МОТИВИ
към присъда по НОХД № 559 по описа на Карловския
районен съд за 2013год.
Районна Прокуратура – К. е
повдигнала обвинение против подсъдимия З.Н.И. за това, че на
06.05.2013г. в с. Р., обл. П., чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот, е отнел чужди движими вещи - 46 литра домашна
отлежала сливова ракия на стойност
736.00 лева от владението на Д.К.Б., ЕГН **********,***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като деецът е
извършил престъплението, след като е бил ***** за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК; и е извършил престъплението, след като е бил ***** два
или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК- престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 във вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2 - ро във вр. чл. 194 ал. 1 във вр. чл. 29 ал. 1 б.
„а” и б. „б” от НК .
Представителят
на Районна прокуратура – К. поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и
предлага на подсъдимия да се определи наказание за престъплението в размер на три
години лишаване от свобода, което да се търпи ефективно, като същото бъде
редуцирано по реда на чл. 58а от НК с една трета.
В
наказателния процес не бяха
конституирани граждански ищци и частни обвинители.
Подсъдимият
З.Н.И. се е признал за виновен по обвинението, като при условията на чл.
371 т. 2 от НПК изцяло е признал фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е заявил, че не желае да се събират доказателства за тях. На
основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че така направеното
самопризнание от подсъдимия ще се ползва при постановяване на присъдата, без да
се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Изразява пред съда съжаление и критичност. Защитникът на
подсъдимия – адвокат Г. моли за наказание
лишаване от свобода за срок около минимума за престъплението, съответно
редуцирано по реда на чл. 58а от НК.
Съдът
като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по
делото доказателства – самопризнанието на подсъдимя, дадено в съдебно
заседание, подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК
протоколи за разпит на подсъдимия, свидетелите Д.К.Б., Ф.В.Р., А.В.Р. и И.С. И.,
протокол за оглед на местопроизшествие от 07.05.2013г. с фотоалбум към него, два
броя протокол за доброволно предаване от 08.05.2013г., характеристична справка и справка за съдимост
на подсъдимия, ведно с бюлетини и определения, справка от Затвора П., справка
от ГДИН София, заключение на съдебно- стокова експертиза, изготвена от вещото
лице К.И., предявените на основание чл. 284 от НПК веществени доказателства 1
бр. пластмасова бутилка от минерална вода, синя на цвят, с надпис „Девин”, с
вместимост 11 литра,
пълна до горе с жълтеникава течност с мирис на домашна ракия и 1 бр. пластмасова бутилка от минерална вода,
бяла на цвят, с надпис „Девин”, с вместимост 10 литра, пълна 1/5 с жълтеникава течност с мирис на домашна
ракия, намери за установено следното:
Подсъдимият
З.Н.И., ЕГН ********** е роден на ***г***.
***** е и е *****. ***** е, ***** и *****. Бил е ***** шест пъти, като от
значение за правната квалификация на процесното деяние са *****ията по НОХД №
49/2006г., НОХД № 261/2005г. и НОХД 129/2006г., трите по описа на КРС, по които
на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК му е определено общо най-
тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,
увеличено на основание чл. 24 от НК с шест месеца за тежки умишлени
престъпления от общ характер против собствеността. Така определеното общо
най-тежко наказание е изтърпяно в периода 07.01.2007г. до 22.04.2008г., като
подсъдимият е освободен условно предсрочно с остатък 5 месеца и изпитателен
срок от 6 месеца. Доколкото срокът по чл. 30 от НК започва да тече от изтичане
на изпитателния срок по условнопредсрочното освобождаване, а именно
23.10.2008г., то тези *****ия обуславят квалификацията опасен рецидив по чл. 29
ал. 1 б. А от НК. *****ето по НОХД № 142/2010г. по описа на КРС за тежко
умишлено престъпление от общ характер против собствеността, рецидивно спрямо
коментираните е с наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и седем месеца, изтърпяно е в
периода 16.04.2010г. – 13.09.2011г. и обуславя само по себе си квалификацията по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. А от НК. *****ето
по съвкупността и това по НОХД №
142/2010г. обуславят и квалифициращия
признак по чл. 29 ал. 1 б. Б от НК.
На
Гергьовден - 06.05.2013г. през деня, подсъдимият З.Н.И. ***, се черпил
с приятели в с. Р.. Вечерта на същата дата, когато вече нямало ракия,
подсъдимият решил да извърши кражба на ракия от мазето на общопрактикуващия лекар в селото д-р Д.Б.,
намиращо се в здравната служба на с. Р.. И. знаел, че лекарят съхранявал в
мезето си домашна ракия и късно вечерта, сам, отишъл до здравната служба. В
избените помещение на сградата подсъдимият проникнал през прозорец с дървена
дограма, който бил без стъкла, само с поставена метална мрежа, служеща за
обезопасяване. Прозорецът се намирал на малка височина от земята. И. разкъсал
металната мрежа на този прозорец и през него влязъл в помещение, явяващо се
съседно на мазето на пострадалия Б.. От там отишъл в мазето на лекаря, чиято врата не била заключена, където
видял 2 бр. стъклени дамаджани, всяка с вместимост 25л., пълни с ракия. Той
взел едната дамаджана и тръгнал да излиза заедно с нея. През прозореца на
съседното помещение, през който бил проникнал, предприел изнасяне на отнетата
вещ. Височината, на която се намирала основата на прозореца от пода, била
1.60м. И. вдигнал първо дамаджаната и я поставил през прозореца извън сградата,
след което решил да се качи и самият той. В същото време обаче я бутнал с лакът
и тя паднала на пода и се счупила, като намиращото се в нея количество от 25л.
ракия се разляло по пода.
Тогава
подсъдимият се върнал в мазето на лекаря, за да вземе другата дамаджана, пълна
с ракия. В помещението намерил празни пластмасови туби от минерална вода, в две
от които налял ракията от дамаджаната. Едната туба била с вместимост 11л., а
другата-10л. С двете туби с ракия подсъдимият излязъл през прозореца на съседното помещение и се
прибрал в къщата, в която живеел в с. Р., ул. „****, където в двора заровил
двете туби. На следващия ден-07.05.2013г., И. се уговорил със свидетеля А.В.Р.
да му продаде едната туба с ракия за сумата от 70лв., като му дал тубата с
вместимост 11л. От другата туба с вместимост 10л. подсъдимият пил и черпил свои
комшии, като останало налично само 1/5 от съдържанието й-2л. Свидетелят Райков, след като получил тубата с
ракия от И., също я заровил.
На
08.05.2013г., в хода на предприетата проверка от служители на РУ
"Полиция" гр. К., подсъдимият И. предал доброволно тубата с налично
количество 2литра останала ракия, а свидетелката Ф.Р. предала доброволно
пълната с ракия туба с вместимост 11л.
В хода на досъдебното производство е била назначена и
изготвена съдебно- стокова експертиза, съобразно която стойността на отнетите вещи 46 литра отлежала домашна сливова ракия е определена в размер на 736 лева.
Така описаната
фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода
на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.372,
ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно
установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно
свидетелските показания на свидетелите Д.К.Б., Ф.В.Р., А.В.Р. и И.С. И..
Показанията на тези свидетели съдът възприема като логични, последователни и в
съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства.
Съдът възприема обясненията на подсъдимия
от досъдебното производство, доколкото същите са в съответствие с кредитираните
от съдебния състав доказателства. В съдебно заседание прави пълно признание на
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е съответно на
цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на
процеса. Така признанието на подсъдимия намира опора, както в гласните доказателства,
така и в писмените протокол за оглед на местопроизшествие от 07.05.2013г. с
фотоалбум към него, два броя протокол за доброволно предаване от
08.05.2013г., характеристична справка и
справка за съдимост на подсъдимия, ведно с бюлетини и определения, справка от
Затвора П., справка от ГДИН София, заключение на съдебно- стокова експертиза,
изготвена от вещото лице К.И., което заключение съдът намира за изготвено с
необходимите професионални знания и ги кредитира, в предявените на основание
чл. 284 от НПК веществени доказателства 1 бр. пластмасова бутилка от минерална
вода, синя на цвят, с надпис „Девин”, с вместимост 11 литра, пълна до горе с
жълтеникава течност с мирис на домашна ракия и
1 бр. пластмасова бутилка от минерална вода, бяла на цвят, с надпис
„Девин”, с вместимост 10
литра, пълна 1/5
с жълтеникава течност с мирис на домашна ракия.
В
рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива
противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е
приет с внесения в съда обвинителен акт относно наличието на характеризиращите
деянието, за които е повдигнато обвинение, белези. Ето защо и съдебният състав напълно приема
фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни. При тези
доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият З.Н.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196
ал. 1 т. 2 във вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2 - ро във вр. чл. 194 ал. 1 във вр. чл. 29 ал. 1 б.
„а” и б. „б” от НК. Същият на 06.05.2013г. в с. Р., обл. П., чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи - 46 литра домашна
отлежала сливова ракия на стойност
736.00 лева от владението на Д.К.Б., ЕГН **********,***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като деецът е
извършил престъплението, след като е бил ***** за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК; и е извършил престъплението, след като е бил ***** два
или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66
от НК.
Подсъдимият е извършвал отнемане
на вещи, върху които е установил своя трайна фактическа власт, като е
отнел възможността на владелеца да се
ползва от тях, отдалечавайки ги от
местопрестъплението, след което част е продал, а друга потребил.
Подсъдимият е разкъсал мрежата с
която е била обезопасена сградата, в която е мазето на пострадалия и е
проникнал по този начин в нея. Чрез разкъсването на мрежата, подсъдимият е
преодолял преградите, поставени от собственика, за ограничаване достъпа до имуществото
му. Поради това престъпната му деятелност следва да се квалифицира по чл. 195,
ал. 1, т. 3, пр. 2-ро от НК.
Престъплението е извършено
умишлено, при форма на вина пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че движимите
вещи, които отнема са чужди, че за отнемането на вещите поврежда преграда,
здраво направена за защита на имот, предвиждал е, че ще прекъсне фактическата
власт върху тях на лицето, което е оправомощено да я упражнява и че ще осъществи
своя такава и е целял този резултат. Налице е и квалификацията опасен рецидив
по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. А и б. Б от НК, обусловен от коментираните по -
горе *****ия на подсъдимия.
Налице е и особения субективен
елемент на деянието – намерението у подсъдимия да свои предмета на
престъплението. Той е искал да се разпореди с него в свой интерес.
Предвид
изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 във вр. чл. 195
ал. 1 т. 3 пр. 2 - ро във вр. чл. 194
ал. 1 във вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК.
Относно определяне на
наказанието, съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и
предвид императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи същото
при условията на чл.58а ал. 1, вр с чл. 54 ал. 1 от НК. Досежно индивидуализацията
на наказанието съдът се съобрази с конкретно вмененото на подсъдимия деяние, за
което законът предвижда наказание лишаване от свобода в диапазона от три до
петнадесет години. При индивидуализация на наказанието като смекчаващи
обстоятелства съдът прецени признанието на вината в досъдебното производство,
съдействието за разкриване на обективната истина по делото, изразената
критичност и добросъвестното му процесуално поведение. Същите съдът счита, че
не са многобройни или изключителни, като се има предвид и че деянието е
извършено през нощта, когато бдителността на собствениците е занижена, както и
стойността и вида на отнетото.
Затова съдът за това престъпление
определи на подсъдимия наказание само при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства,
в размер на минималното предвидено на престъплението, а именно три години
лишаване от свобода. При приложението на чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде
извършено намаляване на наказанието с една трета или полученото след редукцията
наказание за подсъдимия се явява две години лишаване от свобода.
Така определеното наказание
съдебният състав счита за справедливо и способстващо за изпълнение целите на
наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК и по-специално ще се въздейства
превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия към извършване на престъпни
деяния в бъдеще.
По отношение изтърпяването
на така определеното наказание съдебният
състав е на становище, че следва да постанови реалното изтърпяване за подсъдимия.
Същият е бил *****, към момента на извършване
на престъплението, на лишаване от свобода, не са налице формалните основания на
чл. 66, ал.1 от НК, поради което съдът определи на основание чл. 61 т.
2 вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС, подсъдимият З.Н.И. да изтърпи така определеното наказание
лишаване от свобода за срок от две години в затворническо заведение – затвор
или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.
Приспадна на основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от НК времето от 09.05.2013г. до
влизане на присъдата в законна сила, през което е бил задържан по настоящото
производство.
Съдът постанови
веществените доказателства - 1 бр. пластмасова бутилка от минерална вода, синя
на цвят, с надпис „Девин”, с вместимост 11 литра, пълна до горе с
жълтеникава течност с мирис на домашна ракия и
1 бр. пластмасова бутилка от минерална вода, бяла на цвят, с надпис
„Девин”, с вместимост 10
литра, пълна 1/5
с жълтеникава течност с мирис на домашна ракия, оставени на съхранение в
РУ "Полиция" гр. К. след влизане на присъдата в сила да се върнат на
пострадалия Д.К.Б., ЕГН **********,***.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Съдът
възложи направените по делото разноски в размер на 30.00 лева.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.