Р Е Ш Е Н И Е
№ 430
14.07.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА
ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №147 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Д.М. ***, против Решение №69/17.05.2019 г., постановено по АНД №250 по описа на Свиленградския районен съд за 2019 година.
В касационната
жалба се твърди, че решението било неправилно, незаконосъобразно, а наложеното
наказание било явно несправедливо. Излагат се доводи, че пред районния съд
касаторът отправил възражения относно съставомерността на извършеното, като посочил,
че няма как да му бъде вменено виновно нарушение едновременно хипотезите на
чл.174, ал.3, предл.1 и предл.2 от ЗДвП. Твърди се, че наказващият орган
дословно преписал закона словесно в НП, без да посочи коя конкретно хипотеза
била осъществена. Не можело да бъде изяснено за кое деяние било повдигнато
обвинение и събрани доказателства от АНО. Касаторът считал, че за санкция от
такъв размер, съдът следвало по-внимателно и задълбочено да изследва факти,
имащи отношение към фактическите констатации на наказващия орган. За да се
наложела санкция, следвало да бъде безспорно установено от наказващия орган, че
деянието е извършено виновно, а в случая касаторът бил непредпазлив, не и
виновен. Не били обсъдени сочените от него многобройни процесуални нарушения и
несъответствия с нормите на ЗАНН, като например липсата на подпис на
актосъставителя във връчения му акт №802959.
Претендира
се обжалваното решение да бъде отменено, като се отмени наказателното
постановление.
Ответникът, Група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище, че не са налице касационни основания за отмяна на оспорения съдебен акт и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във
връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена
в срок и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
С
Решение №69/17.05.2019 г.,
постановено по АНД №250 по описа на Свиленградския районен съд за 2019 година,
е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление (НП) №19-0351-000032
от 07.02.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, с което на М.Д.М.
*** са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 2000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл.174, ал.3,
пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
За да достигне до този резултат, въззивният съд е установил и подробно
описал фактическата обстановка по делото. Формирал е становище за спазени
законовите изисквания при съставянето на АУАН и издаване на НП, и за
недопускане съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Приел е съставения АУАН за отговарящ на изискванията
на чл.42 от ЗАНН, а НП – на тези по чл.57 от ЗАНН.
Въззивният съд аргументирано е отхвърлил възраженията по отношение
неспазване процедурни изисквания към съставянето на АУАН, като е възприел
наличния в административно-наказателната преписка екземпляр от акта за подписан
от актосъставителя, а твърдението на жалбоподателя за липса на подпис от страна
на актосъставителя – за недоказано.
По отношение визираното в НП административно нарушение, за което
жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.174, ал.3 от ЗДвП, въззивният съд е
преценил, че словесното му описание в АУАН и НП е идентично, и съдържа описание
на деянието, датата и мястото, на което е извършено, а нарушението се изразява
в отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство –
дрегер за установяване употребата на алкохол. Въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства съдът е установил, че на посочените в НП дата и място
наказаното лице управлява МПС – лек автомобил марка „Рено“ модел „Канго“ с ***,
както и че след спирането му за проверка, при надлежна покана от контролните
органи, същият изрично е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство. Съдът е приел, че административно наказаното лице е
осъществило от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение,
а санкционната норма за същото е правилно приложена.
При касационната проверка настоящата инстанция намира решението на Свиленградския районен съд е законосъобразно и правилно. Не се констатира порок, който да е основание за касиране на решението.
Споделят се направените от въззивния съд изводи за липса на допуснати съществени нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. Неоснователни са твърденията на касатора за неяснота при фактическото описание на вмененото му нарушение, които са били наведени и пред районния съд, и са получили мотивиран отговор в проверяваното решение, който настоящата инстанция изцяло споделя. При преглед съдържанието на АУАН бл.№802959 от 22.01.2019 г. и издаденото въз основа на него Наказателно постановление се констатира, че словесното описание на деянието в двата акта е идентично. Ясно е посочено, че на 22.01.2019 г. в 13:00 часа в община Свиленград, на път трети клас №597, като водач на лек автомобила, М.Д.М. управлява личния си лек автомобил „Рено Канго“ с рег.***, като в 13:35 часа отказва да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство Дрегер 7510 ARВА 0093 и му е издаден талон за медицинско изследване. Така описаното от фактическа страна е напълно достатъчно за адресата на АУАН да разбере какво нарушение му е вменено да е извършил и да осъществи адекватно правото си на защита. Незначителните съкращения при изписването на текста в АУАН и НП не са от такъв характер лицето да не може да разбере в какво точно е обвинен. Описанието на деянието напълно кореспондира и с първата хипотеза от посочената като нарушена норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В приложимата ѝ към датата на извършване на нарушението редакция, разпоредбата предвижда водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
За съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно средство да откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, какъвто отказ безспорно е обективиран в съдържанието на АУАН и НП. Виновното осъществяване на отказа се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото, и конкретно от разпита на свидетелите Д. Д.– актосъставител и Т. Ф. – свидетел при установяване на нарушението, които са възприели лично извършването му. Обстоятелството, че в Наказателното постановление е цитиран текстът на чл.174, ал.3 от ЗДвП в редакцията му (изм.ДВ бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) действаща към датата на издаване на НП, и касаеща установяването употребата на алкохол от водача, по никакъв начин не води касатора до объркване относно вмененото му административно нарушение, тъй като е посочено, че отговорността му се ангажира по първото предложение от нормата. Съдът приема, че описано по този начин в НП, деянието кореспондира с приложената санкционна норма и не накърнява правото на защита на наказаното лице.
Не се споделя от настоящия съдебен състав и възражението на касатора за липса на подпис от актосъставителя в съставения му АУАН Серия Д №802959. Касаторът представя по настоящото дело оригинала на получения от него екземпляр от акта, в който освен неговите подписи – положени като нарушител и в разписката за получаване препис от акта, се съдържат още два саморъчно изписани подписа. Този екземпляр от АУАН видимо по нищо не се отличава от оригиналния екземпляр, представен по делото на районния съд. При липса на надлежно оспорване, и при липса на данни някой друг да се е подписвал в двата екземпляра на АУАН, касационната инстанция приема, че единият от тези два подписа е положен от актосъставителя Д. Д., а другият – от единствения свидетел, вписан в АУАН – Т. Ф., като без значение е точното място на полагане на подписа срещу текста „актосъставител:………“.
Изложените касационни основания, подведени под нормата на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, са неоснователни. Наведеното от касатора твърдение за явна несправедливост на наложеното наказание е бланкетно, а наложените наказания по вид и размер са определени в съответствие с фиксираните в закона, като липсва правна възможност за намаляване на размера им. Като е достигнал до извода за осъществено от обективна и субективна страна нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и е потвърдил наказателното постановление, въззивният съд е приложил правилно закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №69/17.05.2019 г., постановено по АНД №250 по описа на Свиленградския районен съд за 2019 година
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.