РЕШЕНИЕ
№ 1225
гр. П., 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20231720104285 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба подадена от Е. К. К., ЕГН **********
срещу „Топлофикация – П.“ АД, ЕИК *********. Предявени са искове с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата 639,84 лева – главница за неплатена топлинна
енергия за периода 01.09.2009 г. – 30.04.2013 г., сумата 199,56 лева – законна
лихва за забава за периода 03.01.2010 г. – 23.01.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
20.02.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 25,00 лева. –
държавна такса и сумата 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 06.08.2014 г. по ч.гр.д. №
01205/2014 г. на Районен съд – П. и за събирането на които е образувано
изпълнително дело № 527/2014 г. по описа на ЧСИ С. Д., рег. № 752 в
Регистъра на камарата на ЧСИ с район на действие Окръжен съд – П., поради
погасяване на вземанията по давност.
В подадената искова молба ищецът Е. К. К. твърди, че ответникът
претендира заплащане на исковите суми по посоченото изпълнително дело.
Поддържа се, че вземанията са погасени по давност с изтичане на петгодишен
давностен срок след предприемане на последното изпълнително действие.
При тези твърдения иска да се установи, че не дължи на ответника чрез
принудително изпълнение посочената по-горе сума. Претендира присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-П.” АД депозира
1
отговор на исковата молба. Признава предявения иск и счита, че не е дал
повод за завеждане на делото. Моли съда да уважи иска и да възложи
разноските в тежест на ищеца.
Настоящият състав на Районен съд - П., след като взе предвид
становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С оглед направеното признание, безспорни са по делото всички
обстоятелства от фактическия състав на претенцията, а именно че ответникът
като взискател претендира от ищеца като длъжник чрез принудително
изпълнение заплащането на процесните суми, както и че претендираните
вземания са погасени по давност. Ето защо, съдът намира, че по отношение на
ответника не съществува правото на принудително изпълнение на исковата
сума като погасена поради изтичане на давностен срок. Поради изложеното
предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде изцяло уважен.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските не се възлагат върху ответника
ако той не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. По
приложението на цитираната норма е налице установена трайна съдебна
практика на ВКС, с която настоящият състав се солидаризира и която приема,
че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК липсва когато сезирането на
съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. В настоящата
хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото при
образувано изпълнително производство, въз основа на изпълнителен лист,
предявяването на иск по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз
основа на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издаден изпълнителния лист /в какъвто смисъл в
случая е било направено възражение за изтекла давност/ е единствената
възможност за защита на длъжника. Същият се е възползвал от правото си да
установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факт, който е настъпил
след съдебното му установяване и който е от значение за съществуването му.
Подобно възражение длъжникът не е могъл да направи пред съдебния
изпълнител, защото основанията за прекратяване на изпълнителното
производство са изчерпателно изброени в закона и позоваването на изтекла
погасителна давност не е сред тях.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищецът за сумите за сумата 50,00 лева – заплатена държавна
такса и сумата 400,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Така мотивиран, настоящият състав на Районен съд - П.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. К. К., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „ срещу „Топлофикация – П.“ АД, ЕИК
2
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК , че
Е. К. К., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация – П.“ АД, ЕИК
********* сумата 639,84 лева – главница за неплатена топлинна енергия за
периода 01.09.2009 г. – 30.04.2013 г., сумата 199,56 лева – законна лихва за
забава за периода 03.01.2010 г. – 23.01.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.02.2014
г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 25,00 лева. – държавна
такса и сумата 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми
е издаден изпълнителен лист от 06.08.2014 г. по ч.гр.д. № 01205/2014 г. на
Районен съд – П. и за събирането на които е образувано изпълнително дело №
527/2014 г. по описа на ЧСИ С. Д., рег. № 752 в Регистъра на камарата на ЧСИ
с район на действие Окръжен съд – П., поради погасяване на вземанията
по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ
на Е. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***” *** на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 450,00 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - П. в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3