П Р О Т О К
О Л № 260192
Пловдив, 30.03.2021 година
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично съдебно
заседание, проведено на тридесети март две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ГЕРМАНОВ
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
При участието на съдебния секретар Цветелина Диминова и в присъствието на
прокурора Николай Божилов, сложи за
разглеждане докладваното от съдията докладчик Стоян Германов в.ч.н.д. № 173 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10.05 часа в залата се явиха:
Съгласно заповед на председателя на Апелативен съд
Пловдив и правила, въведени от ВСС, присъствието на обвиняемия М.Ш. ще се
осъществи чрез видеоконферентна връзка със Skype.
Обвиняемият М.Ж.Ш.
се явява лично в помещение на Ареста Пловдив.
В залата се явява адв.
С.Л., защитник на обвиняемия М.Ш..
За осъществяване на тази връзка и подпомагане на съда,
в залата присъства и съдебният администратор Валентина Нончева.
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Адв. Л.– Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Ш. – Чувам ви и ви виждам добре. Да се даде ход на
делото.
Поради липса на процесуални пречки за разглеждане на
делото в днешното съдебно заседание, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ делото от
съдията докладчик Стоян Германов.
На страните се разясняват правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Адв. Л.– Нямам искания за отводи към съдебния състав,
прокурора и секретаря.
Поддържам жалбата. Представям и моля да приемете като
доказателства по делото заверени копия от удостоверения за раждане на двете
деца на обвиняемия и от трудов договор, след което да дадете ход на делото по
същество.
Прокурорът –
Нямам искания за отводи към състава и
съдебния секретар. Нямам и
доказателствени искания.
Запознат съм с представените от защитата документи и
не възразявам да се приемат същите, след което да се даде ход на съдебните
прения.
Съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРОЧИТА и
ПРИЕМА като доказателства по делото представените от защитника
на обвиняемия 2 бр. удостоверения за раждане и трудов договор, заверени от адв.
Л..
ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Л.– Уважаеми апелативни съдии, в случая, с оглед
доказателствата по делото и съдебното минало на клиента ми, съм с твърде стеснени
възможности, като негов защитник, да оспорвам искането на прокуратурата за неговото
задържане, съответно обжалваното от мен определение на Пловдивски окръжен съд, с
което беше взета най-тежката мярка за неотклонение спрямо него.
Както съм отбелязал в жалбата си и в пледоарията си
пред окръжния съд, не оспорвам обоснованото предположение, тъй като може действително
от събраните до момента доказателства да се направи такова по отношение и на
двете обвинения спрямо клиента ми.
Това, на което се позовавам, е, че макар и в кратък
период след освобождаването от затвора да е извършил това престъпление, все пак
е дал някакви доказателства за това, че иска да се промени и да се впише в обществото.
Има постоянен адрес, на който живее във фактическо съжителство с М.Ч., има две
малки момиченца, малолетни, за които полага грижи и осигурява прехраната на
семейството, тъй като непосредствено след излизането си от затвора, видно от
представения трудов договор, той е започнал работа и осигурява по някакъв начин
доходи на семейството си. В същото време, в пандемичната обстановка, в която се
намираме и непрекъснатите затваряния, съпругата му, за да може да работи,
трябва някой да се грижи за двете деца.
Затова си позволих пред окръжен съд, ще си позволя и
пред вас да кажа, въпреки утежненото му съдебно минало и усложнената му
съдимост (виждате, че е обвинен при условията на опасен рецидив) и да моля за компромис и за вземане на втората по
тежест мярка за неотклонение Домашен арест, която считам, че ще отговаря в
достатъчна степен той да бъде контролиран от органите на реда и да не може да извърши
други престъпления, тъй като първостепенният съд прие, че няма опасност да се
укрие, а в същото време и да полага грижи за семейството си и да е в помощ на
жената, с която живее на семейни начала.
Това искане отправяме към вас – за ревизиране на определението
на Пловдивски окръжен съд, с което бе взета най-тежката мярка за неотклонение
Задържане под стража, като я промените в Домашен арест. В този смисъл моля и за
вашето определение.
ДАДЕ СЕ ДУМА
ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА на обвиняемия М.Ш..
Обвиняемият Ш. –
Поддържам казаното от адвоката.
Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите протоколното
определение на Пловдивския окръжен съд като законосъобразно и обосновано.
Бях облекчен от колегата защитник в насока, че не следва
отново да се обосновава пред вас обоснованото подозрение, че именно Ш. е
извършител на вменените му две престъпления. За пълнота само ще ги маркирам. Едното
е за управление на МПС след употреба на наркотични вещества и при условията на
повторност. Второто е за разпространение на наркотични вещества, в случая кокаин,
е в условията на опасен рецидив, както каза и защитникът. По делото са разпитани
множество свидетели. Извършено е претърсване и изземване от дома на Ш.,
откъдето е иззето и наркотичното вещество. Не е без значение и изземването на електронна везна от
неговия дом.
Съдът е бил изключително коректен в обосноваване на вторите
две кумулативни предпоставки - може ли същият да се укрие, или да извърши
престъпление. Безспорно е, че не може да се укрие – има постоянен адрес, с известна
месторабота е, но съдът се е позовал като характеристични данни на предходните
му осъждания, които са две и именно за
същите престъпления, както и на обстоятелството, че Ш. е бил освободен от изтърпяване
на наложено наказание Лишаване от свобода на 26.07.2020 г. С оглед размера на
наказанието, окръжният съд се е обосновал и с наличието на презумпцията на чл. 63,
ал. 2, т. 1 НК в своите мотиви обстойно и в този смисъл намирам, че към настоящия
момент, с оглед постигане целите на чл. 57 от НК, най-адекватната мярка за
неотклонение спрямо обвиняемия е именно Задържане под стража.
Представените днес от защитата документи, касаещи
семейно състояние и трудова ангажираност на обвиняемия, не могат да бъдат
противопоставени на изводите, които са били направени от Окръжен съд Пловдив. Там
същите са били съобщени от колегата и макар и непредставени, са били обсъдени в
насока, че те не могат да бъдат противопоставени на обществения интерес и
следва мярката за неотклонение да бъде именно Задържане под стража.
В този смисъл моля да постановите вашия съдебен акт
ДАДЕ СЕ
ПОСЛЕДНА ДУМА НА на обвиняемия М.Ш..
Обвиняемият Ш. – Искам по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, обяви на страните
съдебния си акт.
Въззивно наказателно производство по чл. 64 от НПК.
Обжалвано е определение № 260387 от 24.03.2021 г.,
постановено по ЧНД № 702/2021 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ по отношение на М.Ж.Ш. с ЕГН – **********, обвиняем по досъдебно
производство № 158/2021 г. по описа на * РУна МВР – Пловдив при ОД на МВР –
Пловдив.
Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, а по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обвиняемият Ш. лично и чрез защитника си – адв. Л.поддържа
жалбата. Основните доводи на жалбоподателя са свързани с твърдения за липса на
реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, а именно – трудова
ангажираност и грижа за две малолетни деца, от което следвало, че е направил
след излизането си от затвора опит да се впише в обществото. Прави се искане за
изменение на мярката за неотклонение в по-лека, а именно „домашен арест“.
Апелативна
прокуратура – Пловдив счита, че определението на ПОС следва да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно. Излага доводи.
Настоящия
съдебен състав споделя аргументите на окръжния
съд, че са налице кумулативно
предвидените в чл. 63 от НПК предпоставки за първоначално вземане спрямо обв. Ш. на най-тежката мярката за неотклонение „Задържане под
стража“.
Налице е обосновано подозрение относно извършването от обв. Ш. на двете
деяния, за които са му повдигнати обвинения - по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал.
1 НК и по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, предл. 4 вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а“ НК, първото при условията на повторност и с наказуемост лишаване от
свобода, а второто при условията на опасен рецидив и явяващо се тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК – с предвидено наказание лишаване
от свобода от пет до петнадесет години.
От събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, приложени по досъдебното производство – протокол за претърсване
и изземване и фотоалбум, експертна справка, протоколите за разпит на свидетелите
Х. П., Ж. Ж., М. А., С. Н.се установява авторството на обв. Ш. на деянията, за
които е привлечен като обвиняем. Относно съпричастността на обвиняемия към
посочените деяния не се спори и от страните по делото.
В настоящето производство не се събраха доказателства,
опровергаващи извода на Пловдивски окръжен съд, че в сегашният етап на делото
няма опасност обв. Ш. да се укрие. Наличието на постоянен адрес, съвместното
съжителство на семейни начала с М. Ч.и двете им деца, в този етап на делото
преодоляват установената оборима презумпция по чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с
ал. 1 от НПК относно реалната опасност на обвиняемия да се укрие. Ето защо
настоящият състав приема този извод.
Не е установено противното по второто установено от закона
предположение по чл. 63, ал. 2 от НПК, а именно наличие на реална опасност
обвиняемият да извърши друго престъпление.
Твърде скоро, в рамките на няколко месеца след изтърпяване на
наказанието си по предходна присъда за престъпления по чл. 354а НК и чл. 343б,
ал. 3 НК обв. Ш. е осъществил деянията, за които сега му е повдигнато обвинение
в условията на опасен рецидив за първата и в условията на повторност за
второто. Явно предходните наказания не са изпълнили целите на специалната
превенция, а именно – възпиращо и превъзпитателно въздействие спрямо обв. Ш..
Твърдяната трудова ангажираност и фактическото съжителство не са били
достатъчно силен аргумент за обв. Ш. да не извършва престъпления. Иззетото
количество на наркотичното вещество е значително, намерена е и везна, по която
има следи от същия наркотик.
Личностните
характеристични данни по делото и криминалните прояви свързани с наркотични
вещества, определят завишена обществена опасност на дееца. Самото посегателство
на обществените отношения, свързани с общественото здраве чрез престъпления с
наркотични вещества е със завишена степен на обществена опасност.
В този
ранен етап на досъдебното производство единствената адекватна мярка за
неотклонение е «задържане под стража». Всяка друга мярка не би изпълнила целите
по чл. 57 от НК.
Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение № 260387 от 24.03.2021 г., постановено по ЧНД № 702/2021 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ по отношение на М.Ж.Ш. с ЕГН – **********, обвиняем по досъдебно
производство № 158/2021 г. по описа на * РУна МВР – Пловдив при ОД на МВР –
Пловдив.
Определението е
окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 10.27 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: