Решение по к. адм. дело №2306/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба от П. П. Д. [ЕГН] от гр. Варна, М. Н. М. [ЕГН] от [населено място], общ. Аксаково, И. Н. М. [ЕГН] от [населено място], общ. Аксаково и П. П. Н. [ЕГН] от гр. Варна, всички чрез адв. Д. П. от АК – Варна със съдебен адрес: гр. Варна, [улица], **** против Решение № 2980/07.08.2025 г., постановено по гр.д. №14222/2024 г. по описа на РС – Варна, с което е отхвърлена жалбата на касаторите против Мълчалив отказ на кмета на община Аксаково да бъде извършен въвод във владение НИ с идент. №****, с площ от 1 000 кв.м. по ПНИ на с.о.“****“ в землището на [населено място], общ. Аксаково по Заявление № 9400-1802/ 29.07.2024 г.

В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдо-производствените правила. Изложени са подробни доводи, като касаторите считат, че изводите на съда противоречат на материалния закон. Основно се оспорва извода на въззивния съд, че е налице спор за материално право. Искането е да бъде отменено въззивното решение, като вместо него бъде постановено решение по същество, с което да бъде задължен адм. орган да извърши въвод във владение на имота. Претендира се за присъждането на направените по делото разноски.

В съдебно заседание по делото, касаторите редовно призовани се представляват от адв. П. от АК – Варна, който поддържа жалбата и и зразява мотивирано становище за отмяната на постановения въззивен съдебен акт.

Ответникът по касационната жалба – кметът на община Аксаково, редовно призован не изпраща представител. Чрез процесуален представител гл.юрк. В Ю., редовно упълномощена, в писмена молба изразява становище по спора, че иска съдът да потвърди въззивното решение и че жалбата е неоснователна. Претендира присъждането на направените по делото разноски за юрк. възнаграждение, за които представя списък.

Заинтересованите страни: П. И. К., К. А. Н., Д. Ж. Т. и М. Ж. С., редовно призовани чрез адв. Д.А. от АК – Варна, редовно упълномощена се представляват от адв. А., която изразява мотивирано становище, че е налице спор за материално право. Нейните доверители владеят имота и са възразили против въвеждането във въвод на касаторите. Те не са ползватели, но са закупили имота от бивш собственик, който не е бил член на ТКЗС, за което са представили договори пред въззивния съд.

Представителят на контролиращата страна – ОП – Варна дава заключение, че подадената касационна жалба е основателна. Решението е постановено в противоречие със закона и следва да бъде отменено.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отхвърли жалбата на касаторите, въззивният съд е намерил от фактическа страна, че видно от представено заявление от 26.07.2024г. до кмета на община Аксаково заинтересованото лице П. К. е подал такова за заверка на молба-декларация за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот с проектен индент по КК 32278.501.1323 в [населено място]. Жалбоподателите са подали заявление на 29.07.2024г. до кмета на община Аксаково с посочване, че са собственици на [имот номер] по ПНИ на с.о. „****“ в землището на [населено място], общ. Аксаково, което право им е признато със заповед 167/31.05.2017 по пар. 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Съдържа се искане за въвеждане във владение на същите на посочения имот. Третото лице П. К. би могъл да има единствено облигационни вземания, които не са пречка за въвеждане във владение на заявителите. От представено писмо с изх. № 9400-18029(1)/16.08.2024г. от кмета на община Аксаково, във връзка със заявлението на жалбоподателите за издаване на протокол във въвод във владение за процесния имот от 29.07.2025г., се установява, че на жалбоподателите е указано, че след проверка на място в имота се е установило присъствието и на лицето П. К.–ползвател на имота, както и че [имот номер] е ограден и заключен, извършени са подобрения-ограда, постройка и трайни насаждения. Л. П. К. е инициирал процедура за снабдяване с констативен нотариален акт, и след проверка в архива на община Аксаково се установява, че той не е правоимащо лице по смисъла на пар.4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не може да е адресат на одобряване на оценка респ. процедура по извършване на оценка по пар.31 от ПМС 234/1999г. за ИД на ППЗСПЗЗ, не прилага спрямо него и отношенията с реституирания собственик следва се уредят по общия исков ред. С оглед на това е указано на заявителите- жалбоподатели, че следва да представят документи, доказващи уреждането на отношенията между П. Н. М. /жалбоподателите/ и П. К.. Заявителите са отговорили, с писмо получено при адм. орган на 29.08.2025г., не са в състояние да представят исканите документите и развиват съображения за липсата на необходимост от представяне на такива. Видно от писмо от 04.09.2024г. такова е изпратено от кмета на община Аксаково до жалбоподателите във връзка с тяхното заявление и са били дадени указания, че за да им се издаде протокол за въвод във владение следва да представят надлежни доказателства, удостоверяващи уредени взаимоотношения по отношение на извършените в имота подобрения, между наследниците на П. Н. М. /жалбоподателите/ и П. К.. Това писмо е получено от П. Д. на 11.09.2024г.

Жалбоподателите са представили заповед 167/31.05.2017г., видно от която на тях като наследници на П. Н. М. е възстановено правото на собственост върху новообразуван [имот номер] с площ от 1000 кв.м. по ПНИ на СО „****“, землище на [населено място], общ. Аксаково. Заинтересованите страни са представили: нотариален акт на недвижим имот даден в замяна срещу имот включен в блок на ТКЗС от 29.11.1967г. на И. М. И. е признато, че е придобил правото върху имот от 1,8 дка. в кръг „****“ при граници: път, В. и поляна; договор от 06.12.1980г., с който наследниците на И. М. И. продават наследственото им лозе в [населено място], парцел 181 с площ 1 дка., в местност „***“ на К. А. Н. и Д. Ж. Ж.; договор от 27.11.1980г., с който наследниците на И. М. И. продават наследственото им лозе в [населено място], парцел 180 с площ 1 дка., в местност „****“ на П. И. К. и М. Ж. Ж..

В допуснатата служебно от съда съдебно-техническа експертиза, вещото лице посочва, че съобразно събраните от него данни не може да се установи идентичност между имота, за който жалбоподателите са се снабдили със заповед по пар.4к 167/31.05.2017 г. и имотите представени в представителите от заинтересованите лица документи- нотариален акт и два броя договори от 1980г.

С молба от 04.07.2025г. заинтересованите страни са представили доказателства за депозиране на исковата молба в РС- Варна, с която са предявили иск за признаване за установено, по отношение на наследниците на П. Н. М. не са собственици, че П. И. К., К. А. Н., Д. Ж. Т. и М. Ж. С. са собственици на новообразуван [имот номер] по ПНИ на м. „*******“, землище [населено място], на основание давност владение, упражнявано от тях от 1980г., към което е присъединено владението, упражнявано от техните праводатели в качеството на наследници на И. И..

От правна страна въззивният съд е приел, че не споделя доводите за недопустимост на жалбата, изложени от ответника. Видно от изложеното хронологично развитие на адм. производство жалбоподателите са подали заявление за извършване на административна услуга – издаване на протокол за въвод. Административния орган е дал указания на жалбоподателите да представят намерените за необходими от органа доказателства, като жалбоподателите са изложили, че не могат да снабдят, а и не намират за необходими. След това изявление на жалбоподателите административния орган повторно им е дал идентични указания. Въззивният съд е счел, че при подадено заявление, административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане. Т. изрично произнасяне липсва, като даване на указания на заявителите в административното производство и констатиране на тяхното изпълнение не може да се приравни на произнасяне, когато липсва ясно такова. Административния орган е дължал произнасяне по същество по искането като вкл. съобрази изявлението на заявителите, че няма да представят изисканите документи. Констатиране, че указанията не са изпълнение не представлява произнасяне при липса на извод от органа, че това неизпълнение следва да доведе от отказ за издаване на искания административен акт. Доколкото липсва произнасяне по същество от административния орган дали ще издаде искания протокол или отказва, то първоинстанционният съд е намерил, че е налице мълчалив отказ, който подлежи на обжалване, респ. жалбата е допустима.

Въззивният съд е намерил, че се установява, че между жалбоподателите и третите заинтересовани лица е налице спор за материално право. Двете групи лица твърдят свое право на собственост върху един и същи имот, като всяка група навежда различно правно основание за правата си. Действително от СТЕ не се установява, че представените от жалбоподателите и заинтересованите лица документи касаят един и същи имот, но следва да се съобразява, че в хода на настоящото производство заинтересованите лица са инициирали гражданско производство, в което са предявили установителен иск за признаване за установено по отношение на жалбоподателите правото им на собственост по отношение на новообразуван [имот номер] по ПНИ на м. „********“, землище [населено място]. Независимо от развитието на исковото производство, неговото иницииране е достатъчно, настоящият състав да приеме, че е налице спор за принадлежността на правото на собственост. След като такъв спор за права има между заварения в имота при проверката на място от административния орган и поискалите въвод, той не може да бъде решен в административното производство от адм. орган от който е поискано извършване на административна услуга по чл. 30 и чл. 32 от ППЗСПЗЗ, който в случая е кмета на община Аксаково. Процедурата по осъществяване на трасирането и въвода във владение, уредена в чл. 30 и чл. 32 от ППЗСПЗЗ са регламентирани като административни производства, в които не се решават гражданско-правни спорове. Поради това административният орган при констатиране на спор за права, който е от значение за извършване на услугата, няма право да го решава, а само да го констатира. В производството по обжалване на заповедта за отказ респ. мълчаливия отказ пред ВРС също е недопустимо да се решават гражданско- правни спорове. Именно поради изложеното съдът не следва да обсъжда доводите на страните чрез процесуалните им представители за доказаност на наведените от всеки от тях способ за придобиване на вещното право на собственост. Компетентен да се произнесе по този спор е гражданският съд, в случай, че бъде сезиран с иск, който се разглежда по реда на ГПК. В случая безспорно не се касае за въвод по изпълнително дело образувано за изпълнение на влязло в сила съдебно решение, а за въвод разписан като административна услуга в чл. 32 от ППЗСПЗЗ, която адм. орган извършва въз основа на реституционно решение и скица, но само ако не са налице пречки за въвода, тъй като адм. производство е безспорно. Правомощията на административният орган не са тези, които има съдия-изпълнителя по ГПК, а само да трасира имота и да въведе реституираните собственици в случаите, когато имота не се владее от други лица, респ. ако лицата в имота не твърдят, че са собственици на друго правно основание и не представят доказателства за правата си и не оспорват правата на лицата, поискали въвода. Това следва и по аргумент от чл. 34 от ЗСПЗЗ.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Варна намира решението на ВРС за валидно и допустимо, и правилно.

Съдебният състав напълно споделя доводите на първоинстанциония съд, изложени по правния спор между страните. Настоящата инстанция намира, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон. Правните изводи на съда кореспондират с доказателствения материал по делото и становищата на страните по спора.

Съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ възстановяването на собствеността, съответно придобиването на собствеността върху новообразувани имоти се извършва със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ - въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти, която се съобщава по реда на ГПК. В заповедта се описва номера на имота по ПНИ, местонахождението, границите, съседите както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Производството по издаване на заповед на кмета на общината на основание параграф 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е етап от процедурата по възстановяване, съответно придобиване право на собственост върху новообразувани имоти, следващ изработването и влизането в сила на ПНИ по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, който има за цел да индивидуализира имотите по смисъла на § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В трайната съдебна практика, формирана от Върховния административен съд (Решение № 12967 от 02.12.2015 г. по адм. дело № 2498/2013 г. по описа на IV отделение и множество други), е застъпено разбирането, че в плана на новообразуваните имоти (ПНИ), се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините – (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или понастоящем общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост – било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост.

При настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, при възражение за местонахождение и граници, при искане за преразпределение на собствеността, оборване на документи за собственост, възражения за давност и т. н., възникналият спор е за материално право и се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, а не в административно производство по оспорване на административния акт – в този смисъл са както цитираното по-горе Решение № 12967 от 02.12.2015 г. по адм. дело № 2498/2013 г. по описа на IV отделение, така и множество други съдебни актове на ВАС: Решение № 15428 от 23.11.2011 г. по адм. дело № 13316/2010 г. по описа на IV отделение. Дори жалбоподателят (както е в настоящия случай) да противопоставя нотариален акт за придобиване на имота (респ. част от имота, вписан в ПНИ) чрез давностно владение, това очертава единствено спор за материално право, който не би могъл да се разреши в производството по пар. 4к ПЗР на ЗСПЗЗ – Решение № 9699 от 25.09.2008 г. по адм. дело № 5067/2008 г. по описа на IV отделение на Върховния административен съд, Решение № 3480 от 16.03.2009 г. по адм. дело № 7644/2008 г. по описа на IV отделение на Върховния административен съд, Решение № 8689 от 30.06.2009 г. по адм. дело № 1644/2009 г. по описа на IV отделение на Върховния административен съд.

Безспорно е че ПНИ е съставен при спазване на правилата на чл. 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като правата, на които заинт.страни основават претенцията си, не е имало основание да намерят отражение в плана, тъй като касаят наличието на спор за материално право между тях (въз основа на титула за собственост) и евентуалните собственици на процесния имот, които ще бъдат определени в бъдещ момент – с издаване на заповед по чл. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на община Аксаково. За касаторите съществува исков ред за защита на претендираните права, като при позитивно за тях решение влезлия в сила план на новообразуваните имоти може да бъде изменян. Съдът, по повод постъпилата срещу Мълчаливия отказ жалба, няма правомощие да извърши проверка дали спрямо касаторите в настоящото производство са налице предпоставките за придобиване на право на собственост на посоченото от тях основание и спрямо посочения от тях имот и да разрешава спор за материално право, какъвто възниква при наличие на колизия между легитимиращите документи на различните категории лица, претендиращи право на собственост на собствени основания върху един и същ имот от площите, включени в ПНИ. Такъв спор за материално право се разрешава по общия исков ред в гражданското производство, а не в административно производство по оспорване на административен акт.

Според настоящия състав не се установяват сочените от касаторите основания за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение. Подадената жалба е неоснователна. Оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид този изход на делото, и на претенция от страна на процесуалния представител на заинт.страни по делото за присъждане на направените разноски, съдът приема, че касаторите следва да бъдат осъдени за разноски в размер на 500 лв. за адв. възнаграждение

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, Шести касационен състав на Административен съд – Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2980/07.08.2025 г., постановено по гр.д. №14222/2024 г. по описа на РС – Варна, с което е отхвърлена жалбата на П. П. Д. [ЕГН], М. Н. М. [ЕГН], И. Н. М. [ЕГН] и П. П. Н. [ЕГН], всички със съдебен адрес: гр. Варна, [улица], **** против Мълчалив отказ на кмета на община Аксаково да бъде извършен въвод във владение НИ с идент. № ****, с площ от 1 000 кв.м. по ПНИ на с.о.“*******“ в землището на [населено място], общ. Аксаково по Заявление № 9400-1802/ 29.07.2024 г.

ОСЪЖДА П. П. Д. [ЕГН], М. Н. М. [ЕГН], И. Н. М. [ЕГН] и П. П. Н. [ЕГН], всички със съдебен адрес: гр. Варна, [улица], **** ДА ЗАПЛАТЯТ на П. И. К. [ЕГН], К. А. Н. [ЕГН], Д. Ж. Т. [ЕГН] и М. Ж. С. [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 500 лв., съставляващи адв. възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.