№ 45
гр. Тополовград, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20252320100031 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на
“***********” ЕАД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: ***********, чрез юрисконсулт С.К., против А. Д. Ч. с настоящ
адрес: ***********, с ЕГН **********.
Ищецът твърди, че е сключен Договор за предоставяне на кредит между
„***********“ ООД в качеството на кредитодател и ответника като
кредитополучател на 21.04.2022 г., с чиста стойност в размер на 300 лева.
Договора е бил уговорен с 12 на брой седмични вноски, всяка от които в
размер на 35 лева, като първата падежна дата е била на 11.02.2023 г. и
последната вноска е била уговорена на 12.09.2023 г. Общата дължима сума
която е следвало да бъде върната в края на посочения период е в размер на
315,21 лева. Твърди се в исковата молба, че в изпълнение на поетото от страна
на длъжника договорно задължение не са постъпили никакви плащания.
На 12.01.2024 г., между „***********“ ООД в качеството на цедент и
„***********“ ЕАД е бил сключен договор за цесия, по силата на който
цедента цедира вземането си по посочения договор за предоставяне на кредит,
1
като съгласно Приложение № 1 към договора, вземането възлиза на 450 лева,
от които 300 лева – непогасена главница, 15,21 лева –
договорна/възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 134,79 лева.
Твърди се, че към подаване на исковата молба всички непогасени вноски са с
настъпил падеж и съгласно чл.84 ал.1 от ЗЗД кредитополучателя е изпаднал в
забава.
Тъй като с разпореждане по ч.гр.д.№ 47268/2024 г. по описа на РС –
София е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК и след указание за предявяване на иск в едномесечния срок се
предявява настоящия осъдителен иск.
С оглед на изложеното се претендира да бъде постановено решение с
което да бъде осъден А. Д. Ч. да заплати на “***********” ЕАД, с ЕИК
***********, дължимото по договор за заем № 458554/21.04.2022 г., а именно:
450,00 лв./четиристотин и петдесет лева/ от които: 300,00 лв./триста лева/ -
непогасена главница; 15,21 лв./петнадесет лева и 21 ст./ -
договорна/възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 134,79 лв./сто
тридесет и четири лева и 79 ст./, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Претендират се и направените разноски от заповедното производство – 25,00
лева, както и тези от съдебното производство - 360,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.25 ал.1 от НЗПП и 80,00 лева на основание
чл.13 т.2 от НЗПП.
Претендират се и направените по делото съдебни разноски по
настоящото съдебно производство, както и тези в заповедното производство.
Ищецът не изпраща представител в съдебно заседание, но в писмено
становище поддържа исковата претенция и претендира последната да бъде
уважена изцяло.
Ответника А. Д. Ч. е призован по реда на чл.47 от ГПК и на основание
чл.47, ал.6 от ГПК му е назначен особен представител. В законоустановения
едномесечен срок по чл.131 от ГПК особения представител не е подал писмен
отговор и не е взел становище по исковата претенция, но в съдебно заседание
се явява и не оспорва исковата молба относно основанието и размера, както и
не сочи доказателства.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
2
следното от фактическа и правна страна:
На 21.04.2022 г. е сключен Договор за паричен заем № 458554 между
„***********“ ООД като заемодател и А. Д. Ч. като заемател. Съгласно
сключения договор заемодателя се е задължил да отпусне на заемополучателя
сума в размер на 300 лева. Договора е бил уговорен с 12 на брой седмични
вноски, всяка от които в размер на 35 лева, като първата падежна дата е била
на 11.02.2023 г. и последната вноска е била уговорена на 12.09.2023 г. Общата
дължима сума която е следвало да бъде върната в края на посочения период е
в размер на 315,21 лева. Няма данни по делото в изпълнение на поетото от
страна на длъжника договорно задължение да са постъпили някакви
плащания, а и особения представител на ответника в съдебно заседание не
оспорва основанието и размера на исковата претенция. На 12.01.2024 г., между
„***********“ ООД в качеството на цедент и „***********“ ЕАД е бил
сключен договор за цесия, по силата на който цедента цедира вземането си по
посочения договор за предоставяне на кредит, като съгласно Приложение № 1
към договора, вземането възлиза на 450 лева, от които 300 лева – непогасена
главница, 15,21 лева – договорна/възнаградителна/ лихва и неустойка в размер
на 134,79 лева.
Безспорно е установено също по делото, че съгласно сключен договор за
цесия, на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 12.01.2024 г.,
между „***********“ ООД и „***********“ ЕАД е прехвърлено вземането в
полза на ищцовото дружество. Цедентът чрез пълномощника си – ищцовото
дружество е изпратило чрез препоръчена поща до длъжника уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания, което уведомление приложено по
делото е било върнато непотърсено от длъжника. Въпреки ненадлежното му
уведомяване за извършеното прехвърляне от дружествата с подаването на
настоящата искова молба и получаване на препис от нея от ответника съгласно
практиката на ВКС се приема, че длъжника е надлежно уведомен за
извършената цесия, тъй като получаването на уведомлението за цесия в
рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане
съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника/Решение №
123/24.06.2013 г. на ВКС по ТД № 12/2009 г., 2-ро ТО, ТК/.
Съответно от приложеното ч.гр.д.№ 47268/2024 г. на Софийски РС се
установява, че ищцовото дружество е подало заявление по чл.417 от ГПК за
3
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
Запис на заповед обезпечаващ вземането по договора за кредит. По
подаденото заявление е образувано частно гражданското дело и с
Разпореждане СРС е отхвърлил заявлението като приема, че е недопустимо
със Запис на заповед в случая да се обезпечава вземането след като документа
не е издаден по волята на длъжника при условията на доброволност, нито пък
е уговорено като доброволно обезпечение на вземането. При това положение е
указано на ищцовото дружество, че може да предяви иск относно вземането,
поради което е предявен и настоящия иск в законоустановения едномесечен
срок.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са
документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени
от страните.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.415 ал.1
т.3 ГПК-осъдителен иск във вр. чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86 от ЗЗД, вр. чл.79 от
ЗЗД.
От материалите по ч.гр.д.№ 47268/2024 г. на СРС се установява, че с
Разпореждане е отхвърлено заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК въз основа на документ – Запис на
заповед. Съдът на основание чл.415 ал.1 ГПК е указал на заявителя, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата
искова молба е подадена в законния едномесечен срок, поради което съдът
намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни
изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.
Съдът намира, че искът е основателен и доказан по основание и размер.
Съгласно сключения договор за паричен заем ответника е получил
парична сума като се е задължил да върне заемната сума по договора в
определен срок и съгласно уговорените клаузи. Няма данни да са извършени
някакви плащания по договора за заем, а и основанието и размера на исковата
претенция не се оспорват от особения представител на ответника.
Следователно, безспорно е установено по делото, че ответника не е
4
изпълнил задълженията си по сключения договор за паричен заем в
договорените срокове и съответно дължи връщане на общата сума уговорена в
договора за паричен заем от 315,21 лева, включваща отпуснатия заем от 300
лева и договорената лихва съгласно клаузите на договора. Изрично в него е
записано, че общата сума за плащане е в размер на 315,21 лева. Този договор
не е оспорен от ответната страна, приложен е по делото, подписан е от двете
страни и е сключен в законоустановената форма съгласно нормативните
изисквания. За това в тази част исковата претенция се явява основателна и
доказана както по основание ,така и по размер и следва да се уважи.
С исковата молба се претендира и вземане за неустойка каквато е
договорена в чл.8 от Договора. В този текст е договорено, че заемателя дължи
на заемодателя неустойка в размер на 104,79 лева. Претендирата сума от
134,79 лева се формира като сбор от горепосочената сума и сумата дължима
по силата на чл.14 от Общите условия приложени по делото съгласно който
длъжника дължи неустойка от 10% върху остатъчната главница след изпадане
в неизпълнение на договорното си задължение. Т.е. 10% върху 300 лева е 30
лева. За това и претендирата сума от 134,79 лева също се явява основателна и
доказана и за нея следва да се уважи исковата претенция.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че следва да бъде осъден
ответника да заплати претендираните суми в посочените по-горе размери.
Безспорно е установено и това, че вземането е прехвърлено в полза на
ищцовото дружество от заемодателя „***********“ ООД като са спазени
всички изисквания и предпоставки на ЗЗД относно цесията и иска следва да
бъде уважен спрямо ищцовото дружество.
При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца
разноски по настоящото дело и по производството по ч.гр.д. № 47268/2024 г.
на СРС.
В настоящото производство, което е общо исково производство с
определен материален интерес, съда определя, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК,
юрисконсултското възнаграждение съобразно Наредбата за заплащане на
правната помощ. В чл.25, ал.1 от тази Наредба се предвижда възнаграждение
от 100 до 360 лева, като се има предвид, че Наредбата е изменена в ДВ
бр.53/2025 г. от 01.07.2025 г., но влиза в сила от 01.10.2025 г., то не могат да се
приложат измененията съгласно които възнаграждението е от 200 до 450 лева
5
и следва да се приложи текста действащ към момента на постановяване на
настоящото решение, а именно възнаграждение от 100 до 360 лева. В случая
материалния интерес не е особено голям и съда намира, че с оглед размера му
и вида и количеството на извършваната дейност, като се има предвид, че
процесуалния представител на ищцовото дружество не се е явявал в съдебно
заседание, не е правил постъпки и съответно не са извършвани процесуални
действия във връзка със събиране и проверка на други доказателства освен
писмени, следва да се определи възнаграждение в размер на 150 лева.
Претендирания размер от 360 лева, който е максималния по сега действащата
Наредба за заплащане на правната помощ в исковата молба е прекомерно
завишен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото и вида
и обема на извършената правна дейност. Освен това, съдът счита, че в случая
не се дължи претендираното юрисконсултско възнаграждание в размер на 80
лв. и по чл.13, т.2 от Наредбата за заплащането на правна помощ, тъй като
съществува специален текст от посочената Наредба, а именно чл.25, който
урежда изрично възнагражденията за защита по производствата с материален
интерес и подготовката на документи за завеждане на дело като вид правна
помощ се включва в цялостната дейност по защита по делата и не следва да се
заплаща отделно. За това следва да се присъдят в настоящото производство
разноски на ищеца като се има предвид определеното по-горе юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева, държавна такса в размер на 125 лева,
както и внесеното възнаграждение за особен представител – 400 лева. Като се
имат предвид трите посочени по-горе суми, общия размер на разноските в
исковото производство възлиза на 675 лева.
По заповедното производство в разпореждането с което се отхвърля
заявлението няма присъдени разноски, но видно от приложеното заповедно
производство е внесена държавна такса в размер на 25 лева и тази сума следва
да се присъди като разноски.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА предявения иск от ищеца “***********” ЕАД, с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: ***********, подаден
6
чрез юрисконсулт С.К., ПРОТИВ А. Д. Ч. с настоящ адрес: ***********, с
ЕГН **********., като ОСЪЖДА ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
дължимото по договор за заем № 458554/21.04.2022 г., а именно: 450,00
лв./четиристотин и петдесет лева/ от които: 300,00 лв./триста лева/ -
непогасена главница; 15,21 лв./петнадесет лева и 21 ст./ -
договорна/възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 134,79 лв./сто
тридесет и четири лева и 79 ст./, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението – 05.07.2024 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца разноски по делото от
настоящото производство общо в размер на 675,00 лв./шестстотин
седемдесет и пет лева/, както и разноски от производството по ч.гр.д.№
47268/2024 г. на СРС в размер на 25,00лв./двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
7