№ 22665
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110129607 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане субективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1-во, във вр.чл.240, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по изпратена по искова молба от Д. В.
Н. и Д. С. Н. против Н. Ц. Т., с която са предявени субективно съединени искове за
осъждане на ответника да заплати солидарно на ищците сумата от общо 4 559,40 лева,
представляваща дадена в заем сума по осем броя устни договори за заем през периода
от 14.12.2021 г. до 21.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 22.05.2024 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищците, твърдят, че през периода от 14.12.2021 г. до
21.09.2022 г. между тях и ответника били сключени устни договори за заем, по силата
на които предали на последния сумата от общо 4 559,40 лева посредством парични
преводи чрез системата на „********“ АД, както следва: на 14.12.2021 г. – сума в
размер на 270,00 лева, на 10.02.2022 г. – сума в размер на 300,00 лева, на 12.04.2022 г. –
сума в размер на 500,00 лева, на 13.05.2022 г. – сума в размер на 500,00 лева, на
06.06.2022 г. – сума в размер на 700,00 лева, на 04.08.2022 г. – сума в размер на 300,00
лева, на 18.08.2022 г. – сума в размер на 400,00 лева и на 21.09.2022 г. – сума в размер
на 1589,40 лева. Поддържат, че са съпрузи от 2017 г., като горепосочените суми били
семейни спестявания. Твърдят още, че между страните не бил уговорен срок за
връщане на дадените парични средства, поради което на 17.04.2024 г. ищецът Д. Н.
отправил покана до ответника за връщането им, посредством електронно приложение
„********“. Поддържат, че поканата била надлежно получена от ответника, но в 1-
месечния срок той не предприел действия за връщане на процесната сума. По
1
изложените в исковата молба доводи и съображения ищците обуславят правния си
интерес от предявените искове, като молят за уважаването им и присъждане на
сторените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява
становище за частична неоснователност и недоказаност на предявените искове. Сочи,
че дълги години страните били в изключително близки отношения. Случвало се е да
си помагат със заеми едни на други, за които никога не са сключвали писмени
договори, нито са съставяли разписки. Ответникът твърди, че в края на 2021 г.
споделил с ищеца в телефонен разговор, че има нужда от пари, а последния
предложил да му даде заем. Така през периода от 14.12.2021 г. до 21.09.2022 г. ищецът
Д. Н. му превел чрез системата на „********“ АД сумата от общо 4559,40 лева, без да
уговарят срок за връщането им. Ответникът оспорва изложените в исковата молба
твърдения относно отправена на 17.04.2024 г. покана от ищеца за връщане на
процесната сума. Твърди, че в края на м.август 2023 г. се разбрали, че от м.септември
същата година ще връща по 500,00 лева всеки месец, докато изплати цялата сума.
Твърди още, че през периода от м.09.2023 г. до м.02.2024 г. върнал на ищеца сума в
общ размер на 3000,00 лева. Тъй като през този период ищците имали финансови
затруднения, ищецът Н. започнал да настоява ответникът да му върне повече пари,
отколкото му е предоставил. Отношенията им се влошили, поради което последните
две плащания – на 26.01.2024 г. и на 16.02.2024 г. били преведени чрез системата на
„********“ АД, докато сумата от 2400,00 лева била върната лично и в брой на ищеца.
Ответникът твърди още, че през м.март 2024 г. в присъствието на трети лица, ищецът
Н. признал, че е получил сумата от 3000,00 лева, но че тя била само лихви, като
настоявал ответникът да му върне главница в размер на 4 600,00 лева. Поддържа още,
че предложил на ищеца Н. да върне остатъка от 1559,40 лева, но той отказал. По
изложените в отговора доводи и съображения ответникът изразява становище, че
предявените искове са неоснователни и недоказани за разликата над 1559,40 лева до
пълния предявен размер от 4559,40 лева, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото са приложени 8 бр. разписки за извършени парични преводи с
наредители ищците и получател ответника, както следва: на 14.12.2021 г. – сумата от
270,00 лева, на 10.02.2022 г. – сумата от 300,00 лева, на 12.04.2022 г. – сумата от 500,00
лева, на 13.05.2022 г. – сумата от 500,00 лева, на 06.06.2022 г. – сумата от 700,00 лева,
на 04.08.2022 г. – сумата от 300,00 лева, на 18.08.2022 г. – сумата от 400,00 лева, на
21.09.2022 г. – сумата от 1589,40 лева.
По делото са приложени и 2 бр. разписки за извършени парични преводи с
2
наредител ответника и получател ищеца, както следва: на 26.01.2024 г. – сумата от
300,00 лева и на 16.02.2024 г. – сумата от 300,00 лева.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г. Р. И.,
Л.-А. Дж. Е. и Е. Г. Ф..
В показанията си св.И. разказва, че познава ищците от м.март 2022 г., а
ответника от м.декември 2023 г. От ищците знае, че са давали суми в заем на
ответника, но той не им ги е върнал. Разказва за случай, при който е придружил ищеца
до офис на ********, за да преведе пари на ответника в заем. Не знае други
подробности.
В показанията си св.Е. разказва, че познава страните по делото, като преди
години били в едни приятелски кръг. След като преди десет години затворил
заведението, в което всички му били клиенти, свидетелят останал в приятелски
отношения единствено с ответника. Разказва, че една събота или неделя през м.март
2024 г. бил на гости в дома на ответника и последния му споделил, че Д. ще дойде,
защото има да му връща пари. Пред него ответникът преброил 500,00 лева, като казал,
че има да връща още 1500,00 лева. Когато ищецът дошъл в дома на ответника, заявил,
че му дължи много повече пари, тъй като „подлежат на лихва“. Ищецът и ответника се
скарали, поради което последния не върнал приготвената сума.
В показанията си св.Ф. разказва, че познава страните по делото, тъй имали общ
приятелски кръг. Знае, че преди 1-2 години Н. взел на заем от Д. 5000,00 лева, като
уговорката им била да ги върне, когато започне работа. Свидетелят сочи, че
ответникът започнал работа миналата година и започнал да връща всеки месец сумата
от по 500,00 лева на ищеца. Свидетелят знае, че когато Н. върнал на Д. 3000,00 лева,
последния заявил, че има да му връща още 4500-5000 лева заради лихви. Свидетелят
разказва, че тогава лично говорил с ищеца и го питал да не е лихвар, но ответникът
твърдял, че тези пари му се дължат.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата парична сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Следователно, по дефиниция договорът за паричен заем е неформален и
реален. За да породи правни последици този договор, не е достатъчно да са налице
единствено насрещните волеизявления на страните – заемодател и заемател. Във
фактическия състав на сделката се включват още и действия по фактическо предаване
на вещта, които са предпоставка за пораждане на правните му последици. Правното
значение на предаването на паричната сума като елемент от фактическия състав на
договора за заем е разглеждано в практиката на Върховния касационен съд, като е
3
възприето, че договорът е реален, тъй като единият елемент от фактическия му състав
е предаването в собственост, а другият – съгласието за връщане. Ако първият от тези
елементи липсва, налице е обещание за заем, а ако вторият липсва – няма договор за
заем и даденото е без основание /в този смисъл е решение № 379/2013 г. по г. д. №
171/2012 г., IV г.о. на ВКС/.
Предвид гореизложеното, фактическият състав на договора за заем включва
следните два елемента: 1./ съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при
настъпване на падежа; 2./ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
При предявен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане на
предоставена на заем парична сума, в доказателствена тежест на ищеца – заемодател е
да установи при условията на пълно и главно доказване осъществяването на
посочените два елемента, както и настъпването на падежа за връщане на заема, тъй
като той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя. Ответникът провежда насрещно
доказване на своите правоизключващи и/или правопогасяващи възражения, от които
цели да извлече благоприятни за себе си правни последици /в този смисъл са решение
№ 546/2010 г. по гр.д. № 856/2009 г., IV г.о. на ВКС, решение № 20/2011 г. по гр. д. №
620/2010 г., IV г.о. на ВКС, решение № 317/2015 г. по гр. д. № 1238/2014 г., IV г.о. на
ВКС и др./. Следва да се има предвид, че задължението на ответника по иска да
установи своите възражения за недължимост на сумата, по същество не освобождава
ищеца от задължението да докаже основанието на иска си. Последното произтича от
общото правило за разпределение на доказателствената тежест, регламентирано в
нормата на чл.154 ГПК, според която всяка страна е длъжна да установи фактите , на
които основава своите искания или възражения /в този смисъл е решение от
07.11.2014 г. по гр.д.№ 2519/2014 г., ВКС, III г.о./.
В конкретния случай, от представените по делото разписки се установява, че
през периода от 14.12.2021 г. до 21.09.2022 г. двамата ищци са превели на ответника
сумата от общо 4 559,40 лева. В нито един от общо осемте банкови превода през
процесния период не е посочено, че основанието за това е заем. Следва да се
отбележи, че не всяко плащане на суми е резултат от сключен договор за заем.
Правните субекти си предават парични суми на различни основания. При наличие на
различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на предаването
на сумата, при липса на други данни, да се презумира че страните сключват договор за
заем. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и ищецът не е
освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона
доказателствени средства /в този смисъл е решение № 274/19.12.2013 г. по гр.д.№
1285/2012 г., IV г.о. на ВКС/.
Настоящият съд не кредитира показанията на разпитания по почин на ищците
4
свидетел Г. И., доколкото той не е присъствал лично на уговорки между страните
относно основанието за превежданите суми, а възпроизвежда това което знае от
ищците.
Предвид гореизложеното настоящият съд приема, че представените по делото
документи за извършени банкови преводи по сметка на ответника не доказват по
безспорен и категоричен начин, че сумите са била дадени в заем. От същите не се
установява, че страните по делото са постигнали съгласие за предоставяне от страна на
ищците, в качеството й на заемодатели в собственост на заемателя – настоящ ответник
парична сума. Както бе посочено и по-горе, не съществува законова презумпция, която
да замести доказването на основанието, на което сумата е преведена. Доколкото
ищецът твърди, че това основание е договор за заем следва да установи в процеса не
само предаването на сумата, което е част от фактическия състав на договора за заем,
но и другите му елементи, а именно поето насрещно задължение за връщане на сумата
от ответника и други условия на договора ако има такива /срок на връщане, лихва и
пр./.
Предвид гореизложеното, настоящият съд намира предявените искове с правно
основание чл.240 ЗЗД за неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото е, че ответникът е направил единствено разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 750,00 лева, които следва да бъдат възложени в
тежест на ищците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. В. Н., ЕГН ********** и Д. С. Н., ЕГН
********** против Н. Ц. Т., ЕГН ********** субективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1-во, във вр.чл.240, ал.1 ЗЗД - за осъждане на ответника да
заплати солидарно на ищците сумата от общо 4 559,40 лева, представляваща дадена в
заем сума по осем броя устни договори за заем през периода от 14.12.2021 г. до
21.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.05.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Д. В. Н., ЕГН ********** и Д. С. Н.,
ЕГН ********** да заплатят на Н. Ц. Т., ЕГН ********** сумата от 750,00 лева,
представляваща направените в производството пред първоинстанционния съд
разноски за адвокатско възнаграждение.
5
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6