П Р О Т О К О Л
№ 851/16.10.2019 г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно отделение
На шестнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
Секретар
РОДИНА ПЕТКОВА
Прокурор АНТОН КОНДОВ
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
ДАСКАЛОВА
ЧНД № 985 по описа за 2019 година
На именното повикване в 14:15 часа се явиха:
Л.св. А.П.С. /ВЕЛКОВ/
– води се от затвора- Варна,и с адв. П.М., служебен защитник.
Началникът на Затвора
– Варна, комисар
Йордан Йорданов – редовно призован,
явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход
на делото.
Адв.М.: Да се даде ход на
делото.
Н-ка на
затвора: Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съдът
докладва постъпилото заявление от молителя С., в което са направени искания да се изискат от СРП: Постановление
от 11.12.2009 по прокурорска преписка П-3/2009 г., Постановление от 22.07.2016
г. по прокурорска преписка П-3/2007 г., Постановление от 04.04.2017 г. по
прокурорска преписка П-3/2007 г. От СГП Постановление
от 17.04.2007 г. по прокурорска преписка П-98/2007 г. и от АП-София -
Постановление от 13.09.2007 г.
Докладва и молба
от осъденото лице, чрез адв. М., с която се представя копие от Постановление от 13.09.2007 г. на АП-София, служебна
бележка от ГД „ИН“ – Затвора в гр. Бобов дол, Постановление от 04.04.2017 г. от
СРП и копие от писмата, както и справка за изтърпяно наказание към дата
16.10.2019 и 24.10.2019 г.
Съдът
намира, че следва да остави без уважение молбата на л.св. С. да бъдат изискани
горепосочените постановления, т.к. същите са приложени в т.2 от затворническото
досие. Относно представените със заявлението писмени доказателства следва да
бъдат приети като относими и допустими, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на л.св. да
се изискат от СРП: Постановление от 11.12.2009 по прокурорска преписка П-3/2009
г., Постановление от 22.07.2016 г. по прокурорска преписка П-3/2007 г., Постановление
от 04.04.2017 г. по прокурорска преписка
П-3/2007 г. От СГП Постановление от 17.04.2007 г. по прокурорска
преписка П-98/2007 г. и от АП-София - Постановление от 13.09.2007 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени
доказателства по делото копие от Постановление
от 13.09.2007 г. на АП-София, служебна бележка от ГД „ИН“ – Затвора в
гр. Бобов дол, Постановление от 04.04.2017 г. от СРП и копие от писмата, както
и справка за изтърпяно наказание към дата 16.10.2019 и 24.10.2019 г.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания.
Адв. М. – Нямаме други искания.
Л.св. С. – Нямам други искания.
Н-ка на затвора- Нямам искания.
Съдът счита
делото за изяснено, поради което и дава ход
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ- Считам, че подадената от л.св. С. молба
е неоснователна. Безспорно е, че в случая не е налице първата кумулативна предпоставка
за постановяване на УПО, а именно л.св. да е изтърпял повече от 2/3 от наложеното
му наказание за престъпление, извършено в условията на опасен рецидив. Т.к. не
е налице едната предпоставка не следва да се обсъжда налице ли е втората,
поради което моля да оставите молбата без уважение.
Н-ка на Затвора – Поддържам
внесеното от мен становище и считам, че молбата е недопустима.
Адв. М. - Поддържаме така подадената молба за
УПО. Подзащитния ми е изтърпял реално 2/3 от наложеното му общо наказание от 30
години лишаване от свобода, което отговаря на изискването, вписано в нормата на
чл. 70, ал.1, т.2 от НК, а именно в случаите на опасен рецидив. Л.св. С. е бил
с наложена МНО „Задържане под стража“ по НОХД № 2141/03 на СГС за времето от
18.07.2001 г. до 31.05.2005 г. С присъда № 131/31.05.2005 г. по същото дело е
бил признат за невиновен и оправдан. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от НК
този период от време може да бъде приспаднат при изпълнение на наказание
лишаване от свобода, наложено му по друго наказателно производство. В случая по
отношение деянията е приложима разпоредбата чл. 23 ал.1 от НК. Във времето по различни
дела има зачитане и приспадане на различни части от време на това задържане под
стража. Остава не зачетен само периода от 18.07.2001 г. до 08.03.2002 г., или 7месеца и 20 дена, през което време е бил задържан под
стража. По молба на С. с Постановление
на САП от 13.09.2007 г. е изменено Постановлението
на СГП като при изпълнението на 25 годни лишаване от свобода, наложено с
протоколно определение от 12.06.2006 г. да се зачете и това време от 18.07.2001 г. до
08.03.2002 г. Това постановление на САП ние представихме с допълнителна молба.
Моля, да
освободите предсрочно молителя и постановите изпитателен срок в размер на оставащата неизтърпяна част от
наказанието.
Моля, в тази
насока за Вашето определение.
Л.св.С. – Уважаема Г-жо съдия, към настоящия
момент изтърпявам наказание от 30 години лишаване от свобода, постановено с
присъда на ОС-Кюстендил по НОХД № 23/2011 г., като преди това с протоколно определение
на СРС по ЧНД 6088/07 на основание чл. 36, ал.1, вр. чл. 25, вр. чл. 23 от НК, съдът
е определил общо наказание в размер на 26 години лишаване от свобода, като
налага най-тежкото от тях, като на основание чл. 25 от НК зачита изцяло
изтърпяното общо наказание от 12.08.2004 г. до 12.08.2005 г., НОХД 2421/96 г. на
СРС и НОХД № 137/97 на РС-Монтана определя и друго общо наказание между
присъдите по НОХД № 11239/2003 г. на СРС, НОХД № 3281/02 на СГС , НОХД № 2000/03
на СГС и № 5341/03 на СРС като налага
най-тежкото от тях - 26 години. На основание чл. 25, ал.5 от НК зачита изцяло времето през което съм
бил с МНО „Задържане под стража“ и съм търпял наказание от 11.12.1998 г. до
12.04.2000 г.; от 08.03.2002 до 24.07.2003 г., от 15.06.2000 до 09.03.2001 г.
както и от 12.08.2005 г. до влизане на определението в сила. Времето, което съда зачете като
задържане под стража и изтърпяната част от наложената присъда се равнява на 5 години,
6 месеца и 4 дена. Същият този период е
посочен и отразен в предоставената от Началника на затвора Варна справка, за което
няма спор.
Налице е
друг спор, който обхваща периода през който съм бил с МНО „Задържане под стража“, време, което с
изрични постановления на СРП, СГП и САП е зачетено и приспаднато към настоящото
наказание, което изтърпявам към момента, наложено с протоколно определение по ЧНД
№ 6088/07 г. на СРС, о именно както
следва:
С
постановление от 11.12.2009 г. прокурорска преписка № П-3/2007 г. на СРП –
зачита и приспада при изпълнение на протоколно
определение по ЧНД 6088/07 г. на СРС срока на предварително задържане по
НОХД 2421/96 г., считано от 18.07.1996
г. до 26.11.96 г. вкл. Копие от това постановление, е изпратено от Началника на
затвора-Бобов дол за сведение и изпълнение. От Н-ка на Затвора Бобов дол е
издадена служебна бележка, която сочи, че постановлението на СРП от 11.12.2009
г. Прокурорска преписка 53/07 е изпълнено и времето, през което съм бил с МНО „Задържане
под стража“ е зачетено.
Съгласно постановление от 17.04.2007 г. от прокурорска
преписка П-98/2006 г. на СГП, прокурора е постановил, че приспада и зачита
времето от 12.04.2003 до 12.08.2004 г., през което време съм бил с МНО „Задържане под
стража“ по НОХД 2421/2003 г. на СГС при изпълнение на наказание от 25 години лишаване
от свобода, определено с протоколно определение от 12.06.2006 г. по НОХД № 2000/2005
г. на СГС. Преписи са изпратени на началника на затвора Бобов дол на САП и на мен. Постановлението
също е дадено за изпълнение на
20.04.2007 г.
Съгласно
постановление от 13.09.2007 г. по прокурорска преписка 2292/2007 г. на АП-София
прокурор изменя постановлението от 17.04.2007 г. на СГП, като променя и удължава срока на „Задържане под стража“.
Преписи са изпратени за изпълнение на н-ка на затвора.
Видно
въпросното постановление не фигурира в справката, т.к. всичките постановления
са издадени след издаване на протоколното определение от 2007 г. и то няма как
да фигурира в издадената присъда.
По отношение
на данните на зачитане на предварителното задържане, съдът се е произнесъл като
указва, че при наличието на такива данни следва се сезира служебно
прокуратурата, както е прокуратурата е направила.
Следователно според въпросните постановления е
видно, че през това време съм бил с МНО „Задържане под стража“ от 18.07.2007 г. до настоящия момент, както и
за периода от 18.07.1996 г. до 27.11.1996 г. Т.к. постановленията, издадени от
прокурор и присъдите са задължителни за
изпълнение, считам че съм придобил законово право да се ползвам от това си право
на УПО. В случай, че тези постановления не бъдат зачетени от настоящия състав, означава,
че ще бъде лишен от законовото си право да ползвам правото си на УПО.
Считам, че
има нарушение на правата ми в настоящия момент, т.к. прокурорските постановления
са задължителни за изпълнение и е ясно, че аз съм бил в затвора, поради това аз
считам, че имам законовото право да се възползвам от УПО, а дали ще бъде
постановено УПО, или не решава съда.
Считам, че
отговарям на критериите и доколкото съм заслужил да ползвам правото си на УПО,
или не ще оставя на Вашата преценка.
СЪДЪТ като взе предвид постъпилата молба,
приложените към затворническото досие материали, както и приетите по настоящото
дело писмени доказателства, и след като съобрази становището на страните, изразени
в днешното съдебно заседание, намира следното:
Постъпила е
молба от А.П.С. /Велков/ за УПО от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание лишаване
от свобода. В молбата се твърди, че към момента на подаването й фактически са
изтърпяни 20 години, 6 месеца и 15 дни,
от работа е спечелил 1 година, 1 месец и 6 дни, поради което счита, че спрямо
него следва да бъде постановено условно предсрочно освобождаване. Твърди, че е
задържан на 18.07.2001 г. по НОХД № 2141/03 на СГС и от тогава до сега не е напускал
местата за лишаване от свобода. Полагал трудова дейност, участвал е в културно
масови дейности, за които е награждаван, завършил множество курсове като
придобил и професионални квалификации.
Молителят
изтърпява наказание лишаване от свобода, като с определение по ЧНД № 6088/2007
г. са били формирани две групи деяния, по които наложените наказания са били
кумулирани.
Първата
група са НОХД № 2421/96 на СРС и НОХД № 137/97 на РС-Монтана, като по тази
група дела е наложено най-тежкото наказание – една година лишаване от свобода.
Втората
група са присъдите по НОХД № 1123/2003 г. на СРС, НОХД № 3281/2002 г.на СГС,
НОХД № 2000/2003 г. на СГС и НОХД № 5341/2003 г. на СРС, като по тази група му
е наложено най-тежкото наказание от определените му, а именно лишаване от свобода
за срок ат 20 години. На основание чл. 24 от НК така определеното наказание е било увеличено с
6 години лишаване от свобода.
Съдът на основание
чл. 25, ал.2 от НК е постановил да се зачете периода от време, през което Велков
е бил с МНО „Задържане под стража“, както и изцяло изтърпяното общо наказание
от 12.08.04 г. до 12.08.2005 г., което е
наказанието по първата група от извършената
кумулация.
По НОХД №
23/2011 г. ОС, гр.Кюстендил е наложил наказание
лишаване свобода 4 години, като на основание чл.27 от НК го е присъединил към
определеното на молителя наказание от 26 години лишаване от свобода.
Съгласно
справката, представена от Началника на затвора-Варна към днешна дата, молителят
е изтърпял фактически 14 години, 2 месеца и
4 дни, бил му е зачетен арест 5 години, 6 месеца и 20 дни, или 19 г. 8
м. и 24 д., отделно от това от работа - 1 г., 1м. и 6 дни.
Съгласно изискването
на чл. 70, ал.1, т.2 от НК в случаите на
опасен рецидив следва осъденият да е изтърпял фактически 2/3 от наложеното му наказание
лишаване от свобода и да е дал доказателства за своето поправяне, за да може
съдът да постанови условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към
настоящия момент молителят не е изтърпял фактически наказание, което да е повече от 20 години лишаване
от свобода (2/3 от наложеното му наказание 30 г. лишаване от свобода),
поради което молбата му се явява неоснователна само на това основание без да е
необходимо съдът да разглежда въпроса за неговото поведение в местата за лишаване
от свобода.
Неоснователно
е искането на молителя времето от постъпването в местата за лишаване от свобода
18.07.2001 г. до настоящия момент да се
счита за време, което следва да бъде зачетено за изтърпяно по наказанието лишаване
от свобода за срок от 30 години. Това е така, т.к. през периода от 12.08.2004
г. до 12.08.2005 г. Велков е изтърпявал наказание лишаване от свобода за срок
от 1 година в една от групите дела, а именно по НОХД № 137/1997 г. на РС-Монтана и НОХД № 2421/96 на СРС, т.е. тази една година
следва да бъде извадена от този продължителен период от време, през който
Велков е бил в местата за лишаване от свобода, т.к. деянията, за които е наложено
това наказание са в условията на рецидив спрямо останалите по втората група съгласно
определението по ЧНД № 6088/2007 г. на СРС. Това наказание от една година се
изтърпява отделно от останалите, т.к. в противен случай би се стигнало до повторното
му зачитане и приспадане на този едногодишен срок при изтърпяване на 30-годишното
наказание лишаване от свобода.
Цитираните
от молителя постановления на СРП, СГП и САпП са отчетени при зачитането на
времето, през което е бил задържан,
както беше отбелязано по-горе в настоящото изложение –в размер на 5 години, 6
месеца и 20 дни.
Ето защо
съдът намира, че молбата е неоснователна, т.к. е подадена преди осъденият да е изтърпял
2/3 от наложеното му наказание лишаване от свобода, поради което същата следва
да бъде оставена без уважение .
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. А.П.С. /ВЕЛКОВ/, ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част - 9
години и 2 месеца от определеното му общо наказание лишаване
от свобода за срок от тридесет
години.
Определението подлежи
на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, началника на затвора, и на протест от
прокурора пред Апелативен съд – Варна.
Протоколът е написан в съдебно заседание,
което приключи в 14.45 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: