№ 3309
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110165055 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 405, ал. 1 КЗ и по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „............“ ЕООД твърди в исковата молба, че е собственик на лек автомобил
„Порше Кайен“, с рег.№ Н 0022 ВТ, по отношение на който има сключена застраховка
„Каско Стандарт“ - полица № 4704210700002191. Заявява, че в периода от 12:00 часа на
23.01.2022 г. до 07:00 часа в гр. София, ж.к.„Стрелбище“, от паркинг на ул.„Нишава“
24.01.2022 г. този автомобил е откраднат. Поддържа, че е противозаконно отнет от
владението на Стефан Иванов Цолов, упълномощен от управителя на дружеството
собственик да управлява автомобила на територията на Република България. Твърди, че
незабавно е уведомил органите на МВР и застрахователя-ответник, като е образувана
Прокурорска преписка № 2450/2022 г., която е спряна с Постановление от 11.03.2022 г. на
наблюдаващия прокурор и при застрахователя- Преписка по щета № 470421222203662.
Заявява, че ответника му е изплатил сумата от 41 392.82 лева, като от определената
застрахователна сума от 50 000 лева се приспаднат две неплатени вноски от
застрахователната премия в размер на 1 373.18 лева се получава 48 626.82 лева. Поддържа,
че разликата от 7 234 лева (48 626.82 лева - 41 392.82 лева) е дължимото остатъчно
застрахователно обезщетение, като отново е сезирал застрахователя-ответник за
преразглеждане на искането, което повторно е отказано. Претендира сумата от 7 234 лева,
представляваща остатъка от изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба - 29.11.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от
84.40 лева, представляваща мораторна лихва и за периода от 14.10.2022 г. до 24.11.2022 г.
Ответникът ЗАД „............“ АД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.
1
131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че като застраховател е определил
действителната стойност на процесното превозно средство в размер на 42 766 лева, като е
удържал третата и четвърта премийни вноски в общ размер на 1 373.18 лева и получената
разлика от 41 392.82 лева е превел на собственика на процесното МПС. Прави възражение за
наличие на подзастраховане, като застрахователната сума от 50 000 лева е избрана от самия
застрахован при подписването на застрахователния договор. Твърди, че съгласно чл. 193, ал.
3 КЗ, предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение при кражба на МПС е
представянето на доказателство за прекратяване на регистрацията му. Оспорва, че е
изпаднал в забава. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора
доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С доклада на делото, приет без възражения от страните, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че е сключен договор за
застраховка-Застрахователна полица № 4704210700002191 и заплащането на сумата от 41
392.82 лева представляваща застрахователно обезщетение, както и факта, че сумата от 50
000 лева, посочена в застрахователния договор (полица) е избрана от застрахования-ищец
при условията на подзастраховане.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което след
дължимата се преценка по чл. 202 ГПК, съдът кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно, действителната стойност на процесния лек автомобил
„Порше Кайен“, с рег.№ Н 0022 ВТ към датата на настъпване на застрахователното събитие
е 87 339 лева. Вещото лице посочва, че към датата на изготвяне на заключението, на
българския пазар се предлагат автомобили с подобно на процесния оборудване, но не и с
такава мощност на двигателя (540 к. с.), както и че за процесния автомобил е налице
подзастраховане с процент К = 55.5 %.
Установява се от Свидетелство за регистрация Част І № *********, че ищецът е
вписан като собственик на лек автомобил „Порше Кайен“, с рег.№ Н 0022 ВТ.
Представена е Застрахователна полица „Булстрад Каско Стандарт“ №
4704210700002191/04.10.2021 г., сключена между страните по силата на която
застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване
на застрахователно събитие относно лек автомобил „Порше Кайен“, с рег.№ Н 0022 ВТ, с
рама WP1ZZZ92ZCLA84922, черен на цвят. Застрахователният договор е със срок на
действие о т 00:00 часа на 09.10.2021 г. до 23:59 часа на 08.10.2022 г., с основно покритие по
полицата - „Пълно Каско“ и допълнителни покрития „Помощ на пътя“ (асистанс) и „Доверен
сервиз“. При сключване на застрахователния договор е определена застрахователна сума на
МПС – 50 000 лева, с посочване, че е избрана от застрахования при условие на
подзастраховане. Страните са уговорили застрахователна премия в размер на 2 746.36 лева,
платима на четири вноски, всяка от които в размер на 686.59 лева (първа вноска на датата на
сключване на договора, втора вноска на 09.01.2022 г., трета вноска на 09.04.2022 г., четвърта
2
вноска на 09.07.2022 г.).
По делото са приети Общи условия за застраховка „Каско Стандарт“, които не се
спори, че са приложими и към посочения по – горе застрахователен договор, видно от които
кражбата на МПС е уредена като покрит застрахователен риск, като в т. 1.2. и т. 1.3. от
Раздел „Общи положения“, Подраздел X III „Прекратяване“ е предвидено, че застрахователя
не дължи застрахователно обезщетение в случаите на умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице и при
предявяване от застрахования или упълномощено от него лице на претенции и/или
документи с невярно съдържание или неистински документи с цел изплащане на
застрахователно обезщетение, а в Раздел „Каско“, Подраздел I „Регистриране, уведомяване и
доказване на настъпването на застрахователно събитие“, Глава трета „Изплащане на
обезщетение при частични повреди“ - т. 7.1. е предвидено, че застрахователят не изплаща
застрахователно обезщетение, в случай че при извършената проверка се установят различия
между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства, установени посредством
техническа експертиза и снимков материал, които се изпращат до застрахования заедно с
аргументирано становище за отказ.
Представени са Писмо от СДВР - 04 РУ до СРП (вх. № 2450 от 14.03.2022 г.) за
спиране на досъдебно производство по дело № 78/2022 г. по описа на 04-РУ СДВР,
прокурорска преписка № 2450/2022 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК,
на основание чл. 199 и чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК, поради това, че извършителят не е разкрит.
Прието е Заявление от 24.01.2022 г., с което ищецът е уведомил застрахователят за
настъпването на застрахователното събитие.
Прието е и Писмо-уведомление от 16.08.2022 г., с което ответникът е уведомил, че по
щета № 470421222203662 е определен размера на застрахователно обезщетение от 42 766
лева, като от този размер се приспада премията по застраховането(две наплатени вноски от
по 686.59 лева), като сумата от 41 392.82 лева е преведена по банковата сметка на
собственика на автомобил „Порше Кайен“, с рег.№ Н 0022 ВТ.
Представено е по делото Отговор на уведомление от 16.08.2022 г. на „............“
ЕООД(вх.№2665/06.10.2022 г.) до ответника.
По делото е изслушано и прието без оспорване от страните заключение на САТЕ, от
което се установява, че действителната (средната пазарна) стойност на процесния автомобил
„Порше Кайен“, с рег.№ Н 0022 ВТ, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие 87 339 лева, а процентът на подзастраховане в този случай е К =
55.5 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл.405, ал.1 КЗ
Договорът за застраховка „Каско“ е вид имуществена застраховка, по силата на който
3
застрахователят се задължава да заплати на застрахования обезщетение за имуществени
вреди, настъпили в резултат на настъпване на застрахователно събитие. Съгласно чл. 405, ал.
1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по - дълъг от
15 дни от датата, на която застрахованият е изпълнил задълженията си да уведоми
застрахователя и да представи всички поискани документи. За основателността на иска в
тежест на ищеца е да докаже следните релевантни факти и обстоятелства: наличие на
валиден договор за имуществена застраховка - „Каско на МПС“ между страните към
процесната дата; противозаконно отнемане на застрахованото имущество в периода на
действие на застрахователния договор (към датата, посочена в исковата молба за
настъпване на застрахователното събитие); настъпване на вреда в сферата на ищеца и
своевременното уведомяване на ответника за застрахователното събитие; вид и размер на
вредата - стойност на автомобила; размер на дължимото обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за намаляване или
изключване на застрахователната му отговорност, респективно при доказване на фактите,
които са в тежест на ищеца – да установи положителния факт на плащане на дълга и в
частност възражението си за „подзастраховане“ на автомобила.
На първо място, по делото се установява активната материална легитимация на
ищеца да предяви настоящата претенция за осъждане на застрахователя да изплати
обезщетение за вреди от събитие, представляващо покрит риск по договора за застраховка.
Противно на доводите на ответника, по делото са представени доказателства – Свидетелство
за регистрация- част I , че ищецът е собственик на процесния лек автомобил „Порше Кайен“,
с рег.№ Н 0022 ВТ към датата на настъпване на застрахователното събитие, данни за
прехвърляне на собствеността не са събрани, а в тежест на ответника е било да докаже този
факт.
Към 23.01.2022 г. страните са били обвързани и от валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“-Застрахователна
полица № 4704210700002191/04.10.2021 г. Действително в полицата е посочено, че
покритието по същата влиза в сила след извършване на оглед и заснемане на автомобила - в
случая обаче не представен е протокол за извършен оглед на ППС при сключване на полица
Каско № 4704210700002191 от 09.10.2021 г., но наличието на сключен застрахователен
договор се признава и не се оспорва от ответника. В тази връзка съдът приема за установено
наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните към 23.01.2022 г., т.
е. договорът е влязъл в сила по смисъла на т. 4 от Раздел „Общи положения“, Подраздел I
„Сключване на застрахователен договор“ от общите условия.
От събраните по делото доказателства се установява, че при действие на договора за
имуществена застраховка (на посочената в исковата молба дата – 23.01.2022 г.) е настъпило
застрахователно събитие - кражба (отнемане) на застрахованото моторно превозно средство,
което представлява покрит риск по силата на сключения застрахователен договор.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
4
застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок, който
не може да е подълъг от срока по чл. 108, ал.1-3 или ал.5 КЗ, в който застрахованият е
изпълнил задължението си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 395, ал. 1 КЗ да уведоми
застрахователят за настъпването на застрахователното събитие, което задължение ищецът е
изпълнил като своевременно е уведомил и разследващите органи за извършената кражба.
Установи се по делото, че ответника е определил застрахователно обезщетение в
размер на 42 766 лева и като е приспаднал премията(две вноски от по 686.59 лева) от
1 373.18 лева е заплатил на ищеца сумата от 41 392.82 лева, което е признато за безспорно и
ненуждаещо се от доказване.
При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита
на отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ – чл. 386, ал. 1 КЗ, а според ал. 2 на
същата разпоредба при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. В случая ответникът е въвел възражение за
„подзастраховане“. Съобразно чл. 389, ал. 1 КЗ, подзастраховане е налице, когато
уговорената застрахователна сума е по-малка от действителната/ възстановителната
стойност на застрахованото имущество към датата на сключване на застрахователния
договор. Сравнението на застрахователната сума трябва да се извърши или с действителната,
или с възстановителната стойност на имуществото. Според нормата на чл. 400 КЗ,
застрахователната сума може да бъде определена според всяка от тези две стойности, а ако в
договора липсва изрична уговорка в тази насока се приема, че е според действителната
стойност на застрахованото имущество. В КЗ са уредени особени правила при определяне на
застрахователното обезщетение в случаите на подзастраховане – чл. 389, ал. 1 и ал. 2. Извън
случаите по чл. 387, ал. 1, ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната,
съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество и то погине или бъде
повредено, застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на
застрахователната сума. Ако застрахователният договор е сключен с уговорка за
пропорционално обезщетяване, обезщетението се определя според съотношението между
застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната, стойност.
От съдебно-автотехническата експертиза, която съдът кредитира като компетентно
изготвена се установява, че е налице подзастраховане, тъй като лекият автомобил е
застрахован на по – ниска от действителната си стойност към датата на сключване на
застрахователния договор.
Спорен е въпросът дали стойността на обезщетението следва да се определи при
прилагане на коефициент на подзастраховане и съобразно специалните правила за
подзастраховане.
Съгласно Общите условия на застрахователя за застраховка „Каско Стандарт“, Раздел
5
„Каско“, Глава първа – обект на застраховката, дефиниции, подраздел IV „Застрахователна
сума“, т. 5 – ако е договорена по-ниска застрахователна сума от действителната стойност на
застрахованото имущество, се прилагат правилата на подзастраховането – при частична
загуба обезщетението се намалява в пропорция, равна на съотношението между
застрахователната сума и действителната стойност. Това условие се отнася за случаите на
частична загуба на застрахованото имущество, а не пълна загуба, какъвто е настоящия
(касае се за кражба на МПС), поради което това правило не намира приложение. Напротив,
видно от Общите условия, Раздел „Каско“, Глава пета “Особени правила при изплащане на
обезщетение при пълни загуби вследствие на пожар и кражба“, Подраздел VI „Обезщетение
при кражба“, т. 1 - при кражба на цялото МПС се изплаща обезщетение в размер на
застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Съгласно т. 1.1 – от определеното обезщетение се
приспадат дължими премийни вноски, санкции за увеличение на риска и платени предходни
обезщетения, за които не е извършено подзастраховане, а застрахователният договор се
прекратява поради отпаднал застрахователен интерес. Именно тези условия са относими към
настоящият случай, както и разпоредбата на чл. 389, ал. 1 КЗ – „Извън случаите по чл. 387,
ал. 1 КЗ, ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно
възстановителната стойност на застрахованото имущество и то погине или бъде повредено,
застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на застрахователната
сума“.
Съгласно установената съдебна практика застрахователното обезщетение при вреди
на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до
уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно
събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня
на настъпване на събитието, като при погиване или кражба този размер е равен на
действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, т. е. съдът приема, че не се дължи
пропорционално обезщетяване.
По делото се установи от съдебно-автотехническата експертиза, че действителната
стойност на застрахования автомобил към датата на настъпване на застрахователното
събитие е в размер на 87 339 лева. Видно от Застрахователна полица №
4704210700002191/04.10.2021 г. размера на застрахователната сума е 50 000 лева. По делото
се прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответника е заплатил на ищеца
сумата от 41 392.82 лева, като от получената разлика 8 607.18 лева се приспадне
премията(две вноски от по 686.59 лева) от 1 373.18 лева се получава сумата от 7 234 лева,
която не надхвърля застрахователната сума и до който размер искът за главница е
6
основателен.
Законна последица от уважаването на главния иск е и присъждането на законната
лихва върху сумата от 7 234 лева, считано от предявяването на исковата молба – 29.11.2022 г.
до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
В чл. 405, ал. 1 КЗ е указано, че при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал.
3. Нормата на чл. 405, ал. 1 КЗ определя срок за заплащане на застрахователното
обезщетение, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5, т. е. срокът не
може да е по-дълъг от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106,
необходими за определяне на застрахователното обезщетение. От материалите по делото-
Отговор на уведомление от 16.08.2022 г. на ищеца до ЗЕАД „............“(вх.№2665/06.10.2022
г.) се установява, че на ответника е даден 7-дневен срок за заплащане на разликата от 7 234
лева, до пълния размер на застрахователната сума от 50 000 лева, по посочената банкова
сметка. Гореуказаният срок е изтекъл на 13.10.2022 г., като ответника е изпаднал в забава на
14.10.2022 г. Настоящият съдебен състав изчислява размера на предявения иск, съобразно
чл.162 ГПК с електронен калкулатор от Интернет, който за периода от 14.10.2022 г. до
24.11.2022 г. е 84.40 лева. Възражението на ответника, че предпоставка за изплащане на
застрахователно обезщетение при кражба на МПС е представянето на доказателство за
прекратяване на регистрацията му, съгласно чл.193, ал.3 КЗ се явява неоснователно.
Прекратяването на регистрацията на автомобила (§ 6, т. 69 ДРЗДвП) не е предвидено като
предпоставка за плащане на търсеното в процеса застрахователно обезщетение, нито е
условие за изпадане в забава на застрахователя, а за защита на материалния интерес на
застрахователя, като последиците в случай на намиране на противозаконно отнетото МПС
са уредени изрично в нормата на чл. 405, ал. 3 КЗ.
В тази връзка и предвид на диспозитивното начало предявеният иск следва да бъде
уважен за цялостния размер от 84.40 лева и за периода от 14.10.2022 г. до 24.11.2022 г.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъди на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 1 659.36 лева, представляваща разноски за държавна такса от 339.36 лева и
адвокатско възнаграждение от 1 320 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „............““ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на „............“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, бул. „Ришки проход“ № 30, на основание чл.405, ал.1 КЗ, сумата от
7
7 234 лева, представляващи остатъка от застрахователно обезщетение по щета №
470421222203662 за настъпил покрит застрахователен риск – кражба на лек автомобил
„Порше Кайен“, с рег.№ Н 0022 ВТ, застрахован по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“
със Застрахователна полица № 4704210700002191/04.10.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2022 г. до окончателното й
плащане
ОСЪЖДА ЗЕАД „............““ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на „............“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, бул. „Ришки проход“ № 30, на основание чл. 86, ал. 1 сумата от
84.40 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 7 234 лева и за периода от
14.10.2022 г. до 24.11.2022 г.
ОСЪЖДА ЗЕАД „............““ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на „............“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, бул. „Ришки проход“ № 30, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
1 659.36 лева, представляваща разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8