№ 151
гр. Стара Загора, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20215500501491 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от И.Ж.И. от
гр. С.З. против решение № 5 от 10.03.2021 г. на Казанлъшкия районен съд.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на
районния съд за неоснователност на исковата претенция. Счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
предявеният иск бил недоказан. В рамките на разпределената доказателствена
тежест ищецът следвало да докаже своите фактически твърдения, което не
било сторено. Неправилно било прието, че той знаел, че уврежда интересите
на кредитора. Узнаването на възникналото задължение към банката-кредитор
следвало от датата на връчването на обявлението от съдебния изпълнител, а
това не било станало преди датата на атакуваната сделка. Не били
представени и доказателствата, въз основа на които била изготвена
експертизата. Тя била изготвена въз основа на справки, които били
предоставени от ищеца, поради което експертизата следвало да бъде
изключена като валидно доказателство. На последно място във въззивната
жалба се твърди, че претендираният размер на дължимите суми не бил
доказан. Той бил оспорен с искане съдът да се произнесе по действителността
на регламентираната възнаградителна и наказателна лихва. Следвало съдът да
направи извод на базата на събраните доказателства, че искането за обявяване
на частична нищожност на договора е основателен. Моли, съдът да отмени
първоинстанционното съдебно решение и да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника в първоинстанционното производство, с който жалбата се
1
оспорва. Излагат се съображения по съществото на спора. Моли решението да
бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
а разгледана по същество – неоснователна, като съображенията на въззивния
съд са следните:
Пред районния съд е предявен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на
недействителен по отношение на ищеца на договор за дарение, сключен
между ответниците. Ищецът „П.и.б.“ АД е твърдял, че между „М.Ю.“ АД и
кредитополучателя С.И.Ж. бил сключен договор за ипотечен банков кредит,
по силата на който Банката предоставила на кредитополучателя кредит в
размер на 22 400 евро с краен срок за издължаване до 01.10.2023 г. Кредитът
бил усвоен. По силата на договори за поръчителство № 319-265 от 24.09.2008
г. Г. Г. П. и И.Ж.И. се съгласили да отговарят солидарно с кредитополучателя
за изпълнението на задължения към кредитодателя „М.Ю.“ АД по договора за
банков кредит. На 17.10.2013 г. в търговския регистър била вписана промяна
на фирмата на кредитодателя от „М.Ю.“ АД на „Ю.“ ЕАД, а на 04.03.2014 г.
в било вписано и вливане на „Ю.“ ЕАД в „П.и.б.“ АД и от тази дата „П.и.б.“
АД била общ правоприемник на „Ю.“ ЕАД. Ищецът е твърдял, че поради
настъпилото общо правоприемство, „П.и.б.“ АД получила и вземанията на
„Ю.“ ЕАД от кредитополучателя С.И.Ж., респ. и от поръчителите. На
02.10.2019 г., поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и
на поръчителите били издадени по ч.гр.д. № 4927/2019 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, с които
кредитополучателят и поръчителите били осъдени да заплатят солидарно на
„П.и.б.“ АД 19 024,96 евро за главница, ведно със законната лихва от
27.09.2019 г. до изплащане на олихвяемото вземане; 9129,38 евро -
възнаградителна лихва; 5867,13 евро -наказателна лихва за забава; 58,13 евро
- законна лихва; 47,56 евро - комисиона за управление на кредита, 153,87 евро
- разноски за подновяване на ипотека; 55,22 евро -разноски за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита; 1343,12 лв. - държавна такса, и 150 лв. -
юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение не
било подадено възражение и на 08.10.2019 г. било образувано изпълнително
дело № 20197650403396 по описа на ЧСИ Г.И..
Ищецът е твърдял, че към датата на подаване на искова молба
задълженията към взискателя по изпълнитеното дело не били погасени. На
17.12.2019 г. с договор за дарение, обективиран в н.а. № 115, т.ІV, рег. №
3705, дело № 677/2019 г. по описа на нотариус П.П. поръчителите Г. Г. П. и
И.Ж.И. дарили на дъщеря си Ж.И.К. техен собствен недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в страда с идентификатор
35167.504.72.1.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.,
находящ се в гр. К., *** и състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
2
35167.504.72.1.35, под обекта няма, над обекта: 35167.504.72.1.37, заедно с
избено помещение № 1 с площ от 4,05 кв.м и с 1,06% ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Ищецът е искал
на основание чл.135, ал. 1 ЗЗД този договор да бъде обявен за недействителен
спрямо него.
Ответникът И.Ж.И. е оспорил иска. Твърдял е, че искът е недопустим,
предявен преждевременно, тъй като към датата на завеждането му не е имало
влязло в сила решение по отношение на кредитополучателя по договора за
кредит, респ. годно изпълнително основание за исковата претенция. Оспорил
е размера на дължимите суми по договора, като в тази връзка е искал съдът да
се произнесе преюдициално по действителността на договора за кредит
относно възнаградителна лихва и наказателна лихва, която формирала общо
сума при претендираното предсрочно прекратяване на договора задължение
почти равно на главницата, а именно 9 129,38 евро и 5 867,13 евро. Счита, че
се касае до нищожни клаузи, поради което в тази му част той бил
недействителен и не пораждал правни последици. Твърдял е, че
действителното задължение по този договор било обезпечено с достатъчно
активи на кредитополучателя, на него и на втория поръчител по договора -
ответницата Г. Г. П.. Твърдял е, че ответницата Ж.И.К. е била в лоши
отношения с брат си С.И.Ж., поради което те от години не поддържали
отношения. По тази причина тя никога не била в течение на финансовите
взаимоотношения между родителите й и брат й, в т.ч. и относно полученият
от него кредит, по който били поръчители. Искал е съдът да отхвърли
предявения иск.
Ответницата Ж.И.К. е оспорила иска, а ответницата Г. Г. П. не е
изпратила отговор.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,
че „М.Ю.“ АД e предоставил на С.И.Ж. анюитетен ипотечен кредит в размер
на 22 400 евро, с краен срок за издължаване на кредита до 01.10.2023 г. За
обезпечаване на вземанията на банката били подписани договори за
поръчителство с Г. Г. П. и И.Ж.И., които се задължили да отговарят
солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения по
договора за банков кредит. Приел е за установено, че ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение въз основа на документ по ч.гр.д. 4927/2019 г по описа
на РС – Стара Загора срещу кредитополучателя и поръчителите за 19 024,96
евро - главница, ведно със законната лихва върху главницата от 27.09.2019 г.
до изплащане на олихвяемото вземане; 9129,38 евро - възнаградителна лихва;
5867,13 евро - наказателна лихва за забава; 58,13 евро – законна лихва; 47,56
евро - комисиона за управление на кредита; 153,87 евро - разноски за
подновяване на ипотека; 55,22 евро -разноски за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита;1343,12 лв. - държавна такса, и 150 лв. -
юрисконсултско възнаграждение. Издаден е изпълнителен лист и е
образувано изпълнително дело № 20197650403396 по описа на ЧСИ Г.И..
Първоинстанционният съд е приел, че с договор за дарение от
17.12.2019 г., обективиран в н.а. № 115, том IV, рег. 3705, дело 677/2019 г. от
по описа на нотариус П.П. поръчителите Г. Г. П. и И.Ж.И. дарили на дъщеря
си Ж.И.К. собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
страда с идентификатор 35167.504.72.1.34 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., находящ се в гр. К., *** и състоящ се от две
3
стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 35167.504.72.1.35, под обекта няма, над обекта:
35167.504.72.1.37, заедно с избено помещение № 1 с площ от 4,05 кв.м и с
1,06% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че ищецът „П.и.б.“
АД има качеството на кредитор по отношение на дарителите Г. Г. П. и
И.Ж.И., които са поръчители по договори за поръчителство, сключени с
първоначалния кредитодател „М.Ю.“ АД, чийто общ правоприемник е
„П.и.б.“ АД. С тези договори се обезпечавало изпълнението на главния дълг
на кредитополучателя С.И.Ж.. Приел е, че при разглеждане на отменителния
иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД съдът изхожда от положението, че вземането
съществува, ако произтича от твърдените факти. Предмет на делото по чл.
135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а преобразуващото му право да
обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие,
с което длъжникът го уврежда. Приел е, че защитата на кредитора по чл. 135
ЗЗД е приложима и по отношение на извършени от поръчителя
разпоредителни действия. Приел е, че извършеното безвъзмездно
разпореждане от поръчителите с правото на собственост върху техен имот
уврежда кредитора „П.и.б.“ АД, понеже се намалява имуществото им, което
служи за общо обезпечение. Договорът за дарение бил сключен след
възникване на вземанията на банката. Банковият кредит бил усвоен на
30.09.2008 г., поради което вземането на банката по договора за кредит
възниква от тази дата. Приел е, че дарителите знаят, че увреждат кредитора,
защото им е известно съществуването на техните задължения в качеството им
на поръчители и че с дарението намаляват имуществото, от което кредиторът
би могъл да се удовлетвори. Приел е, че тъй като дарението е безвъзмездна
сделка, не е необходимо знание за увреждането и у третото лице, с което
поръчителите са договаряли. Приел е за неоснователни възраженията на
ответника И.Ж.И., че вземането на „П.и.б.“ АД било обезпечено с достатъчно
активи на кредитополучателя и на двамата поръчители, и за ирелевантно
твърдението, че ответницата Ж.И.К. никога не е била в течение с финансовите
взаимоотношения между брат й и родителите й. Приел е за недопустимо
възражението на ответника И. обявяване на частична нищожност на договора
за банков кредит относно уговорките за възнаградителна лихва и за
наказателна лихва, тъй като с изтичане на срока по чл. 414 ГПК и влизане на
заповедта за изпълнение в сила всяко възражение на длъжника, че вземането
не съществува, е преклудирано. длъжникът не може да оспорва вземането по
съображения, твърдения и факти, които е могъл и е трябвало да заяви преди
влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка
доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на
очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери,
че обжалваното решение е правилно.
По делото не е спорно, че ищецът „П.и.б.“ АД има качеството на
кредитор по отношение на ответниците Г. Г. П. и И.Ж.И., които са
поръчители по договори за поръчителство от 24.09.2008 г., сключени с
„М.Ю.“ АД, чийто общ правоприемник е „П.и.б.“ АД. С тези договори се
обезпечава изпълнението на главния дълг на кредитополучателя С.И.Ж. по
4
договор за ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот от
24.09.2008 г. Изпълнението на задължението на кредитополучателя по този
договор е било обезпечено с поръчителството на ответниците Г. Г. П. и
И.Ж.И.. По ч.гр.д. № 4927 от 02.10.2019 г. по описа на Районен съд Стара
Загора срещу кредитополучателя С.И.Ж. и поръчителите Г. Г. П. и И.Ж.И.
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 201976550403396 по описа на ЧСИ Г.И..
По делото е безспорно също така, че с договор за дарение от 17.12.2019
г., обективиран в н.а. № 115, т.ІV, рег. № 3705, дело № 677/2019 г. на
нотариус П.П., поръчителите Г. Г. П. и И.Ж.И. са дарили на дъщеря си Ж.И.К.
процесния имот.
Право на кредитора е да обяви за недействителни спрямо него
увреждащите го актове на длъжника – чл.135 ЗЗД. Тази защита е приложима и
по отношение на извършените от поръчителя разпоредителни действия (ТР
№2/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Тя възниква ex lege при наличието на
фактически състав с установени от закона елементи. На първо място е
необходимо наличието на вземане било то парично или непарично (ТР 2/1964
г. ОСГК; ППл 1/1965 г.). Неоснователно ответникът И.Ж.И. счита, че искът е
преждевременно предявен, тъй като към датата на завеждането му не е имало
влязло в сила решение по отношение на кредитополучателя по договора за
кредит, наречено от него годно изпълнително основание за исковата
претенция. Вземането на кредитора трябва да бъде действително,
непрекратено или непогасено по давност, но не и изискуемо и ликвидно (Р-
1562-82, І г.о.; Р-663-69, І г.о.; Р-422-2000, V г.о.; Р- 728-98, ІІ г.о.). Това е
така, защото възникването на правото по чл.135 ЗЗД не се обуславя от
установяването на вземането с влязло в сила решение, а от възникналата
облигационна връзка. Договорът, от който произтича вземането на кредитора-
ищец, обаче не е предмет на делото, респ. съдът по Павловия иск не може да
се произнесе по оспорването на вземането на ищеца, което го легитимира като
кредитор. Само ако искът се съедини обективно с иска за вземането, предмет
на делото, наред с потестативното право на кредитора, са и
правоотношенията, които го легитимират като такъв. В производството по
иска по чл.135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се
основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор.
Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи
само по иска за вземането. Затова възраженията на ответниците относно
действителността на някои клаузи от договора за кредит не могат да бъдат
разглеждани. Тези възражения са могли да направят в производството по
чл.422 ГПК, ако са възразили срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение (Р-552-2010, ІV г.о.; Р-255-2016, ІV г.; О-374-2021 г., ІІІ г.о. и
др.). Неоснователни са в тази връзка и оплакванията относно назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, тъй като тя се отнася до размера на
вземането, което е без всякакво значение за разрешаването на спора по
настоящото дело.
В случая качеството на кредитор на ищеца е безспорно - има
неудовлетворено вземане по договора за кредит, по който ответниците са
поръчители, е то (вземането) е възникнало преди извършването на
действието, чието обявяване за недействително се иска.
5
Налице е действие на разпореждане на длъжника с негово имущество в
полза на трето лице – дарение на собствен имот. Съгласно чл.135, ал.1 ЗЗД,
правнорелевантно е действието, което уврежда кредитора. Увреждането е
обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника,
нито от преценката на кредитора. Увреждане е налице, когато длъжникът се
лишава от своето имущество или когато го намалява или с правните си
действия създава трудност за удовлетворение на кредитора (Р-2771-78, І г.о.).
В случая сделката от 17.12.2019 г. , с която ответниците даряват свой
притежаван в режим на съпружеска имуществена общност имот на
ответницата Ж.И.К., се явява увреждаща по отношение на кредитора „П.и.б.“
АД, защото по този начин те намаляват своето секвестируемо имущество.
Неоснователно е възражението на ответниците, че задължението по
договора за кредит е обезпечено с достатъчно активи на кредитополучателя,
както и на поръчителите. Увреждащо интереса на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с което
отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се
намалява неговата пазарна цена. Съгласно чл.133 ЗЗД ответникът отговаря
пред кредитора с цялото си имущество и той разполага с възможност да
избира от кое имущество да се удовлетвори. Поради това всяко действие на
длъжника, намаляващо имуществото му, се явява увреждащо и е основание да
се иска то да бъде обявено за недействително по отношение на кредитора.
Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника да му се
предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да
се насочи принудително изпълнение. Съществуването на друго имущество
предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е
използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен
да установява цялостното финансово състояние на длъжника или разликата
между продажната и действителната цена и само, когато длъжникът не
разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни
правото си по чл. 135 ЗЗД (Р-149-2013, І т.о.).
Нормата на чл.135, ал.1 ЗЗД установява още един елемент, чието
съществуване е необходимо условие за успешното предявяване на Павловия
иск. Става дума за субективното условие длъжникът и третото лице, с което
той е договарял, да са знаели за увреждането, т.е. да съзнават по време на
извършване на правното действие, че с него ще затрудни удовлетворяването
на кредитора. Това условие обаче е приложимо в случаите, когато
разпореждането е възмездно, поради което наличието на знание за
увреждането у надарената е без правно значение. Без правно значение е и
твърдението във въззивната жалба, че отношенията на надарената с брат й
(кредитополучателя) са влошени и тя никога не е била в течение на
финансовите взаимоотношения между него и ответниците, в т.ч. и по
отношение на кредита, по който те са поръчители. Законът не релевира като
необходима предпоставка причината за прехвърлянето на имота, нито
нейната основателност и значимост. Единственото, което има значение, с
оглед на съдържанието на правната норма, е увреждането на кредитора, което
в случая е налице. Намерението за увреждане е релевантно само в хипотезата
на ал.3 на чл.135 ЗЗД, която съдът намира за неприложима в настоящия
случай.
Неоснователно се възразява във въззивната жалба, че узнаването на
6
обстоятелството за възникване на задължение към банката-кредитор следва
не от датата на издаването на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение,
а от датата на връчването на обявлението за това от съдебния изпълнител.
Въззивникът И. е подписал договора за поръчителство на същата дата, на
която е сключен и договорът за кредит – 24.09.2008 г. Така че твърденията му,
че не е бил наясно със задължението на кредитополучателя е несъстоятелно.
Освен това задължението му като поръчител не възниква от момента на
връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение, нито от
момента на връчването на поканата за доброволно изпълнение, а от договора
за поръчителство (Р-225-2019 г., ІV г.о.). Всеки акт, извършен след тази дата,
с който се намалява патримониума на длъжника, е увреждащ и може да бъде
предмет на потестативното право на кредитора да поиска обявяването му за
относително недействителен.
С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че от
доказателствата по делото може да се направи обоснования извод, че искът за
обявяване на относителна недействителност на договор за дарение от
17.12.2019 г., сключен между ответниците по делото, е основателен, поради
което правилно е бил уважен от районния съд. Затова въззивният съд намира,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди. На въззиваемия следва да бъдат присъдени направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 540 лв. за юрисконсултно
възнаграждение.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 от 10.03.2021 г., постановено по гр.д. №
2152/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК И.Ж.И. от гр. С.З., ***, ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на „П.и.б.“ АД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ***, ЕИК ***, сумата от 540 лв. за юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7