Решение по дело №13096/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 72
Дата: 6 януари 2020 г. (в сила от 6 януари 2020 г.)
Съдия: Десислава Любомирова Попколева
Дело: 20191100513096
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

№ ...............

гр. София, 06.01.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в закрито съдебно заседание на шести януари през 2020 година в състав:

                                                                            

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
                                      Ива Нешева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 13096 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 037986/28.08.2019 г. на длъжниците С.М. ******и „М.и К.“ ЕООД и жалба с вх. № 039786/11.09.2019 г. на ипотекарния длъжник П.К.М.срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 16.08.2019 г. по изп. дело № 20178440401414 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844.

В жалбата на длъжниците, в т.ч. и на ипотекарния длъжник П.М., се твърди, че постановлението за възлагане е незаконосъобразно, тъй като са налице нарушения на процесуалните правила на ГПК при движение и провеждане на изпълнителното производство- нередовно връчване на уведомление за образуваното изпълнително дело и заповед за незабавно изпълнение, покана за доброволно изпълнение; нарушение на чл.444, т.7 ГПК –продажба на несеквестируемо имущество, съставяне на документи с невярно съдържание, неизвършване на реална публична продан. Поддържа се, че във връзка с нарушението на чл.444, т.7 ГПК е налице жалба срещу разпореждане от 15.07.2019 г. на ЧСИ, с което не е призната секвестируемост на имота срещу който е насочено принудителното изпълнение. Поддържа се, че този имот е съсобствен между длъжника С.М. и П.М., като имотът се явява единствено жилище за С.М.. Поддържа се, че е налице договорна ипотека на процесния апартамент за обезпечаване на вземания по договор за финансов Л., а изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело е за вземания по запис на заповед. Според длъжниците не може да се насочва изпълнение към ипотекираното имущество и да се прилага разпоредбата на чл.445 ГПК по настоящото изпълнително дело за вземания, които не са обезпечени с ипотека на недвижим имот. Съгласно чл.167 ГПК ипотеката е относима само за отразеното в ипотечния договор  - обезпечено вземане, а това е договорът за финансов Л., а не запис на заповед.Освен това П.М. не е осъдена по заповедта за незабавно изпълнение, поради което и съгласно чл.500 ГПК за нейната ½ идеална част имотът не може да е предмет на публична продан, поради липса на изпълнителен титул по отношение на П.М.. Поддържа, че на 02.08.2019 г. не е проведена публична продан, поради което протокола за обявяване на наддавателните предложения от тази дата е с невярно съдържание, а освен това и нищожен, тъй като е издаден при неспазване на чл.492 ГПК. Освен това депозираното от „МД имоти София“ ЕООД наддавателно предложение било нередовно, поради нищожност на решението на едноличния собственик – съгласно чл.137, ал.4, вр.ал.1, т.7 ТЗ решенията за покупко продажба на недвижими имоти следва да са с нотариална заверка на подпис и съдържание на протокола.

С оглед горното молят атакуваното постановление за възлагане на недвижим имот от 16.08.2019 г. да бъде отменено. С жалбите са направени доказателствени искания за събиране на гласни доказателствени средства за установяване на липсата на обявление в кантората на ЧСИ Якимов и непровеждането на търг в сградата на СРС, искане по чл.190 ГПК, за прилагане на ч.гр.д. № 55037/2015 г. по описа на СРС, 24 състав, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за недопустимост на жалбите, доколкото посочените в тях основания за отмяна на постановлението за възлагане не попадат в лимитивно изброените хипотези на чл.435, ал.3 ГПК, а при условията на евентуалност – за неоснователност на същите, като поддържа, че в жалбите срещу постановлението за възлагане са изложени бланкетни и неясни възражения и доколкото от тях могат да се изведат оплаквания, касаещи публичната продан, то те са досежно надлежното й извършване и наддаване. Поддържа се, че протоколът от публичната продан е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, който представлява доказателство за отразените в него обстоятелства. Възражението за непровеждане на публична продан е такова за отрицателен факт, поради което не може да се установява със свидетелски показания. Според съдебния изпълнител, наличието или липсата на решение за покупко-продажба на имота по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ не води до недействителност на наддавателното предложение. Всички изисквания на закона по отношение валидността на наддавателните предложения са били спазени, като в изпълнение на чл.489, ал.2 ГПК в наддавателното предложение на купувача е посочена предложената от него цена, представена е квитанция за внесен задатък и е индивидуализиран процесния имот.Цената е била внесена от него в законоустановения двуседмичен срок, т.е. наддаването в публичната продан е надлежно извършено. Поддържа се, че постановлението за възлагане е надлежно издадено от помощник ЧСИ И.П., съгласно предоставените й от закона правомощия, визирани в чл.36 и чл.37 ЗЧСИ. В постановлението са индивидуализирани длъжникът и купувачът, описан е имота, посочена е продажната цена, отбелязани са номер на дело, дата и място на издаване, подписан е от помощник ЧСИ.Изложено е, че по отношение на възраженията за несеквестируемост на имота е образувано по жалба на С.М. гр.д. № 11231/2019 г. по описа СГС, като този въпрос не се явява преюдициален за настоящия такъв. К

Взискателят „М Л.” ЕАД е депозирал възражение, в което оспорва жалбите с доводи, че са недопустими, а евентуално - неоснователни.

Купувачът на имота - „МД имоти София“ ЕООД е депозирал възражение, в което оспорва жалбите като недопустими и евентуално - като неоснователни.

Въззивният съд е изискал за послужване по настоящото дело гр.д. № 11231/2019 г. по описа на СГС, по което са приложени том 1/от стр. 1 до 428/ и том 2 / от стр. 429 до 655/ от изп. № 20178440401414 по описа на ЧСИ С.Я., доколкото с настоящите жалби е изпратено копие на изп.дело от стр. 656 до 768 -продължение на том 2. Производството по гр.д. № 11231/2019 г. по описа на СГС е приключило с влязло в сила на 03.10.2018 г. решение на въззивния съд, с което е оставена без уважение жалбата на С.М.М. срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението върху недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. ******

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в жалбите пороци на обжалваното действие, възраженията на насрещните страни и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20178440401414 по описа на ЧСИ С.Я. е образувано въз основа на молба за местене на изп.дело № 20158440401170 по описа на ЧСИ В.П., което пък е образувано въз основа на изпълнителен лист от 28.09.2015 г., издаден на основание заповед за незабавно изпълнение по гр. д. № 55037/2015г. на СРС, 24 състав, с която солидарните длъжниците „М.и К.“ ЕООД и С.М.М., са осъдени да заплатят солидарно на взискателя „И Ар Би Л.“ ЕАД сумата от 90 780,47 евро, дължима по издаден на 29.10.2013 г. запис на заповед и предявен на 21.07.2015 г., ведно със законната лихва от 11.09.2015 г. до окончателното изплащане, както и разноски за държавна такса в размер на 3 551, 02 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 3 831,92 лв.

Видно от представения договор за Л. № 006183-001от 24.08.2009 г., за обезпечаване на вземанията по него, страните са уговорили, че Л.ополучателят ще издаде запис на заповед без протест за сумата на дължимите Л.ови вноски с ДДС и срок на предявяване - един месец след падежа на последната погасителна вноска по погасителния план-Приложение № 1 и Приложение № 2 от договора, а също така, че ще бъде учредена първа по ред договорна ипотека в полза на Л.одателя върху недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Дружба“, собственост на С.М.М..

По молба на взискателя, изпълнението е насочено върху недвижимия имот, ипотекиран от длъжника С.М.М. и П.К.М.в полза на „И Еф Джи Л.“ ЕАД / с ново наименование „М Л.” ЕАД/ за обезпечаване до размера на 100 000 евро, на която и да е част от вземанията на Л.одателя по договор за Л. № 006183-001от 24.08.2009 г., съгласно нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 130, том III, рег. № 7997, дело 484/2009 г., а именно:апартамент № 58, находящ се в тр.София, ж.к. „******, със застроена площ от 65,66 кв.м., заедно с избено помещение № 11 с плащ от 3,46 кв.м. и заедно с 4,426% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, който имот е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност.

От твърденията на жалбоподателя С.М., изложени в жалбата му срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението върху недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. ****** и представеното към нея решение от 08.04.2019 г.  на РС-Брезник, постановено по гр.д.№ 48/2019 г., се установява, че бракът между него и П.К.М.е прекратен по реда на чл.330 сл. ГПК вр. чл.51 СК.

С разпореждане от 22.04.2019 г. е наложена възбрана върху ½ ид.ч. от ипотекирания имот, собственост на П.М.в качеството й на ипотекарен длъжник и е насрочен опис и оценка на имота за 15.05.2019 г. от 10,00 ч., впоследствие пренасрочен за 27.05.2019 г. На описа е присъствал длъжника С.М.. Публичната продан на имота е насрочена за периода от 01.07.2019 г. до 01.08.2019 г. при начална цена, от която за започне проданта – 98 960 лв., като видно от протокол от 27.06.2019 г. същата е разгласена чрез поставяне на обявления по 487, ал.1 ГПК. Видно от приложеното копие на изпълнителното дело, наддавателното предложение на „МД имоти София“ ЕООД, подписано от законния представител на дружеството и с приложено към него решение на едноличния собственик на капитала и управител на същото-М.П.Ч., е подадено в срок, отразено е във входящия регистър с № 2718 от 23.07.2019 г., представен е документ за внесен на 23.07.2019 г. задатък, като е предложена цена над обявената начална такава – 98 864,00 лв. С протокол от 02.08.2019 г., съставен на основание чл. 492, ал.1 ГПК от помощник-частен съдебен изпълнител при С.Я., за купувач на имота за сумата от 98 964 лв. е обявен „МД ИМОТИ СОФИЯ“ ЕООД, като след внасяне на цената, е изготвено и атакуваното постановление за възлагане.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбите са подадени срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 3 ГПК в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирани страни – доколкото и двамата жалбоподатели имат качеството на длъжници в изпълнителния процес, като съгласно т.2 от ТР № 4/2017 г. от 11.03.2019 г. по тълк.дело № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, Пенка Китанова има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство, доколкото е ипотекирала свой имот за обезпечаване на чужд дълг и изпълнението е насочено срещу този имот и именно в това си качество има право на жалба срещу постановлението за възлагане. Последната няма качеството на трето лице в изпълнителния процес, а освен това в жалбата изобщо не се наведени твърдения, че изпълнението е насочено върху вещ, която в деня на възбраната, се намира в нейно владение. Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Наддаването е надлежно когато са спазени изискванията на чл.489 и чл.490 ГПК. По аргумент от противното, следва да се приеме, че основанията на длъжника за оспорване на постановлението за възлагане, поради ненадлежно извършено наддаване, са случаите, при които е нарушена предвидената в посочените разпоредби процедура - напр. наддавателните предложения не съдържат съответните реквизити, участникът в наддаването не е внесъл задатък или не е приложил съответната квитанция, предложението му не е било отразено във входящия регистър на съда, проданта не е приключила в съответното законоустановено време, в наддаването са взели участие лица, които не са имали право да наддават. Разпоредба на чл. 435, ал. 3 ГПК е доизяснена в т. 8 от Тълкувателно решение № 2/ 2015 г. на ОСГТК на ВКС, според която връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото както и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане.Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане.

Разпоредбата на чл.435, ал.3 ГПК е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. Необходимостта от това стесняване на легитимацията и основанията е продиктувано от целта на производството – бързо и ефективно реализиране на признатото право. Това обуславя и изчерпателност на актовете, даващи възможност за съдебен контрол на действията по принудителното изпълнение.

При така изяснения по-горе предмет на допустимите основания за обжалване на възлагателното постановление от длъжника и с оглед наведените в жалбите доводи, настоящият въззивен състав намира, че по-голямата част от основанията за незаконосъобразност, посочени в тях, не са от категорията на посочените в чл.435, ал.3 ГПК. Доводи, че участникът в наддаването не е внесъл задатък или не е приложил съответната квитанция, че предложението му не е било отразено във входящия регистър на съда, или че в наддаването са взели участие лица, които не са имали право да наддават, не са изложени в жалбата. Единствените доводи за незаконосъобразност, които могат да се приемат, че са такива във връзка с наддаването са, че на 02.08.2019 г. не е проведена публична продан на имота, поради което протоколът за обявяване на наддавателните предложения от тази дата е с невярно съдържание, а освен това и нищожен, тъй като е издаден при неспазване на разпоредбата на чл.492 ГПК, както и че депозираното от „МД имоти София“ ЕООД наддавателно предложение е нередовно, поради нищожност на решението на едноличния собственик-съгласно чл.137, ал.4 вр. ал.1, т.7 ТЗ. Тези доводи обаче са неоснователни с оглед данните, съдържащи се в изпълнителното дело. Протоколът от публичната продан е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, който представлява доказателство за отразените в него обстоятелства и има обвързваща доказателствена сила. В конкретния случай в протокола е вписан пълномощника на единствения наддавач в проданта – Любов Димитрова Вълчева, чието пълномощно е приложено по изп.дело – стр.734 и наддавателното му предложение, посочена е датата на вносния документ и размера на задатъка, който е внесен и е подписан от купувача и съдебния изпълнител, с което са изпълнени изискванията на чл.492 ГПК, като купувачът е внесъл в двуседмичен срок от обявяването му за купувач предложената от него цена, след приспадане на задатъка. Неоснователен е и доводът, че депозираното наддавателно предложение е нередовно поради нищожност на решението на едноличния собственик-съгласно чл.137, ал.4 вр. ал.1, т.7 ТЗ. На първо място наддавателното предложение съдържа необходимите реквизити, посочени в чл. 489, ал.2 ГПК и е отразено във входящия регистър в канцеларията на СРС. На второ място, дори и да не е налице такова решение на едноличния собственик, това не води до нередовност или нищожност на наддавателното предложение, тъй като съгласно разясненията, дадени в ТР №3/2013 г. по тълк.дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, това решение не е необходимо условие за действителност на разпоредителната сделка с недвижим имот, собственост на дружеството, сключена от представляващия дружеството орган.

По изложените съображения жалбите срещу постановлението за възлагане на изнесения на публична продан недвижим имот, са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

 Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 037986/28.08.2019 г. на длъжниците С.М. М., ЕГН ********** ***-адв.Ч.и „М.и К.“ ЕООД, ЕИК ***** и жалба с вх. № 039786/11.09.2019 г. на ипотекарния длъжник П.К.М., ЕГН ********** със съдебен адрес ***-адв.Ч., срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 16.08.2019 г. по изп. дело № 20178440401414 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                       2.