№ 59
гр. С., 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IX ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Андон Г. Миталов
при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова
в присъствието на прокурора М. Г. П.
като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Частно наказателно дело №
20241800200563 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.12 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или мерки включващи лишаване от свобода
/ЗПИИСАННЛСМВЛС/.
Софийски окръжен съд е сезиран с молба от осъденото лице И. Х. Н., ЕГН
********** от с. В., общ. Б., ул. „О. г.“ № 7 чрез защитника му адв. К. Ю.-
адвокатска кантора в И., площад Б. № 1 , М. и с Удостоверение съгласно член
4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за
прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по
наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или
мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в
Европейския съюз, издадено от Апелативен съд със съдебни заседатели в К..
Решение № 28/2019 г. е постановено на 26.11.2019 г. и е влязло в сила на 25.11.
2021 г., с което българският гражданин И. Х. Н. е бил признат за виновен в
извършването на общо четири престъпления:
а/ по чл.чл. 110, 81 втори абзац, 61 № 2), 581 и 605 ал. 1 от НК — отвличане
1
на хора и побой-тъй като в съучастие с Р. Д., М. Х.а Д. и Д. Т. Д., в
изпълнение на един и същи престъпен план, след като са стигнали в град
К., са нападнали Р. Т. (по-конкретно И. Н. му е нанесъл три удара с юмрук в
лицето, с което го е накарал да падне на земята); след това всички заедно са
хванали М. П., завлекли са я със сила вътре в автомобила, където са я
блокирали седнала на задната седалка против нейната воля и са я отвели в
И. К. Р., в тяхното жилище, където са я задържали с насилие и заплахи,
лишавайки я от личната й свобода, до пристигането на карабинерите.
Деяние, извършено в К. и И. К. Р. на дата 24 юни 2012 г., от 11.30 до
14.00 часа.
б/престъпления по чл.чл. 110, 81 втори абзац, чл. 3 ал. 1 №№ 5 и 8 и чл. 4
ал. 1 № 1 от Закон 75/1958 - свеждане до и експлоатация на проституцията,
утежнени от употребата на заплахи и насилие - тъй като с Д. Т. Д. и М. Х.а
Д., в материално и морално съучастие помежду си, в изпълнение на един и
същи престъпен план, са карали М. П. да проституира; подпомагали са
упражняването на тази й дейност, като са й осигурявали клиенти и са я
придружавали до различни места в И. К. Р. и К.; експлоатирали са нейната
дейност, като са взимали част от получаваните възнаграждения за
сводничеството; подлагали са я на постоянни смъртни заплахи и насилия, с
цел да я карат да продължава да проституира, след като П. е изразила
желанието да престане.
Деяние, извършено в К. и в И. К. Р. на дата преди и след 24 юни 2012 г.
в/престъпление по чл.чл. 110, 81 втори абзац, 581 от НК - побой -тъй като в
съучастие с Д. Т. Д. и М. Х.а Д., са нанасяли постоянно побой на М. П., като са
я ритали и удряли с юмруци в корема и по краката, преобръщайки я във
въздуха и карайки я да пада на земята.
Деяние, извършено в И. К. Р. през юни 2012 г.
г/престъпление по чл.чл. 110, 81 втори абзац, 61 № 2, 581, 605 ал. 1 от НК -
отвличане и побой - тъй като в морално и материално съучастие с Д. Т. Д. и М.
Х.а Д., в изпълнение на един и същи престъпен план, като са отишли в
жилището на В. (бел.прев. написано: V.), жената, която бе дала подслон на
бягащата М. П., са извършили върху тази последната насилие и заплахи, като
са я удряли с дървена бухалка и са й запушвали устата с ръка, за да й попречат
да вика; след това са я влачели със сила до автомобила, за да я заведат в
2
тяхното жилище, където отново са я били, връзвали са краката и ръцете й с
въжета и са я държали така три дни против нейната воля.
Престъпления по членове 110, 81 ал.2, 581, 605 ал. 1, 61 номер 2 от НК;
членове 110, 81 ал.2 от НК, член 3 ал. 1 №№ 5 и 8 и член 4 ал. 1 № 1 от
Закон 75/1958;
членове 110, 81 ал.2, 581 от НК;
членове 110, 81 ал.2, 61 № 2, 581, 605 ал.1 от НК
чл. 62 bis от НК. Чл. 69 ал. 2 от НК.
За тези престъпления е осъден общо на 3 150 дни. Изтърпян срок на
наказанието от 24.06.2012 г. до 05.12.2014 г. – 882 дни. Наказанието, наложено
на лицето съгласно правото на издаващата държава ще бъде изтърпяно изцяло
към 06 май 2027 г.
Горното е престъпление и по НК на Р. Б. – чл. 159а- 159 г от българския
наказателен кодекс. С удостоверението се иска българският съд да признае и
изпълни така постановената присъда в Р. Б., тъй като тя е държавата, чийто
гражданин е осъденото лице и в която то живее. Освен това в удостоверението
е посочено, че Р. Б. е и изпълняващата държава, чийто гражданин е осъденото
лице и в която то ще бъде депортирано, след като бъде освободено от
изпълнение на наказанието съгласно закона за експулсиране или депортиране
съдържаща се в съдебното решение или в акт за съдебен или административен
орган или на друга мярка, взета в резултат на съдебното решение.
Съдебното решение е постановено на 26.11.2019 г. и е влязло в сила
на 25.11. 2021 г.
Осъденото лице И. Х. Н., ЕГН **********, понастоящем лишен от
свобода в И.. Наказанието се изтърпява в гр. М., затвор „О.“.
Прокурор М. П. от Окръжна прокуратура намира, че удостоверението
отговаря на изискванията на закона, не са налице основанията за отказ за
приемане на присъда за изпълнение и осъденото лице е български гражданин.
Осъденото лице И. Х. Н., е призован за провеждане на съдебното
заседание, както и е уведомен за това, че същият може да упълномощи
защитник, който да го представлява и да защитава правата му в това
производство в Р. Б..
С оглед на обстоятелството, че осъдения не е упълномощил защитник, а
3
защитата в производството съгласно чл.12, ал.4 от Закона е задължителна,
съдът е назначил на осъдения служебен защитник от САК - а. М. К..
Защитникът изразява становище, че ОС - С. следва да приеме и да изпълни
изпратената присъда, като осъдения бъде трансфериран за изтърпяване на
наложеното му наказание от „лишаване от свобода“ в Р. Б., чиито гражданин е
същия.
Съдът въз основа на материалите по делото и становищата на страните,
установи следното:
В Софийски градски съд е постъпила присъдата , чието изтърпяване се
иска да бъде в Б.. След направени справки БДС от СГС е установено, че
делото е подсъдно на СОС. С разпореждане на съдия от СГС е прекратено
производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на СОС.
На 15.08.2024 г. в Окръжен съд - С. са постъпили Решение № 28/2019 г.,
постановено на 26.11.2019 г. и е влязло в сила на 25.11. 2021 г. в превод на
български език и удостоверение издадено на основание чл.4 от РР
2009/909/ПВР. Удостоверението е било издадено във връзка с подадена молба
за предаване в Р. Б. за изпълнение на наказанието, тъй като произхожда от Б. и
там има постоянен адрес.
Видно от изисканата справка от съда осъденият има постоянен адрес на
територията на Окръжен съд - С., а именно в Р. Б., с. В., общ. Б., ул. „О. г.“ №
7, от което следва, че този съд е местно компетентен да разгледа и се
произнесе по направеното искане за признаване и изпълнение на
постановената присъда от италианския съд.
С решението българския гражданин българският гражданин И. Х. Н. е бил
признат за виновен в извършването на общо четири престъпления:
а/ по чл.чл. 110, 81 втори абзац, 61 № 2), 581 и 605 ал. 1 от НК — отвличане на
хора и побой-тъй като в съучастие с Р. Д., М. Х.а Д. и Д. Т. Д., в изпълнение на
един и същи престъпен план, след като са стигнали в град К., са нападнали Р.
Т. (по-конкретно И. Н. му е нанесъл три удара с юмрук в лицето, с което го е
накарал да падне на земята); след това всички заедно са хванали М. П.,
завлекли са я със сила вътре в автомобила, където са я блокирали седнала на
задната седалка против нейната воля и са я отвели в И. К. Р., в тяхното
жилище, където са я задържали с насилие и заплахи, лишавайки я от личната й
свобода, до пристигането на карабинерите.
4
Деяние, извършено в К. и И. К. Р. на дата 24 юни 2012 г., от 11.30 до 14.00
часа.
б/престъпления по чл.чл. 110, 81 втори абзац, чл. 3 ал. 1 №№ 5 и 8 и чл. 4 ал. 1
№ 1 от Закон 75/1958 - свеждане до и експлоатация на проституцията,
утежнени от употребата на заплахи и насилие - тъй като с Д. Т. Д. и М. Х.а Д.,
в материално и морално съучастие помежду си, в изпълнение на един и същи
престъпен план, са карали М. П. да проституира; подпомагали са
упражняването на тази й дейност, като са й осигурявали клиенти и са я
придружавали до различни места в И. К. Р. и К.; експлоатирали са нейната
дейност, като са взимали част от получаваните възнаграждения за
сводничеството; подлагали са я на постоянни смъртни заплахи и насилия, с
цел да я карат да продължава да проституира, след като П. е изразила
желанието да престане.
Деяние, извършено в К. и в И. К. Р. на дата преди и след 24 юни 2012 г.
в/престъпление по чл.чл. 110, 81 втори абзац, 581 от НК - побой -тъй като в
съучастие с Д. Т. Д. и М. Х.а Д., са нанасяли постоянно побой на М. П., като са
я ритали и удряли с юмруци в корема и по краката, преобръщайки я във
въздуха и карайки я да пада на земята.
Деяние, извършено в И. К. Р. през юни 2012 г.
г/престъпление по чл.чл. 110, 81 втори абзац, 61 № 2, 581, 605 ал. 1 от НК -
отвличане и побой - тъй като в морално и материално съучастие с Д. Т. Д. и М.
Х.а Д., в изпълнение на един и същи престъпен план, като са отишли в
жилището на В. (бел.прев. написано: V.), жената, която бе дала подслон на
бягащата М. П., са извършили върху тази последната насилие и заплахи, като
са я удряли с дървена бухалка и са й запушвали устата с ръка, за да й попречат
да вика; след това са я влачели със сила до автомобила, за да я заведат в
тяхното жилище, където отново са я били, връзвали са краката и ръцете й с
въжета и са я държали така три дни против нейната воля.
Престъпления по членове 110, 81 ал.2, 581, 605 ал. 1, 61 номер 2 от НК;
членове 110, 81 ал.2 от НК, член 3 ал. 1 №№ 5 и 8 и член 4 ал. 1 № 1 от
Закон 75/1958;
5
членове 110, 81 ал.2, 581 от НК;
членове 110, 81 ал.2, 61 № 2, 581, 605 ал.1 от НК
чл. 62 bis от НК. Чл. 69 ал. 2 от НК.
За престъплението, за което е признат за виновен осъдения, е сред
престъпленията посочени в удостоверението и чл. 8, ал.2, т.3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, за което съдът не следва да изследва наличието на
двойна наказуемост, а именно трафик на хора, наказуемо в издаващата
държава с лишаване от свобода за повече от 3 години.
С оглед на гореизложеното съдът констатира наличието на първото
условие, посочено в чл.12, ал.7 от Закона, за да признае и изпълни изпратената
му присъда.
Съдът обаче не трябва да изследва дали това деяние е наказуемо и
съгласно българския Наказателен кодекс, защото същото попада в списъка на
32 изрично изброени престъпления по т. 15 , стр.6 от посоченото в чл. 4 от
Рамково решение 2008/ 909/ ПВР на Съвета от 27.11.2008 г., за които не е
необходимо изследването на това обстоятелство. Съгласно описанието на
деянията, в изпратеното удостоверение и решението на съда на И.. Деянието е
и тежко престъпление и по НК на Р. Б. – чл. 142, ал. 3, т. 4 вр. чл.142, ал. 2, т. 2
и т. 7 , пр. 1 НК , от което следва, че е налице двойна наказуемост за това
престъпление, поради което и в тази част присъдата следва да бъде призната.
На следващо място липсват условия за отлагане на признаването,
посочен в чл.14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Изпратеното удостоверение е пълно
и съответства по съдържание напълно на изпратения съдебен акт, който е
преведен на български език.
Настоящият съдебен състав не констатира наличието на основания за
отказ от признаване или изпълнение на изпратеното решение , визирани в
разпоредбата на чл.15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Осъденият И. Н. се намира на
територията на Р. И., където понастоящем е настанен в затвор и изтърпява
наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Същият е български
гражданин и има постоянен адрес на територията на Р. Б.. Същият владее
български език и неговата реинтеграция в обществото би се осъществила най-
успешно, ако същият бъде трансфериран да търпи остатъка от наказанието
„лишаване от свобода“ в държавата му по произход и местоживеене - Р. Б..
Признаването на решението не би влязло в противоречие с принципа ne bis in
6
idem, тъй като по делото няма доказателства за същото деяние по отношение
на осъдения И. Н., да е постановена влязла в сила присъда. Съдебният акт по
делото е постановен по отношение на четири деяния, които представляват
престъпления и по българския наказателен закон.
На следващо място съдът намери, че изпълнението на определеното със
съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското
законодателство, както и осъденото лице И. Н. не се ползва с имунитет по
българското законодателство. Осъденият е пълнолетен гражданин и е
наказателно отговорен за деянията, за които е признат за виновен от
италианския съд. Към момента на получаване на съдебния акт осъденият е
изтърпял една част от наложеното му наказание от общо 3 150 дни, а именно
1362 дни към 12.07.2024 г., от което следва, че ОСТАВАТ за изтърпяване
1788 дни към 12.07.2024 г. и че не остават по-малко от 6 месеца за
изтърпяване на така определеното наказание.
Наказанието ще бъде изтърпяно изцяло на 06.05.2027 г. съгласно
правото на издаващата държава.
Съдебният акт, чието приемане и изпълнение се иска е постановен при
лично участие на лицето, тъй като по отношение на същото е била взета мярка
за неотклонение „задържане под стража“ от компетентния съд. Също така не е
налице и хипотезата посочена в чл.15, т.10 от Закона - издаващата държава не
е дала съгласие по чл.28, ал.1, т.7 за наказателно преследване, наказване или
лишаване от свобода на осъденото лице в Р. Б. за друго деяние, извършено
преди предаването му.
На следващо място с присъдата не са наложени на осъдения
принудителни медицински мерки или мерки, включващи лишаване от
свобода, които да не могат да бъдат изпълнени в Р. Б., в съответствие с
българското законодателство.
Съдебният акт се отнася за деяния извършени изцяло на територията на
Р. И., поради, което не е приложима и хипотезата на чл.15, т.12 от Закона за
отказ да бъде прието и изпълнено изпратеното от италианския съд решение.
След внимателно изследване на обстоятелствата, посочени в чл.12, ал.7,
съдът достигна до извода, че следва да признае и изпълни представеното
решение на Апелативен съд със съдебни заседатели в К.. Решение № 28/2019
г. е постановено на 26.11.2019 г. и е влязло в сила на 25.11. 2021 г.
След като съобрази тези обстоятелства съдът следва да премине към
преценка на наложените наказания на осъдения И. Н. от италианския съд, в
насока дали същите се нуждаят от адаптиране съгласно разпоредбата на чл.13
от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Престъпленията, за които е осъден в И. И. Н., а именно с отвличане,
противозаконно лишаване от свобода, деянието е извършено от повече от две
лица с користна цел, като деянието е извършено по опасен за здравето на
отвлечения начин по чл. 142, ал. 3 вр.чл. 142, ал. 2 от българския НК и
българският закон предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от
7
десет до двадесет години или доживотен затвор и конфискация на част или на
цялото имущество на виновния.
С оглед изложеното, съдът счита, че са налице условията за признаване
и изпълнение на влязлото в сила Решение на Апелативен съд със съдебни
заседатели в К.. Решение № 28/2019 г. е постановено на 26.11.2019 г. и е
влязло в сила на 25.11. 2021 г. съобразно чл. 8 от Закона, поради което и на
основание чл. 12 от Закона следва да се признае и изпълни наказанието на
осъдения във вида, в който е наложен от съда в Р. И., без да се налага
приспособяване на основание чл. 13 от Закона.
С оглед размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, което
надвишава 5 години, налице е хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗИНЗС,
поради което и остатъкът от така наложеното му от италианския съд
наказание, следва да се изтърпи от И. Н. при първоначален СТРОГ режим.
На следващо място и с оглед разпоредбата на чл.12, ал. 9 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът следва да приспадне изцяло срока на
изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ от осъдения И. Н., а
именно : към момента на получаване на съдебния акт осъденият е изтърпял
една част от наложеното му наказание от общо 3 150 дни и следва да
изтърпи присъдата си към 06.05.2027 г. и че не остават по-малко от 6 месеца
за изтърпяване на така определеното наказание.
Водим от горното и на основание чл.12, ал.8 във вр. с ал.7, т.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение Решение издадено от Апелативен
съд със съдебни заседатели в К., решение № 28/2019 г. е постановено на
26.11.2019 г. и е влязло в сила на 25.11. 2021 г., с което българският гражданин
И. Х. Н., ЕГН ********** от с. В., общ. Б., ул. „О. г.“ № 7 е признат за
виновен в извършването на четири престъпления, а именно:
а/ по чл.чл. 110, 81 втори абзац, 61 № 2), 581 и 605 ал. 1 от НК — отвличане
на хора и побой-тъй като в съучастие с Р. Д., М. Х.а Д. и Д. Т. Д., в изпълнение
на един и същи престъпен план, след като са стигнали в град К., са нападнали
Р. Т. (по-конкретно И. Н. му е нанесъл три удара с юмрук в лицето, с което го е
8
накарал да падне на земята); след това всички заедно са хванали М. П.,
завлекли са я със сила вътре в автомобила, където са я блокирали седнала на
задната седалка против нейната воля и са я отвели в И. К. Р., в тяхното
жилище, където са я задържали с насилие и заплахи, лишавайки я от личната й
свобода, до пристигането на карабинерите.
Деяние, извършено в К. и И. К. Р. на дата 24 юни 2012 г., от 11.30 до 14.00
часа.
б/ престъпления по чл.чл. 110, 81 втори абзац, чл. 3 ал. 1 №№ 5 и 8 и чл. 4 ал. 1
№ 1 от Закон 75/1958 - свеждане до и експлоатация на проституцията,
утежнени от употребата на заплахи и насилие - тъй като с Д. Т. Д. и М. Х.а Д.,
в материално и морално съучастие помежду си, в изпълнение на един и същи
престъпен план, са карали М. П. да проституира; подпомагали са
упражняването на тази й дейност, като са й осигурявали клиенти и са я
придружавали до различни места в И. К. Р. и К.; експлоатирали са нейната
дейност, като са взимали част от получаваните възнаграждения за
сводничеството; подлагали са я на постоянни смъртни заплахи и насилия, с
цел да я карат да продължава да проституира, след като П. е изразила
желанието да престане.
Деяние, извършено в К. и в И. К. Р. на дата преди и след 24 юни 2012 г.
в/ престъпление по чл.чл. 110, 81 втори абзац, 581 от НК - побой -тъй
като в съучастие с Д. Т. Д. и М. Х.а Д., са нанасяли постоянно побой на М. П.,
като са я ритали и удряли с юмруци в корема и по краката, преобръщайки я
във въздуха и карайки я да пада на земята.
Деяние, извършено в И. К. Р. през юни 2012 г.
г/ престъпление по чл.чл. 110, 81 втори абзац, 61 № 2, 581, 605 ал. 1 от
НК - отвличане и побой - тъй като в морално и материално съучастие с Д. Т. Д.
и М. Х.а Д., в изпълнение на един и същи престъпен план, като са отишли в
жилището на В. (бел.прев. написано: V.), жената, която бе дала подслон на
бягащата М. П., са извършили върху тази последната насилие и заплахи, като
са я удряли с дървена бухалка и са й запушвали устата с ръка, за да й попречат
да вика; след това са я влачели със сила до автомобила, за да я заведат в
тяхното жилище, където отново са я били, връзвали са краката и ръцете й с
9
въжета и са я държали така три дни против нейната воля.
Престъпления по членове 110, 81 ал.2, 581, 605 ал. 1, 61 номер 2 от НК;
членове 110, 81 ал.2 от НК, член 3 ал. 1 №№ 5 и 8 и член 4 ал. 1 № 1 от
Закон 75/1958;
членове 110, 81 ал.2, 581 от НК;
членове 110, 81 ал.2, 61 № 2, 581, 605 ал.1 от НК
чл. 62 bis от НК. Чл. 69 ал. 2 от НК.
съответно на престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 4 вр. чл.142, ал. 2, т. 2 и т.
7, пр. 1 НК от Наказателния кодекс на Р. Б., за което му е определено и
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от общо 3 150 дни, от
което следва, че наказанието ще бъде изтърпяно изцяло към 06.05.2027 г.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б "а" от ЗИНЗС първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието.
ПРИСПАДА на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при
изпълнението на това наказание, времето през което осъденият И. Х. Н., ЕГН
********** е изтърпял част от наложеното му наказание „лишаване от
свобода“.
ПРИСПАДА и времето до фактическото предаване на И. Х. Н. от Р. И. в
Р. Б. за изпълнение на решението на италианските власти.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от днес
пред Апелативен съд - С..
Да се уведоми осъденото лице за постановеното от Окръжен съд - С.
решение.
След влизане в сила на решението, заверено копие от решението да се
изпрати на Окръжна прокуратура - С. за предприемане на действия по
изпълнението му.
След влизане в сила на решението, заверено копие от решението да се
изпрати на ВКП и Министерство на правосъдието.
На основание чл. 12, ал. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, след влизане в сила
на решението, да се уведоми - САЛВАТОРЕ ДИ МАЙО- Заместник главен
прокурор при Главната прокуратура на Р.та в К., Р. И., за влизане в сила на
решението.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10
11