Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София, 2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, XІV въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
ХРИСТИНА Н.
при
участието на секретаря Б.Гешева и прокурора ………, като разгледа докладваното от
съдия ДЕЧЕВ в.н.ч.х. дело № 5353 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от
01.06.2017г. постановена по НЧХД № 6354/2016 г. СРС, НО, 106 състав е признал
подсъдимата П.С.Л. за невиновна в това, на 03.04.2016г. в гр. София да се
заканила с престъпление против личността на тъжителката К., като замахнала към
нея с ръка, свита в юмрук и отправила израза „Ще те фрасна” и това заканване да
е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у К., поради което и
на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото ѝ обвинение за
престъпление по чл. 144, ал.1 от НК.
Със същата
присъда подсъдимата П.С.Л. е призната за виновна в това, че на 03.04.2016г. в
гр. София е изрекла думи, унизителни за честта и достойнството на тъжителката –
И.К., като я нарекла „******”, като обидата е нанесена публично – престъпление
по чл. 148, ал.1 т.1 вр. чл. 146 от НК, поради което и на основание чл. 148.
ал.1 т.1 вр. чл. 146, ал.1 вр.чл.78а, ал.1 от НК съдът я освободил от
наказателна отговорност като ѝ наложил административно наказание „глоба” в
размер на 1 000 /хиляда/ лева, като на основание чл. 304 от НПК я оправдал за
това престъплението да е извършено и чрез отправяне към тъжителката на
репликата „не съм предполагала, че можеш да бъдеш толкова гадна”.
С така
постановената присъда съдът е признал подсъдимата М.С. П. за виновна в това, че
на 03.04.2016г. в гр. София е изрекла думи, унизителни за честта и
достойнството на тъжителката – И.К., като я нарекла „****”, като обидата е
нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал.1 т.1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 148, ал.1 т.1 вр. чл. 146, ал.1 вр.чл.78а, ал.1
от НК я освободил от наказателна отговорност като ѝ наложил
административно наказание „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
На осн.чл.189,
ал.3 от НПК с присъдата подсъдимите лица са осъдени да заплатят на частната тъжителка
направените по делото разноски.
В законовия
срок е постъпила въззивна жалба от повереника на частната тъжителка – К. – адв. П., в която
се твърди, че в оправдателната си част присъдата е неправилна и необоснована,
тъй като са налице достатъчно гласни доказателства, а също и СПЕ, от които по
безспорен начин се доказва обвинението в тази му част. Отделно от това се
твърди, че наложените на двете подсъдими административни наказания по чл.78а от НК са явно несправедливи предвид високата степен на обществена опасност на
деянието и дееца и отегчаващите отговорността на двете подсъдими обстоятелства.
Иска се отмяна на присъдата на СРС в оправдателната ѝ част, както и
увеличаване на размера на наложените на подсъдимите административните наказания
„глоби“ до 5000 лева.
По делото срещу същата присъда, в частта в която подсъдимата П.С.Л. е призната за
виновна да е извършила престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146 от НК,
поради което е осъдена на осн.чл.78А, ал.1 НК с административно наказание глоба
в размер 1000 лева, а подсъдимата М.С. П. е призната за виновна да е извършила
престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146 от НК, поради което е осъдена на
осн.чл.78А, ал.1 НК с административно наказание глоба в размер 1000 лева, е
постъпила и въззивна жалба от защитника на двете подсъдими – адв. Ж.. Във жалбата
се поддържа, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при
неправилна преценка на доказателствата и при непълнота на доказателствения
материал, доколкото СРС не е допуснал направеното от частния тъжител
доказателствено искане, да се изиска преписка 04 РУП-СДВР, образувана по
заведена от страна на частната тъжителка жалба от 04.04.2016г., по която има
данни, че са разпитвани различни лица, чийто показания са от съществено
значение за установяване на обективната истина. Иска се присъдата да бъде
отменена в осъдителната ѝ част по отношение и на двете подсъдими, като
алтернативно се предлага да бъде отменена присъдата на СРС и делото да се върне
за ново разглеждане от друг съдебен състав на СРС поради допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли присъдата на СРС да се потвърди в оправдателната
ѝ част.
В
разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл.327 НПК прецени, че СРС е
направил всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като
не се налага събирането на нови доказателства за изясняване на обективната
истина делото, като остави без уважение искането на защитата да се изиска
преписка от 04 РУП-СДВР, образувана по заведена от страна на частната тъжителка
жалба от 04.04.2016г.,
В
заседанието пред въззивната инстанция повереникът на частната тъжителка К. –
адв. П. моли депозираната от доверителката ѝ въззивна жалба да бъде
уважена, като подсъдимите лица бъдат признати за виновни по обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал.1 от НК, както и да бъде увеличен размера на наложеното на подсъдимите наказание „глоба“
за извършената от тях обида по отношение на частната тъжителка. Твърди, че
заканата за извършване на престъпление се изразява в това, че едната от
подсъдимите се е опитала да удари частната тъжителка, като единствено хващането
на ръката ѝ от страна на И.К. е предотвратила да се стовари юмрука на
подсъдимата върху лицето на К., като въпросното обстоятелство е възбудило
основателен страх у тъжителката, че може наистина да пострада. Според
процесуалния представител на тъжителката така описаната фактическа обстановка
се доказва от разпитаните по делото свидетели, като не се опровергава и от
заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза. Застъпва се
тезата, че с оглед обстоятелствената част на изготвеното заключение, в която вещото
лице е констатирало факта, че в по време на процесния инцидент частната
тъжителка се е уплашила, за това, че наистина ще бъде ударена, дава основание
да се приеме, че спрямо нея е извършено престъпление по чл. 144, ал.1 от НК. По
отношение на наложените на подсъдимите лица наказания, се застъпва тезата, че последните
са явно занижени, като се твърди, че за наказателната отговорност на двете
подсъдими е от значение и последващото им поведение спрямо тъжителката. В
заключение се моли жалбата на подсъдимите лица да бъде оставена без уважение,
като неоснователна.
Защитникът
на подсъдимите Л. и П. – адв. Ж. изразява
становище, че по отношение на присъдата в осъдителната ѝ част, са налице
извършени съществени процесуални нарушения при обсъждане на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. По отношение на присъдата в оправдателната
ѝ част се твърди, че съдът правилно е заключил, че не са налице
обективните признаци на състава на престъплението с правна квалификация по чл.
144, ал.1 от НК, което обстоятелство се потвърждава и от заключението на
съдебно-психиатричната експертиза според която, категорично се установява, че
макар да са налице негативни емоции, липсва каквато и да е проява на страх у
частната тъжителка по време не конфликтната ситуация, с оглед на което моли
присъдата в тази ѝ част да бъде потвърдена.
Подсъдимите
лица – Л. и П. и частната тъжителка К. – редовно призовани по делото, не се
явяват пред въззивния съд.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за отмяната ѝ и връщането на делото в предходна процесуална
фаза.
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява
от събраните по делото гласни и писмени доказателства и способи на тяхното
събиране, обсъдени подробно в мотивната част на присъдата. Районният съд е
положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като
е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото. При самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства, въззивният съд не намери основания за
промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимата П.С.Л.
е родена на ***г., ЕГН **********, с адрес ***, трудово ангажирана. Същата не е
осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
Подсъдимата М.С.
П. е родена на *** г., ЕГН **********, с адрес ***, трудово ангажирана. Същата не е осъждана и не е освобождавана
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а от НК.
Към месец
април 2016г. частната тъжителката И.Л.К. живеела в сграда, находяща се в гр.
София, ул. „********, в която сграда се намирало и заведение „Коктейл бар -
Крез”, стопанисвано от подсъдимата П.. В същото заведение работела и
подсъдимата Л., сестра на подсъдимата П.. В непосредствено съседство със
заведението, стопанисвано от подсъдимата П. се намирало и друго заведение –
кафене, в което частната тъжителка и свидетелите Е.Л.и М. Я. обичайно се срещали.
Към месец април 2016г. отношенията между подсъдимите и частната тъжителка били
влошени и между тях се водели редица съдебни дела.
На
03.04.2016г. около 17,30 часа свидетелят Е.Л.се отправила към заведението,
находящо се в съседство с „Коктейл бар- Крез”, за да се срещне с частната
тъжителка К.. Приближавайки заведението на улица „Милин камък” свидетелката
видяла подсъдимата П.Л. и тъжителката И.К.. Подсъдимата Л. отправила към
тъжителката репликата „******” и замахнала с ръка, свита в юмрук към
тъжителката, като ѝ казала „Ще те фрасна”.
След това
тъжителката и свидетелката ЛЛ. отишли в кафенето, намиращо се в съседство с
това на подсъдимата П. и седнали на маса отвън. Скоро след това към тях се
присъединила и свидетелката М. Я..
Малко
по-късно подсъдимите Л. и П. излезли от заведението, в което работели и двете
отправили към тъжителката К. репликите „****” и „мръсница”. След това
подсъдимата Л. заедно със свидетелката Р.Х., която я чакала в заведението на
подсъдимата П. си тръгнали.
Така
изложената фактическа обстановка се установява въз основа на следната
доказателствена съвкупност: показанията на свидетелите Е.А.ЛЛ., М.В.Я., Р.Г.Х.,А.А.Н.,
заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, справки за съдимост на
подсъдимите лица.
Настоящият
съдебен състав споделя доказателствените изводи, до които е достигнал районният
съд, като намира че контролираната инстанция, противно на доводите на защита е
събрала необходимите доказателства и доказателствени средства за изясняване на
обективната истина по делото и в това отношение не е допуснала процесуални
нарушения, с които да е ограничила правата на страните да сочат доказателства.
Атакуваната присъда, е постановена след задълбочен анализ на събраните по
делото доказателства поотделно и в своята съвкупност, като районният съд е
изложил ясни и мотивирани съображения кои доказателствени източници кредитира и
защо, с които съображения настоящият съдебен състав изцяло се съгласява.
В подкрепа
фактологията на събитията правилно първоинстанционният съд е кредитирал
показанията на свидетелките – очевидци на
събитията Е. ЛЛ., М. Я.,А.Н., от които се установява по
безспорен начин времето, мястото и авторството на инкриминираните деяния.
При
извършена самостоятелна преценка за достоверност на показанията на посочените
свидетели, въззивният съд намира, че в направения от СРС анализ е разкрито
точното им съдържание, като обосновано последните са оценени като достоверни от
съда и са ползвани при формиране на фактическите изводи. Според настоящата
съдебна инстанция не се разкрива предубеденост или заинтересованост в
свидетелстването на лицата, независимо от обстоятелството, че последните са признали,
че се намират в приятелски взаимоотношения с частната тъжителка К., доколкото
показанията им относно относимите към предмета на доказване факти са еднопосочни
и непротиворечиви.
Както
правилно е констатирал първата инстанция от показанията на цитираната група
свидетели се установява по категоричен начин правнозначимите за предмета на
доказване факти. Пред съда свидетелките дават сведения за отправените спрямо
тъжителката обидни изрази от страна на двете подсъдими измежду които била и
инкриминираната дума „****“, както и за възприето от тях замахване с юмрук
срещу тъжителката от страна на подсъдимата Л.. По отношение на констатираните от
защитата разминавания в показанията на свидетелите относно обстоятелствата – къде
точно са се намирали участващите в инцидента лица, относно факта дали
тъжителката е хванала ръката на подсъдимата при замахването или само се е
предпазила, както по отношение на останалите изречени от подсъдимите реплики,
въззивната инстанция подобно на контролирания съд намира, че последните са
несъществени, като не внасят съмнение в достоверността на изложеното от
свидетелите, а се дължат на изминалия период от време от случилите се събития
до проведения им разпит пред съда, както и на самостоятелната способност на
всяка една от свидетелките да възприема факти от обективната действителност в
случай на стресова и напрегната ситуация, каквато е била и конкретно описаната.
При преценка на достоверността на показанията на горепосочената група свидетели
обосновано районният съд е отчел последователността в изложеното от всяка една
от свидетелките относно отправената спрямо тъжителката обидна дума „****“ от
всяка една подсъдимите и осъщественото замахване с юмрук срещу тъжителката от
страна на подсъдимата Л..
Първият съд
е стигнал до верен извод, че изложеното от горната група свидетели не се
опровергава по категоричен начин и от показанията на св. Р.Х., намираща се в
близки приятелски отношения с подсъдимата Л., доколкото в изложеното пред съда
последната потвърждава обстоятелството, че възприела размяна на реплики между
частната тъжителка К. и подсъдимата Л., макар и да не е могла да чуе
конкретните думи, доколкото се е намирала на известно разстояние от тях. Пред
съда последната посочва, че самата Л. си е признала пред нея, че е нареклата
тъжителката „ложа жена“, което обстоятелство само по себе е в подкрепа на
частното обвинение. Въззивният съд подходи с довери към показанията на
свидетелката, като намери изложеното от нея за обективно и добросъвестно изнесено. Обстоятелството, че в показанията си
свидетелкатаХ.отрича да е възприела извършени действия с ръце от страна на
подс. Л. спрямо тъжителката, както и размяна на реплики между другата подс. П.
и тъжителката, са обясними с оглед динамиката на развилите се събития и
изминалия период от време от момента на процесните събития до разпита на
свидетелката в съдебно заседание.
От
справките за съдимост на подсъдимите лица се установява, факта че към момента
на извършване на инкриминираните деяния подсъдимите са били неосъждани и не са
били освобождавани от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК.
Също,
както първият съд, настоящата съдебна инстанция намира заключението на приетата
по делото съдебно-психиатрична експертиза за обективно и безпристрастно
изготвена, даващо отговори на поставените задачи. Вещото лице е имало
възможност да се запознае подробно с
материалите по делото, както и да придобие впечатление за състоянието на
частната тъжителка след извършен личен преглед. Предвид горното въззивният съд
не намери основание да се съмнява в обективността, безпристрастността и наличието
специалните познания на експерта, като оцени за правилен извода на СРС да даде
вяра на посоченото заключение. Позовавайки се на приетата по делото експертиза
правилно СРС е приел, че тъжителката И.К. не страда от психично заболяване, както
и че възприетата от нея заплаха по време на процесните събития не е
предизвикала у нея основателен страх от осъществяването ѝ. В подкрепа на
горния извод е и пояснението на експерта в обстоятелствената част на експертизата,
в която е посочено, че начинът на отреагиране на тъжителката (с опит да се
предпази, търсене на подкрепа от приятели и сезиране на компетентните власти)
изключват дори наличието на моментен, ситуативен страх, че заплахата може да се
осъществи. Процесното заключено е защитено по убедителен начин и по време на
изслушването на експерта в съдебно заседание, по време на което вещото лице с
категоричност е посочило, че за обсъждания период, който частната тъжителка
фиксира, липсват данни за функционални нарушения, които да служат за
нозологичен показател за наличието на страх, който в юридически смисъл се
припокрива с основателен страх от осъществяване на закана, като с оглед
демонстрираното от частната тъжителка поведение по време и непосредствено след
инцидента няма данни за елементи на уплаха, дори и в момента на възприемане на
заплахата. Предвид категоричните изводи на експертно заключение, противно на
доводите на процесуалния представител на частната тъжителка, въззивният съд
намира, че от последното не дава основание да се направи извод, че след
осъществената заплаха от страна на подс. Л., у частната тъжителка се е породил
основателен страх от извършване на престъпление против телесната ѝ
неприкосновеност. От процесното заключение се установява, че частната тъжителка
по време на осъществилия се междусъседски конфликт, при който липсват данни за
преживян от нея основателен страх за осъществяване на отправената към нея
заплаха, се е почувствала обидена, накърнена и унизена от отправените спрямо
нея обиди на обществено място.
След
извършения самостоятелна доказателствена проверка въззивният съд, противно на
доводите на защитата, намира, че контролираната инстанция е извършила коректен
анализ на събраните доказателства, като е изяснила точния им смисъл и не е
допуснал превратното им тълкуване или неоснователно подценяване на едни
доказателства за сметка на други.
Предвид
изложеното, въззивният съд намери, че въз основа на правилното анализиране на
фактите, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни изводи от правна страна, които се споделят
изцяло от настоящия съдебен състав.
Събраните в процеса гласни доказателствени
средства, очертават една константна логична верига от обективни и субективни
факти, от които безспорно и по несъмнен начин се установява, че подсъдимите
лица (всяка поотделно) са осъществили престъплението обида по смисъла на чл.
148, ал.1 т.1 вр.чл. 146, ал.1 от НК.
От обективна страна „обидата“ по смисъла
на чл. 146 от НК се изразява в казване или извършване на нещо унизително за
честта и достойнството на другиго, в негово присъствие. Тя може да бъде
осъществена чрез думи – епитети, ругатни, сравнения, квалификации или действия
– жестове, мимики или др., които са унизителни за пострадалия. Съставомерна
последица от деянието е засягането на честта и достойнството на пострадалото
лице. Престъплението е довършено, когато обидата е възприета от лицето към
което е насочена. За съставомерността на обидата е без значение дали казаното е
истина или не, достатъчно е казаното да е унизително за честта или
достойнството на лицето, към което е насочено. От субективна страна, е
необходимо деецът да съзнава, че изречените от него думи или извършените
действия са обидни, унизителни за лицето, да съзнава че те могат да бъдат
възприети от адресата, като пряко цели това или му е безразлично. Обидата е
по-тежко наказуема, когато е нанесена публично. Необходим елемент от
обективната страна на „обидата“ е и персоналната индивидуализация на нейния
адресат, доколкото предмет на посегателство на процесното престъпно
посегателство и респективно предмет на защитата от страна на НК, е конкретната
чест и достойнство на засегнатото лице.
В конкретния случай изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, е осъществено от двете подсъдими
лица, чрез действие, доколкото Л. на инкриминираната дата е нарекла частната
тъжителка „******“, а подсъдимата П. я е нарекла „****“. Престъплението е
довършено доколкото пострадалата е присъствала на мястото, където са направени
обидните изявления, като пряко ги е възприела. Не е налице спор по делото, че
подсъдимите лица са визирала частната тъжителка като адресат на горепосочените
изрази
Безспорно е, че с оглед съществуващия в
обществото ни морал горепосочените и изявления носят негативен заряд по своето
информационно и семантично значение, като са характеризирали личността на
частната тъжителка по отрицателен начин. Със съществителното „****“, подсилено
от страна на подс. Л. и с определението „долна“ подсъдимите лица са изразили
своето презрително и негативно отношение към личността на тъжителката по начин,
който е в противоречие с приетите в обществото морални норми за човешко
общуване, норми за зачитане на честта и достойнството на останалите членове на
обществото. Обидните думи са възприети лично от частната тъжителка, както и от
намиращите се в непосредствена близост лица. С изричането на тези думи
подсъдимите са изразила неодобрителна, пренебрежителна и презрителна оценка по
отношение на пострадалата – адресат на обидата, като по този начин последните
безспорно са засегнали нейната чест и достойнство, както и собствената ѝ
самооценка. В тази връзка са и изводите на съдебно-психиатричната експертиза,
както и показанията на свидетелите Е. ЛЛ., М. Я.,А.Н..
Във връзка с горното, следва да се
отбележи, че независимо от обстоятелството, че нормата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ дава право на всеки да изразява мнение и да го
разпространява чрез слово, то това право не е абсолютно, като в ал. 2 на същата
разпоредба са визирани и границите на неговото упражняване, а именно
накърняване на доброто име на другиго. Горното е в корелация не само с
националното ни право, но и с разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и, ал. 2 от КЗПЧОС,
приложимо право на осн. чл. 5, ал. 4 от КРБ и в българското правораздаване.
В конкретната хипотеза подсъдимите лица
са преминали границите на допустимост на предоставеното им право да изразяват
лично мнение, като с изказаните изрази на обществено място в присъствието на частната
тъжителка са засегнали доброто ѝ име и чест, като са осъществила
обективния състав на престъплението „обида“. В случая без правно значение се
явява истинността или неистинността на казаното, доколкото при обидата се касае
за отрицателна оценка, лично мнение, а не се навежда твърдение за настъпване на
определени факти. Единственото, което е достатъчно в тези случаи е казаното да
съдържа нещо унизително, каквото първоинстанционният състав е правилно е
намерил, че е налице в употребените от подсъдимите лица изрази.
Законосъобразно първоинстанционният съд
и заключил, че е налице и квалифициращия признак по чл. 148, ал.1 т.1 по
отношение на двете подсъдими, доколкото обидните изрази от всяка една от тях са
изречени на публично място, като са възприети и от други лица (св. Е. ЛЛ., М. Я.,А.Н.).
Аналогично на първия съд, въззивният
съдебен състав намира, че от субективна страна деянията са реализирани от
подсъдимите лица при форма на вина пряк умисъл, доколкото подс. Л. и подс. П.
са съзнавала, че отправят изявления спрямо частната тъжителката с обективно
унизителен характер („****“ от страна на П.) и („******” от страна на Л.) на
публично място, в присъствието на други лица, които също са ги възприели, като пряко
са целели да засегнат честта и достойнството пострадалата К..
По отношение на инкриминирания в тъжбата
израз „не съм предполагал, че можеш да бъдеш толкова гадна“, вменен на подс. Л.,
първоинстанционният съд е стигнал до верен извод, че доколкото от ангажираните
по делото доказателства не се установи последният да е бил в действителност
изречен от подсъдимата, то последната следва да бъде оправдана по обвинението да
е осъществила престъплението „обида“ чрез посочения израз.
Въззивната инстанция, противно на
доводите на процесуалния представител на частния тъжител, споделя изводите на контролирания
съд и по отношение на повдигнатото обвинение на подс. Л. за извършено от нея
престъпление по чл. 144, ал.1 от НК. Независимо от факта, че по делото по
безспорен начин се установи, че на инкриминираната в тъжбата дата подсъдимата П.Л.
е отправила към тъжителката К. репликата „ще те фрасна“, като е замахнала с
ръка, свита в юмрук към нея, които думи и действия по своята същност
обективират заплашване с престъпление против телесната неприкосновеност на
тъжителката, въззивният съд също, както и контролирания счита, че последните не
са били от естеството да възбудят основателен страх у тъжителката от
осъществяването на заканата. Както правилно е посочил първоинстанционният съд обективната
съставомерност на деянието като престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК предполага
да се установи, че думите, обективирали заплашването са били от такова
естество, че да могат да възбудят основателен страх у пострадалия от
осъществяването му, като личното, субективно възприятие на последния не е от
значение. В тази връзка, за да се установи дали действията на дееца са годни да
възбудят основателен страх у пострадалия от осъществяване на заканата, следва
да се извърши преценка на конкретната ситуацията, в която са били изречени
репликите и обективирани действията му, както и да се анализират отношенията,
съществували между дееца и пострадалия преди инцидента. След самостоятелна преценка на въпросните
обстоятелства съдът намира, че макар да се установи, че подсъдимата е отправила
към тъжителката инкриминираните реплики, придружени с замахване с ръка, свита в юмрук към нея, то последните
с оглед предходните отношения между тъжителката и подсъдимата (налични са данни
за влошени отношение по между им, но не и за осъществявани от страна на
подсъдимата физически нападки) както и обстоятелствата, при които са били
изречени (на публично място в присъствието на множество преминаващи лица,
изключващо възможността действията на подсъдимата да не бъдат забелязани, както
и предотвратени), последните не са били от такова естество, че да възбудят
основателен страх у тъжителката от осъществяване на заканата. В подкрепа на
горния извод е и заключението на приетата по делото съдебно-психиатричната
експертиза, съгласно която предвид демонстрираното от частната тъжителка
поведение по време и непосредствено след инцидента, действията на подсъдимата не са предизвикали у
нея елементи на уплаха, дори и в момента на възприемане на заплахата.
С оглед липсата на елемент от обективна страна
на вмененото на подсъдимата Л. престъпление, обосновано последната е била
оправдана по повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл.
144, ал. 1 от НК, без да е обсъждана субективната страна на процесното
престъпно посегателство.
При определяне на наказанието на
подсъдимите лица първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на
чл. 78а, ал. 1 от НК, като е освободил и двете подсъдими от наказателна
отговорност за извършените от тях престъпления, тъй като към датата на извършване
на деянията подсъдимите Л. и П. са били пълнолетни, неосъждани и не са били освобождавани
от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК, от друга
страна за престъпленията, за които са признати за виновни се предвижда „глоба“
от три хиляди до десет хиляди лева, както и обществено порицание, като от престъпленията
няма и причинени имуществени вреди.
Правилно съдът, извършвайки преценка на
релевантните за индивидуализацията на наказанието на подсъдимите фактори, е възприел
като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични данни по
отношение на подсъдимите лице, трудовата им ангажираност, напредналата им
възрастта, както и липсата на данни
за предходни, както и последващи противообществени прояви, доказващи факта, че
конкретните престъпни посегателства са с инцидентен характер в живота им. Резонно,
като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетен фактът, че обидните
изрази, изречени от всяка една от подсъдимите, са били възприети и от други
лица.
Извършвайки анализ на релевантните за
индивидуализация на отговорността на подсъдимите обстоятелства, настоящият
съдебен състав достигна до извода, че законосъобразно на последните е било
наложено административното наказание „глоба“ в минимален размер, а именно –
глоба в размер на 1000 лева. Въззивната инстанция, противно на възраженията на
частния тъжител, намира, че административното наказание глоба в размер от 1000 лева,
наложено на всяка една от подсъдимите за извършените от тях престъпления, е
справедливо, като така отмерен, размерът на глобата се явява съответен, както
на степента на обществена опасност на извършените деяния, така и на
обществената опасност на подсъдимите лица, като в пълнота би изпълнило целите
на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Според настоящата инстанция не са
налице основания за изменение на първоинстанционната присъда и в частта, в
която съдът се е произнесъл по направените по делото разноски.
Въз основа на изложеното въззивният
съд приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава
следва да се потвърди. Същата е постановено при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон. Определеното наказание на подсъдимите лица не е явно
несправедливо и напълно съответства на обществената опасност на деянието и на
личността на подсъдимите.
Така, при извършената на основание чл.
314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва
да бъде потвърден, а въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение,
като неоснователни.
Мотивиран от горното и на основание чл.
334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 01.06.2017г., постановена от СРС, НО, 130-ти състав по НЧХД
№ 6354/2016г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.