№ 1036
гр. Б., 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XXII СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120204461 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
по повод постъпила в съда жалба, подадена от дружество с ограничена
отговорност с фирма (наименование) „К.“, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр.Б., улица ..., представяно от К. И. И., ЕГН **********.
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №1291-
F600889/19.07.2021 г., издадено от К. П. П. – заместник-директор на ТД на
НАП – Б., оправомощен със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.59а-чл.59б от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите
(Наредбата) във връзка с чл.118, ал.10 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в
размер от 500.00 лева.
С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е
1
незаконосъобразно, недоказано и неправилно. Отрича се наличието на
извършено нарушение.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на
процесното НП, както и за присъждане на разноски.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е получено на 10.08.2021 г., видно от разписката, която
е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила при наказващия
орган на 18.08.2021 г. с вх.№ИТ-00-6791/18.08.2021 г. Ето защо съдът намира,
че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в
седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във
връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 08.02.2021 г. дружеството-жалбоподател извършило доставка на
7020 литра газьол с данъчна основа в размер на 9 582.30 лева, като горивото
било предназначено за „А. – Д.“ ООД. По повод това данъчно събитие на
същата дата „К.А“ ООД, т.е. различно от дружеството-жалбоподател, подало
електронен документ за доставка №0021-81928/08.02.2021 г.
По този повод била извършена проверка от данъчни служители.
В резултат на посоченото и на 11.03.2021 г. в гр.Б. и в тримесечния
[1]
давностен срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, АТ. Ж. М. (инспектор по
приходите) съставил против дружеството-жалбоподател Акт
№F600889/11.03.2021 г. за установяване на административно нарушение
(АУАН) със свидетел Я. К..
Конкретно отразеното в акта нарушение било квалифицирано от
актосъставителя като нарушение на чл.59а/чл.59б от Наредбата във връзка с
чл.118, ал.10 ЗДДС. В словесен вид вмененото административно нарушение
било, че за посочената по-горе доставка дружеството-жалбоподател е било
длъжно да подаден електронен документ за доставка в законоустановения
2
срок, т.е. на датата на настъпилото данъчно събитие.
На същата дата и срещу подпис, на пълномощник на дружеството-
жалбоподател бил връчен препис от АУАН.
В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано
възражение срещу съставения АУАН.
На 19.07.2021 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по
чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН
от съставянето на АУАН, К. П. П. – заместник-директор на ТД на НАП – Б.,
оправомощен със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на НАП, издал процесното наказателно постановление. Конкретно
посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното
в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.
На 10.08.2021 г. на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от
НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2
във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 18.08.2021
г., при наказващия орган била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-
6791/18.08.2021 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни
пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително
решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това
съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 на
Изпълнителния директор на НАП.
От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за
установено по несъмнен начин, че вмененото нарушение е извършено.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.10 ЗДДС всяко данъчно задължено
лице доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в
Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на
възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран
3
електронен подпис. В Наредбата изрично е предвиден и редът за подаване на
информацията по чл.118, ал.10 ЗДДС чрез електронен документ за доставка
от доставчиците по електронен път с квалифициран подпис, което следва да
стане на интернет страницата на НАП на датата на данъчното събитие. С
извършване на доставка на течни горива дружеството-жалбоподател е
придобило качеството на задължено лице и като такова е било длъжно да
подава данни за получената доставка. Това задължение дружеството е
следвало да изпълни на датата на доставката на течното гориво – 08.02.2021 г.
Дружеството не е изпълнило това свое задължение на процесната дата и с
това е осъществило нарушението, предвидено в чл.118, ал.10 ЗДДС.
По същество дружеството-жалбоподател не оспорва нарушението, а го
отнася към допусната грешка с подаване на ЕДД от друго дружество, чийто
управител е и неговия управител и чиято фирма (наименование) е едва
различимо за външен и страничен човек, но не и за управляващия и
представляващия го („К.“ ООД И „К.А“ ООД).
Доколкото административното нарушение е извършено от юридическо
лице наложената имуществена санкция е с минимален размер от 500.00 лева и
максимален от 2 000.00 лева, поради което не съществува възможност за
намаляването му.
Не са налице и основания за приложението на чл.28 ЗАНН, нито
случаят може да се квалифицира като такъв по чл.9, ал.2 НК, доколкото се
касае за приходи, а оттам и до публично финансово задължение, какъвто
несъмнено е данъкът върху добавената стойност.
С оглед очерталия се завършек на производството искането на
процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е
основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е
настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН (нова
- ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на
НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към
чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай представителят на
административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено
4
юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва
дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл.27е от Наредбата за правната
помощ.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН 22. Наказателен състав на
Районен съд – Б.
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №1291-
F600889/19.07.2021 г., издадено от К. П. П. – заместник-директор на
ТД на НАП – Б., оправомощен със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 на
Изпълнителния директор на НАП;
На основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА
дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „К.“,
ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.Б., улица ...,
представяно от К. И. И., ЕГН ********** да заплати на Национална
агенция по приходите сумата от 80.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Б. на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5