Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Кюстендил, 28.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, търговска колегия, в открито заседание на десети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Мая Стойнева като разгледа
докладваното от съдия Костадинова т. д.
№42 по описа за 2019 г. на КнОС и за да
се произнесе взе предвид:
“БАНКА ДСК”ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. „***“ №19 е предявила срещу К.Г.С., ЕГН **********,*** при условията на чл.
422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК искове за признаване за установено по
отношение на ответницата, че същата
дължи при условията на солидарност на „Банка ДСК“ АД сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение с № 812/24.07.2013 г. по ч.гр.д. № 1330/2013
г. по описа на РС- Кюстендил, а именно: ***
лв.- главница по Договор за кредит от 22.01.2008 г. и анексите към него; **** лв. договорни лихви, начислени за периода от
13.05.2012 г. до 23.07.2013 г.; **** лв.- санкционна
лихва, начислена за периода 15.02.2013 г. до 23.07.2013 г.; **** лв. присъдени разноски за държавна такса и **** лв.- присъдено юрисконсултско възнаграждение, ведно
със законната лихва върху просрочената главница, считано от 24.07.2013 г. до
окончателното погасяване на дълга. Претендира и направените по делото разноски.
Ответницата чрез процесуалния
си представител в депозирания писмен отговор оспорва предявените искове, като
не се е явила в съдебно заседание, за да изрази становище.
К.Г.С., ЕГН ********** е
предявила срещу БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *** гр. *** насрещни искове с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване
за нищожни, като противоречащи на закона- чл. 143, т.т.3, 10 и 12 от ЗЗПотр.на
чл.7, 11, 12 и 14 от договора за кредит от 22.01.2008 г.- „промяната на
лихвения процент“ допълнителното споразумение от 18.08.2011г. във вр. с Общите
условия на банката; т.25.3 от ОУ относно хипотезите, в които кредиторът има
право едностранно да променя базовия лихвен процент „за което уведомява
кредитополучателя по подходящ начин“ и с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата 20 000 лв., представляваща недължимо платени суми по месечни
вноски за периода от 22.01.2008 г. до 23.07.2013 г., ведно със законната лихва
от деня на подаването на исковата молба- 30.10.2014 г. до окончателното й
пращане.
С решение № 36/22.06.2017 г., постановено о т.д. №
39/2014 г. по описа на ОС- Кюстендил К.Г.С. е осъдена да заплати на „Банка ДСК”
ЕАД, гр. *** сумите: **** лева –
главница по Договор за кредит от 22.01.2008 г. и анекси към същия; 6035.86 лева
– договорни лихви, начислени за периода от 13.05.2012г. до 23.07.2013г., **** лв.- санкциониращи лихви, начислени за периода
15.02.2013г.- 23.07.2013г.; *** лева –
държавна такса и *** лева – юрисконсултско възнаграждение,
ведно със законната лихва върху просрочената главница, считано от 24.07.2013 г.
до окончателното изплащане, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл.422 ГПК по ч.гр.д.№1330/2013г. Отхвърлен като
неоснователен е предявеният насрещен иск на К.Г.С. срещу Банка ДСК” ЕАД гр.***, ул.”***”№*** за заплащане на сумата от **** лева, като получена при начална липса на основание и
представляваща платени недължими суми по месечни вноски за периода от
22.01.2008г. до 23.07.2013г., както и законната лихва върху тази сума от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
С решение №
20/02.04.2018 г., постановено по т.д. №39/2014 г. по описа на КнОС е допълнено решение № 36/22.06.2017 г. по
същото дело, като К.Г.С. е осъдена да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, гр.***, сума
в размер на *** лева, представляваща разликата от присъдения размер от *** лева до претендирания размер от *** лева - главница по Договор
за кредит от 22.01.2008г. и анекси към същия.
С решение №3041/28.12.2018
г., постановено по т.д. № 3096/2018 г.Софийски апелативен съд се е произнесъл
по насрещните искове като е прогласил нищожността на разпоредбите на чл.7, пр.2
и чл.14 от Договора за жилищен кредит от 22.01.2008 г. и на т.25.3 от
Общите условия към същия договор, като
противоречащи на разпоредбите на чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗПотр., осъдил е
банката да заплати на К.Г.С. сумата **** лв.,
представляваща недължимо платени суми по месечни вноски по договора за жилищен
кредит за периода от 22.01.2008 г. до 23.07.2013 г., ведно със законната лихва,
а за разликата до **** лв. е отхвърлил иска. В тази
част решението като необжалвано е влязло в сила. Със същото решение апелативен
съд е обезсилил решение №36/22.06.2017 г. по т.д.39/2014 г. на КнОС в частта, с
която К.Г.С. е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ по договор за кредит от
22.01.2008 г. и анексите към него сумите: **** лв.- главница по Договор за кредит от 22.01.2008 г. и
анексите към него, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2013 г. до
окончателното изплащане; *** лв.
договорни лихви начислени за периода от 13.05.2012 г. до 23.07.2013 г.; *** лв.- санкционна лихва, начислена за периода
15.02.2013 г. до 23.07.2013 г.; *** лв.
присъдени разноски за държавна такса и *** лв.- присъдено юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1330/2013 г.,
приемайки, че съдът се е произнесъл по непредявени искове и е върнал делото на
ОС- Кюстендил за произнасяне от друг състав по иска с правно основание чл. 422
във вр. с чл. 415 от ГПК.
КнОС след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл. 235,
ал. 2 и 3 от ГПК приема за установено следното:
По
силата на сключен договор за жилищен
кредит от 22.01.2008 г. ищцовата банка в качеството на кредитор е предоставила
на К.Г.С. и С. Н. С. в качеството им кредитополучатели сумата *** лв. за
покупка на недвижим имот- ап. ***,
намиращ се на *** етаж, жилищен блок ***,
ул. „***“ № ***, гр. ***. Срокът за
издължаване на кредита е 360 месеци, считано от неговото усвояване. За
предоставения кредит кредитополучателите са се съгласили да заплащат фиксирана
лихва за първата година от срока на кредита в размер на 1.5%, а за останалия
срок от кредита лихвата се формира от базов лихвен процент за този вид кредит,
определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с
отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по
програма ДСК „Уют“. Посочено е, че към датата на сключване на договора базовият
лихвен процент е 4.19%, стандартната надбавка е 4.50 пункта или лихвеният
процент на кредита е общо 8.69% /чл.7 от договора/. С влязлото в сила съдебно
решение на апелативен съд разпоредбата на
чл.7, пр.2 от договора е обявена за нищожна.
Към договора е приложен погасителен план
и ГПР. Приложени са и Условия за ползване на преференциален лихвен процент по
жилищен или ипотечен кредит по програма „ДСК Уют“, от които е видно, че
ползващите тази услуга ползват отстъпка от 0.5% от договорената стандартна
лихвена надбавка.
По делото са приложени и Общи условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити.
С допълнително споразумение към договора
за кредит от 18.08.2011 г. страните са уговорили гратисен период за издължаване
на главницата по кредита от 6 месеца, без да се променя крайният срок на
издължаване на кредита, като в посочения срок кредитополучателите са се
съгласили да заплащат месечната лихва по погасителния план, непогасената част
от начислената лихва, която се капитализира към остатъка от главницата на
кредита. Приложени са нови Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити и нов погасителен план и ГПР.
Представена е покана- уведомление, с
която ответницата се уведомява, че поради забавата в погасяване на задълженията по договора за ипотечен
кредит и на основание предвидените в него условия кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, поради което към 03.06.2013 г. тя дължи на банката общо сумата
56 813.52 лв. В приложената обратна разписка е отбелязано, че пратката не
е потърсена от получателя.
Представени
са операционни бележки, от които е видно, че ответницата е внасяла суми по
кредита.
Представени са Протокол №13/20.03.2008
г. и №46/16.10.2008 г. на Комитета за управление на активите и пасивите на
„Банка ДСК“, с които са изменени лихвените проценти по кредита.
Ищцовата банка е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Със заповед № 817 от 24.07.2013 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1330/2013 г. на РС е разпоредено на К.Г.С. и С. Н. С. да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД сумите, които са
предмет и на исковите претенции. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило
писмено възражение само от длъжника К.С.. Съдът е уведомил банката- заявител за
постъпилото възражение, която е предявила исковете срещу С. на 01.07.2014 г.
От заключението на съдебно- счетоводната
експертиза, изпълнена от вещото лице Димитър Атанасов се установява, че
кредитът е усвоен на 22.01.2008 г.; нередовното плащане на кредита е започнало
от м.10.2010 г., като редовно вноските са внасяни от м. февруари 2008 г. до
30.09.2010 г.; нередовните вноски към 22.10.2012 г. са били 56; редовното
погасяване на кредита е преустановено
м.V.2011 г.; към момента на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК при едностранното изменение на лихвения процент от банката
задълженията по кредита са: *** лв.- главница,
договорена лихва- *** лв., начислена
за периода 13.05.2012 г. до 23.07.2013 г., начислената санкционна лихва е **** лв. за периода 15.02.2013 г. до 23.07.2013 г.
Вещото лице е установило несъответствие
в част от наказателната лихва, в заявлението е отразена *** лв., а по счетоводните данни тя е *** лв. Сочи, че остатъкът от кредита, след като се
прихванат сторените плащания е **** лв. главница и *** лв. лихва. До образуването на заповедното
производство погасените суми са *** лв.- главница,
лихви- *** лв. и такси- ***
лв. Погасени суми от датата на образуването до настоящия момент, в т.ч.
погасени суми след м. 07.2013 г. до настоящия момент са *** лв., в т.ч. такси ***
лв. и ЧСИ- *** лв.
При новото разглеждане на делото е
назначена нова съдебно- икономическа
експертиза, която е изпълнена от вещото лице Я.А.. В нея е посочено, че
платените от кредитополучателите в т.ч. и чрез ЧСИ суми са общо *** лв., с които са погасени вземания, подробно описани
в таблици, които вещото лице е приложило
към заключението си. Същото е предложило два варианта- без настъпила предсрочна
изискуемост и с настъпила предсрочна изискуемост. Според него при първи вариант
към 07.02.2013 г.- датата на уведомяване на длъжника не са били погасени *** лв., а към 24.07.2013 г.- подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение- *** лв., а до
30.09.2019 г.- не са погасени *** лв. По втори вариант към 07.02.2013 г.- датата на
уведомяване на длъжника не са били погасени ***
лв., а към 24.07.2013 г.- подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- *** лв. ,а до 30.09.2019 г.- не са погасени ***
лв. Вещото лице е дало отговор в два варианта и на въпроса за изчисляване на дълга като се вземе предвид
само чл.7, пр.1 и пр.2 от договора за кредит: без настъпила предсрочна
изискуемост и с настъпила предсрочна изискуемост. Първи вариант: 07.02.2013 г.- датата на уведомяване на
длъжника падежираните неплатени вноски,
вкл. Разбити по лихви и главница са- 36.56 лв. по погасителна вноска за
главница с падеж 22.01.2013 г.; *** лв. по
погасителна вноска за договорна/ възнаградителна лихва с падеж 22.11.2012 г.-
частично и погасителни вноски с падеж 22.12.2012 г. и 22.01.2013 г., а към
24.07.2013 г.- подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
падежираните неплатени вноски, вкл.
разбити по лихви и главница са- *** лв. по
погасителна вноска за главница с падеж 22.06.2013 г. и 22.07.2013 г.; **** лв. по погасителна вноска за договорна/
възнаградителна лихва с падеж 22.06.2012 г.- частично и погасителни вноски с
падеж 22.07.2013 г. По втори вариант
07.02.2013 г.- датата на уведомяване на длъжника падежираните неплатени вноски, вкл. разбити по лихви и главница
са- *** лв. по погасителна вноска за главница с падеж
22.11.2012г., 22.12.2012 г. и 22.01.2013 г.; ***
лв. по погасителна вноска за договорна/ възнаградителна лихва с падеж
22.11.2012 г.- частично и погасителни вноски с падеж 22.12.2012 г. и 22.01.2013
г., а към 24.07.2013 г.- подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- падежираните неплатени
вноски, вкл. разбити по лихви и главница са- ***
лв. по погасителна вноска за главница с падеж 22.12.2012 г.,22.01.2013
г.22.02.2013 г.,22.03.2013 г., 22.04.2013 г., 22.05.2013 г., 22.06.2013 г. и
22.07.2013 г.; 2 476.58 лв. по погасителна вноска за договорна/
възнаградителна лихва с падеж 22.01.2013 г.- частично 22.02.2013 г.,22.03.2013
г., 22.04.2013 г., 22.05.2013 г., 22.06.2013 г. и 22.07.2013 г.
В допълнителната съдебно- икономическа
експертиза вещото лице е посочило падежираните вноски към 30.09.2019 г. и към 23.04.2020 г.
От
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл.
422 от ГПК, които имат за цел в рамките
на исковото производство със сила на пресъдено нещо, да се установи
съществуването на вземания, за които в заповедното производство е била издадена
заповед за незабавно изпълнение, поради което
предметът и страните в двете производство са идентични.
Безспорно е, че между ищцовата банка от
една страна и К.Г.С. и С. Н. С. от друга в
качеството на кредитополучатели, е
сключен договор за ипотечен кредит, по
силата на който банката е отпуснала кредит в размер на ***
лева.
Според чл. 60, ал.2 от ЗКИ, препращаща към чл. 418 от ГПК обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми За да настъпи предсрочна изискуемост на
кредита, е необходимо: 1/ да са настъпили уговорените в договора за кредит
обстоятелства за упражняване на потестативното право на банката – кредитор; 2/
банката да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем; 3/ това волеизявление да достигне до кредитополучателя. Съдът счита,
че в настоящия случай са налице първите две предпоставки за настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита. От заключението на вещото лице Д. А. се установява,
че нередовното плащане на задълженията по кредита започва от м.10.2010 г.,
което само по себе си доказва допуснато от длъжниците неизпълнение на договора,
обуславящо правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. С
покана- уведомление ответницата се банката уведомява ответниците, че поради
забавата в погасяване на задълженията по
договора за ипотечен креди и на основание предвидените в него условия кредитът се
обявява за предсрочно изискуем. Към момента на подаване на заявлението не е
била налице третата предпоставка, а именно волеизявлението не е достигнало до
ответницата, тъй като в приложената по делото обратна разписка е отбелязано, че
пратката не е потърсена от получателя. В практиката на ВКС /Решение №10 от
25.02.2020 г. по т.д. №16/2019 г. на II- ро
т.о, ТК/ се приема, че когато изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ,
представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни
последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в
исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде
съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК в рамките на претендираните
суми. От посоченото следва, че с връчване на преписа от исковата молба и приложенията
към нея ответницата е получила и поканата- уведомление. Това е станало на
14.08.2014 г. и от този момент са настъпили последиците на предсрочната
изискуемост. Следователно от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК-24.07.2013 г. до датата на връчването на исковата молба и приложенията към
нея месечните вноски са с настъпил падеж по време на исковото производство, а
след това е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. И тези обстоятелства
следва да се вземат предвид на основание чл. 235, ал.3 от ГПК. Следва да се има
предвид, че възнаградителна лихва се дължи само до обявяване на предсрочната
изискуемост, като след тази дата се дължи законно лихва. Съдът като взе предвид
данните, съдържащи се в табл.1 към заключението на съдебно- икономическата
експертиза, изпълнена от вещото лице Я.П.А. счита, че към 14.08.2014 г.
неплатените задължения на ответницата са 95.54 лв. главница и 1 519.86 лв.
възнаградителна лихва, поради което съдът ще уважи исковете в тези размери. От
тази експертиза се установява, че остатъкът до пълните размери е изплатен от
ответницата в хода на съдебното производство, поради което исковете за главница
и възнаградителна лихва до предявените размери, както и за санкционна лихва
съдът ще отхвърли като неоснователни.
Производството
по делото е недопустимо и в частите, в които се иска признаване за установено
по отношение на ответника, че дължи на банката 1155.19 лв. присъдени в заповедното производство разноски за
държавна такса 1027 лв. адвокатско възнаграждение, тъй като предмет на иска по чл. 422 ГПК
е установяване съществуване на вземането заявено по реда на чл. 417 ГПК,
респ. чл. 410 ГПК,
като направените разноски в заповедното производство са извън така очертания
предмет. По своята същност разноските представляват акцесорно вземане,
обвързано пряко с уважаване или не на претенциите и не се включват в спорното
право, а се изразяват като правна последица, поради което са и извън предметния
обхват на иска по чл. 422 ГПК,
който цели да установи със сила на пресъдено нещо наличието на конкретно
облигаторно задължение, произтичащо от правоотношение, различно от
процесуалното, обуславящо отговорността за разноски. По изложените съображения
производството по делото следва да се прекрати по отношение на тези вземания.
На основание чл.78,ал.1 ГПК с оглед
резултата от спора, на ищцовата банка се дължат деловодни разноски, които с
оглед представения по делото списък по чл.80 от ГПК са в общ размер на 54.50
лв., определени по компесация за исковото производство. За заповедното
производство съдът счита, че следва да се присъдят разноски в общ размер на
1 255.19 лв.- 1155.19 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено с оглед сега действащата редакция на чл.78, ал.8 от ГПК.
Водим
от горното, КнОС
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която
“БАНКА ДСК”ЕАД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ №**е
предявило срещу К.Г.С., ЕГН **********,*** при условията на чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК искове за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи солидарно на банката
сумите *** лв. разноски за държавна такса и *** лв.- юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1330/2013 г.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 2 от ГПК, че К.Г.С., ЕГН **********,***
при условията на солидарност дължи на “БАНКА ДСК”ЕАД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“
№***сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение с № 812/24.07.2013 г. по ч.гр.д. № 1330/2013 г. по описа на РС-
Кюстендил, а именно: *** лв.- главница
по Договор за кредит от 22.01.2008 г. и анексите към него; *** лв. договорни лихви начислени за периода от
13.05.2012 г. до 23.07.2013 г. като исковете за разликите до *** лв. главница по Договор за кредит от 22.01.2008 г.
и анексите към него; 6 035.86 лв. договорни лихви начислени за периода от
13.05.2012 г. до 23.07.2013 г. и *** лв.- санкционна
лихва, начислена за периода 15.02.2013 г. до 23.07.2013 г. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
К.Г.С., ЕГН **********,*** да заплати на “БАНКА ДСК”ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“
№*** деловодни разноски както следва: сумата **** лв., направени в заповедното производство,
както и сумата ***
лв., направени пред исковия съд.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: