Р Е
Ш Е Н
И Е № 845
гр.Сливен, 19.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и първи юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 4742 по описа за
Производството е образувано
въз основа на предявени осъдителни искове от Ж.Т.П. срещу застраховател
-"ДЗИ Общо застраховане" ЕАД гр.София по договор за застраховка
„Каско+” за заплащане на застрахователно обезщетение по настъпило
застрахователно събитие – "пожар" на застраховано МПС в размер на 24
546.00 лева – правно основание чл. 405, вр. чл. 386 от КЗ, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -
09.05.2018 год. до окончателното изплащане на сумата и иск за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение в размер на
2473.17 лева за периода от датата на падежа за заплащане на застрахователно
обезщетение – 13.05.2017 год. до датата на подаване на исковата молба –
09.05.2018 год.. – с правно основание чл. 409 КЗ, вр. чл.86 ЗЗД.
В
исковата молба ищецът твърди, че при извьршен умипшлен палеж на 27.04.2017.
около 01.30часа изгорял личният му лек автомобил марка „Мерцедес" , модел
„Е- 200 СДИ" с ДКН СН 4477 ВН, паркиран южно от бл.27,
кв."Дружба", в гр.Сливен. Твърди, че през
август месец 2014 год. закупил лек автомобил марка „Мерцедес", модел
„Е-200 СДИ" с ДКН СН 4477 ВН, произведен пред 2010 год. за сумата от 40
000.00 лв .На 26.04.2017г. около 22.00ч паркирал автомобила си южно от бл.27 в
кв."Дружба" гр.Сливен. Тъй, като акумулаторната батерия била изтощена
я свалил и взел в дома си да я зареди. Около 01.30ч на 27.04.2017г. от негов
съсед му било съобщено , че автомобилът му гори. Същият съсед се обадил на ЕЕН
112, като на място пристигнал екип на РСПБЗН-Сливен и пожарът бил ликвидиран
около 01.55ч. на същият ден. На местопроизшествието пристигнал екип на РУ
Сливен и заедно със служители на РСПБЗН-Сливен извършили оглед на
местопроизшествието. По случая било образувано ДП №437/2017г. по описа на
РУ-МВР-Сливен, вх. № 1893/2017г. , пор. № 101/2017г. по описа на Окръжна
прокуратура гр.Сливен, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.ЗЗ0
ал.2, т.2 в вр. с ал.1 от НК. Сочи, че до настоящия момент извършителят на
деянието не е открит и продължават издирвателните мероприятия. Посочва, че за
нуждите на разследването автомобилът бил предаден с протокол за доброволно
предаване на служители на РУ-МВР-Сливен, и към момента бил все още е при тях.
Твърди,че с ответното дружество „Застрахователна компания „ДЗИ-Общо
застраховане" АД гр.София за въпросния автомобил имал сключен договор чрез
застрахователна полица № 440117191002550/ 18.04.2017г. за срок на валидност от
18.04.2017г. до 17.04.2018г , с който при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят бил длъжен да му изплати обезщетение в размер на 25 000,00 лева
срещу премия в полза на застрахователя в размер на 1 512.16 лева на две равни
вноски. Твърди, че договорът покривал и риска „Пожар". Посочва, че още на
27.04.2017г. уведомил застрахователя, като подадал заявление по образец на
застрахователя в срок от 24 часа , като датата на завеждане на щетата била на
27.04.2017г. в представителството на ответника Главна дирекция Сливен , където
образували щета №44011911702938/27.04.2017г
по описа на ДЗИ-Общо застраховане ЕАД- Ликвидационен център гр. Сливен и съгласно
общите им условия предоставил още полицата и квитанцията за платена премия,
регистрационния талон , комплект ключове за МПС и документ за самоличност на
застрахования. В последствие им представил постановление за спиране на
наказателното производство, от 15.12.2017г. по описа на Окръжна прокуратура
гр.Сливен, Твърди, че съгласно общите условия на договора по '’застраховката
„Каско" изпълнил всичките условия на ответника , но на
20.12.2017г. получил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по щега
№ 44011911005631 , като основанието за отказ ответникът е счел , че неправилно
е деклариралл обстоятелства при които е възникнало събитието и така , както е
записано в уведомлението за щетата. Счита, че е изпълнил всичките си задължения
по сключения договор за застраховка и Общите условия на застраховка
„Автокаско" на МПС и отказа счита за немотивиран и неправилен Счита, че клаузата на която се позовават ответника
съгласно общите условия „ изключен риск" или „общи изключения„ за отказа е
неоснователен и незаконосъобразен . Посочва, че видно от доказателствата по
делото и воденото наказателно производство никъде не съществували каквито и да
е данни за умишлени действия на него като собственик на опожареното МПС,
указващи за подпомагане и/ или друго съдействие за осъществяване на престъпното
деяние. Ако знаел и му било отговорено от ответника в какво се състои това
несъответствие, като същото може при подаването да се състояло на техническа
грешка , но само по себе си не се
променяла цялостната фактическа обстановка и не обосновавало отпадането
на отговорността на застрахователя при настъпване на застрахователно събитие да
плати застрахователно обезщетение за покритите рискове. Сочи, че ответника
следвало изрично да посочи на кое основание, посочено в КЗ основава отказва да
плати обезщетение или би следвало да се мотивира. Непосочването на определени
обстоятелства като основание за отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение водело до това, че ответникът не бил могъл да се позове на тях, за
да извърши последващ отказ в случай , че бъде установено, че не са налице
посочените в първоначалния отказ основания за това . Счита, че приемането на
обратното би довело да злоупотреба с право от страна на застрахователя ,
каквато не е целта на закона . Предвид на това в случаите , когато е налице
отказ да бъде платено застр. обезщетение спорът дали този отказ е основателен
или не се свеждало до това дали съществуват или не основанията посочени в
отказа за плащане на застрахователно обезщетение. След като отказа не бил
мотивиран с твърдението, че не е настъпило застрахователно събитие или такова
за неизпълнение на някой от задълженията на застрахования по застрахователен
договор това означавало, че застрахователят е приел настъпването на
застрахователно събитие, както и това , че застрахованият е изпълнил тези
задължения по договора. Ако имало нещо премълчано или неточно обявено
обстоятелство то би следвало да е оказало въздействие, т.е. да е в причинна
връзка със застрахователното събитие , но това трябвало да се представи и
докаже от застрахователя. В цялата преписка нямало разминаване от декларираното
от ищеца и установено от разследващите органи. Иска
се от съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника
„Застрахователна компания ДЗИ-Общо застраховане " АД да му заплати сума в
размер на 24 546 лева обезщетение, представляващо застрахователно обезщетение
за имуществени вреди от тотално унищоженият му от палеж, лек автомобил, марка
„Мерцедес" , модел „Е-200 СДИ" с ДКН СН 4477 ВН, дължимо на основание
сключен между страните, със застрахователна полица № 440117191002550/
18.04.2017г договор за имуществена застраховка пълно „Автокаско",
покриваща риск „ПОЖАР", и съгласно общите условия т.2.1.2. регистрирано в
„ДЗИ -Общо застраховане" ЕАД , като застрахователно събитие по щета №
44011911005631 / 27.04.2017г, ведно със законната лихва от дата на завеждането
на исковата молба до окончателното плащане на сумата и иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД в размер на 2473.17 лева представляващо обезщетение за забавено плащане
върху главницата от 24 546 лв. за периода от 13.05.2017г. , което се явява
падежа съгласно „Общите условия" за автомобилна застраховка
„Автокаско" и съгласно КЗ , а именно 15 дни от уведомяването на ответника
до датата на предявяване на иска. Посочва банкова сметка ***. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК са
депозирани отговори от ответната страна. С тях се оспорват исковете по
основание и размер, както и се сочи, липса на активна процесуална легитимация
на ищеца, тъй като последния не е собственик на процесния автомобил. респ. като лице, имащо право на
обезщетение по застраховка „КАСКО +”. На
основание чл. 349 от Кодекса за застраховането, оспорва валидността на
застрахователното правоотношение, поради изначална липса на застрахователен
интерес от неговото сключване. Считаме
че процесният застрахователен договор по имуществена застраховка „КАСКО +“
-застрахователна полица № 440117191002550 е нищожен, поради липса на застрахователен интерес, тъй
като физическото лице Ж.Т.П. не било собственик на процесното МПС, което да
обуславя правото му да сключат договора, респ. да получат застрахователно
обезщетение при настъпване на застрахователно събитие. Оспорва представеното свидетелство за регистрация
на МПС — част I, досежно неговата вярност.
Посочва, че на 18.04.2017 г. ищецът пожелал да застрахова лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. N2 СН 4477 ВН. В същия ден била сключена
застрахователна полица „Каско+”, с валидност на договора от 18.04.2017г. до
17.04.2017г., и връчена на клиента заедно с Общите условия на застраховка
„Каско+”. На 27.04.2017 год., Ж.Т.П. е депозирал в “ДЗИ — Общо застраховане”
ЕАД уведомление за щета на МПС. Във връзка с уведомлението и претенцията за
изплащане на обезщетение била образувана щета N244011911702938 по регистъра на
”ДЗИ — Общо застраховане” ЕАД. След получаване на уведомлението за щета били
изискани документи и обяснения за обстоятелствата във връзка със събитието, при
което е установено, че обстоятелствата при които било възникнало събитието не
кореспондирали с тези описани в с декларираното по време на предявяване на
претенцията. При извършените проверки с цел изясняване на обстоятелствата, при
които е настъпило заявеното събитие и въз основа на представените по преписката
документи, се установили несъответствия с установените факти и събраните по
претенцията данни. При извършен оглед от експертите на ДЗИ в присъствието на
ищеца се установило, че автомобилът не бил в изправност и в движение както той
твърдял, антиблокирашата система била демонтирана непосредствено преди
опожаряването на автомобила.
Налице било основание за отказ за плашане на застрахователно обезшетение,
предвид разпоредбата на чл. 363, ал. 4
от КЗ - деклариране на обстоятелства, различни от действителното
положение. Съгласно договорените обши условия по застраховката, това било
правоизключващо обстоятелство и основание за отказ от страна на застрахователя.
Поради това, с писмо от 20.12.2017г. на „ДЗИ — Обшо застраховане” ЕАД бил
направен отказ за изплащане е на застрахователно обезшетение.
Посочено е още, че застрахованият не предприел всички необходими мерки за
опазване на автомобила от посегателства. Налице било неизпълнение на
застрахователния договор, което изключвало отговорността на ответното дружество
за заплащане на застрахователно обезщетение, съгласно т.8.8, разсел "общи
изключения", където било предвидено, че застрахователят не покрива щети,
когато са в резултат на груба небрежност на застрахования, членове на негото
семейство, негови работници и служители, независимо дали са били упълномошени
да управляват, ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности или
лица на които застрахованият е предоставил МПС-то за ползване по договор за
наем, за послужване, на лизинг и други. Твърди, че преди настъпване на
застрахователното събитие застрахованият бил длъжен да не извършва действия, с
които увеличава поетия от застрахователя риск и да не допуска рискът да бъде
увеличен от други лица или веши. Посочва, че съгласно чл.395 от КЗ, застрахованият е длъжен да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на
опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователят да прави проверки. При условията на евентуалност, прави възражения
за неизпълнение на застрахователния договор: Счита, че са налице
предпоставките на чл. 408, ал. 1, т. 3
от КЗ, неизпълнение на
договорните задължения по т.9.1., т.9.2, т.9.3, от Общите условия по застраховката, което дерогирало
отговорността на застрахователя да плати обезщетение. Ставало въпрос за
неизпълнение на задължение, което било съществено с оглед интереса на
застрахователя и било предвидено в застрахователния договор. Неизпълнението
било предвидено като правоизключващо обстоятелство. Естеството на
неизпълнението от страна на застрахования било такова, че то способствало
настъпването на застрахователния риск и/ или да повлияе върху размера на
вредите. Визирано било в чл.13.3, раздел "ОЦЕНКА НА ЩЕТИ И РАЗМЕР НА
ОБЕЗЩЕТЕНИЯТА", когато настъпването на застрахователното събитие било
следствие от неизпълнението на задължението от застрахования за предпазване на
застрахованото МПС от вреди и за спазване на предписанията за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди, застрахователят не дължал
обезщетение. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение като счита,
че е прекомерно и несъответстващо на действителната стойност на автомобила към
деня на твърдяното събитие. Правим възражение, че застрахователят дължи
обезщетение, което е равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Твърди, че при условията на евентуалност, в случая било
налице тотална щета на процесното МПС, като от действителната стойност на МПС
следвало да бъде приспадната стойността на запазените части. Налице били
и такива части от автомобила, които били запазени- това били всички онези
части, които не били увредени вследствие на ПТП и които имали стойност. Общата
стойност на запазените части можела да се определи като процент след оценка на
увредените части. Този процент следвало да бъде приспаднат от дължимото от
застрахователя обезщетение, в противен случай би се стигнало до неоснователно
обогатяване на увреденото лице, което от една страна щяло получи обезщетение,
представляващо действителната стойност на увреденото МПС за тотална вреда, а от
друга страна щяло да разполага с части от автомобила, които не били увредени и
имали стойност. Приспадането на стойността на запазените части било установено в приложимите Общи условия по
застраховката — т. 12.3.1. В случай че се приеме, че е налице тотална щета на
процесното МПС, за да се изпълнят условията на закона и на застрахователния
договор за изплащане на застрахователно обезщетение за тотална щета,
застрахованият следвало да представи доказателства за прекратяване на
регистрацията на процесното МПС. Посочва, че
съгласно Кодекса за застраховането преди изплащане на обезщетението, определено
като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република
България, застрахователят изисквал от потребителя на застрахователна услуга
доказателство за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство.
Идентичен текст бил предвиден и в Общите условия на застраховката, т.
12.3.1.1.„Обезщетението при тотална щета се изплащало след представяне от
страна на застрахования на документ, доказващ прекратяването на регистрацията
на МПС, съгласно изискванията на Кодекса за застраховането.“ Твърди, че в
случая при предявяване на искането за заплащане на обезщетение в противоречие с
изискването на Общите условия застрахованият не е представил доказателство за
прекратяване на регистрацията на процесното МПС, оглед изпълнение на
задължението от Кодекса за застраховането. Касаело се за неизпълнение на
задължение, предвидено по договора, обвързващ страните. Иска се от съда в случай, че се установила тотална щета на
процесното МПС и съдът осъдил ответника да заплати застрахователно обезщетение
при условието на тотална щета, по делото да бъде представено доказателство за
прекратяване на регистрацията на процесното МПС. Твърди още, че съгласно ОУ на застраховка „Каско
+" т.5.5, ако било договорено разсрочено плащане на застрахователната
премия, при настъпване на застрахователно събитие неплатените разсрочени вноски
ставали изискуеми и застрахованият бил длъжен да ги заплати изцяло преди
изплащането на застрахователното обезщетение. Прави възражение за прихващане на две дължими и неплатени вноски
от разсрочената премия по застрахователна полица 4401171910025500, общо в
размер на 756,08 (седемстотин петдесет
и шест лева и 0,08) лева. Възразява срещу акцесорната претенция за
заплащане на мораторна лихва върху главницата, считано от 13.05.2017 г. Посочва,
че към 13.05.2017 г. задължението на застрахователя да определи и да
изплати застрахователно обезщетение или мотивирано да откаже все още не било
изискуемо. Съгласно изискванията на закона и в частност съгласно чл. 107 от
Кодекса за застраховането срокът за произнасяне на застрахователя бил 15 дни,
считано от предявяване на претенцията или от представяне на всички
доказателства по чл. 105 от Кодекса за застраховането, т.е. към посочената от
ищецът дата - 13/05/2017 г., задължението на ответника било още неизискуемо. Претендират се деловодни
разноски.
Съдът, като прецени доводите на страните и след анализ на събраната по делото доказателствена
съвкупност прие за установена следната фактическа обстановка:
На 27.04.2017 год. било образувано досъдебно производство № 437/2017 год.
по описа на РУ Сливен, вх. № 1893/2017 год. по описа на ОП Сливен срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 330, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК, за
това, че на 27.04.2017 в гр. Сливен, ж.к. "Дружба", до бл. 27 запалил
лек автомобил, марка "Мерцедес" с ДК № СН 4477 ВН с посочен
собственик Ж.Т.П.. Процесният автомобил бил предаден с протокол за доброволно
предаване и оставен за нуждите на разследването на съхранение на органите на
реда, като от 28.05.2019 год. е с прекратена регистрация.
В хода на проведеното разследване не бил установен извършителят на
инкриминираното деяние и с Постановление от 15.12.2017 год. прокурор при ОП
Сливен постановил спиране на образуваното досъдебно производство, поради
неразкриване на извършителят.
Към момента на настъпване на процесното събитие между управляващия процесния
лек автомобил - ищец в настоящото производство Ж.Т.П. и ответното дружество - застраховател
имало сключена валидна застраховка "Каско +" комбинирана застрахователна
полица № 44117191002550 от 18.04.2017 год. със срок на действие от 17.23 часа
на 18.04.2017 год. до 23.59 часа на 17.04.2018 год.
За настъпилото застрохователно събитие "пожар" била заведена щета
№ 44011911702938/27.04.2017 год. на процесния лек автомобил. С писмо от
20.12.2017 год. застрахователят уведомил Ж.П., че отказва изплащане на
застрахователно обезщетение по цитираната щета.
Видно от приложена справка от ГД "Национална полиция" при МВР
процесният автомобил е участавал в ПТП на 13.09.2014 год., за което на водача
на автомобила и ищец в настоящото производство е съставен АУАН и издадено въз
основа на него наказателно постановление.
По отношение на представено от ищеца
свидетелство за управление на МПС част първа на лек автомобил марка
"Мерцедес" с ДК № СН 4477 ВН и своевременното оспорване на неговото
съдържание, досежно дали посоченият като собственик на автомобила Ж.Т.П.
действително е такъв в хода на процеса е открито производство на оспорване по
реда на чл.193 ГПК и съответно допуснати и приети писмени доказателства. Приет
е предоставен от РУ Сливен, сектор "Пътна полиция" договор за
покупко- продажба на лекия автомобил, въз основа на който е съставен и
оспорвания документ, както и заверен превод на същия, предвид обстоятелството,
че е съставен на чужд език. От представения и неоспорен от страните превод е
видно, че страни по договора са Ж.П. и лицето Чмерович. Видно от съдържанието
на този договор ищецът в настоящото производство е продавач на процесния лек
автомобил, въпреки че е посочен като негов собственик в оспорваното
свидетелство за регистрация на МПС част първа. В съдебното заседание, в което е
приет превода на документа ищцовата страна не го е оспорила, не е изложила
възражения за техническа грешка, /каквито прави едва в устните състезания/, не
е поискала събиране на доказателства за установяване наличието на твърдяната
техническа грешка и установяване обстоятелството, че ищецът е всъщност купувач
на автомобила.
Ето защо съдът намира проведеното
оспорване съдържанието на свидетелството за регистрация на МПС част първа
досежно собственика на автомобила за доказано.
В хода на производството е допусната, назначена, изготвена и изслушана съдебна
авто-техническа експертиза и допълнителна такава.
От заключението на вещото лице по първоначално изготвената експретиза се
установява, че справедливата пазарна стойност на процесния автомобил към
27.04.2017 год. е била 20554.00 лева, а при отчитане на установените като
липсващи елементи е 20431.00 лева, като вещото лице допълва в съдебно заседание, че е налице тотална щета
на автомобила. В заключението си по допълнително поставените задачи вещото лице
сочи, че при допълнителна корекция от завишен пробег на автомобила в размер на
20 %, който е максимално възможният, справедливата пазарна стойност на
автомобила към 27.04.2017 год. е 19533.00 лева.
В хода на процеса са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетел - Галин Гочев от разпита на който се установява, че работи като
специалист "ликвидация " в ответното дружество и е участвал при
извършения оглед по заявената щета пред ответника.
Изслушан по реда на чл. 176 от ГПК е и ищецът П., от чийто обяснения се
установява, че към датата на застрахователното събитие той е управлявал
автомобила, паркирал го е в между блоково пространство до дома си и преди
възникване на събитието демонтирал акумулатора на автомобила.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства и
писмени и гласни доказателствени средства.
Съдът кредитира изцяло заключението
по изслушаната съдебна авто-техническа експертиза и допълнителна такава, като
изготвено от вещо лице, разполагащо с необходимите знания и умения в
съответната област и като неоспорено от
страните в процеса.
Съдът кредитира изцяло и
свидетелските показания на разпитания свидетел, а и обясненията дадени от
ищеца, тъй като са последователни, логични и изцяло кореспондират със събраните
по делото писмени доказателства.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените искове за заплащане на застрахователно
обезщетение по настъпило застрахователно събитие – "пожар" на
застраховано МПС с правно основание чл.
405, вр. чл. 386 от КЗ и иск
за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение с
правно основание чл. 409 КЗ, вр. чл.86 ЗЗД, съдът намира за допустими.
Съдът намира обаче
предявените искове неоснователни и недоказани, поради следните съображения.
С определение, държано в закрито
заседание, по реда на на чл. 140 от ГПК, съдът
е разпределил доказателствена тежест между страните, като е указал на
ищеца, че следва да установи предпоставките за заплащане на застрахователно
обезщетение, а именно наличие на валидно застрахователно правоотношение с ответното
дружество, настъпване на застрахователно събитие и стойността на претърпените
вреди / размера на обезщетението/.
За да са налице предпоставки за
заплащане на застрахователно обезщетение на първо място ищецът следва да докаже
наличие на валидно застрахователно правоотношение. В конкретният случай ищецът е сключил
застраховка "Каско +" с ответното дружество за процесния лек
автомобил, като в застрахователната полица е посочено, че застраховката се сключва
от него като собственик на автомобила. Същевременно обаче, в хода на процеса,
след проведено успешно оспорване на верността на представеното от ищеца
свидетелство за регистрация на МПС част първа, досежно собствеността на
процесния лек автомобил, съдът намира че ищецът не е собственик на автомобила,
тъй като от представения и неоспорен от страните договор за покупко-продажба се
установява, че на 01.08.2014 год. Ж.П. се е разпоредил с процесния автомобил,
като го е продал.
Ето защо, съдът намира, че дори и
застрахователно обезщетение да се дължи, то не следва да бъде изплащано именно
на ищеца по настоящото производство, поради липса на застрахователен интерес. И
това е така, тъй като от една страна не ищецът е собственик на автомобила, а от
друга - дори и да го е застраховал за трето лице /каквито доказателства по
делото не са събрани/, то това трето лице придобива правото да получи
застрахователната сума в случай на настъпване на застрахователно събитие.
Съдът не споделя възраженията на
процесуалните представители на ищеца, че именно
свидетелството за регистрация удостоверява собственикът на автомобила,
тъй като е проведено оспорване на съдържанието на този официален документ и
безспорно се установи, че видно от представения договор за покупко-продажба П.
се е разпоредил с автомобила като го е продал, а не го е закупил. Доказателства
за обратното съждение не се събраха в производството.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира предявените искове - главния, за заплащане на застрахователно
обезщетение и следващия го акцесорен за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение, за неоснователни и недоказани, поради което счита, че не е
необходимо да обсъжда наличието или липсата на останалите, подлежащи на
доказване факти и обстоятелства, указани с разпределената доказателствена
тежест.
С оглед изхода на спора ищецът
следва да заплати сторените в хода на производство разноски от ответното
дружество в размер на 1426.00 лева, от които 1266.00 лева платено адвокатско
възнаграждение и 160.00 лева за експретизи.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.Т.П., с ЕГН **********, адрес ***,
против "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД с ЕИК 12171807, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "Витоша" № 89Б иск за заплащане
на сума в размер на 24 546.00 лева /двадесет и четири хиляди петстотин
четиридесет и шест лева./, представляваща заплащане на застрахователно обезщетение
по настъпило застрахователно събитие – "пожар" на застраховано МПС -
лек автомобил марка "Мерцедес", модел "Е 220 ЦДИ", ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба - 09.05.2018 год. до окончателното изплащане на сумата и предявения иск
за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение в
размер на 2473.17 лв. /две хиляди четиристотин седмдесет и три лева и 17 ст./
за периода от датата на падежа за заплащане на застрахователно обезщетение –
13.05.2017 год. до датата на подаване на исковата молба – 09.05.2018 год., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, Ж.Т.П., с ЕГН **********,
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на "ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД с ЕИК 12171807, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "Витоша" Ѝ№ 89Б
сума в размер на 1426 лв. /хиляда
четиристотин двадесет и шест лева/, деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: