Р Е Ш Е Н И Е № 2588
09.07.2015 г., гр. *****,
В ИМЕТО НА НАРОДА
*****СКИ РАЙОНЕН
СЪД, XIIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на четвърти юни две
хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Мария Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
10935 по описа на същия съд за 2013г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делба, по извършването и
сметките между съделителите.
По делото са допуснати до делба няколко
недвижими имоти. Решението по
допускането е в сила.
По отношение на част от тях (двата самостоятелни
обекти – ателиета с идентификатори *********** и *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *****,
община *****, област *****, и лозето в същото землище , с идентификатор *****) ,
страните, делбата между които е
допусната при два равни дяла , са се спогодили, оставяйки съда да се произнесе
на основание чл. 234 ал. 4 от ГПК по
сметките между съделителите и по реалното извършване на делбата само по
отношение на следните два недвижими
имота:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *****, одобрен със Заповед
№ ***** на Изпълнителния директор на АГКК; който самостоятелен обект се намира
в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****; с административен
адрес на имота: гр. *****, п. к. ****, ул. „****"№ 12, ет. 4, ап.
К; с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ; с брой
нива на обекта: 1; с площ на обекта: 83,85кв.м,; със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.1.9; *****.1.11; под
обекта: *****.1.6; *****.1.7; над обекта:*****.1.15; ведно с прилежащите ,към
обекта: изба №2 - 3,60кв.м.; изба № 3 - 2,30кв.м.; както и 5,18% ид. ч. от
общите части на сградата.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.1.24 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. *****, одобрен със Заповед № ***** на
Изпълнителния директор на АГКК; който самостоятелен обект се намира в сграда
№1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****; с административен адрес
на имота: гр. *****, п.к. ****, ул. „****"№ 12, ет. 1, гараж 4; с
предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ В СГРАДА; с брой нива на
обекта: 1; с площ на обекта: 17,45кв.м.; със съседни
самостоятелни обекти з сградата: на същия етаж: *****.1.30; *****.1.29; *****.1.28;
*****.1.25; под обекта: няма; над обекта:*****.1.3; *****.1.2; *****.1.1; ведно
с прилежащите към обекта: 1,04% ид.ч. от общите части на сградата;
За тези имоти делбата също е
допусната при равни дялове от по
½ ( една втора) идеална част за Т.Г.М., ЕГН ********** , и Е.Г.П., ЕГН **********.
Първоначалната СТЕ за оценка на
апартамента в *****, ул. **** № 12, и гаража в същата сграда дава обща оценка от 38 300 лева – 31 900 за
жилището и 6400 лева за гаража. Тройната
СТЕ дава други стойности – 63 100
за жилището и 6500 лева за гаража.
І. Избор на способ за реалното
извършване.
Делбата е допусната между две страни , при
равни квоти , и има достатъчен брой
имоти за всяка от страните , които така или иначе вече са получили реален дял от
съсобствеността, след като по отношение
на останалата част от имотите съсобствеността е прекратена със спогодба и чрез
възлагане в самостоятелен дял. По
отношение на жилището – апартамента с идентификатор *****, няма направени възлагателни
претенции. И двете вещи са сами по себе си неподеляеми, като за поделяемостта
на апартамента на две отделни жилища няма ангажиран инвестиционен проект. Въпреки
равните квоти и наличието на достатъчен брой вещи за всеки от двамата
съделители обаче , съдът не може да
пристъпи към тегленето на жребий, тъй като двата имота са много различни по вид, предназначение и
стойност. Делбата на тези два имота не
може да бъде извършена и чрез разпределение по реда на чл. 353 от ГПК, тъй като
липсва критерии, по който някой от имотите да бъде възложен на отделен
съделител. Затова имотите не могат да бъдат възложени в дял и следва да се изнесат на публична
продан.
По извършването страните дължат и ДТ в
размер от 4 % върху стойността на поделените с решението вещи .
По отношение на стойността на имотите
съдът кредитира заключението на тройната СТЕ, което по – точно кореспондира на
публичните данни за пазарните стойности на имотите.
ІІ. По сметките :
Е.П.
е искала да се осъди Т.М. да й заплати сума от по 1147.89 лева равностойност
според квотите на подобрения в двете ателиета, представляващи имоти с
идентификатори *********** и *********** по кадастралната карта на с . ***** ,
общ. *****. Твърди че е заплатила приживе на наследодателя, извършването на ремонт
- СМР ( в банята - на
обща стойност от 1397 лева за труд и материали , и ремонт на жилищните
помещения – стая и коридор, който и струвал общо 898. 10 лева за всяко от двете
ателиета), като така извършеното увеличило стойността на последния. Иска
присъждане на увеличена стойност в
посочения по – горе общ размер за всеки от двата обекта.
Ответната страна не е оспорвала реалното
извършване на всички СМР , и затова и съдът го приема за доказано , вкл. и с оглед наличните писмени доказателства –
копия от стокови разписки и касови бележки на л. 90 и следващите от делото,
които не са оспорени кореспондират със заключението на ВЛ; наведено е обаче
правопогасяващо възражение за изтекла в полза на М. погасителна давност за това
вземане.
Претенцията е с основание в чл. 12 ал. 2 от Закона за наследството.
Според вещото лице, извършването им е струвало 2535 лева, като то е
увеличило стойността им с 3145 лева за всяко от ателиетата.
Претенцията е и основателна. Хипотезата
на чл. 12 ал. 2 е налице, след като
между страните не е било спорно, че процесните СМР за извършени приживе на
общия наследодател М. М., и то със
средства на П.. Съдът кредитира
заключението на ВЛ Р. , според което извършването увеличава стойността на двата
имота, тоест, П. като сънаследник е спомогнала за увеличение на стойността на
имоти в масата на наследството. Затова и тя има право това увеличение да бъде
пресметнато в нейна полза при делбата. Тук не може да се сподели довода на
ищеца , че вземането на ответника за увеличената стойност на двата имота е
погасено по давност, като се имат предвид дадените от Върховния съд разрешения
в Постановление на Пленума № 7 /1973 г , ВС, т . 4 , според които такава тече
от датата на подаването на исковата молба за делбата на имотите в съда, Тук
следва да се има предвид и редакцията на чл. 12 ал. 2 от Закона за наследството
,според която спомогналия за увеличението на наследственото имущество
сънаследник може д а претендира увеличението „ при делбата”. Исковата молба по
настоящото дело е внесена в съда на дата 28.06.2013г , като до датата на първото
заседание ( по сметките ) не са изтекли повече от две години.
2. П.
твърди също така , че М. е реализирала граждански плодове от съсобствена вещ – отдавала под наем гаража
с идентификатор *****.1.24 по КККР на *****, като събирала месечен наем за
периода от 01.10.2009 г до юни 2014г включително в размер от 60 лева. Претендира се осъждане за сума от
1710 лева , представляваща половината от събраната наемна цена , изчислена
съобразно квотите на страните.
Т.М. оспорва претенцията изцяло, твърди,
че няма реализирани ползи от гаража,
който не е бил отдаван под наем, като вместо това единствено тя
разрешила на приятел на съпруга й да държи
вътре лекия си автомобил за определено време.
Тази претенция е с основание в чл. 30 ал. 3 от Закона за
собствеността и това е така , тъй като страните са обикновени съсобственици на вещта.
М. е собственик на своята ½ ид .
част и държател на другата такава, като гражданските плодове от съсобствената
вещ са ползи от нея по смисъла на
коментираната разпоредба.
Остана обаче недоказана и затова следва да се отхвърли. Няма
доказателства по делото за наемно правоотношение между ответника по претенцията
и трето лице, а то следва да бъде доказано , след като не се касае до искане по
чл. 31 ал. 2 от ЗС. Тук се касае за присъждане на действително реализирани от
имота ползи, а не хипотетични такива в размер на пазарния наем, при което
ползата следва да се докаже от претендиращия присъждането , вкл. с оглед
размера си. Оценката на теоретично
възможния за получаване като размер пазарен наем все още не означава , че такъв
действително е бил реализиран. От
свидетелските показания на свид . Б.С. става ясно пък, че не знае някоя от
двете сестри да е давала под наем гаража, въпреки че имало неколкократни опити
от трети лица да го наемат. Други
доказателства за реално реализиран наем от гаража или р за размера на такъв
наем няма .
3.
От своя страна Т.М. иска да се осъди насрещната страна да й заплати сумата от 7560
лева равностойност на реализирани от П. ползи – половината от наемната
цена на двете ателиета в ***** , който
били отдавани под наем за летния сезон
на туристи и почиващи, за периода от 01.06.2006 г до 27.06.2014г.
Насрещната страна я оспорва като
неоснователна.
Искането е с правно основание в чл. 30
ал. 3 от Закона за собствеността , но остана недоказана.
Има гласни доказателства, ( показанията на
сви. М. , дъщеря на ищеца , които въпреки родствената й връзка със страната
съдът кредитира като логични ), според които двете ателиета са давани под наем
на летуващи и туристи за периода; не се сочи обаче конкретен размер на реализираните от тази наемни правоотношения
доходи, няма писмени доказателства за такива, липсват гласни за размера им,
няма декларирани данни за облагаеми доходи на
страните от наемни правоотношения след 01.01.2013г., ( това се отнася както за
наеми от ателиетата , така и по отношение на М. – за наеми от гаража) и съдът не може да формира извод ,че тези обекти са действително отдавани под
наем.
Затова и тази претенция следва да с е
отхвърли.
ІІІ. Разноските:
Тези от тях, направени за хонорари за
процесуално представителство, остават така , както са направени, тъй като не са
сторени по необходимост, и наличието на множество претенции по сметките не е
основание да се присъди хонорар на адвокат в зависимост от изхода на спора в
тази му част, тъй като липсват данни за отделно уговорен такъв. Разноските за
първоначалната експертиза за оценка на делбените вещи са внесени от страните съобразно
квотите им, при което не подлежат на уравняване,
като няма и основание за присъждане на разноските за тройната оценъчна
експертиза за оценка във вреда на непоискалата ги страна. Разноските по
експертизата за реалната поделяемост на имота с идентификатор ***** също са
внесени по равно и няма нужда от изравняване.
Разноските , направени за хонорари на ВЛ по
сметките, се разпределят по общите правила на чл. 78 от ГПК , в зависимост от
изхода на конкретното спорно правоотношение, като тези за оценка на СМР в двете
ателиета в ***** се понасят изцяло от Т. М.. Разходите за транспорт на ВЛ не
могат да бъдат присъдени по липса на
основание, а разноските за призованите свидетели остават за страната , която е
искала призоваването, тъй като претенцията , за доказването на която свидетелят
е ангажиран, е отхвърлена.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 във връзка с 344 ал. 1 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
Изнася на публична продан следните
недвижими имоти:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. *****, одобрен със Заповед № ***** на
Изпълнителния директор на АГКК; който самостоятелен обект се намира в сграда
№1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****; с административен
адрес на имота: гр. *****, п. к. ****, ул. „****"№ 12, ет. 4, ап.
К; с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ; с брой
нива на обекта: 1; с площ на обекта: 83,85кв.м,; със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.1.9; *****.1.11; под
обекта: *****.1.6; *****.1.7; над обекта:*****.1.15; ведно с прилежащите ,към
обекта: изба №2 - 3,60кв.м.; изба № 3 - 2,30кв.м.; както и 5,18% ид. ч. от
общите части на сградата.
Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****.1.24 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. *****, одобрен със Заповед № ***** на
Изпълнителния директор на АГКК; който самостоятелен обект се намира в сграда
№1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****; с административен адрес
на имота: гр. *****, п.к. ****, ул. „****"№ 12, ет. 1, гараж 4; с
предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ В СГРАДА; с брой нива на
обекта: 1; с площ на обекта: 17,45 кв.м.; със съседни
самостоятелни обекти з сградата: на същия етаж: *****.1.30; *****.1.29; *****.1.28;
*****.1.25; под обекта: няма; над обекта:*****.1.3; *****.1.2; *****.1.1; ведно
с прилежащите към обекта: 1,04% ид.ч. от общите части на сградата, като
получените при проданта суми се разпределят по равно между страните.
Осъжда Т.Г.М. , ЕГН ********** , и Е.Г.П., ЕГН **********, да
заплатят по сметката на ПРС за таксите, по 1392 лева ДТ по извършването всяка.
Осъжда на основание чл. 12 ал. 2 от Закона за наследството, Т.Г.М. , ЕГН **********, да заплати на Е.Г.П.,
ЕГН **********, сумата от общо 2295. 75 лева , представляваща увеличена
стойност ( по равно по 1147.89 лева ) на имотите с идентификатори *********** и
*********** по кадастралната карта на с. *****, общ. *****, вследствие
извършени от П. приживе на общия наследодател М. М. СМР, допринесли за
увеличаване стойността на двата имота като част наследството, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на първото заседание по извършването
– 27.06.2914г до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда Т.Г.М. , ЕГН **********,
да заплати по бюджета на съдебната власт сумата от 91.83 лева ДТ по претенцията
на П. по чл. 12 ал. 2 ЗН .
Отхвърля
искането на Т.Г.М. ,
ЕГН ********** , да се осъди Е.Г.П., ЕГН
**********, да й заплати сумата от 7560 лева
равностойност на реализирани от П.
ползи – половината от наемна цена на
двете ателиета в ***** , за периода от
01.06.2006 г до 27.06.2014г. , като неоснователно.
Осъжда Т.Г.М. , ЕГН ********** , да заплати по сметката на ПРС
за таксите, 302.40 лева ДТ по претенцията си по сметките .
Отхвърля искането на Е.Г.П., ЕГН **********, да се
осъди Т.Г.М., ЕГН ********** да й
заплати сумата от 1710 лева равностойност
на реализирани от М. ползи – половината от наемната цена на гаража с идентификатор *****.1.24 като
неоснователно.
Осъжда Т.Г.М. , ЕГН **********, да заплати
на Е.Г.П., ЕГН **********, сумата от 300 лева разноски по делото – хонорар на ВЛ по СТЕ за оценка на СМР в двете
ателиета.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ ВР
Вярно с оригинала.
РС