкрещял на О., че знаел за него от свой познат, с когото бил работил преди
време и О. бил зет на същия. От него той реално знаел къде живее О. и щял да
изчака да се пенсионира и да го довърши, а ако не се бил пенсионирл щял да го
причака пред къщата му и да го довърши. Обв. *** К. П. заявил на св. Ш., че
трябвало да се погрижи и да пенсионира О..
Св. А. Ш. решил да успокои
обстановката и помолил К.О. да излезе. След това направил забележка на обв. ***
К. П., че се намирал в сградата на *** и поведението му било недопустимо, но последният изобщо не го слушал.
Той крещял, че ако Ш. не пенсионирал О., и не го махнел от работа, той щял да
се справи с него и да го ликвидира.
На същата дата 14.09.2018г. в
резултат на подадената жалба от св. К.О., на обв. *** К. П. бил съставен
предупредителен протокол на основание чл. 65 от ЗМВР. От проведения разпит на
служителя, съставил протокола, ставало ясно, че същият бил съставен и връчен на
обв. *** П., тъй като по повод на подената жалба била разпоредена прокурорска
проверка с изрични писмени указания, включващи лицето К. П. да бъде предупреден
с предупредителен протокол.
Прокурорът
в постановлението си е анализирал събраните доказателства – разпитите на свидетелите
К.П.О., П. Г. Х., А. В. Ш., И. Г. Г., обсъдил е назначените изготвени
заключения на психиатричните екзпертизи на пострадалия О. и обвиняемия *** К.
Г. П. е приел, че същият на дати 05.09.2018 г. и 14.09.2018 г. не е осъществил от обективна и субективна
страна съства на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Съдът намира, че
постановлението на прокурора при ВОП Пловдив за прекратяване на ДП 19-Рп/2019
г. е правилно и законосъобразно. Събрани и проверени са били в хода на ДП
всички възможни и относими доказателства. Фактическата обстановка е била
правилно установена. Същата не се оспорва и от пострадалия О. и в жалбата му не
се съдържат искания за събиране на нови доказталества или изясняване на
неизяснени факти и обстоятелства. Жалбата се основава на твърдение, че
прокурора неправилно е възприел и коментирал фактите. Това твърдението на
жалбоподателя не намира опора в доказателствата по делото. Само и единствено в
неговите показания като свидетел се съдържат твърдения, че изречените от обвиняемия
*** П. думи „Ела отвън, за да те довърша“ са предизвикали у него чувство на
страх за убийство. Свидетелят очевидец на случилото се на 05.09.2018 г. в *** -
П. Г. Х. – ***, в разпита си пред съдия на л. 30 от том първи от ДП е
заявил: „П. отново стана агресивен, нападна го с думите – „Ела отвън, ти ли си
шерифа на града, ела отвън, за да те довърша.“ Тогава аз се намесих, хванах П.
за ръката и му казах, че ако продължава да се държи по този начин и да отправя
заплахи към колегата в мое присъствие, ще бъде задържан. Това по някакъв начин
въздейства на П. и той спря да се държи агресивно Обясних му, че след като не е
съгласен с акта на сина си може да потърси правата по законоустановения ред. П.
заяви, че ще подаде жалба и действително започна да пише жалбата.“
Свидетел
очевидец на случилото се на втората процесна дата – 14.09.2018 г. е бил А. В. Ш. –*** в ***. В
разпита си пред съдия на л. 27 и сл. от том първи на ДП същият е заявил: „За да
не стават разправии помолих О. да напусне стаята и да изчака навън. Попитах П.
какъв му е проблема срещу О.. К. П. ми заяви, че ще ликвидира О. след като ние
не можем да се справим с него. Имаше предвид, че не искам нито да го
пенсионирам нито да го уволня, а реално П. точно това е искал. Тези думи на П. бяха изречени само в мое
присъствие“.
В хода на
допълнителното разследване е бил изяснен и въпроса защо е бил съставен писмен
протокол за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР на *** К. П.. В резултат
на подадената от О. жалба от К.О. срещу К. П. е била разпоредена незабавна
проверка по образувана прокурорска преписка. Предупредителният протокол /л.16
от том първи от ДП/ е бил съставен от свидетеля И. Г. Г. – ***. Видно от същия
той е бил съставен на процесната дата – 14.9.2018 г. в 17,55 ч. П. е бил
предупреден да не осъществява противоправни действия спрямо К.П.О., да не
осъществява спрямо същия физически или психически тормоз и всички възникнали
спорни въпроси помежду им да бъдат решавани по законоустановения правов ред. В
разпита си като свидетел *** И. Г. /л.15 от том втори на ДП/
е заявил: „По време на срещата ми с К. П. същият не се е държал агресивно. Даде
писмени обяснения по случая, пред мен и колегата ми лицето П. не е отправило
закани или заплахи срещу К.О.“.
Заключението на
изговената в хода на досъдебното производство психиатрична експертиза на
обвиняемия К. Г. П. е категорично, че към датите 05.09. и 14.09.2018 г. П. „не
е страдал и не страда от психично заболяване. Поведението и думите на П. са
изразявали емоциите му на недоволство, възмущение, гняв, но действията, които
са предизвикали са били рационални, подал е жалба, след което е заявил, че я
поддържа. В личностовата структура на К. Г. П. не се установяват същетвени
отклонения. Свойствени са му привързаност към семейството, изострено чувство за
ред и справедливост, праволинейност и откритост.“
Заключението на
изговената психиатрична експертиза на пострадалия К.О. е категоирчно, че към
дати – 5.9. и 14.9.2018 г. „не е страдал и понастоящем не страда от психично
заболяване. Обективни признаци К.О. да е изпитал силен страх за живота и
здравето си по време на описания епизод, когато твръди, че са му били отправени
закани с убийство от лицето К. П., не се установява. Няма данни описания
конфликт и изречени закани да са довели до качествена промяна в начина му на
живот. Не се установиха признаци на постравматично стресово разстройство у О..“
Анализът на
всички посочени по-горе обстоятелства сочи на извода, че изречените на два пъти
на 5.9. и 14.9.2018 г. заплашителни думи закана с убийство от страна на обвиняемия
*** К. Г. П. по отношение на пострадалия О. не са били от такова естество, че
обективно да са могли да възбудят основателен страх у пострадалия, че
изреченото може наистина да бъде осъществено. На първата процесна дата – 5.9.18
г. думите са били изречени от обвиняемия в присъствието на пострадалия, но
анализът на свидетелските показания на останалите свидетели очевидци сочи
на извода, че същите не са предизвикали
твърдяния основателен страх. П. е реагирал бурно, но след като е бил
предупреден от свидетеля Х. и посъветван да потърси правата си по
законоустановения ред същият е направил именно това – седнал написал и
депозирал жалба срещу К.О.. Реакцията на *** П. показва, че въпреки гнева си,
същият е бил в контролируемо поведение и е предприел адекватни действия. По
отношение на действията на обвиняемия П. относно случилото се на втората
процесна дата – 14.09.2018 г. анализът на доказателствата сочи, че
заплашителните думи не са били изречени в присъствието на пострадалия О., а са
били изречени само в присъствието на свидетеля очевидец Ш., поради което те по
никакъв начин не биха могли да бъдат пряко възприети от пострадалия,
респективно да породят твърдяния от него основателен страх от закана с
убийство.
Водим от
гореизложеното съдът счита, че постановлние на прокурора от 10.02.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
19-Рп/2019 г. по описа на ВОП – Пловдив следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно, а наказателното
производство по ДП 19-РП/2019 г. прекратено на основание чл. 24, ал. 1 т. 1 пр.
2 от НПК.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
постановление от 10.02.2020 г. на прокурор при ВОП – Пловдив за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 19-Рп/2019 г.
ОСТАВЯ без
уважение жалбата на К.П.О..
Определението може да се протестира от прокурора и да се
обжалва от обвиняемия и пострадалия пред Военно-апелативен съд – София в
седмодневен срок от съобщаването му.
ВОЕНЕН СЪДИЯ: