Мотиви на присъда № 166 от 13.09.2016 г. по НОХД № 315/2016 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Производството по делото е
образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура
- Бургас, с който срещу подсъдимия С.М.Г., ЕГН ********** е повдигнато
обвинение за това, че на 24.12.2015 г., към 12,10 часа, в гр.Бургас, на
ул.„Демокрация”, в близост до № **, дал подкуп - парична сума - един брой
банкнота със сериен номер № *****, с номинал 20.00 лева, на длъжностно лице -
полицейски орган - Г.В.И., ЕГН **********, на длъжност „Старши полицай” при
Първо РУ на МВР - Бургас, за да не извърши действие по служба, а именно да не
извърши проверка дали е правоспособен водач на МПС, съответно дали управляваният
л.а. „Мазда СХ 7“, peг. № *****, не се издирва - престъпление по чл. 304а, вр.
чл. 304, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения
прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна така, както е
формулирано с обвинителния акт, като излага съображения какви фактически
обстоятелства счита за установени и прави анализ на събраните по делото
доказателствени материали. Пледира за осъдителна присъда, като на подсъдимия
се наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при
първоначален общ режим.
Защитникът на подсъдимия С.Г. – адвокат Потеров
от БАК, по време на съдебните прения пледира за постановяване на
оправдателна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по
повдигнатото обвинение. Излага доводи за несъставомерност на деянието, поради липса на изявления от подзащитния му, които да бъдат възприети
недвусмислено като намерение за даване на подкуп за определени
бездействия по служба на полицейския орган. Поддържа се и тезата, че няма доказани физически действия на
подсъдимия по даване на подкуп, защото няма дактилоскопни следи по намерената в
полицейския автомобил банкнота от 20 лева.
Подсъдимият
С.М.Г. моли да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъплението,
в което е обвинен. Алтернативно, в случай, че бъде признат за виновен, моли да
не му се налага ефективно наказание лишаване от свобода.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът,
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно
разпоредбите на чл.
14 и чл. 18 НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.М.Г. е роден
на *** ***. Той е ******, и е с ЕГН *********. Същият е правоспособен водач на
МПС, притежаващ свидетелство за управление на МПС №***** за категории В, АМ и
В1, издадено на 17.06.2013 г. и валидно до 17.06.2023 г. Подсъдимият е
многократно наказван по административен ред за допуснати нарушения на Закона за
движение по пътищата (справка за нарушител/водач - листи 40 - 45 от ДП).
За извършени деяния по чл. 343в,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, на два пъти подсъдимият Г. е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК -
с решение № 168/21.04.2009 г. по НАХД № 96/2009 г. на PC - Несебър, влязло в сила
от 18.05.2009 г., за деяние осъществено на 04.12.2008г., му е наложено
административно наказание глоба в размер на 700 лева и с решение №
408/08.09.2009 г. по НАХД 468/2009 г. на PC - Несебър, влязло в сила от
26.10.2009 г., за деяние осъществено на 19.04.2009 г. му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Подсъдимият Г. е осъждан
двукратно за извършени престъпления по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, както
следва: С определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД №1005/2011г.
на РС - Бургас, влязло в сила от 24.03.2011 г. и с определение за одобряване на
споразумение за решаване не НОХД №70/2011г. на РС - Поморие, влязло в сила от
08.04.2011 г., като по всяко от посочените две дела му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за
срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
За извършени на 04.07.2015 г.
нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - „На водача на пътно превозно средство
е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества“ и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „Водачът
на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него“, на подс. Г.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение № Г
221490/04.07.2015 г. от ОД на МВР - Бургас, сектор „Пътна полиция“, а
впоследствие било издадено наказателно постановление №
15-0304-001794/23.07.2015 г., с което му били наложени административни
наказания - глоби и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца.
На 04.07.2015 г. била издадена и
заповед № 15-0304-000255 за прилагане на принудителни административни мерки, с
която свидетелството за управление на МПС на подс.Г. е било временно отнето до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
На 24.12.2015 г., въпреки че свидетелството
му за управление на МПС било временно отнето, подс.Г. управлявал л.а. „Мазда СХ
7“, peг. № *****, собственост на С. К. В., с който автомобил се придвижил от
гр.Несебър до гр.Бургас.
На същата дата свидетелите Г.И. и
Ж.Ф. - старши полицаи при Първо РУ на МВР - Бургас, били дежурни и изпълнявали
служебните си задължения по охрана на обществения ред в състава на автопатрул,
като патрулирали в гр.Бургас със служебен лек автомобил „Опел Астра” с peг. № *****.
Към 12,10 часа полицейските служители паркирали служебния автомобил на бул.
„Демокрация“ срещу жилищна кооперация № ** и спрели за проверка преминаващия
покрай тях л.а. „Мазда СХ 7“, peг. № ****, управляван от подс. Г.. Поискали за
проверка личните му документи и документите на управлявания от него автомобил. Г.
заявил, че не носи документи и съобщил трите си имена и ЕГН, при което св.Г.И.
отишъл до служебния автомобил и седнал на предно дясно място, за да направи
справка дали проверяваното лице е правоспособен водач на МПС, съответно дали
управляваният от него автомобил не се издирва. Подс.Г. го последвал и застанал
до отворения прозорец на предната дясна врата. Когато полицейският служител И.
посегнал към радиостанцията, за да извърши започналата проверка в изпълнение на
служебните си задължения, подс.Г. се обърнал към него, като му казал, да не го
проверява, защото няма шофьорска книжка и пуснал през отворения преден десен
прозорец в купето на служебния автомобил банкнота от 20 лева със сериен номер
БМ ****, която паднала в краката на св.Г.И.. Последният излязъл от патрулния
автомобил и предприел действия по задържане на подс.Г..
През това време св.Ж.Ф. уведомил
дежурния служител на Първо РУ на МВР - Бургас и служителят на оперативна
дежурна част при ОД на МВР - Бургас за случилото се, като запазили
местопроизшествието до пристигане на дежурната група.
При извършения впоследствие оглед
на местопроизшествие в купето на полицейския автомобил, на земята пред предната
дясна седалка, била открита 1 брой банкнота с номинал 20 лева със сериен номер
БМ *****, иззета като веществено доказателство по делото.
Междувременно подс.Г. бил отведен
в Първо РУ на МВР - Бургас, където при извършения му обиск по ЗМВР не били
открити опасни или забранени за притежание предмети. Подсъдимият Г. вписал
саморъчно в протокола за обиск, че няма вещи и пари в себе си.
Според заключението на
експертизата по техническо изследване на документи (л.13-14 от ДП), банкнотата
с номинал 20 лева, със сериен номер БМ *****, емисия 2007 г., е истинска.
Видно от заключението на
назначената по делото дактилоскопна експертиза (л.17 от ДП), по
представената за изследване банкнотата с номинал 20 лева, със сериен номер БМ *****,
емисия 2007 г., не са установени годни за дактилоскопно изследване следи.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за несъмнено установена, след като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, инкорпорирани в гласните
доказателствени средства –
показанията на разпитаните по делото свидетели Г.В.И. и Ж.С.Ф.,
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК показания на
свидетелката Д.Г.Т. (л.39 от ДП), частично от приобщените по реда на чл. 279,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК обяснения на подсъдимия (л.6 от ДП); в писмените
доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие от 24.12.2015
г. (л.8-9 от ДП); в събраните по делото писмени доказателства – седмичен график
на полицейските служители за периода 21.12.2015 г. – 27.12.2015 г. УРИ *****/21.12.2015
г., утвърден от Началника на Първо РУ на МВР – Бургас (л.20 от ДП), писмо от
05.01.2016 г. на Началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Бургас с
приложена към него копие на типова длъжностна характеристика на длъжността „Полицай
– старши полицай“ в група/звено „Охрана на обществения ред“, сектор/група/звено
„Охранителна полиция“ (РУП, УП) в ОДМВР рег. № ****/17.05.2013 г. (л.22-23 от
ДП); справка от АИС „Български документи за самоличност“ за подсъдимия; справка
за нарушител/водач за подсъдимия (л.40-45 от ДП); протокол за полицейски обиск
на лице от 24.12.2015 г. (л.46 от ДП); справка за лек автомобил „Мазда СХ 7“,
peг. № ****, както и представените в съдебното производство справка за съдимост
на подсъдимия, копие на обявление по АНД № 1775/2015 г. на Районен съд –
Несебър; копие от вх. № 106/08.01.2016 г. по АНД № 1775/2015 г.; копие на
Решение № 461/23.12.2015 г. по АНД № 1775/2015 г. на Районен съд - Несебър,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК; в приетите по делото експертни заключения
- Протокол № 200/30.12.2015 г. на БНТЛ ОД на МВР Бургас за извършена техническа
експертиза за установяване на истинност на парични знаци (л.13-14 от ДП) и
Протокол № 7 от 08.01.2016 г. на БНТЛ ОД на МВР Бургас за извършена
дактилоскопна експертиза (л.17 от ДП); в приложеното по делото веществено
доказателство - 1 брой банкнота с номинал 20 лева, със сериен номер БМ ****,
емисия 2007 г.
При изграждане на своите изводи относно съществените факти от предмета на
доказване, съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие полицейски служители - свидетелите Г.И. и Ж.Ф., които подробно и
конкретно пресъздават обстоятелствата, свързани с времето, мястото, механизма
на извършване на деянието и предмета на престъплението. Показанията им взаимно
се допълват и между тях не се наблюдават противоречия относно релевантните по
делото факти. Установените действия по спиране на лекия автомобил и извършване
на проверка на същия, както и за правоспособността на водача, са съобразени с
установения регламент за осъществяване на пътен контрол от полицейски орган,
без проява на пристрастност или злоупотреба. Същевременно тези гласни
доказателствени средства кореспондират с отразеното в протокола за оглед на
местопроизшествие и в протокола за полицейски обиск на лице, както и със
заключенията на вещите лица по изготвените по делото експертизи, с прочетените
и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и с предявеното по
реда на чл. 284 от НПК веществено такова.
По делото не е налице спор
относно годността на извършения оглед на местопроизшествие, при който е иззето
вещественото доказателство, подробно описано в съответния протокол от 24.12.2015
г., респективно законосъобразното му приобщаване към материалите по делото.
От приобщената по делото справка
в централна база КАТ, свързана със собствеността на лекия автомобил „Мазда СХ
7“, peг. № ***** се установява, че същият принадлежи на С. К. В. (л.52 от ДП).
Съдът изцяло възприема
изготвените на досъдебното производство експертни заключения като пълни, ясни,
точни и обосновани, изготвени от компетентни вещи лица.
Обясненията на подсъдимия, които
са доказателствено средство, но и средство за защита, съдът прецени внимателно,
като ги съпостави с всички други доказателства и доказателствени средства,
възприети непосредствено в хода на съдебното следствие.
Подсъдимият Г. не оспорва, че на
инкриминираната дата е управлявал МПС без свидетелство за управление и без
документи за автомобила. Това се потвърждава и от приобщените по реда на чл.
281, ал. 5, във вр. ал. 1, т. 5 от НПК свидетелски показания на Д.Т., дадени
пред орган на досъдебното производство в протокол за разпит от 15.02.2016 г. Подсъдимият
отрича обаче да е предлагал подкуп на полицейските служители. Твърди, че мобилният
му телефон звъннал и когато бръкнал в джоба на якето си, за да го извади,
заедно с него изкарал и купчина пари, които се разхвърчали и една част паднали
на земята, а друга част от банкнотите попаднали вътре в купето на полицейския
автомобил. След това полицейският служител предприел действия по задържане на
подсъдимия, събрал парите и ги сложил в джоба на якето му. Обясненията на
подсъдимия в тази им част съдът оценява като негова защитна версия, неподкрепена
от доказателствата по делото, поради което и ги приема за недостоверни.
На първо място те се опровергават
от показанията на полицейските служители И. и Ф., които подробно пресъздават
поведението на подсъдимия в хронологията на развитие на обстановката. И двамата
са категорични, че са възприели обяснението на подсъдимия, че банкнотата от 20
лева е пусната от него през отворения прозорец в купето на служебния автомобил,
за да не му бъде извършвана справка, защото управлява МПС без свидетелство за
управление и документи за автомобила.
На следващо място обясненията на
подсъдимия, че изваждайки телефона от джоба на якето си, парите, които имал у
себе си, се разхвърчали и една част паднали на земята, а друга част – в
полицейския автомобил, се опровергава и от установеното с протокола за оглед на
местопроизшествие, при който е констатирана и иззета като веществено
доказателство единствено банкнота от 20 лева. При извършения обиск на лицето
също не са открити опасни или забранени за притежание предмети, а саморъчно
подсъдимият е вписал, че няма вещи и пари в себе си.
Съдът прецени, че посочената
съвкупност от взаимно допълващи се и убедителни доказателства изяснява по
безпротиворечив и категоричен начин релевантните по делото факти и формира по
несъмнен начин изводите относно фактическата страна на деянието – предмет на
обвинението.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че подс.Г. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, тъй като на 24.12.2015 г., към 12.10 часа, в гр.Бургас, на ул.„Демокрация”,
в близост до № **, дал подкуп - парична сума - един брой банкнота със сериен
номер № БМ *****, с номинал 20.00 лева на полицейски орган - Г.В.И., ЕГН **********,
на длъжност „Старши полицай” при Първо РУ на МВР - Бургас, за да не извърши
действие по служба, а именно да не извърши проверка дали е правоспособен водач
на МПС, съответно дали управляваният л.а. „Мазда СХ 7“, peг. № ****** не се
издирва.
От
обективна страна, пускайки през отворения прозорец в купето на полицейския
автомобил банкнота с
номинал от двадесет лева и сериен номер БМ *****, емисия 2007 г., подсъдимият е
преустановил своята фактическа власт върху нея, като е направил всичко възможно
тя да премине във владение на полицейския служител. Това несъмнено сочи както
на действия по даване на подкупа, така и на съответната волева насоченост - да
подкупи длъжностното лице - полицейски орган с цел да го мотивира във връзка с
поведението му по служба, а именно да прояви бездействие - да не извърши
проверка за правоспособността на водача, съответно дали управляваният от него
лек автомобил не се издирва.
Безспорно е установено, че към
момента на деянието свидетелят Г.В.И. е имал качеството на полицейски орган по
смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР - заемал е длъжността „Старши полицай” при
Първо РУ на МВР - Бургас.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, преследвайки целта си
да не бъде санкциониран за допуснато от него нарушение на ЗДвП - управление на
моторно превозно средство с временно отнето свидетелство за управление и без
документи за автомобила. Налице е обективна и субективна връзка между
извършения от подсъдимия активен подкуп и дължимото от полицейския служител И.
действие по служба (извършване на проверка за правоспособността на водача на
МПС, съответно дали управляваният лек автомобил не се издирва), което
подсъдимият е целял да не бъде извършено и по този начин административното
нарушение да остане неразкрито, а той несанкциониран. Действията на подсъдимия по пускането през отворения
прозорец на служебния автомобил на банкнотата във владение на полицейския
орган, недвусмислено сочи, че целта му е била да подкупи полицейския
служител чрез даване на парична сума в размер на 20 лева, за да обезпечи
бездействието му по служба.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подс.Г.
престъпление по чл. 304а от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода
до десет години и кумулативно глоба в размер до петнадесет хиляди лева.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на
престъплението по чл. 304а НК с оглед вида и характера на обществените
отношения, които се засягат с извършването му и предвид честотата на
разпространение на престъпните посегателства от този вид. Същото е тежко умишлено
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
В случая обществената опасност на
деянието на подс.Г. се завишава и от обстоятелството, че даването на подкуп на
полицейски служител е резултат от цялостната му противоправна дейност да
управлява МПС без съответно свидетелство за правоуправление, за което два пъти
е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а НК и двукратно е осъждан за извършени престъпления по чл.
343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК на лишаване от свобода за срок от три месеца,
изпълнението на които е отложено за срок от три години, на основание чл. 66,
ал. 1 от НК. Наред с това, подсъдимият многократно е наказван по
административен ред за допуснати нарушения на Закона за движение по пътищата. Налице
е престъпна упоритост, изразяваща се не само в незачитане на установените норми
и издадени актове на административни органи, но и в противоправно въздействие
върху тях да не изпълняват своите произтичащи от закона задължения.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете младата възраст на подсъдимия, добросъвестното
му процесуално поведение, както и изключително ниската стойност на предмета на
подкупа - 20 лева.
Настоящият
състав на Окръжен съд Бургас счита, че в случая наказателната
отговорност на подсъдимия Г. за извършеното от него престъпление
по чл. 304а от НК, следва да се индивидуализира при условията на чл. 55 от НК, тъй като е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, а именно раждането на дете от съвместното съжителство между подсъдимия и св.Д.Т. и
необходимостта от полагане на грижи за малолетния член на неговото
домакинство.
За престъплението по чл. 304а от НК, извършено от подсъдимия, не е предвидена долна граница на наказанието лишаване от
свобода, поради което и приложение следва да намери хипотезата на чл. 55, ал.
1, т. 2, б. „б” от НК, като съдът замени наказанието лишаване от свобода с
пробация.
При тези данни и с оглед
изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл. 36 НК, съдът
наложи на подсъдимия на основание чл. 304а от НК,
вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК наказание пробация, при следните пробационни мерки: 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес ***, за срок от две години, като се явява и
подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, два
пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от две години; 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа годишно
за срок от две години.
Съдът, на основание чл. 55, ал. 3
от НК, не наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание глоба, тъй като определеното наказание пробация е
напълно достатъчно за постигане целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК.
На основание чл. 307а от НК,
съдът постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението - 1
брой банкнота с номинал от двадесет лева със сериен номер БМ *****, емисия 2007
год.
С оглед виновността на подсъдимия
С.Г., съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК го осъди да заплати в полза на
държавата, по сметка на ОД на МВР - Бургас, сума в размер на 69.82 лева,
представляваща направени по делото разноски на досъдебната фаза.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: