Р Е
Ш Е Н И Е
№ /
.03.2022 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х тричленен състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2. СТОЯН
КОЛЕВ
при секретаря АНГЕЛИНА Г. и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 120 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходи (ТД-Варна на НАП) срещу Решение № 969/29.11.2021 година, постановено по НАХД № 2607/2021 година по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 561740-F587910/17.02.2021 година на Директора на ТД-Варна на НАП.
В жалбата касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че не са събрани достатъчно доказателства за установяване на нарушението. Твърди, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че „Имот В БГ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство при започване на дейността си – 05.02.2020 година, поради което е осъществило състава на нарушение по чл. 185, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност, вр. чл. 7, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 година) (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година). Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. В писмено становище от 04.02.2022 година излага подробните си съображения.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 16.02.2022 година излага подробните си съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалбата на „Имот В БГ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Наказателно постановление № 561740-F587910/17.02.2021 година на Директора на ТД-Варна на НАП.
С Решение № 969/29.11.2021 година,
постановено по НАХД № 2607/2021 година по описа на Районен съд – Варна
наказателното постановление е отменено. За да постанови този резултат
въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че през м.11.2019 година
„Нов Дом 1“ ООД е публикувало обява за продажба на надвижим имот, с
идентификатор 39459.504.192, находящ се в с. Кранево, област Добрич. На
05.02.2020 година е сключен предварителен договор за покупко-продажба на имота
между Р.Й.Д. и М.С.И.. В писмено обяснение от м.01.2021 година М.И. е посочил,
че е заплатил сумата от 4 000 лева в офиса на агенция за недвижими имоти
„Нов Дом 1“ ООД, за които не е получил документ. Въз основа на установените
факти въззивният съд е приел, че посредник по сделката за закупуване на
недвижимия имот е „Нов Дом 1“ ООД, поради което „Имот В БГ“ ЕООД не е получило
възнаграждение по договора и не е било задължено да издаде документ от фискално
устройство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведеният довод в същата представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.
Въззивният съд правилно е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора на ТД-Варна на НАП, арг. чл. 193, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност и Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 година на Изпълнителния директор на НАП, въз основа на акт за административно нарушение, съставен от органи по приходите, арг. чл. 193, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Настоящият състав намира, че въззивният съд неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
В обстоятелствената част на наказателното постановление са описани две административни нарушения: 1. Неизпълнение на задължението по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година затова, че на 05.02.2020 година търговецът не е монтирал и въвел в експлоатация регистрирано в НАП фискално устройство, наказуемо по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС и 2. Неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година затова, че на 05.02.2020 година търговецът не е издал фискална касова бележка за сумата от 4 000 лева на М.С.И..
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) предвижда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, се определят с Наредба, издавана от Министъра на финансите. Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 година) (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година). Легално определение на понятията „фискално устройство“ и „търговски обекти“ е дадено § 1, т. 40 и т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година е регламентирано задължение на всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път. В чл. 7, ал. 1 от същата наредба въвежда задължение на лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в Националната агенция за приходите фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта. Изключение от това правило е дейността на лица, упражняващи свободна професия, арг. чл. 4, т. 8 от Наредбата.
Като е описал съставите на две отделни административни нарушения, а е наложил една санкция административнонаказващият орган е нарушил правото на защита на санкционираното търговско дружество, респ. е допуснал съществено процесуално нарушение, влечащо отмяна на наказателното постановление. Като не е констатирал този пропуск въззивният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон.
С Тълкувателно решение № 77 от 29.XI.1984 година по наказателно дело № 68/84 година, Общо събрание на Наказателна колегия на Върховния съд на Народна Република България изрично е прието, че „съгласно изричната разпоредба на чл. 18 от ЗАНН, когато едно лице извърши няколко отделни нарушения, се налагат отделни наказания за всяко едно от тях.“. В административнонаказателната отговорност „..не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 от НК и затова, ако са извършени две или повече деяния, за всяко едно от тях ще се наложи отделно административно наказание и няма да се определя общо наказание. Няма пречка обаче нарушенията да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление.“.
Като е достигнал за извод за отмяна на наказателното постановление въззивният съд е постановил правилен резултат, макар и по различни правни съображения, поради което решението следва да се остави в сила.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред касационната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 969/29.11.2021 година, постановено по НАХД № 2607/2021 година по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите – Териториална
дирекция – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Имот В БГ“ със седалище и адрес на
управление гр. В., ЕИК ********* сумата от 500
(петстотин) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.