О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Асеновград, 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в закрито заседание на седми
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ИВАН БЕДАЧЕВ
след като
се запозна с докладваното от съдията ЧНД 417/19 г. по описа на АРС , за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.244 ал.5
от НПК.
Постъпила е жалба от П.В.И., в
качеството и на пострадала, подадена чрез повереника й адв. Красимир Елдъров, срещу
Постановление от 16.05.2019 г. на
РП-Асеновград, с което наказателното производството по ДП № 792/2018 г. по
описа на РУ - Асеновград водено срещу А.Л.И. за престъпление по чл. 216 ал.1 от НК е било спряно, на основание чл.244 ал.1
т.1 , вр. с чл. 25 ал.1 т.6 от НПК , вр. с чл. 161 от НК.
Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че постановлението за прекратяване на
РП-Асеновград е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно приемане и обсъждане
на доказателствата по делото, довело до непълно установена фактическа
обстановка и съответно до неправилни изводи от материално-правна страна относно
приложението на чл. 161 и чл. 218в ал.1 т.1 от НК и дисквалифициране на деянието като престъпление
от общ характер. Искането към съда е за пълната му отмяна и връщане на делото
на РП-Асеновград за продължаване на разследването със задължителни указания по
правилното прилагане на закона и привличане на обвиняемия към наказателна
отговорност за престъпления по чл. 131 ал.1 т.12 у вр. С чл. 130 ал.1 от НК и
по чл. 216 ал.1 от НК.
Жалбата е допустима, подадена е от надлежно легитимиран процесуален субект и в законоустановения срок
и форма. Разгледана по същество същата e
неоснователна.
В рамките на проверката по чл. 244 ал.5 от НПК съдът, след като провери изцяло
законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
В
прекратителното постановление
установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка е правилно изложена по отношение на съществените и елементи и се
извлича адекватно от доказателствения материал, като приетите за установени от
прокурора фактически положения са достатъчни за да обосноват правния извод,
отразен в постановлението за прекратяване, че действително са налице данни за престъпни деяния, което обаче не
подлежат на наказателно преследване по общия ред, а по частно-правен ред чрез тъжба
на пострадалия.
Видно от доказателствата и
установените чрез тях факти по воденото досъдебно производство може да се
разсъждава по няколко възможни състава на престъпления, които са обсъдени от
прокурора в атакуваното престъпление и които същият е изключил или като реализирани
или като такива от общ характер.
На първо място съдът намира, че
е правилен извода на прокурорът, че в случая не е налице престъпление по чл.
198 ал.1 от НК. В тази връзка са достатъчни и убедителни изложените съображения,
че съставът на престъплението грабеж не е реализиран поради липса на субективна
съставомерност, тъй като телефонът на пострадалата макар и отнет със сила от
обвиняемия И., не е станало с цел противозаконно да го присвои, т.е. липсва
специалната цел, с която се характеризира от субективна страна състава на
горното престъпление, поради което и същото се изключва като такова, поради
липса на пълен субективен състав.
На второ място по отношение на наличието на престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 , във вр. с чл.
130 ал.1 от НК, каквото се претендира, че е реализирано с жалбата, базовият
въпрос който следва да се обсъди е дали
са били налице хулигански подбуди у извършителя
при причиняването на телесната повреда на пострадалата И.. В това
отношение съдът намира изводът на прокурора за липса на този квалифициращ
признак за правилен и споделя изложените от прокурора съображения за това.
Съдебната практика е последователна във
виждането, че за да се приеме наличието на
хулигански подбуди следва изцяло да отсъства личен мотив, както и
някакви видими и конкретни поводи, които да са създадени или провокирани от
пострадалото лице, а основният мотив на
дееца е само да демонстрира неуважение към обществото
и правните норми чрез посегателство върху пострадалия. В конкретния случай
анализът на доказателствата обаче
разкрива изцяло личен мотив,обусловил действията на обвиняемия И., за да нападне и нанесе побой над
пострадалата. Тъй като подбудите, мотива и целта, както и изобщо умисълът са
част от психичната дейност на дееца, те не подлежат на пряко наблюдение, но се
обективират в неговите конкретни действия. В случая доказателствата са
безспорни, че конкретните действия на обвиняемия са били продиктувани в
резултат на възникнала ревност, подхранена от видяната от него любовна кореспонденция на
пострадалата с друго лице от мъжки пол, поради което и те не могат да се
разглеждат извън контекста на съществувалата интимна връзка между него и
пострадалата, което още веднъж води до извод за изцяло доминиращ личен мотив
при извършването на деянието. Ето защо, по изложените съображения съдът намира,
че прокурорът правилно е изключил наличието на квалифициращия признак «хулигански подбуди» досежно деянието
на обвиняемия А.И.. Доколкото е налице обикновена лека телесна повреда по чл.
130 ал.1 от НК правилно е посочено, че наказателното преследване за това
престъпление се възбужда по тъжба на пострадалата пред съда, съгласно нормата
на чл. 161 от НК.
На трето място по отношение
на престъплението по чл. 216 ал.1 от НК, за което е привлечен обвиняемият А.И.,
съдът намира, че изводът на прокурора, че същото представлява маловажен случай
на деяние и следва да се квалифицира по чл. 216 ал.4 от НК е правилен. В тази връзка прокурорът е изложил достатъчно
подробни съображения за това, които се споделят и от състава на съда.
За да се квалифицира като маловажен случай
едно деяние следва да се съобразят критериите, фиксирани в легалната дефиниция
по чл. 93 т.9 от НК, определящи маловажността на случая и съответно водещи към
квалифициране на престъплението по чл. 216 ал.4, във вр. с ал.1 от НК.
В случая стойността на унищожената вещ е
1239,40 лева, т.е малко над стойността на две минимални работни заплати за
страната. За да се приеме незначителност на вредните последици, който е
основния критерий на легалната дефиниция по чл. 93 т.9 от НК за маловажност на
случая обаче следва да се прецени обстоятелството, че скоро след деянието
обвиняемият сам и добросъвестно е предприел действия изцяло да обезвъзмеди
пострадалата за причинените й имуществени вреди, като и е превел сума от 1300
лв., с което на практика е направил всичко зависещо от него да елиминира
вредните последици от деянието, поради което и следва да се приеме, че в случая
те липсват или са незначителни. Нещо повече, същият е превел сума равна на
стойността на нов телефон от вида на унищожения и на практика е й превел
по–голямо обезщетение от причинените вреди. Възражението в жалбата, че
пострадалата не приела парите по никакъв начин не може да се тълкува във вреда
на обвиняемия и не може да компрометира извода за липса на вредни последици от
деянието поради възстановяването им. Налице са и други смекчаващи обстоятелства,
които обуславят извода, че извършеното престъпление се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност отколкото типичните престъпления от същия вид.
Видно е при анализа на доказателствата, че първопричината за възникването на инцидента и
въобще на целия конфликт, която е непосредствено свързана с подбудите и
съответно с мотива за извършването на деянието се корени именно в личните интимни отношения между обвиняемия и
пострадалата, които житейски логично обясняват, че конфликта и реакцията на
дееца А.И. е била провокирана именно от любовно разочарование и ревност. Следва
да се прецени и факта, че същият не е осъждан и е с добри характеристични данни,
които по принцип го характеризират като деец с не висока степен на обществена
опасност. В този случай правилна и съобразена с материалния закон е и
последващата преценка на прокурора да спре
наказателното производство, тъй като нормата на чл. 218в т.1 от НК
императивно предвижда, че за престъпление с горната квалификация, наказателното
преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, когато предмет на
престъплението е частно имущество.
Ето защо при липса на престъпление от
общ характер логично прокурорът се е произнесъл с постановление за спиране, като
е приложил нормата на чл. 25 ал.1 т.6 от НПК, тъй като образуваното наказателно
производство от общ характер е безпредметно да продължава да се развива, а е
налице друг частно правен наказателен ред за защита на пострадалия.
С оглед на изложеното съдът намира, че
прокурорският извод за наличието на основание за спиране, вследствие на който е
спрял наказателното производство е правилен и обоснован с оглед наличните
доказателства, поради което следва постановлението за спиране да бъде
потвърдено.
Поради горните съображения и на
основание чл.244 ал.5, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление
за спиране на наказателното производство от 16.05.2019 г. на РП-Асеновград, по ДП
№ 792/2018 г. по описа на РУ Асеновград водено срещу А.Л.И. за престъпление по чл. 216 ал.1 от НК, с което
наказателното производство е било спряно, на основание чл.244 ал.1 т.1, вр. с
чл. 25 ал.1 т.6 от НПК, вр. с чл. 161 от
НК.
Препис от определението да се изпрати на РП-Асеновград
и на жалбоподателя П.В.И., на посочения в жалбата адрес.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: