Решение по дело №179/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260034
Дата: 12 август 2020 г. (в сила от 4 септември 2020 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20202120200179
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260034

 

гр.Бургас, 12.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                        

                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

 

при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 179 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

  

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „*“ ООД, ЕИК *, с адрес: гр.Бургас, ул. „*“ № 115, против Наказателно постановление № */23.10.2018г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.

С жалбата се поддържа, че са допуснати множество процесуални нарушения.

В открито съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Вяра Видова, която поддържа жалбата, като посочва, че чл. 33, ал. 2 от наредбата е отменен и моли за присъждане на разноски.

Наказващият орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт Карабелева, която заявява, че предоставя на съда за преценката за приложението на чл. 3 от ЗАНН.

По допустимостта на жалбата съдът се съобразява с изложеното в Определение от 30.6.2020г. по Наказателно дело № 1194/2020 Административен съд - Бургас. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Не се спори, че към 01.05.2018г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – магазин домашни потреби, находящ се в гр. Бургас, ул. „*“ № 115. На 01.05.2018г., св. М.В.- инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, осъществил контрол за спазване на данъчното законодателство в посочения търговски обект. Проверяващият се легитимирал и се пристъпило към проверка, при която констатирал, че в обекта е инсталирано и функционирало устройство за отчитане на продажбите, което не притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Била разчетената касова наличност по устройството 82,15 лв., както и въвеждане на начална сума в книгата в размер на 100 лв. След преброяване на средствата се установила фактическа касова наличност в размер на 209,30 лева. Т.е., при проверката била установена  разлика (надвишаване), за които липсва отбелязване в книгата за дневните финансови отчети с точност до минута.

За извършената проверка и констатациите от него М.В. съставил Протокол за извършена проверка бланков № 0265126 от 01.05.2018 г, с указание търговецът да се яви допълнително в ТД на НАП-гр.Бургас на 09.05.2018 г. На 09.05.2018 г. бил съставен АУАН с № *. Актосъставителят описал в акта констатираното при проверката на 01.05.2018 г. нарушение, в това число, че фискалното устройство притежава не функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Така описаното деяние В. квалифицирал едновременно като нарушение на чл. 33 ал.2  от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като предявил и връчил екземпляр от акта на управителя при съставянето му срещу подпис. Управителят на дружеството не записал възражения.

Впоследствие, на 23.10.2018 г., въз основа на акта за установяване на нарушението било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС дружеството било санкционирано с имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като признаците на вмененото нарушение са ясно описани и не остава съмнение какво е същото.

Независимо от това, съдът изцяло споделя тезата на защитата, че е настъпило последващо изменение в законодателството, с което е отпаднала възможността за извършване на нарушение по чл.33,ал.2 от Наредбата. Прегледът на визираната като нарушена в АУАН и НП правна норма показва, че същата е била действаща към датата на нарушението – 01.05.2018 г., но е била отменена изцяло с ДВ, бр.26/2019 г., в сила от 29.03.2019 г., поради което за съда, разглеждащ делото съществува задължение по чл.3,ал.2 от ЗАНН да извърши преценка за по-благоприятния за нарушителя закон.

Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е издадена на основание чл.118,ал.2 от и ал.4 от ЗДДС и несъмнено представлява подзаконов акт по приложението на горната разпоредба. Нормата на чл.118,ал.4 ,т.1-т.8 от ЗДДС именно посредством Наредбата детайлно определя изискванията, условията и реда за въвеждане в експлоатация, регистрация и т.н. на фискалните устройства. Към момента на извършване на проверката, действащата материалноправна норма на чл.33,ал.2 от Наредбата е предвиждала, че за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1 /каквото безспорно е било и монтираното ФУ в проверявания обект/, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута. Тъй като в НП АНО е посочил, че фискалното устройство в обекта конструктивно не притежава функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми и това установяване на е оспорено, съответно - оборено, правилно като нарушена е била посочена нормата именно нормата на чл.33,ал.2 от Наредбата. Санкционната разпоредба на чл.185,ал.2 ЗДДС гласи, че "Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба ...". В разглежданият случай посочената Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е именно този подзаконов нормативен акт, който конкретизира задължението на ДЗЛ във връзка с чл.118,ал.4 от ЗДДС. Следователно, бланкетната диспозиция на разпоредбата на чл.185,ал.2 от ЗДДС трябва задължително да се посочи в (което е сторено), а чак след това тя да бъде попълвана посредством разпоредби от подзаконовия нормативен акт (допълнителни аргументи в тази насока могат да бъдат намерени и в т.4.1 от задължителното за съдилищата ТР №2/2002 г. на ОСНК на ВКС). Както вече се посочи по-горе, посочената разпоредба на чл.33,ал.2 от Наредбата е била отменена изцяло, в сила от 29.03.2019 г. , т.е. преди влизане в сила на издаденото НП /съдът не дължи произнасяне и анализ за причините мотивирали Министерство на финансите да отмени този текст от Наредбата/, като не е предвидена друга разпоредба, която да въвежда задължение към ДЗЛ за отразяване в книгата за дневни финансови отчети всяка промяна в касовата наличност.

Съгласно разпоредбата на чл.3,ал. 2 ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Следователно към настоящия момент жалбоподателят не следва да бъде наказан за процесното нарушение, тъй като неотразяването на промяна в касовата наличност в книгата за финансови отчети понастоящем не съставлява нарушение. По тази причина обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */23.10.2018г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на „*“ ООД, ЕИК *, с адрес: гр.Бургас, ул. „*“ № 115, е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

                                                                                                                                                                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

Вярно с оригинала: Д.Б.