МОТИВИ към присъда № 78/29.10.2013 г. по НОХД № 339/2013г.
на НПРС
Делото
е образувано на основание чл.247 ал.1 т.1 от НПК - по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура гр. Н. против непълнолетното лице А.В.А., за това че на
неустановени с точност дати през м.януари 2013 г. в гр. Н., обл. Ш., от бистро
„***”, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на
техническо средство (клещи), отнел от владението на И.А.П. ***, чужди движими
вещи на обща стойност 148,48лв., собственост на „А. ***, с управител И.А.П. ***, без негово съгласие и
с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен, като и
по време на деянието е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл.195,
ал.1, т. 4, предл.2-ро от НК вр. чл. 194, ал.1 от НК и вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Подсъдимите се явяват лично и
признава вината си по повдигнатото му обвинение. Представя вносна бележка за
възстановена в пълен размер щета на пострадалото лице, в размер на 148,48лв.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за безспорно и категорично установено от фактическа и
правна страна следното:
На неустановена с точност дата през
м.януари 2013 г. подсъдимият взел със себе си клещи и около 22,00ч. отишъл в
бистро „***”, което не работело по това време, влязъл в лятната кухня и развил
два броя смесителни батерии на мивките в заведението. Батериите били свързани
помежду си с „мека връзка” - маркуч, който подсъдимият срязал. След като
смъкнал батериите, подсъдимият напуснал заведението и отишъл у дома си.
След няколко дни, вечерта,
подсъдимият отново взел клещи и отново влязъл в същото заведение с намерението
да открадне нещо. В бистрото имало хладилници и от тях с клещите подсъдимият
отрязъл 1 бр. Алучиниев радиатор за охлаждане на хладилната витрина с размери
25/40/7см. и 10бр. Медни тръбички с диаметър 10мм. И дължина 50мм. Всяка. Тези
вещи подсъдимият занесъл в дома си, като ги скрил на тавана.
На 09.03.2013 г. около обяд,
подсъдимият помолил братовчедката си Н.С. да отидат и да предадат откраднатите
вещи на пункт за изкупуване на метали. Двамата отишли на пункта в гр. Н. с
изкупчик П.Р., където предали вещите, които носел подсъдимия. След претеглянето
им се установило, че те са с тегло 2,800кг., издадена била покупко –
изплащателна сметка № 14/09.03.2013 г. на името на св. Н.С.. Изплатената сума
била 3,28лв.
В резултат на бързото установяване на кражбата от
заведението „***”, при посещение през м.януари от св.И.А.П. ***, който е управител там, полицейските служители били
своевременно уведомени. След проведените издирвателни мероприятия и непосредствено
след предаването на вещите в изкупвателният пункт, извършителят на кражбата бил
установен.
От назначената по делото съдебно оценителна експертиза
се установява, че стойността на отнетите вещи е 148,48лв.
По делото в съдебно заседание на 29.10.2013 г. беше
представен пощенски запис за сумата от 148,48лв., платени от подсъдимия на
пострадалия И.А.П. на 28.10.2013 г.
От назначените по делото съдебно психиатрични експертизи се установи,
че подсъдимия, въпреки непълнолетието си е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което същия е
пълноценно наказателно отговорен, по смисъла на чл. 31, ал.2 от НК. Съдът
намери, че извършеното от подсъдимия е резултат на едно добре обмислено деяние.
В този смисъл, съдът намери, че по отношение подсъдимия не са установяват данни
да е извършил деянието поради увлечение
или лекомислие и не са налице основания за прилагане на възпитателни мерки, по
реда на чл. 61 от НК, а същия следва да отговаря за извършеното престъпление.
Описаната фактическа обстановка се установи безспорно
от всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство
–експертиза, протоколи за доброволно предаване, съдебно психиатрична експертиза,
копия от страница на регистъра на покупките на пункт за изкупуване на отпадъци
от черни и цветни метали на фирма „***” ООД и др., които кореспондират с
обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели.
При
така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият е осъществил
престъплението кражба. Подсъдимият е отнел от владението на св. И.П. намиращите
се в заведението, което той управлява – бистро „***” чужди за подсъдимия движими
вещи без съгласието на собственика им. Налице е от обективна страна доказаност
в пълнота на обективните признаци на престъплението кражба, което се установява
от признанието на подсъдимия, както и останалите доказателства по делото–
разпит на свидетелите, протоколи за доброволно предаване и др. Непосредствен
обект на кражбата са всяка една от посочените по – горе вещи.
От субективна страна престъплението е извършено при
пряк, предварително формиран умисъл у подсъдимия. Всичко това сочи, че са
налице извършена по смисъла на чл.194, ал.1 от НК кражба.
За правилното квалифициране на престъплението,
извършено от подсъдимия бяха отчетени всички квалифициращи го признаци,
използване на техническо средство - клещи, което квалифицира деянието по чл.
195, ал.1, т.4 от НК.
От субективна страна е налице пряк умисъл при
извършване на престъплението, т.к подсъдимият е съзнавал противообществения
характер на постъпката си и е искал настъпването на предвидените от закона
вредни последици.
Поради това, че престъпните посегателства са извършени
на два пъти, през непродължителен период от време при една и съща фактическа
обстановка, при едни и същи квалифициращи го признаци (използване на техническо
средство), носи белезите на едно единно, но продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.
Мотивите
за извършване на престъплението са производна на социалното и материално
положение на семейството на подсъдимия. Той е от бедно семейство и се налага да работи за да си осигурява
необходимите му средства за живот. Налице е липса на пълноценен родителски
контрол.
Причините
за извършване на престъплението са користните подбуди на дееца, незачитане на
чуждата собственост.
При преценка на наказателната отговорност на
подъсдимия, съдът отчете, че същия е възстановил напълно причинената с деянието
щета на пострадалия преди приключване на съдебното следствие, поради което са
налице основанията за прилагане на чл. 197, т.3 вр. чл. чл.195, ал.1, т. 4,
предл.2-ро от НК вр. чл. 194, ал.1 от НК и вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, вр. чл.
26, ал.1 от НК.
За това наказание законът предвижда наказание лишаване
от свобода до 3 години, т.е без специален минимум.
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността му обстоятелства. Като смекчаващи бяха отчетени
младата възраст на дееца, изразеното му съжаление от извършеното, направените
самопризнания. Като отегчаващо вината и отговорността на подсъдимия бе отчетено
висока степен на обществена опасност на деянието.
При определянето на вида и размера на наказанието,
съдът отчете непълнолетието на подсъдимия по време на извършването на
престъплението и се съобрази с правилата на редукцията по чл. 63, ал.1, т.3 от НК. Съгласно посочената разпоредба, и възприетата от съда квалификация по чл.
197, т.3 от НК вр. чл. чл.195, ал.1, т. 4, предл.2-ро от НК вр. чл. 194, ал.1
от НК и вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК за извършеното престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години. Предвид поведението на подсъдимия
и наличието на многобройни смекчаващи вината му обстоятелства – направените
самопризнания, изразената критична оценка за извършеното, липсата на други
висящи дела, съдебният състав намери, че следва да се приложи чл.55, ал.1, т.2,
б.”б”, предл-2-ро от НК и да му се наложи наказание пробация. Съдът намери, че
алтернативното, по – леко наказание обществено порицание не би изиграло в необходимата
степен превантивна роля. Съдът намери, че и исканото от подсъдимия наказание
лишаване от свобода, което да се отложи за изпитателен срок, също не би
постигнало целите на наказанието, т.к доколкото той в момента няма да го търпи
при този неукрепнал житейски характер би имало риск наказанието да не изиграе
своята превъзпитателна роля. Съдебният състав намери, че следва да се наложат
предвидените в чл. 42а, ал.1, ал.2 т.1, 2 и 4 от НК пробационни мерки, както
следва: По чл.42а, ал.2, т.1 от НК и чл. 42б, ал.1 от НК: “задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, с периодичност два пъти седмично
и по чл.42а, ал.2, т.2 от НК: “задължителни периодични срещи с пробационния
служител” за срок от 6 месеца.
На подсъдимия беше извършено на основание чл. 25, ал.1
вр. чл. 23, ал.1 от НК групиране наложеното по настоящето дело наказание с
наказанието по НОХД № 631/2012 г. на НПРС, което е също пробация в минимален
размер, като налага най – тежкото от двете, а именно от пробация при следните пробационни
мерки: по чл. 42а, ал.2, т.1 от НК „задължителна регистрация по настоящ адрес”
за срок от 6 (шест) месеца, с периодичност два пъти седмично и по чл.42а, ал.2,
т.2 от НК „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6
(шест) месеца.
Съдът намери, че доколкото размерът на двете
кумулирани наказания съвпада, целите на наказанието и необходимостта от
превъзпитание на дееца налагат общото наказание да бъде увеличено по реда на чл.
24 от НК с 2 (два) месеца по всяка от пробационните мерки, а именно по чл. 42а,
ал.2, т.1 от НК „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два
пъти седмично с 2 месеца и по чл.
42а, ал.2, т.2 от НК „задължителни периодични срещи с пробационен служител” с 2 месеца.
Подсъдимият беше осъден да заплати направените по
делото разноски като на ОД МВР Ш., сумата от 140лв. и на РС Н., сумата 15лв. /
петнадесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Съдът постанови на основание чл. 111, ал.2 от НПК
вещественото доказателство по делото: 1 бр. Радиатор от бял метал с размери
24х40х7 ”, да се върне на правоимащия - И.А.П. ***, а на основание чл. 53,
ал.1, б.”а” от НПК вещественото доказателство по делото: 1 бр. Клещи с поставен
на дръжките син на цвят гофриран маркуч, да се отнеме в полза на държавата.
В този смисъл съдът, единодушно постанови присъдата
си.
Мотивите изготвени на 15.11.2013 г.
Районен
съдия:........................................
Галина
Николова