Решение по дело №1423/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. А. М., [държава], чрез пълномощника му адв. В. Л. от АК - Хасково, против Решение № 12398/29.11.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт, тъй като бил постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречал на материалния закон и на неговата цел. На първо място се твърди, че били нарушени разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и ал. 3 АПК, както и чл.75 от ЗУБ, тъй като не била установена обективната истина, за да се реши случая в съответствие с нея, а обжалваното решение било неясно и лишено от мотиви. От данните по делото можел да се направи извод, че в [държава] продължавали военните действия, които застрашавали и поставяли в опасност живота и здравето на жалбоподателя. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следвало да се отбележи, че в случая от негова страна се твърдяло, че в държавата си по произход бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. В случая се изисквала и преценка дали търсещият закрила можел да се окаже в състояние на крайна нищета в държавата по произход, без да може да задоволи своите потребности от храна, лична хигиена и дом, което би увредило физическото и психическото му здраве и би довело до влошаване на положението му, несъвместимо с човешкото достойнство, според критериите по т. 92 и т. 93 от Решение на СЕС от 19 март 2019 г. по преюдициално дело С-163/17, респ. преценка за наличието на други хуманитарни причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, но това не било сторено от административния орган.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 12398/29.11.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС и да се изпрати за ново произнасяне по молбата на М. А. А. М. за предоставяне на международна закрила.

Ответникът по жалбата – Председателя на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – ст. юрисконсулт Л. Г., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С 2 бр. Молби от 03.07.2024 г. и от 11.07.2024 г. до ДАБ при МС М. А. А. М. е поискал закрила от Република България.

На 11.07.2024 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП-43935/11.07.2024 г. с горепосочените имена, гражданство - [държава], етническа принадлежност - а., роден на [дата]. в [държава], Алмаядин, обл. Д. А., с постоянен адрес: [държава], И., професия – б. – начално, религия - м., сунит, семейно положение - н..

На същата дата жалбоподателят е подал декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – [населено място].

С писмо изх. № Х-16-949/12.07.2024 г. Директорът на РПЦ – Харманли, на основание чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето ЗЗД), е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“-Харманли за регистрирането на чужденеца в качеството му непридружен непълнолетен, като е изискано съдействие до приключване на производството по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, както и определяне на социален работник, който да действа като гарант за защита правата и интересите на детето, като даде становище или предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето.

Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-477/15.07.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, е определен социален работнил в отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Харманли, който да присъства при провеждане на интервюто с М. А. А. М..

От Протокол с рег. № 43935/23.07.2024 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с М. А. А. М., с цел да се изяснят причините, поради които той е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България. Споделил е, че има трима братя в Германия със статут, няма други роднини в държава-членка на ЕС и че няма разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС. Напуснал [държава] нелегално в края на месец май 2024 г. и преминал в Турция, където останал около един месец и тръгнал за България, като на 02.07.2024 г. влязъл в страната нелегално през зелена граница с още 10 души, след което с помощта на трафикант били отведени в [населено място], където били заловени от полицията. Не бил арестуван или осъждан в държавата по произход или друга държава, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не му било оказвано насилие или отправяни заплахи, не членувал в политическа партия и не бил отбил военната си служба. Майка му заедно с пет сестри и един брат се намирали в [държава]. Напуснал [държава] заради войната, имало бомбандировки, убийства, отвличания. Освен това икономическото положение било много лошо – едва се изхранвали, нямали ток и вода, а и не виждал бъдеще за себе си. Заявява още, че би се върнал в [държава] когато приключи войната, а подал молба за международна закрила в България, защото искал да получи закрила, да се образова и да се събере със семейството си.

Протоколът от проведеното интервю с М. А. А. М. е подписан от него, от интервюиращ орган и от присъствалите преводач, социален работник и адв. В. Л., назначен за процесуален представител на непридружения непълнолетен с Решение № 1268/16.07.2024 г. на Председателя на НБПП, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца а. е., без да са съществували комуникативни пречки, добре разбирал смисъла му и нямал възражения по него.

В писмо с рег. № М-12303/22.08.2024 г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ – Харманли към ДАБ-МС като М. А. А. М., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

В административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като доказателства и 2 бр. справки на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно С. а.р..

Със становище рег. № 43935/19.11.2024 г.на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на М. А. А. М. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 12398/29.11.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. А. М..

На 12.12.2024 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу решението е подадена направо в съда на 16.12.2024 г.

По делото са приети като писмени доказателства още Социален доклад от социален работник в отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли относно М. А. А. М. и 2 бр. справки на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно С. а. р. с вх. № МД-02-124/12.12.2024 г. и вх. № МД-02-160/27.12.2024 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 12398/29.11.2024 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход – [държава]. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на М. А. А. М. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазени са изискванията на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност“, както и тези по ЗЗД, като в административната фаза на производството при провеждане на интервюто с чужденеца е взел участие определен от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли социален работник, изготвен е и социален доклад за тях. На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него арабски език и подписан от всички участници и присъстващи. В законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ при МС, който от своя страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното Решение № 12398/29.11.2024 г. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са обсъдени и анализирани, поради което направените от жалбоподателя оплаквания за допуснато процесуално нарушение в тази връзка не могат да бъдат споделени.

Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието „преследване“ е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Ето защо преценката на ответника, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно обосновани. Изрично жалбоподателят е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на [държава], е общата обстановка на несигурност в страната заради войната. Макар и административният орган да е приел за достоверни тези страхове, правилен е изводът, че в конкретния случай не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 ЗУБ. В действителност жалбоподателят не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, в т. ч. и по етнически или религиозни причини, в [държава]. По делото няма и данни спрямо него властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване, с цел да отслужи редовната си военна служба. Член на неговото семейство няма признат в Република България статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на М. А. А. М. за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен. За пълнота е необходимо да се отбележи, че с оглед фактическата обстановка, която е установена да е осъществена към датата на издаване на акта му, следва да се приеме, че е спазена разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК. Вярно е, че са налице данни за промяна в обстановката в [държава], за което и след издаването на оспорения акт са изготвени от ДАБ нови справки, но съобразявайки ги наред с информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А., настоящият състав приема, че тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК не водят до такава промяната в обществено политическия живот в [държава], която да рефлектира негативно върху гражданите ѝ, в т.ч. конкретно върху М. А. А. М., по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в страната по произход на жалбоподателя са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията не сочи към датата на постановяване на съдебното решение в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

На следващо място, правилно е прието, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това е така, защото в настоящата хипотеза не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а тава е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. От друга страна, липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Накрая административният орган е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Същите са формулирани като условия за предоставяне на субсидиарна закрила и в отменения чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (аналогичен на чл. 40 от действащата Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година). Съгласно задължителното му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 на СЕС съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Такова съществуване може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.

В тази връзка най-напред е уместно да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В съответствие с информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС, административният орган е приел, че в държавата по произход [държава] все още има ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи, но независимо от това ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за безогледно насилие. Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства. От приетите и неоспорени справки на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС се установява, че на територията на [държава] е налице вътрешен въоръжен конфликт считано от 2011 г., но от 2020 г. насам конфликтът на територията на страната се намира в състояние на застой, като фронтовите линии към момента са повече или по-малко стабилизирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта – зони под контрола на официалното сирийско правителство, зони под контрола на кюрдското самоуправление, зона под контрол на т.нар. „Правителство на сирийското спасение“ и зони под контрола на Турция и съюзническите ѝ милиции. Изяснява се още, че сирийското правителство контролира над 60 % от общата територия на страната, вкл. центъра, средиземноморското крайбрежие, а всички големи градски зони, вкл. Дамаск, Хомс, Лабе и Хама са разположени в контролираната от правителството зона. Макар да съществува риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие е спорадично, а и от 2012 г. е налице мълчаливо споразумение между сирийското правителство и кюрдската партия „Демократичен съюз“, което предоставя на последната известна степен на автономия в районите с кюрдско мнозинство, в североизточната част на страната, в замяна на което кюрдската партия не участва в конфликта. От справката се установява също, че последният останал анклав от първоначалната опозиция на правителството е в северозападната част на провинция Идлиб на границата с Турция, където са разположени десетки предимно ислямистки групи. Освен това има други части от държавата по произход /Дамаск, Тартус/, в които чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, вкл. и да се установи там по смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Районът на Дамаск остава до голяма степен незасегнат от насилието, обхванало други части на [държава], като специалните части на официалното правителство успяват да защитят столицата и макар, че бунтовници превземат предградията в ранните етапи на конфликта, те в нито един момент не успяват да напреднат към централните райони. Видно е от справката и че в тази район има значителен брой вътрешно разселени лица – към м. май 2023 г. над 600 хиляди. В провинция Идлиб, намираща се в северозападна [държава], положението не може да се характеризира като спокойно от гледна точка на възникналите през отчетния период в справката инциденти със сигурността. Но същевременно случите на насилие не биха могли да се определят за достигащи такова високо ниво на интензивност, за да се определи то като безогледно. Дори и да се приеме обратното, както се посочи по-горе, това не се отнася за всички региони на [държава]. Следователно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно не е повсеместен, а и не може да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие породено от въоръжения конфликт. В тази връзка не може да се приеме, че липсата на детайлно обсъждане и изследване в решението на обстановката в Д. А. е пропуск на ответника, който да се определи като съществен, имащ за последица отмяна на оспорения акт поради липса на мотиви. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. В негова подкрепа правилно е отчетен и фактът, че семейството му продължава да живеят в тази област.

Следва се има предвид, че съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция „Международна дейност“ събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно приетите по делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила, т. е. те обвързват съдът да приеме, че при извършената от издателят им проверка са установени именно фактите, които са удостоверени в тях, като в случая тя не е оборена, доколкото от страна на оспорващия не са представени никакви насрещни доказателства в защита на неговата теза.

Както се посочи по-горе, оттеглянето (свалянето) на президента Б. А. не променя положението в [държава] в негативен аспект, като от информацията от общодостъпни източни и от приетата справка на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Сирийска арабска република с вх. № МД-02-124/12.12.2024 г., става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по скоро положителни. В тази връзка, сред последните новини за тази страна са и тези, свързани с назначаването на премиер на преходно правителство на [държава] за срок до 1 март 2025 г. (М. ал Б.) и формиране на състава му. Има и информации, че часове преди това назначение лидерът на сирийските бунтовници М. ал Джолани е обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Същото така, бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, [интернет адрес] и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информации на агенция Ройтерс. Освен това, в някой медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава] и поради това Турция е обявила отварянето един от граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това (вж. БТА, 24 часа, [интернет адрес] и др.). Появиха се новини за образувани опашки по границата между Турция и [държава] от с. б., желаещи да се завърнат в родината си (24 часа, М. и др.). Сред новинарския поток относно [държава] са и информации за това, че новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, като е обещал стабилност и спокойствие на сирийския народ, изтощен от продължила над 13 години война (вж. БТА, 24 часа, БНТ, Нова, Стандарт и др.). Съществуват и публикации за направено от новата власт в [държава] обещание за върховенство на закона и правова държава (БНР, 24 часа, [интернет адрес] и др.). вярно е и че в редица медии се съобщава за военната намеса в [държава] от страна на Израел, но според категоричните, според някой медии, заявки на министър-председателя на страната, че целта на армията ѝ е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава], за да не попаднат в ръцете на екстремисти (вж. С. Е., DW, БНР и др.). Не са налице информации или данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали става ясно, че цели на армията на Израел са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или израелския народ.

Следователно, въпреки че административния орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането му за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно.

Накрая в мотивите на оспорения акт правилно е прието, че в случая липсват предпоставките за приложение на принципа “забрана за връщане“ (non-refoulment) предвид обсъдените вече бежанска история на чужденеца и актуална обстановка в страната му на произход.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на М. А. А. М. е неоснователна, респ. обжалваното от него решение е законосъобразно, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

Страните по делото не претендират разноски, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 92 ЗУБ съдът не следва да се произнася по тяхната дължимост в настоящото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. А. М., [държава], роден на [дата]., с [ЛНЧ], адрес: [населено място], [жк], против Решение № 12398/29.11.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.