Решение по дело №390/2020 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

№ 260 009

 

гр. Русе, 19.08.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

  Окръжен съд Русе гражданска колегия в публичното заседание на 11 август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:    АНЕТА ГЕОРГИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ:    НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

                           АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

                               

           при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА  като разгледа докладваното от съдия Чокоева  в. гр. д. № 390 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

          Производството е по реда на чл.258 ГПК.

„Електроразпределение север“ АД със седалище и адрес на управление гр. Варна обжалва решението, постановено по гр. д. № 6298/2019 г. по описа на РРС, с което съдът е признал за установено, че Д.И.Д. не дължи сумата от 13184 лв. с ДДС, претендирана въз основа на извършена корекция цена на електроенергия по фактура от 10.10.2019 г. за периода 16.02.2016 г. до 04.09.2019 г., както и сумата от 1407.36 лв. разноски. Излагат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на процесуалния и неправилно приложение на материалния закон, направените от съда изводи противоречат на събраните по делото доказателства. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което отхвърли изцяло предявения иск. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

           Въззиваемият Д.И.Д., чрез пълномощника си адв. П. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира направените по делото разноски.

   Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

  При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването - и допустимо, а за да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид следното:   

 

 

 

 

           Липсва спор, че страните са в договорни отношения относно доставка и потребление на ел. енергия за обект, находящ се в с. Б., общ. Сливо поле, обл. Русе, като на 04.09.2019 г. е извършена проверка и са констатирани показания на дисплея на електромера по невизуализирана тарифа: 1.8.3. Електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба. Посоченият констативен протокол е съставен в отсъствие на абоната. Подписан е от двама свидетели.           

          От констативен протокол на БИМ, ГД "Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел Русе се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, като същият не съответства на техническите характеристики.

         Въз основа на този протокол е съставено становище за начисление на допълнително общо количество ел. енергия за периода от  16.02.2016 г. до 04.09.2019 г. на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена енергия. Издадена е фактура  общо за сумата 13184 лв. с ДДС, представляваща стойността на количеството неотчетена ел. енергия за процесния период.

            От заключението на проведената по делото СТЕ, поддържано в съдебно заседание от вещото лице, се установява, че към датата на извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Показанието, "прочетено" в регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея на измервателния уред. При нормалната му работа преминалата електроенергия през измервателната система се визуализира на дисплея през различните часови зони и се записва в енергийните регистри, съответно в регистър 1.8.1 – нощна енергия и в регистър 1.8.2 – дневна тарифа. В процесния обект отчитането е двутарифно, абонатът е битов. Другите два регистъра 1.8.3 и 1.8.4 при настройката на производителя не са активни, съответно не се визуализират на дисплея и не се отчитат. В настоящия случай е визуализирано само количеството ел. енергия, отчетено в часовите зони за дневна и нощна енергия. Показанието, записано в регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея, което означава, че след като има налични показания в този регистър, е налице нарушение на функционалността на СТИ. Вещото лице дава заключение, че няма информация за момента на настъпване на евентуалната софтуерна намеса.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

          Правилен е изводът на РРС, че съобразявайки датата на извършената в конкретния случай проверка на СТИ, че за ответника е съществувало законово основание за коригиране сметката на клиент при доказано отчитане на потребената електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване. Служебното начисляване на допълнително количество електрическа енергия по партидата на въззиваемия е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019 г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.

В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 04.09.2019 г. – след влизане в сила на новите ПИКЕЕ по чл. 55 ал.1, който гласи, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Следователно, за да възникне в полза на ответното дружество потестативното право да извърши тази корекция, то трябва да установи, чрез пълно и насрещно доказване, че процесното количество ел. енергия е реално доставено и консумирано в обекта на потребление на ищеца след монтажа на СТИ.

По настоящото дело такива доказателства не са ангажирани. Представен е протокол за монтаж/демонтаж на електромер (л. 34 от първоинстанционното дело) на адрес: с. Б., ул. Х.Д.**, като срещу фабричния номер на електромера са записани показания "000 000" за две тарифи – нощна и дневна. В протокола не е удостоверен монтажът при нулеви показания в регистър 1.8.3. Нито от този документ, нито от други събрани по делото доказателства се установява към датата на монтажа процесното СТЕ да е било с нулеви показания по невизуализираните регистри, конкретно по 1.8.3., за да бъде направен  извод, че процесната ел. енергия в невизуализирания дисплей е натрупана след монтажа на СТИ и не е съществувала (т.е. е била занулена) към него момент – 11.02.2016 г.

Още повече, че процесното СТИ не отговаря на изискванията на НАРЕДБА за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (изм., бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила от 27.10.2017 г.), като съгласно чл.662 ал.1 електромерът трябва да има показващо устройство – електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е възможно, показващото устройство трябва да е видимо за потребителя; ал.3 регламентира, че действащата в момента тарифа трябва да е показана (индикирана), а ал.4, че в случаите на няколко стойности, представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на съдържанието на всички съответни памети. При изобразяване на паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа, а при дисплей с автоматична последователност всяко изобразяване на регистъра за целите на отчитане трябва да се задържа за минимум 5 s; съгласно ал.5 натрупаната по време на употреба обща електрическа енергия трябва да е невъзможно да се промени. Т.е. целите на наредбата са потребителят да е в положение на известност относно потребената от него енергия, докато процесното начисление е извършено на база на регистър, който не се показва на дисплея. Съдържанието на тази памет не е било известно на ищеца.

         Изложеното води на извод, че претенцията, с която се отрича съществуването на потестативното право на ответника, е основателна. Поради съвпадане на изводите на РОС с тези в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските.    

 С оглед изхода от делото, отправеното искане на въззиваемия и представения списък по чл.80 от ГПК, на същия следва да се присъдят деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 550 лева.

Съгласно чл.280 ал. 3 т. 1 пр. 2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване. В обжалваното решение, съдът се е произнесъл по иск с цена на претенцията под 20000 лв., а с чл. 365 т. 1 ГПК е дадена дефиниция на търговския спор - делото е по търговски спор, когато искът е с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително нейното неизпълнение или прекратяване и последиците от това. Предмет на настоящия спор е отричане на съществуването на материално право. Спорът се основава на търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ, която определя и търговския характер на делото. В този смисъл Определение № 600 от 3.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 879/2020 г., III г. о., ГК.

          Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 492/27.03.2020 г., постановено по гр. д. № 6298/2019 г. на Русенския районен съд.

  ОСЪЖДА „„Електроразпределение Север“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна таурс-Е, бул. “Владислав Варненчик“ № 258, да заплати на Д.И.Д., ЕГН ********** сумата от 550 лв. – деловодни разноски за въззивната инстанция.

   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

О. М.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на член на състава съдия Антоанета Атанасова

към решение  по въззивно гр.дело № 390/2020 г. на РОС

 

           Спорното правоотношение има своята специална регламентация в ЗЕ /обн. ДВ бр. 107 от 09.**.2003 г., последно изм. и доп. ДВ бр. 57/2020 г., в сила от 26.06.2020 г./ и създадените въз основа на правилото на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ от КЕВР Правила за измерване на количеството ел. енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.

        В случая се установява, че проверката за техническата изправност на средството за търговско измерване на ел. енергия в имота на ищеца е осъществена съгласно нормите, предвидени в ПИКЕЕ, уреждащи компетентността на мрежовия оператор да извършва технически проверки на СТИ /чл. 46 от ПИКЕ/, реда и начина /чл. 48-49 от ПИКЕЕ/, правните последици съобразно резултата /чл. 50-58 от ПИКЕЕ/. Правото на ответника да извършва проверки на СТИ е възникнало с приемането на ПИКЕЕ, които му посочват и реда, по който това право може да бъде осъществено.

          В случая констативният протокол е изготвен при спазване изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ. Фактът на измерена в невизуализирания регистър електроенергия е установен с метрологична проверка на 2.10.2019 г. Настоящият случай попада в хипотезата на  чл. 55 ПИКЕЕ за извършване на преизчисление на количества електрическа енергия, в която хипотеза е достатъчно единствено да се установи, че са налице измерени от изправно СТИ количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, без оглед субективното отношение на ползвателя. Правото на оператора на съответната мрежа да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, защото целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Разпоредбата на  чл. 55 ПИКЕЕ предвижда възможност при установяване на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на електроразпределителната мрежа да начисли измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Съгласно разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IX /в който попада и чл. 55/, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към обществото", като ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. Следователно с оглед новите ПИКЕЕ, титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа, в случая ответникът "Електроразпределение Север"АД и въззивник в настоящото производство.

      Остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в скрития регистър на процесното СТИ е правилно извършено по цени за технологични разходи, съобразно нормата на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ. Невъзможността да се установи началния момент на отчитане на доставената ел. енергия в невизуализирания тарифен регистър е нормативно преодоляна - релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в съответния обект, съобразно нормата на чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ, което обстоятелство е съобразено от ответника по процесното правоотношение, тъй като е установено електромера да е монтиран в имота на ищеца на 11.02.2016 г., за което е съставен констативен протокол № 7004953, според който в процесния имот е монтиран нов електромер с нулеви показания за активираните тарифни регистри 1.8.1 и 1.8.2. 

      По тези съображения следва да се приеме, че е налице основание по  чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ /ДВ бр. 35/2019 г./ за начисляване на доставената в обекта на ищеца електроенергия, измерена в невизуализирания регистър на електромера, за който е установено, че съответства на метрологичните характеристики и измерва точно. Този извод дава основание показанията на СТИ да бъдат приети за правилни, респ. ищецът дължи на електроразпределителното дружество цената на доставената електрическа енергия за посочения период. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.