РЕШЕНИЕ
№ 450
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330113070 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе“ № 66, представлявано от и.д. проф. д-р К.Д., чрез пълномощника адв. Р.В., против
СТ. К. К., с ЕГН: **********, с адрес: град П. ****, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 52
от ЗЗО.
В исковата молба се твърди, че на 20.06.2018 г. ответникът е постъпил за лечение по
спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, транспортиран с автомобил на
Центъра за спешна медицинска помощ – Пловдив, с оплаквания от коликообразни болки в
корема, отпадналост, световъртеж, замайване, главоболие и проблеми с изхождане и
уриниране. Тъй като спешното състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет,
се наложило болнично лечение, като предвид предполагаемия инфекциозен произход на
заболяването, ответникът бил хоспитализиран в Клиника по инфекциозни болести на
20.06.2018 г.. След отрицателните резултати от микробиологичните изследвания и
извършена консултация с хирург, пациентът бил преведен във В.к. по хирургия за
извършване на оперативна интервенция, на 21.06.2018 г., с диагноза „Фисура ани“. Било
осъществено лечение, по КП № 181 „Хирургични интервенции на ануса и перианалното
пространство“, съгласно Приложение № 17А на Национален рамков договор за
медицинските дейности от 2018 г. Била съставена История на заболяването /ИЗ/ № *** г.,
проведена му е хирургична интервенция, като оперативния обем е отразен в оперативен
протокол № **** г., с описание на хода на операцията.
Твърди се, че към момента на хоспитализацията ответникът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, които не възстановил, както през време на болничния си
престой, така и към момента на дехоспитализацията му – 26.06.2018 г. По смисъла на Закона
за здравното осигуряване и на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, ответникът следвало да
1
заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ, която била в общ размер на 533
лева.
Заявява, че дължимата сума била определена съгласно действащия към момента на
хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и
допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив.
Въпреки изпратената покана за плащане, такова липсвало.
Поради неплащане на дължимата сума от ответника, ищецът се снабдил със заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 10600/2021 г. по описа на ПРС, ХV
гр. състав, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли се искът да бъде уважен. Претендират се законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението – 28.06.2021 г. до окончателното погасяване, както и
разноските за заповедното и настоящото производство.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на ответника
СТ. К. К., като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил от същия писмен
отговор на исковата молба.
Ответникът СТ. К. К. е бил редовно призован за първото съдебно заседание, лично,
като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 9666/18.11.2021 г.,
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в нейно отсъствие,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 24.01.2022 г. ответникът не се е явил, не е
изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание
чл. 238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на
исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с
което предявените искове да се уважат изцяло.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В
заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 25 лева,
които следва да му се присъдят изцяло. В исковото производство ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер 25 лева, заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 240 лева с вкл. ДДС и държавна такса за съдебно удостоверение – 5 лева, общо 270 лева,
които следва да му се присъдят изцяло.
Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на ищеца,
е 295 лева, от които 25 лева за заповедното производство и 270 лева за исковото
2
производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че СТ. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. П. ****, *** дължи на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66,
сумата от 533 лева /петстотин тридесет и три лева/ – представляваща цена на предоставена
медицинска помощ - диагностика и лечение за периода 20.06.2018 г. – 26.06.2018 г.,
дължима на основание чл. 109 ЗЗО вр. чл. 52 ЗЗО, ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението в съда – 28.06.2021 г. до окончателното погасяване, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 5753/29.06.2021 г.
по ч.гр.д. № 10600/2021 г. по описа на РС - Пловдив.
ОСЪЖДА СТ. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П. ****, *** да заплати на
УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, сумата от общо 295 лева /двеста деветдесет и пет
лева/, от които сумата от 25 лева – деловодни разноски по производството по частно гр. дело
№ 10600/2021 г. по описа на РС– Пловдив и сумата от 270 лева – деловодни разноски по
настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда
на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
3