Решение по дело №2090/2018 на Районен съд - Добрич

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Добрич, 16.04.2020 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:                                             

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

 

При участието на секретаря: В. П.

Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 2090 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на ***, с ЕГН ********** *** и Х. с ЕГН ********** ***, и двамата чрез упълномощения адвокат В.И. ***, с която срещу „Адмирал груп - 3” ЕООД, ***, са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумата от 11 599,75 лв. /единадесет хиляди, петстотин деветдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща остатъка от дължимата наемна цена по сключени между страните на 05.05.2017 г. договори за отдаване под наем за стопанската 2016/17 г. на земеделски земи, находящи се в землището на ***, собственост на ***, за които е и наемодател и земеделски земи находящи се в землището на с. ****, за която наемодател е Х., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2018 г. /датата, на която исковата молба е депозирана пред ДРС) до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените по делото съдебни разноски.

С уточняваща молба от 05.06.2018 г., депозирана в изпълнение разпореждане на съда по чл. 129, ал. 2 от ГПК, ищците са уточнили, че претендираната сума от ищцата *** е в размер на 10 257,15 лв. по договор за наем на земеделска земя от 05.05.2017 г., сключен от Н.Х. чрез пълномощник с наемателя „Адмирал груп - 3” ЕООД за имоти с №№ ***.

По отношение на втория ищец Х. търсената сума е в размер на 1 342,60 лв., от която: 1 020,19 лв. по договор за наем на земеделска земя от 05.05.2017 г., сключен от В.Х. с наемателя „Адмирал груп – 3” ЕООД за имоти с №№ ***, трета кат., с площ ***, и 322,41 лв. по договор за наем на земеделска земя от 05.05.2017 г., сключен от В.Х. с наемателя „Адмирал груп – 3” ЕООД за имоти с №№ ***.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения по делото адвокат, между страните са сключени Договори за отдаване под наем на земеделски земи, находящи се в землището на с. ***, всички собственост на ***, за които е и наемодател, както и за земеделски земи находящи се в на с. ***, съставляващи имоти с №№ ***, ***, за които наемодател е Х.. Ищците настояват, че по тези договори са изпълнили своите задължения, като са осигурили спокойното и безпрепятствено ползване на процесните имоти, без да са създавани каквито и да било затруднения на наемателя да упражнява правата си и да извършва необходимите действия в тази насока.

По силата на тези договори ответникът е поел задължението да заплати на ищците наемна цена от 100 лв. на декар, дължима еднократно в срок до 30 ноември 2017 година, което задължение до настоящия момент е изпълнено частично, като по сметка на В.Х., в лично качество и като пълномощник на Н.Х., са изплатени, както следва: на 28-ми декември 2017 година сумата от 10 000 лв.; на 27-ми март 2018 сумата от     21 599,75 лв.

Ищците считат, че до пълното изплащане на цялата сумата от            43 199,50 лв., дължима по договорите за ползването на всички обекти за стопанската 2016/17 г., остава дължима сумата от 11 599,75 лв. (единадесет хиляди, петстотин деветдесет и девет лева и седемдесет и пет ст.). Сочи се, че плащането на наемната цена, съгласно чл. 3, ал. 2 от договорите, е уговорено еднократно и се дължи в цялост на посочената дата (30.11.2017г.), до която ответникът не е изпълнил в пълен обем своето задължение.

С Нотариална покана от 10.04.2018 г. Н. и В. Х.  поискали от ответното дружество да изпълни задължението си в цялост. На посочения в поканата ден представител на „Адмирал груп - 3” ЕООД се явил пред нотариуса като заявил, че оспорва част от дължимата сума, противопоставяйки плащания, направени от него към трети лица. Ищците намират тези възражения за неоснователни и непротивопоставими на техните права по процесните договори, тъй като нямат връзка с уговореното между страните. Същите настояват, че никога не са уговаряли авансови плащания и наемната цена по договорите им се дължи еднократно и в цялост. Предвид изложеното *** и Х. считат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В срока по чл. 131 от ГПК „Адмирал груп - 3” ЕООД, чрез упълномощения адвокат И.С. ***, е представил писмен отговор на исковата молба, според който предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани, като следва да бъдат отхвърлени.

Ответникът сочи, че на 24.10.2014 г. са сключени два договора за преотдаване под наем на същите земеделски земи, за които ищците претендират процесните суми, с лицето ***. С тези договори последният е преотдал под наем за стопанската 2014/2015 г. на ответното дружество заявените от ищците земи срещу наемна цена от 100 лв./дка., платима в срок до 30.11.2015 г. С анекси от същата дата ищците са дали съгласие Д.П. да преотдаде посочените в исковата молба земеделски земи под наем на ответното дружество. В изпълнение на сключения договор с П. „Адмирал груп - 3” ЕООД на 27.10.2014 г. е превел по неговата сметка сумата от 8 000 лв. В тази връзка ответникът заявява, че към датата на получаване на нотариалната покана вече валидно е бил заплатил в полза на третото лице посочената по-горе сума. Поради изложеното платената на 30.11.2015 г. сума от 8 000 лв. е недължимо платена и е получена от тях без основание.

„Адмирал груп - 3” ЕООД е заявил възражение за прихващане с исковата сума на сумата от 8 000 лв., платена на 30.11.2015 г. на ищците без основание, от която на *** – 7 074 лв. и на Х. – 926 лв.

Ответното дружество оспорва изцяло изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Сочи се, че поетите с процесния договор задължения от страна на арендатора са изцяло изпълнени. Настоява се предявеният иск като неоснователен и недоказан, включително и по основание, да бъде отхвърлен.

Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.05.2017 г. между *** и Х., от една страна като наемодатели, и „Адмирал груп - 3” ЕООД, от друга страна като наемател, са сключени три договора за наем на земеделски земи (подробно описани по-горе), от които общата площ на отдадените от Х. имоти възлиза на 381,994 дка, а тези предоставени под наем от втория ищец са с обща площ от 50,001 дка. И трите договора са сключени за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2016 г. до 01.10.2017 г., като страните са уговорили наемно плащане в размер на 100 лв./дка предоставена за ползване под наем земеделска земя. Безспорно е, че наемът е следвало да бъде платен в срок до 30.11.2017 г.

На 10.04.2018 г. *** и Х. са отправили до „Адмирал груп - 3” ЕООД нотариална покана с рег. № ***, с искане да бъде заплатена сумата от 11 599,75 лв., представляваща остатъка от дължимото наемно възнаграждение за стопанската 2016/2017 г. за отдадените под наем земеделски земи, предмет на обсъжданите договори за наем от 05.05.2017 г.

По делото е представен и Констативен протокол от 20.04.2018 г., изготвен от ***. Според посочения протокол ищецът претендира заплащането на сумата от 11 599,75 лв., представляваща дължимо наемно възнаграждение за стопанската 2016/2017 г., а ответникът твърди, че дължимата сума възлиза на 3 599,75 лв., тъй като с платежно нареждане от 27.10.2014 г. по банков път е преведена сумата от 8 000 лв. Х. заявява, че оспорва да е получавал посочената сума, още повече, че претенцията му се отнася за стопанска година, която е последваща в сравнение с датата на банковия превод, а страните не са уговаряли авансови плащания.

С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която С.И. дава заключение, което не е оспорено от страните, и като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда. Според в.л. от предоставения Журнал на сметка № ***, партида В.Х., на 02.03.2017 г. са платени 21 599,75 лв., а на 28.12.2017 г. – 10 000 лв., като салдото по сметката в края на периода е 33 199,50 лв.

Съгласно Журнал на сметка № ***, партида В.Х., за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., експертът е установил плащане на 27.03.2018 г. на сумата от 21 599,75 лв., като салдото по сметката в кроя на периода е 11 599,75 лв.

По отношение на заявените от ответника за прихващане 8 000 лв. вещото лице сочи, че същите са начислени като дължима рента за стопанската 2014/2015 г., и са платени на 27.10.2014 г. по сметка на ***.

На следващо място експертът докладва, че в счетоводството на ответното дружество за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г. се водят отделни партиди на името на Х. и на ***. Партидата на ищеца е със салдо в края на периода в размер на 11 599,75 лв. и отразява размера на неплатената „рента”, а партидата на третото лице П. за същия период, в неговият край, е нулева.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбата на  чл. 228 и сл. от ЗЗД. По силата на сключените договори за наем ответникът в качеството си наемател е поел задължение да заплаща уговорената наемна цена като в негова тежест е да установи това обстоятелство, а именно, че е изпълнило задълженията си в пълен обем за срока на действие на договора. Възникналите облигационни отношения между страните по договор за наем, черпят своето правно основание от разпоредбите на чл. 79 във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.

Договорът за наем е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на наемодателя е да предаде наетата вещ, да я поддържа в течение на наемния период и да обезпечи на наемателя нейното нормално използване. С извършеното предаване на наетата вещ /това обстоятелство не се спори между страните/ ищецът е изпълнил задължението си по договора. Сред основните задължения на наемателя, вменени от закона и сключения в случая договор, са да плаща наемната цена, да пази наетата вещ и да я върне на наемодателя след прекратяване на наемния договор.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 от ГПК/, наемателят следва да установи факта, че и той е изпълнил задължението си за периода на действие на договора за наем, доколкото данните по делото са в насока изправността по процесния договор от страна на наемодателя.

От доказателствата по делото се установява постигнатото съгласие на ищеца и ответника по съществените елементи на договора за наем. Наемодателят е изпълнил задълженията си по предоставянето на недвижимия имот – земеделска земя за ползване от наемателя за целия срок на договора. Наемателят от своя страна е следвало да заплати уговорената наемна цена. Налице е неизпълнение на това задължение за стопанската 2016/2017 г. Съобразно заключението на вещото лице предявеният иск следва да бъде уважен до размера на претенцията на ищците от 11 599,75 лв., от която: в полза на *** – 10 257,15 лв.; в полза на Х. – 1 342,60 лв.

С оглед изхода на спора по този иск следва да бъде разгледано предявеното в условията на евентуалност възражение за прихващане на сумата от 8 000 лв., платена на 30.11.2015 г. на ищците без основание, от която на *** – 7 074 лв. и на Х. – 926 лв.

При разглеждането на това възражение следва да се приложи правилото на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Според обвързващата съдебна практика – т. 1 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта. Налице е липса на основание и в случаите, когато предаването на благото е станало без наличието на някакво правоотношение.

Съобразно установения принцип за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес в тежест на ответника е да докаже наличието на тези предпоставки. В случаите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответникът по така заявена претенция (сегашните ищци) дължат всичко, което са получили при отпаднало основание. В тежест на кредитора е да докаже факта на плащането, а в тежест на получилите сумата е да установят, че е налице основание за получаването на плащането, респективно за неговото задържане.

Основателността на иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на елементите: извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено благо – в случая, парична сума в размер на 8 000 лв., при несъществуване между страните на валидно правоотношение, което да съдържа задължение за извършването й и да оправдава имущественото разместване. Общи елементи от фактическите състави, пораждащи вземания за неоснователно обогатяване, независимо дали произтичат от престационна /чл. 55 от ЗЗД/ или непрестационна кондикция /чл. 59 от ЗЗД/, са намаляването на имуществото на едно лице и увеличаването на това на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.

В настоящия случай не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ответното дружество е заплатило в полза на третото лице *** на 27.10.2014 г. сумата от 8 000 лв., с посочено правно основание на извършения банков превод: „Аванс рента 2014/2015 г.”.

Спорният въпрос се заключава до това дали тази сума е получена от ищците, респ. дали тя касае изпълнение от „Адмирал груп - 3” ЕООД на задължение към Н. и В. Х. по сключените между страните договори за наем на земеделски земи от 05.05.2017 г., респ. дали това имуществено благо е недължимо платено (без основание) в полза на ищците.

Характерно за първата кондикция, уредена от разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД, е че основанието, което е в състояние да оправдае имущественото разместване между даващия и получаващия, липсва изначално. Релевантен е моментът на получаването – към този момент между даващия и получаващия не е налице валидно задължение, част от съдържанието на валидно правоотношение, което да бъде погасено чрез даването, или, както е определено в ППВС №1, 1979 г.: „ при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго“. Тук намират място широк кръг от случаи, при които едно лице получава нещо, без да има основание за това, като не се очаква то да възникне впоследствие, поради което липсва и основание за задържане на полученото.

На първо място, основание липсва, когато получаването е въз основа на нищожен акт. Получаване без основание е налице и в случаите на частична нищожност, когато полученото е въз основа на отделна нищожна клауза, тъй като тя е основанието, с оглед на което е получена сумата и нищожността й означава липса на основание. Първоначална липса на основание ще е налице и при незавършен фактически състав. Тук се обхващат и случаите, когато е съществувало основание, но към момента на даването то е вече отпаднало: договорът е развален, унищожен; задължението е било изпълнено изцяло от един от солидарните длъжници, след което друг солидарен съдлъжник изпълнява на кредитора същото задължение; дългът е платен от поръчител, а след това кредиторът получава плащане и от длъжника; кредиторът е прехвърлил вземането си на друг кредитор и въпреки че е бил уведомен, длъжникът изпълнява на стария кредитор.

В тези случаи липсва валидно съществуващо задължение, което даването цели да погаси. Когато длъжникът изпълнява повече от дължимото, съществува валидно задължение, което да бъде погасено, но сумата, която надхвърля размера на дълга, е получена от кредитора без основание и подлежи на връщане.

Не е налице първоначална липса на основание, когато е платено едно погасено по давност задължение. Става въпрос за естествено задължение или хипотеза на т. нар. дълг без отговорност. Тук е съществувало валидно правно задължение, което е могло да бъде осъществено с помощта на държавната принуда, но поради бездействието на кредитора, след изтичане на давностния срок, длъжникът може да му противопостави успешно своето възражение за изтекла давност, което парализира претенцията. След изтичането на срока длъжникът остава длъжник, но не е отговорен за дълга. Ето защо изпълнението от негова страна е изпълнение на съществуващо задължение, но изгубило възможността си за принудително осъществяване и съгл. чл. 118 от ЗЗД не може да се иска обратно.

Първоначална липса на основание е налице и в хипотеза, при която в резултат на извършени операции по безкасово плащане между кредитора и длъжника, банката на кредитора е заверила неговата сметка, без да има изрично искане за това от страна на банката на длъжника (той изрично е посочил кои сметки следва да бъдат заверени и сметката на кредитора не е била сред тях). Това се дължи на факта, че банките само обслужват разплащането между правните субекти. Правоотношенията между обслужващата банка и клиента се пораждат от сключения между тях договор за разплащателна сметка или банков влог. Преминаването на платежните средства между двете банки е в резултат на изрично искане на титуляра на сметката до обслужващата го банка за безкасово плащане на дължими от него суми в полза на контрагента му чрез неговата обслужваща банка. При липса на изрично искане от обслужващата длъжника банка за заверяване на сметката на кредитора липсва юридическият факт за пораждане на разплащателното правоотношение. Ето защо получената при липса на основание сума подлежи на връщане. (***)

От данните по делото, след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, не може да се обоснове стабилен доказателствен извод относно наличието на сочения от ответника факт на настъпило неоснователно обогатяване от страна на ищците с платената на 30.11.2015 г. в полза на лицето Д.П. сума от 8 000 лв. На първо място облигационно правоотношение между страните, заявено като предмет на настоящото дело, датира от 05.05.2017 г. – датата, на която са сключени обсъжданите договори за наем, изпълнение, по които ищците претендират и са заявили като своя искова претенция. На следващо място падежът на задължението по процесните договори е уговорен: „в срок до 30.11.2017 г.”, а ответникът е заплатил сумата, с която иска да бъде извършено прихващане на 27.10.2014 г., т.е. далеч преди да е възникнало задължението му, предмет на спора.

Не на последно място следва да се отбележи, че претенцията на ищците е за неплатена сума за наем за стопанската 2016/2017 г., а посоченото от самия ответник основание за извършения от него банков превод в полза на третото лице Д.П. със сумата от 8 000 лв. е „Аванс рента 2014/2015 г.”.

Нужно е да се посочи, че по делото не се събраха доказателства, относно това ответното дружество недължимо да е изплатило сумата от 8 000 лв. в полза на третото лице Д.П.. С представеното към отговора на исковата молба Платежно нареждане от 27.10.2014 г. за сумата от 8 000 лв., „Адмирал груп – 3” ЕООД всъщност е изпълнил собственото си задължение, възникнало в резултат на сключените между ответника и *** договори за пренаемане на собствените на ищците земеделски земи /подробно индивидуализирани по-горе/. В тази насока са и представените по делото: Договор за наем от 26.09.2014 г., сключен между Х. и ***, с нотариална заверка на подписите с рег. № ***; Договор за наем от 26.09.2014 г., сключен между *** и ***, с нотариална заверка на подписите с рег. № 508 на нотариус с район на действие при Добричкия районен съд, с рег. № ***; Договор за преотдаване под наем от 24.10.2014 г., сключен между *** и „Адмирал груп – 3” ЕООД, *****.

За пълнота на изложеното следва да се добави, че вещото лице по изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза, не установи от представените от ответника счетоводни документи, последният да е платил недължимо в полза на ищците сумата от 8 000 лв., с която валидно да може да извърши прихващане със задължението му, предмет на настоящия спор за заплащане на задължението от 11 599,75 лв.

В този смисъл предявеното възражение за прихващане се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне.

Като последица от изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 1 364 лв. /хиляда триста шестдесет и четири лева/, представляваща сторените по делото съдебни разноски – платена държавна такса и възнаграждение за упълномощения адвокат.

Воден от горното, Добричкият районен съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА „Адмирал груп - 3” ЕООД, ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕГН ********** *** сумата от 10 257,15 лв. /десет хиляди двеста петдесет и седем лева и петнадесет стотинки/, представляваща остатъка от дължимата наемна цена по сключен между страните на 05.05.2017 г. Договор за отдаване под наем за стопанската 2016/17 г. на земеделски земи, находящи се в землището на с. ****., собственост на ***, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2018 г. до окончателното й изплащане;

ОСЪЖДА „Адмирал груп - 3” ЕООД, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х. с ЕГН ********** *** 342,60 лв. /хиляда триста четиридесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща остатъка от дължимата наемна цена по сключени между страните на 05.05.2017 г. договори за отдаване под наем за стопанската 2016/17 г. на земеделски земи, находящи се в землището на с. ****., собственост на Х., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2018 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ направеното от „Адмирал груп - 3” ЕООД, ***, възражение за прихващане между претендираната от ***, с ЕГН ********** ***, сума от 10 257,15 лв., представляваща остатъка от дължимата наемна цена по сключен между страните на 05.05.2017 г. Договор за отдаване под наем за стопанската 2016/17 г. на земеделски земи, находящи се в землището на с. ***, със сумата от 7 074 лв., платена от ответника „Адмирал груп - 3” ЕООД на 30.11.2015 г. без основание, с която сума ищцата *** неоснователно се е обогатила.

ОТХВЪРЛЯ направеното от „Адмирал груп - 3” ЕООД, ***, възражение за прихващане между претендираната от Х. с ЕГН ********** *** 342,60 лв., представляваща остатъка от дължимата наемна цена по сключени между страните на 05.05.2017 г. Договори за отдаване под наем за стопанската 2016/17 г. на земеделски земи, находящи се в землището на с. ***, със сумата от 926 лв., платена от ответника „Адмирал груп - 3” ЕООД на 30.11.2015 г. без основание, с която сума ищецът Х. неоснователно се е обогатил.

ОСЪЖДА „Адмирал груп - 3” ЕООД, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, с ЕГН ********** *** и Х. с ЕГН ********** *** 364 лв. /хиляда триста шестдесет и четири лева/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

               

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: