Определение по дело №173/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260192
Дата: 30 март 2021 г.
Съдия: Стоян Атанасов Германов
Дело: 20215000600173
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л  № 260192

Пловдив, 30.03.2021 година

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ПЕНЧЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ГЕРМАНОВ

КРАСИМИРА ВАНЧЕВА    

 

При участието на съдебния секретар Цветелина Диминова и в присъствието на прокурора Николай Божилов, сложи за разглеждане докладваното от съдията докладчик Стоян Германов в.ч.н.д. № 173 по описа за 2021 година.

 

На именното повикване в 10.05 часа в залата се явиха:

 

Съгласно заповед на председателя на Апелативен съд Пловдив и правила, въведени от ВСС, присъствието на обвиняемия М.Ш. ще се осъществи чрез видеоконферентна връзка със Skype.  

Обвиняемият М.Ж.Ш. се явява лично в помещение на Ареста Пловдив.

В залата се явява адв. С.Л., защитник на обвиняемия М.Ш..

За осъществяване на тази връзка и подпомагане на съда, в залата присъства и съдебният администратор Валентина Нончева.

 

Прокурорът – Да се даде ход на делото.

Адв. Л.– Да се даде ход на делото.

Обвиняемият Ш. – Чувам ви и ви виждам добре. Да се даде ход на делото.

 

Поради липса на процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, съдът  

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА СЕ делото от съдията докладчик Стоян Германов.

 

На страните се разясняват правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

 

Адв. Л.– Нямам искания за отводи към съдебния състав, прокурора и секретаря.

Поддържам жалбата. Представям и моля да приемете като доказателства по делото заверени копия от удостоверения за раждане на двете деца на обвиняемия и от трудов договор, след което да дадете ход на делото по същество.

 

Прокурорът – Нямам искания за отводи към състава и  съдебния секретар. Нямам и доказателствени искания.

Запознат съм с представените от защитата документи и не възразявам да се приемат същите, след което да се даде ход на съдебните прения.

 

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА като доказателства по делото представените от защитника на обвиняемия 2 бр. удостоверения за раждане и трудов договор, заверени от адв. Л..

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

 

Адв. Л.– Уважаеми апелативни съдии, в случая, с оглед доказателствата по делото и съдебното минало на клиента ми, съм с твърде стеснени възможности, като негов защитник, да оспорвам искането на прокуратурата за неговото задържане, съответно обжалваното от мен определение на Пловдивски окръжен съд, с което беше взета най-тежката мярка за неотклонение спрямо него.

Както съм отбелязал в жалбата си и в пледоарията си пред окръжния съд, не оспорвам обоснованото предположение, тъй като може действително от събраните до момента доказателства да се направи такова по отношение и на двете обвинения спрямо клиента ми.

Това, на което се позовавам, е, че макар и в кратък период след освобождаването от затвора да е извършил това престъпление, все пак е дал някакви доказателства за това, че иска да се промени и да се впише в обществото. Има постоянен адрес, на който живее във фактическо съжителство с М.Ч., има две малки момиченца, малолетни, за които полага грижи и осигурява прехраната на семейството, тъй като непосредствено след излизането си от затвора, видно от представения трудов договор, той е започнал работа и осигурява по някакъв начин доходи на семейството си. В същото време, в пандемичната обстановка, в която се намираме и непрекъснатите затваряния, съпругата му, за да може да работи, трябва някой да се грижи за двете деца.

Затова си позволих пред окръжен съд, ще си позволя и пред вас да кажа, въпреки утежненото му съдебно минало и усложнената му съдимост (виждате, че е обвинен при условията на опасен рецидив) и да  моля за компромис и за вземане на втората по тежест мярка за неотклонение Домашен арест, която считам, че ще отговаря в достатъчна степен той да бъде контролиран от органите на реда и да не може да извърши други престъпления, тъй като първостепенният съд прие, че няма опасност да се укрие, а в същото време и да полага грижи за семейството си и да е в помощ на жената, с която живее на семейни начала.

Това искане отправяме към вас – за ревизиране на определението на Пловдивски окръжен съд, с което бе взета най-тежката мярка за неотклонение Задържане под стража, като я промените в Домашен арест. В този смисъл моля и за вашето определение.

 

ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА на обвиняемия М.Ш..

 

Обвиняемият Ш. Поддържам казаното от адвоката.

 

Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите протоколното определение на Пловдивския окръжен съд като законосъобразно и обосновано.

Бях облекчен от колегата защитник в насока, че не следва отново да се обосновава пред вас обоснованото подозрение, че именно Ш. е извършител на вменените му две престъпления. За пълнота само ще ги маркирам. Едното е за управление на МПС след употреба на наркотични вещества и при условията на повторност. Второто е за разпространение на наркотични вещества, в случая кокаин, е в условията на опасен рецидив, както каза и защитникът. По делото са разпитани множество свидетели. Извършено е претърсване и изземване от дома на Ш., откъдето е иззето и наркотичното вещество. Не е без  значение и изземването на електронна везна от неговия дом.

Съдът е бил изключително коректен в обосноваване на вторите две кумулативни предпоставки - може ли същият да се укрие, или да извърши престъпление. Безспорно е, че не може да се укрие – има постоянен адрес, с известна месторабота е, но съдът се е позовал като характеристични данни на предходните му осъждания, които са две и  именно за същите престъпления, както и на обстоятелството, че Ш. е бил освободен от изтърпяване на наложено наказание Лишаване от свобода на 26.07.2020 г. С оглед размера на наказанието, окръжният съд се е обосновал и с наличието на презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 1 НК в своите мотиви обстойно и в този смисъл намирам, че към настоящия момент, с оглед постигане целите на чл. 57 от НК, най-адекватната мярка за неотклонение спрямо обвиняемия е именно Задържане под стража.

Представените днес от защитата документи, касаещи семейно състояние и трудова ангажираност на обвиняемия, не могат да бъдат противопоставени на изводите, които са били направени от Окръжен съд Пловдив. Там същите са били съобщени от колегата и макар и непредставени, са били обсъдени в насока, че те не могат да бъдат противопоставени на обществения интерес и следва мярката за неотклонение да бъде именно Задържане под стража.

В този смисъл моля да постановите вашия съдебен акт

 

ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА на обвиняемия М.Ш..

 

Обвиняемият Ш. – Искам по-лека мярка.

 

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдът, след тайно съвещание, обяви на страните съдебния си акт.

 

Въззивно наказателно производство по чл. 64 от НПК.

 

Обжалвано е определение № 260387 от 24.03.2021 г., постановено по ЧНД № 702/2021 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на М.Ж.Ш. с ЕГН – **********, обвиняем по досъдебно производство № 158/2021 г. по описа на * РУна МВР – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив.

 

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, а по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Обвиняемият Ш. лично и чрез защитника си – адв. Л.поддържа жалбата. Основните доводи на жалбоподателя са свързани с твърдения за липса на реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, а именно – трудова ангажираност и грижа за две малолетни деца, от което следвало, че е направил след излизането си от затвора опит да се впише в обществото. Прави се искане за изменение на мярката за неотклонение в по-лека, а именно „домашен арест“.

 

        Апелативна прокуратура – Пловдив счита, че определението на ПОС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага доводи.

 

        Настоящия съдебен състав споделя аргументите на окръжния съд, че са налице кумулативно предвидените в чл. 63 от НПК предпоставки за първоначално вземане спрямо обв. Ш. на най-тежката мярката за неотклонение „Задържане под стража“.

        Налице е обосновано подозрение относно извършването от обв. Ш. на двете деяния, за които са му повдигнати обвинения - по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, предл. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, първото при условията на повторност и с наказуемост лишаване от свобода, а второто при условията на опасен рецидив и явяващо се тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК – с предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

        От събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приложени по досъдебното производство – протокол за претърсване и изземване и фотоалбум, експертна справка, протоколите за разпит на свидетелите Х. П., Ж. Ж., М. А., С. Н.се установява авторството на обв. Ш. на деянията, за които е привлечен като обвиняем. Относно съпричастността на обвиняемия към посочените деяния не се спори и от страните по делото.

        В настоящето производство не се събраха доказателства, опровергаващи извода на Пловдивски окръжен съд, че в сегашният етап на делото няма опасност обв. Ш. да се укрие. Наличието на постоянен адрес, съвместното съжителство на семейни начала с М. Ч.и двете им деца, в този етап на делото преодоляват установената оборима презумпция по чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НПК относно реалната опасност на обвиняемия да се укрие. Ето защо настоящият състав приема този извод.

        Не е установено противното по второто установено от закона предположение по чл. 63, ал. 2 от НПК, а именно наличие на реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление.

        Твърде скоро, в рамките на няколко месеца след изтърпяване на наказанието си по предходна присъда за престъпления по чл. 354а НК и чл. 343б, ал. 3 НК обв. Ш. е осъществил деянията, за които сега му е повдигнато обвинение в условията на опасен рецидив за първата и в условията на повторност за второто. Явно предходните наказания не са изпълнили целите на специалната превенция, а именно – възпиращо и превъзпитателно въздействие спрямо обв. Ш.. Твърдяната трудова ангажираност и фактическото съжителство не са били достатъчно силен аргумент за обв. Ш. да не извършва престъпления. Иззетото количество на наркотичното вещество е значително, намерена е и везна, по която има следи от същия наркотик.

Личностните характеристични данни по делото и криминалните прояви свързани с наркотични вещества, определят завишена обществена опасност на дееца. Самото посегателство на обществените отношения, свързани с общественото здраве чрез престъпления с наркотични вещества е със завишена степен на обществена опасност.

В този ранен етап на досъдебното производство единствената адекватна мярка за неотклонение е «задържане под стража». Всяка друга мярка не би изпълнила целите по чл. 57 от НК.

 

Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 260387 от 24.03.2021 г., постановено по ЧНД № 702/2021 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на М.Ж.Ш. с ЕГН – **********, обвиняем по досъдебно производство № 158/2021 г. по описа на * РУна МВР – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив.

 

Определението е окончателно.

 

         

         

                                       Протоколът изготвен в с.з.

                                       Заседанието се закри в 10.27 часа.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                           

 

                                                          

                                                                                 2.

 

 

                                                              СЕКРЕТАР: