№ 258
гр. Бургас, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120204756 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Ж. И. В., ЕГН **********, чрез
адв. Х. К. от БАК, срещу Наказателно постановление № НП-Е-343/02.11.2023 г.,
издадено от заместник-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 3, т. 1 от
Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас
(Наредбата), на основание чл. 35, ал. 2 и чл. 34, ал. 3, т. 1 от Наредбата, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с адв. Х. К. от БАК, които
поддържат жалбата и молят НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.
В. А...., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията в жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.09.2023 г., около 19:00 ч., в гр. Бургас, ж.к. С...., и при последваща
полицейска проверка в 02 РУ - Бургас, е установено, че жалбоподателят носи в
чантичката си на кръста черен сгъваем нож, фенерче и ръчен електрошок. За което му е
съставен акт за нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел
фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното
постановление, като е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 3, т. 1 от
1
Наредбата, и на основание чл. 35, ал. 2 и чл. 34, ал. 3, т. 1, предл. първо от Наредбата, е
наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените
факти.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на
чл. 3, т. 1 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община
Бургас, която въвежда забрана за носене/ползване на хладни оръжия на обществени
места, освен когато става въпрос за културни/спортни/военни цели. Съгласно чл. 2 от
ДР на Наредбата - „хладните оръжия" са предмети, пригодени за лесно извършване на
физическо разкъсване на твърди тела и предназначени за лична отбрана или нападение.
Именно в това определение попада и въпросният черен сгъваем нож.
Тази Наредба е приета през 2005 г. с решение на Общински съвет - Бургас.
На първо място, съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА),
общинският съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно
нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с
местно значение. Следователно, на общинския съвет е предоставено правото да издава
наредби, с които да урежда обществени отношения с местно значение, които имат
законова регламентация, но в закона съществуват празноти, които следва да се уредят
съобразно местните условия в общината. Това означава, че е необходимо да има
законова регламентация на обществените отношения, принципно решаване на
обществен въпрос, който да бъде детайлно уреден с наредба на общинския съвет.
Тук е мястото да се посочи, че такава законова регламентация се е съдържала в
Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите от 1950 г. (отм.).
В разпоредбата на чл. 11 от същия (отм.) е била въведена забрана за производството,
търговията и притежаването на хладни оръжия, като: боксове, ятагани, ками и други
подобни. А в ал. 2 (отм.) е разписано, че МВР може да забрани или ограничи
производството, търговията и притежаването на други хладни оръжия, като: саби,
2
копия, шпаги, щикове и други, освен когато се касае за спортни или военни нужди.
Разпоредбата на чл. 19 (отм.) е гласяла, че който произвежда, продава или държи
хладно оръжие, забранено с правилник или наредба, издадени въз основа на този
закон, се наказва с глоба. А в чл. 2, ал. 4 от този закон (отм.) изрично е посочено какво
представляват „хладните оръжия“ - това са предмети, пригодени за лесно извършване
на физическо разкъсване на твърди тела и предназначени за лична отбрана или
нападение, като например боксове, ятагани, ками, саби, копия, шпаги, щикове и други
подобни. Този закон обаче е отменен преди 25 години със Закона за контрол над
взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите от 1998 г., а последният
отменен със сега действащия Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия от 2010 г., където вече е отпаднало правното регулиране на
носенето на „хладно оръжие“ (както във вложения тесен смисъл по чл. 2, ал. 4 от
Закона от 1950 г. (отм.), т.е. такива, които изначално са пригодени за използване като
оръжия - ятагани, ками, саби, копия; така и в по-широкия смисъл, вложен в чл. 3, т. 1
от Наредбата от 2005 г., включващ и всякакви видове ножове, предназначени за лична
отбрана или нападение). С отмяната на законите от 1998 г. и от 2010 г. тази регулация е
премахната, поради което и към момента на деянието (23.09.2023 г.), а и сега, липсва
предвидена забрана, както за производството и търговията на хладни оръжия, така и за
тяхното притежание от гражданите. В случая дори няма разрешителен, регистрационен
или уведомителен режим за тяхното държане.
Както бе посочено и по-горе ЗНА предоставя възможност на общинските съвети
да издават наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока
степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В случая обаче
нормативните актове от по-висока степен определят правната рамка в която се
ограничават правомощията на общинските съвети да приемат наредби. Т.е. тези
наредби (или части от тях) трябва да разписват правила за поведение, забрани и
санкции, но само съобразно нормативните актове от по-висока степен, в кръга на
закона. На национално ниво законодателят се е отказал да санкционира носенето на
„хладно оръжие“ в по-тежкия случай (в тесен смисъл - ятагани, ками, саби и пр. пр.),
което означава, че формулирането на състав на административно нарушение на местно
ниво се явява незаконосъобразно.
Този извод следва и от разпоредбата на чл. 2 от ЗАНН, предвиждаща деянията,
които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, да се
определят със закон. Има обаче и две изключения: първото е когато нарушението на
закона е обявено общо за наказуемо с определено по вид и размер административно
наказание, тогава Министерският съвет и членовете на правителството, ако са
овластени със съответния закон, могат да определят съставите на конкретните
нарушения; второ, общинските съвети при издаване на наредби определят съставите на
административните нарушения и съответствуващите на тях наказания, предвидени в
3
Закона за местното самоуправление и местната администрация. Правната логика и
систематичното тълкуване на тази разпоредба сочи, че местните общински съвети не
могат да имат повече правомощия при определянето на съставите на
административните нарушения от органите на централното държавно управление.
След като Министерския съвет и министрите са ограничени от закона в правомощията
си да определят съставите на административните нарушения, още повече това ще важи
за общинските съвети на местно ниво. Общинските съвети не могат да регулират
отношения, които не са уредени преди това със закон, който да определя деянията,
съставляващи административни нарушения. Те нямат нормотворческа компетентност
по въпроси, които вече не са предмет на регулиране от държавата. Следователно, след
като законодателят е изоставил принципната регламентация за носенето на хладни
оръжия (вкл. и ножове, предназначени за самоотбрана) и е отменил нормите, които
забраняват това, следва извода, че забраната е отменена и тази дейност не подлежи на
забрана. При положение, че на държавно ниво е разрешено принципното носене на
хладно оръжие, недопустимо е на местно ниво да бъде наложена такава забрана за
носене на сгъваем нож. Да, действително съществуват ограничения за внасянето им на
определени места и в определени превозни средства, но те не забраняват принципната
възможност за тяхното носене на обществени места, а и имат за основна цел не да
санкционират, а да гарантират сигурността на гражданите и държавните органи в тези
територии и помещения (напр. Регламент № 185/2010 на Комисията от 04.03.2010 г. за
установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за
сигурност във въздухоплаването, Наредба № 1 за митнически контрол върху внасяните
и изнасяните стоки от физически лица, Правилник за прилагане на Закона за морските
пространства на Народна република България (отм.), Правилник за устройството и
дейността на възпитателните училища-интернати и социално-педагогическите
интернати и др.). Нещо повече, тези вещи освен че не са изключени от гражданския
оборот, то те са предмет и на всекидневни сделки между правните субекти по тяхното
придобиване и отчуждаване (напр. в магазините за хранителни и нехранителни стоки за
различните видове ножове (лозарски, макетни, мултифункционални туристически,
кухненски (керамични и метални) и др.), в оръжейни магазини (боксове, тактически,
ловни), антиквариатите (сувенирни, старовременни ками, саби, копия, щикове и
прочие), както и изричното им включване при залагане в заложните къщи (чл. 3, ал. 4
от Наредбата за дейността на заложните къщи). И не само, наред с местата, където
носенето на ножове е свързано с бита или е принадлежност към националния костюм
(Наредбата за устройството на предприятията за производство и складовете за
съхраняване на взривни вещества, оръжия и боеприпаси и контрола на различните
дейности с тях (отм.), но те са предвидени и като принципна възможност да служат и
като награда за граждани и държавни органи, изрично уредени в законите ни в сферата
на военното дело и националната сигурност (напр. в Правилника за прилагане на
4
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, в Правилника за
устройството и дейността на Служба "Военно разузнаване" и др.). Не са редки и
случаите в които самите граждани или официални международни делегации си
подаряват хладни оръжия на обществени места (като например бастун с кинжал, саби
(шашки) и различни видове ножове).
В обобщение следва да посочим две неща. На първо място, макар и в теорията, в
обичая и исторически погледнато да съществува знание за това какво представлява
„хладното оръжие“ (в широк и в по-тесен смисъл), у нас, към момента, липсва легална
законова дефиниция за понятието „хладно оръжие“. И на второ място, по българското
законодателство държането (носенето) на „хладно оръжие“, само по себе си, не е
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. В принципен план е без
значение броят на държаните хладни оръжия, дължината на острието, начинът на
носене (открито или скрито), дали се използва като сувенир, като необходима
всекидневна вещ в бита или за упражняване на някакво хоби, стига разбира се вещта да
се съхранява, държи и използва отговорно, по безопасен начин и добросъвестно, и най-
вече да не се използва за противодържавни и противоправни цели.
Отделно от изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят
по никакъв начин не е нарушил обществения ред с държането на сгъваемия нож,
фенера и електрошока, тъй като той не ги е носил открито и демонстративно, а те са
били прибрани в чантичката му на кръста, и тяхното установяване е станало в един
много по-късен момент - при извършване на личния обиск по ЗМВР.
Съдът, водейки се от императивната разпоредба на чл. 15, ал. 3 от ЗНА, следва
да приложи нормативния акт от по-висока степен и да отмени НП. Следователно
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
По веществените доказателства - сгъваем нож, заедно с черен фенер и
електрошок, приложени към делото, следва да се върнат на правоимащото лице Ж. И.
В., доколкото не се установи по отношение на тези вещи да е налице някое от
законовите основания за отнемането им в полза на държавата.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на жалбоподателя. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие (л. 8), съгласно който договореното
възнаграждение за процесуално представителство е 500 лв., която сума следва да се
заплати от Община Бургас на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-Е-343/02.11.2023 г., издадено от
5
заместник - кмета на Община Бургас, срещу Ж. И. В. с ЕГН **********.
ВРЪЩА на жалбоподателя Ж. И. В., ЕГН **********, веществените
доказателства: сгъваем нож, заедно с черен фенер и електрошок.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на жалбоподателя Ж. И. В., ЕГН
**********, сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6