Решение по дело №446/2022 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 225
Дата: 11 октомври 2022 г.
Съдия: Мирослав Стефанов Христов
Дело: 20223420200446
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. С., 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на дванадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Гл.Н.
като разгледа докладваното от М. Христов Административно наказателно
дело № 20223420200446 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят Г. Н. Х. от гр.Р., обл.Р., ул.”А.” № 2, ет.5, ап.20,
ЕГН ********** чрез нейния проц.представител адв.П. Х. при АК-Р. обжалва
електронен фиш серия К, № 5811879, издаден от ОДМВР- гр. С., с което и е
било наложено административно наказание- глоба в размер на 50 / петдесет /
лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Ответникът – ОДМВР - гр. С., надлежно уведомен, не се явява
представител, не изпраща проц.представител, депозира писмено становище
по делото.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява
представител, не депозира писмено становище по делото.
Жалбоподателят Х., редовно призована, не се явява, не изпраща
процесуален представител, не депозира писмено становище по делото. Моли
съда да отмени изцяло обжалваният от нея електронен фиш, като навежда
1
доводи в тази насока.
С оглед редовното призоваване на жалбоподателя Х. и въпреки нейното
неявяване, съда счете, че са налице процесуалните предпоставки за
разглеждане на делото, тъй като съобразно нормата на чл.61, ал.4 от ЗАНН
съда дава ход на делото и в случаите когато редовно призования
жалбоподател не се яви.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като
обсъди доводите на страните, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като съда приема, че е подадена
в срока за обжалване предвид липсата на доказателства в обратната насока, от
процесуално легитимно лице- жалбоподателят Г. Х. чрез нейния
проц.представител адв.П. Х. при АК-Р.. Разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Обжалваният електронен фиш е бил издаден за това, че на 14.04.2022г.
в 14,03 ч. в обл.С., с.А. по ул.“С.“ 220 при ограничение 50 км/ч за населено
място и отчетен толеранс - 3 км/ч от измерената скорост е управлявал МПС-
„Форд Фиеста” с рег. № ** със скорост от 69 км/ч, като АТСС е било
насочено към гр.С..
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно –
наказателното производство, установи следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място - 90 км. ч., а по автомагистрала - 130 км. ч. По
силата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на
извършване на деянието и издаване на ЕФ – „Водач, който превиши
разрешената скорост в населено място се наказва за превишаване от 11 до 20
km/h - с глоба 50 лв“. Следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
Нарушението е извършено на 14.04.2022 год. С изменението на
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е предвидено при констатиране
на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
2
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, да
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С това
изменение законодателят е променил заложеното в разпоредбата условие – в
смисъл издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен
орган и на нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие
на контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се
установява в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока
ТР №1/2014 год. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото
изискване, за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с
АТСС.
Легалната дефиниция на АТСС се съдържа в § 6, т.65 от ДР на ЗДвП, и
според нея те са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Не се спори и се установява от
доказателствата, приобщени по делото, че превишението на скоростта на
процесния автомобил е установено с ATCC ARH CAM S1 и това изрично е
записано в електронния фиш. Последното, видно от удостоверението,
приложено към делото, съставлява преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, която
съставлява одобрен тип средство за измерване, вписана е в регистъра на
одобрените за използване СИ под № 5126 и е в срока на валидност, видно от
протокол № 112-СГ-ИСИС/ 01.12.2021год.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата-
контролът да се осъществява с АТСС, одобрено по реда на Закона за
измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминало първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
3
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с представен по делото Протокол от проверка № 112-СГ-ИСИС
и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. С оглед на това,
като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът
намира, че АТСС, заснела процесното нарушение на 14.04.2022 год. в
14,03 часа е правилно експлоатирана, поради което и производството по
ангажиране на административно-наказателна отговорност чрез издаването на
електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални
правила.
Според доказателствата по делото, управляваният от жалбоподателя
автомобил се е движил със скорост в населено място над разрешената за този
пътен участък. По делото са приложени снимки № 120С51А/0006383, заснети
от ARH CAM S1 на 14.04.2022 година в 14:03:31 часа, от чието съдържание е
видно, че измерената скорост на движение на лек автомобил "Форд Фиеста" с
рег. № ** е била 72 км/ч, при разрешена за този пътен участък скорост в
населено място от 50 км/ч. Според чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час
на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-
наказателният процес. Тъй като съдържанието на приложените в
административно-наказателната преписка снимки не е било оспорено от
страните, съдът приема същото като годно веществено доказателство. На тази
база настоящият състав приема за безспорно установено обстоятелството, че
на инкриминираната дата процесното МПС се е движило със скорост над
разрешената такава, което е довело до нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С обжалвания ЕФ жалбоподателя Х. е била наказана за управление на
МПС със скорост 69 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат
толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя в съответствие с указанията за
работа с техническото средство.
По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ, съдът приема, че
същото изцяло съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ,
изчерпателно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Той следва да съдържа данни
за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата и точния час на извършването на нарушението,
4
рег.номер на МПС-то, собственика на когото е регистрирано то, описание на
нарушението, нарушени разпоредби, размер на глобата, срока, сметка или
място на доброволното и заплащане. Всички тези реквизити са налице
съобразно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Конкретното описание на ЕФ е
дадено в нормата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП, съобразно което „Електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи“.
Няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства,
че собственик на процесното МПС към датата на нарушението е Г. Н. Х. от
гр.Р., ул.“А.“ № 2, ет.5, ап.20, т. е. жалбоподателя Х. е лице, на което по
смисъла на чл.188, ал.1 от ЗДвП следва да понесе своята отговорност за
извършено с негово МПС нарушение, освен ако не посочи изрично на кого е
предоставил МПС-то си. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП изрично
предвижда възможност ЕФ да бъде съставен и на лицето, на което е
предоставено ползването на МПС-то, т. е. на ползвателя, но само ако такъв е
бил вписан по надлежния ред. Такова вписване не е налице, видно от
доказателствата по делото, а и самия собственик на процесното МПС не сочи
друго лице, което да е управлявало вместо него МПС-то му на процесната
дата.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя Х. за противоречие
между ЗДвП и Наредба № 8121з-532, с оглед на което следва да се приложи
чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове, тъй като неправилно и
превратно е изтълкуван ЗДвП в това отношение от жалбоподателя Х.. На
основание разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, Министъра на вътрешните
работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, с която се уреждат условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи / АТСС / за
контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарна и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за
установени от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана
информационна система.
5
Въведените изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за
използване на АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролен орган, освен включването и изключването на
мобилното АТСС / чл.9 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. /, отговарят
напълно на изискванията, постановени в ТР №1/ 26.02.2014г. на ВАС относно
непълнотите в регламентацията на работата на техническите средства, преди
измененията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
При това тълкуване на правните норми се налага извод, че е спазен реда
на налагането на административно наказание чрез издаването на електронен
фиш предвиден в чл.189 от ЗДвП. Не се спори по делото, че обжалвания ЕФ е
бил връчен на жалбоподателя, като тогава той е бил уведомен, че срещу него
се води административнонаказателно производство.
Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови
изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Видно от ел. фиш
същият е издаден от ОДМВР-С. и именно тази дирекция е компетентна да го
издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. В ЕФ е направено
пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на
твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване,
рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на
движение, разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че нарушението
е извършено в населено място е отразено изрично в ел. фиш при описание на
мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма. При
издаване на ел. фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на
собственика на автомобила, с който е извършено нарушението, тъй като
видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на
жалбоподателя Х. и това не се оспорва от нея. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП регламентира, че "Електронният фиш по ал.4 се изпраща на лицето по
чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок
от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На
лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.
4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира." Видно от събраните по делото писмени доказателства, собственика
6
на автомобила – Г. Н. Х. не е депозирала декларация с данни за друго лице,
извършило нарушението, с оглед на което правилно е ангажирана нейната
отговорност.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г., като в тази връзка по делото АНО е представил
Протокол с дата на използване 14.04.2022г., удостоверяващ използването на
споменатото мобилно техническо средство на 14.04.2022г., от който е видно
къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело
същото, посока за задействане/приближаващ/, т. е. спазени са изискванията на
чл.10 от Наредбата.
Предвид на изложените съображения, съдът приема за безспорно
доказано, че жалбоподателят е извършила нарушението, за което е
санкционирана, както и че не са налице процесуални нарушения при
издаването на ел. фиш.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил
правилно основанието за налагането му и е наложил единственото
предвидено в закона, действащ към датата на извършеното нарушение
наказание за това нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен
фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния
съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като взе предвид фактическата и правната сложност на
случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден на
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК да заплати на
ОДМВР- С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева,
определено съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37,
ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63,
7
ал.9 от ЗАНН, Районен съд- С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 5811879, издаден от
ОДМВР- гр.С., с който на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на Г. Н. Х. от
гр.Р., ул.“А.” № 2, ет.5, ап.20, ЕГН ********** е било наложено
административно наказание- глоба в размер на 50 / петдесет / лева за
извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Г. Н. Х. от гр.Р., ул.“А.” № 2, ет.5, ап.20, ЕГН ********** да
заплати на ОДМВР- С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен
срок пред Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8