РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Елин Пелин, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20211820100443 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ..............със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. ”Ястребец” № 23Б, чрез процесуалния му
представител юрисконсулт Ц. П. срещу Л. ИВ. П., ЕГН ********** от гр. С.,
ж.к. „.....“ бл. №..., вх.А, ет.9, ап.26 за установяване вземането на ищеца за
следните суми: 245,31 лева главница представляваща стойност на доставена,
но незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от месец 05.2017 г. до месец
04.2019 г. за топлоснабден имот находящ се в гр.С., ж.к. „............“ бл...., вх.А,
ет.9, ап.26, ведно със законната лихва от 30.12.2020 г. до изплащане на
вземането и сумата от 57,86 лева – мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2018 г. до 15.12.2020 г., както и суми за дялово разпределение - 2,40
лева лихва за периода от 31.12.2017 г. до 01.07.2020 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 192/2021 г. по описа на
РС Елин Пелин.
1
Длъжникът Л.ИВ. П. е възразила срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което с разпореждане постановено по ч.гр.д. № 192/2011
г. по описа на РС Елин Пелин на заявителя „Топлофикация – София“ ЕАД е
указано, че следва да предяви иск относно вземанията си, с оглед на което в
законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск
срещу ответницата П..
В исковата молба се сочи, че ответницата П., като собственик на
топлоснабден имот находящ се в гр.С., ж.к. „......“ бл..., вх.А, ет.9, ап.26 с
абонатен №........... е битов клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. В този смисъл ответницата е
клиент на топлинна енергия и за нея важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал.1 от закона за енергетиката, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват
от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията
на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
За процесния период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна
2
енергия на Потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от
2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ в сила от 10.07.2016
г.. В раздел IХ от Общите условия „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, в чл.31, ал.1 е определен редът и срокът по които купувачите
на ТЕ са задължени да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този
смисъл задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми
в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури е 45-дневен, считано
от датата на публикуването им на интернет страниците на Продавача, като с
приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че
клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневения срок от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С
изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за
тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислена и законна лихва. С
ОУ от 2016 г. е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация
– София“ ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2015 г.
/влизането в сила на ОУ от 2016 г./ дружеството ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в
присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи,
удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по
публикуване на данни за дължими суми за ТЕ чрез осигуряване на интернет
достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на
дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница
на „Топлофикация – София“ ЕАД.
Ответницата не е погасила задължението си за процесния период.
На основание чл.139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл.139а. Сградата-етажна собственост,
в която се намира имота на ответниците е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Тахем сървисиз“
ЕООД в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от Закона за енергетиката.
3
Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката, сумите за топлинна
енергия за процесния имот са начислявани от „Топлофикация – София“ ЕАД
по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата - „Тахем сървисиз“ ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Л.ИВ. П. чрез пълномощника
си адв.М. депозира писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и
размер. Твърди се, че ищцовото дружество не е доставяло топлинна енергия в
процесния период в апартамент № 26, тъй като топлоподаването в
апартамента е преустановено чрез сваляне на всички отоплителни тела в
имота, заедно с монтираните на тях контролно-измервателни уреди. За това
обстоятелство е съставен Протокол относно пълен отказ от парно отопление с
дата 15.06.2004 г. от председателя и касиера на етажната собственост на бл.30,
вх.А, където се намира процесния апартамент № 26. Този протокол е
предоставен на „Тахем сървисис“ ЕООД. Водомера за топла вода също е
пломбиран и това се установява от талон за пломбиране на
водомери/санитарен кран – 3012577/25.05.2016 г.. Извършвани са реални
отчети на 30.04.2018 г. и на 04.05.2019 г., при които са отчетени нулево
потребление на топлинна енегрия и това е удостоверено с протоколи
подписани от представител на „Тахем сървисис“ ЕООД.
В процесния имот преминава единствено щранг-лира, служеща за
разреждане на резервоара в подпокривното пространство със студена вода и
за обезвъздушаването му, като не преминава друга обратна тръба, по която да
тече гореща вода, поради което не може да се приеме, че това е отоплителен
уред, на който да се изчислява топлинна енергия на база и при липса на
монтиран уред за отчитане.
Липсата на доставка и потребление на топлинна енергия в апартамент
№ 26 е било предмет и на друго дело пред Софийски районен съд но за
предходен период от месец 05.2015 г. до месец 04.2017 г., за което било
образувано гр.д. № 69880/2018 г. и искът е отхвърлен като неоснователен, тъй
като не е установено ответницата да е потребявала топлинна енергия за
отопление и топла вода. Тези фактически констатации не са променени и към
4
настоящия момент и касаят и процесния период.
Недължима е и претендираната такса „сградна инсталация“, тъй като
от протокол на Общо събрание на етажната собственост, проведено на
13.08.2002 г., етажната собственост се е съгласила да се сключи договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Тахем сървисис“ ЕООД,
като по силата на т.3 от дневния ред е взето решение за определяне на
относителния дял на разхода на топлинна енергия, свързан с топлоотдаване
от главните линии на общите сградни инсталации в размер на 20 % от общото
количество топлинна енергия за отопление, както и „да бъдат освободени от
такса сградна инсталация апартаменти № 25,26 и 27 на последния етаж“.
Вследствие това решение е бил сключен договор № 31868/28.08.2002 г. за
дялово разпределение между „Тахем сървисис“ ЕООД и процесната етажна
собственост, към който протоколът от общото събрание е неразделна част.
Това решение на Общото събрание на етажната собственост е влязло в сила и
е задължително за всички етажни собственици и за топлофикационното
дружество, както и дружеството осъществяващо дялово разпределение в
етажната собственост. Чл.140, ал.3 от Закона за енергетиката предвижда, че
сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост, поради това какви суми ще се заплащат за общи части на
сградата не зависи от интересите на топлофикацията, чиято граница на
собственост е абонатната станция към която е присъединена сградата. Това
също обуславя извод, че за ответницата не следва да се разпределят и
начисляват суми за топлинна енергия отдадена за сградната инсталация.
Неоснователно е искането за заплащане на сумата от 2,40 лева лихва за
периода от 31.12.2017 г. до 01.07.2020 г., тъй като ищецът не претендира
главница, за да може да бъде установено дължима ли е претендираната лихва.
Прави се възражение за давност, в случай, че съдът приеме, че е
налице доставена топлинна енергия и потребена от ответницата за периода от
месец 05.2017 г. до месец 11.2017 г. включително, тъй като се касае за
периодични плащания, които се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност съгласно чл.111 буква „в“ от ЗЗД.
Ответната страна се позовава и на недействителност на Общите
условия прилагани от ищеца, тъй като съгласно нормата на чл.143 от Закона
за защита на потребителите неравноправна клауза в договор сключен с
5
потребител е всяка уговорена в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Такава
клауза е нищожна. Позовава се и на чл.146 ал.1 от ЗЗП. Общите условия в
случая са изготвени в противоречие с директива 93813/ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
въведена във вътрешното право на Република България с пар.13 от
допълнителните разпоредби на ЗЗП, тъй като нарушават изискването за
добросъвестност, провъзгласено в нея. Заложените норми в Общите условия
съставляват пречка за потребителя да има пряка възможност да повлияе на
съдържанието им. ЗЗП предвижда при сключване на договор при Общи
условия, последните изрично да са представени на потребителя, той да се е
запознал с тях и да ги е подписал. В случая това не е спазено, поради което
ответницата не е обвързана от Общите условия приети едностранно от
„Топлофикация – София“ ЕАД.
Неоснователна се явява и претенцията за лихви за забава, с оглед
неоснователността на главния дълг, тъй като ищецът не се легитимира по дълг
за главно вземане срещу ответницата, за да претендира заплащане на лихва за
забава.
Всичко гореизложено обуслява неоснователност на заявените от ищеца
претенции, поради което се моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани.
По делото е конституирано като трето лице-помагач дружеството за
дялово разпределение „Тахем сървисис“ ЕООД, което намира иска за
основателен и доказан.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 192/2021 г. по описа на РС Елин
Пелин, на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение № 168 от 26.02.2021 г. срещу ответницата Л.И.П., с
която последната е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД
следните суми: 245,31 лева главница представляваща стойност на доставена,
но незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от месец 05.2017 г. до месец
04.2019 г. за топлоснабден имот находящ се в гр.С., ж.к. „............“ бл..., вх.А,
6
ет.9, ап.26, ведно със законната лихва от 30.12.2020 г. до изплащане на
вземането и сумата от 57,86 лева – мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2018 г. до 15.12.2020 г., както и суми за дялово разпределение - 2,40
лева лихва за периода от 31.12.2017 г. до 01.07.2020 г. Ответницата е осъдена
да заплати и направените от заявителя разноски в размер на 25.00 лева
заплатена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 17.03.2021 г., като в
преклузивния едномесечен срок е депозирано възражение по чл.414 от ГПК, с
което вземанията се оспорват, поради което на основание чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК съдът е указал на заявителя „Топлофикация - София“ ЕАД, че може да
предяви иск за установяване на вземането си. От представеното по делото
съобщение се установява, че заявителят „Топлофикация - София“ ЕАД е
уведомен за указанията на съда на 06.04.2021 г., като в указания му срок е
предявил настоящия иск.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба от 31.08.2012 г. на
нотариус С. Т. с район на действие СРС Л. И. П. е придобила собствеността
върху апартамент № 26 находящ се в жилищна сграда – блок №..., вход А,
етаж 9, гр.С. ж.к. „.......“. Представен е и нотариален акт № 180, том III, рег. №
6543, нот.дело № 456/2012 г. по описа на нотариус С.Т. с район на действие
СРС и Договор за продажба на наследство от 09.07.2012 г. рег. № 6014, том 3,
№ 135 от 09.07.2012 г. по описа на нотариус С. Т., молба от ДСК до I
нотариус – Народен съд за вписване на законна ипотека, удостоверяващи
собствеността на ответника по отношение на процесня недвижим имот.
От проведено на 13.08.2002 г.Общо събрание на етажните собственици
на сграда с адрес: гр.С. ж.к. „........“ блок № ..., вход А, обективирано в
протокол и приложен списък на участниците в него, се установява, че е взето
решение да бъде сключен договор с „Тахем Сървисис“ ЕООД за отчитането и
разпределението на топлинна енергия в сградата етажна собственост.
С Договор № 3186/28.08.2002 г. Етажна собственост с адрес: гр.С. ж.к.
„.........“ блок № 30, вход А е възложила на „Тахем Сървисис“ ЕООД
отчитането и разпределението на топлинна енергия в сградата етажна
7
собственост.
Представен е договор при Общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в от Закона за
енергетиката от 29.07.2015 г. сключен между „Топлофикация - София“ ЕАД
и „Тахем Сървисис“ ЕООД
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация - София“ ЕАД на потребителите
в гр.София публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г.
Представен е Протокол от 13.08.2002 г. от проведено Общо събрание на
етажните собственици с адрес: гр.София ж.к. „Овча купел 2“ блок № 30, вход
А, от който се установява, че по отношение на апартамент № 26 със
собственик Георги Тодоров Мечинов е взето решение собствениците да бъдат
освободени от заплащане на такса за общото количество топлинна енергия за
отопление. Установява се от справка НБД Население, че Г. Т. М. /починал/ е
съпруг на ответницата Л. И. П.
Видно от протокол от 15.06.2004 г., входиран в „Тахем Сървисис“
ЕООД е, че всички отоплителни тела в имота на ответницата, заедно с
монтираните на тях контролно-измервателни уреди са свалени. С талон за
пломбиране на водомери/санитарен кран № 3012577/20.05.2016 г. е
пломбиран и водомера за топла вода.
Представено е писмо изх. № ДК-05-2944-01-266/05.10.20201 г. по описа
на ДНСК-РДНСК от което се установява, че в дружеството не се съхранява
разрешение за ползване на абонатна станция находяща се в гр.С. ж.к.
„..............“ блок № .., вход А.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че в имота на ищцата през процесния период не е
ползвана топлинна енергия за отопление на имот и не е ползвана ТЕ за БГВ,
съответно не са начислявани суми за топлинна енергия и БГВ. Радиаторите в
апартамент № 26 са демонтирани преди процесния период и отоплението на
апартамент № 26 е изключено от топлопреносната мрежа. След като
радиаторите в имота са демонтирани не може да има индивидуални
разпределителни уреди. Тези обстоятелства са установени и при извършен
оглед на място. През процесния период през имота е преминавала щраг-лира,
служеща за зареждане на резервоара в подпокривното пространство със
8
студена вода за обезвъздушаването му и не преминава друга обратна тръба,
по която да тече гореща вода. В имота няма и монтирани водомери за
отчитане на потребление на БГВ. През процесния период в апартамент № 26
не е ползвана топлинна енергия за отопление на имота и топлинна енергия за
БГВ, като съответно не са начислявани суми за топлинна енергия за
отопление на имота за ТЕ и за БГВ.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца няма данни за
извършени плащания от Л.И.П. с абонатен номер .......и инсталация ........... за
периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., а начислените задължения възлизат в общ
размер на 305,57 лева, от които главница 245,31 лева за отопление
сгр.инсталация и лихва за забава до 15.12.2020 г. в размер на 60,26 лева.
Общата стойност на изравнителните сметки за периода от 05.2017 г. до
04.2019 г. е в размер на 13,88 лева и представлява разлика за доплащане,
която сума е прибавена към първоначалното задължение на абоната за
процесния период.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим, тъй като
е налице правен интерес от водене на настоящото производство, предвид
наличието на образувано заповедно производство, в което длъжникът е
уведомен за издадената заповед за изпълнение и е възразил срещу нея, поради
което на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК на заявителя е указано, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Заявителят
„Топлофикация -София“ ЕАД е депозирал настоящата искова молба в
преклузивния срок.
Разгледан по същество, съдът намира иска за неоснователен по следните
съображения:
Предмет на иска с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415
от ГПК е установяване на вземането на кредитора, за което е издадена заповед
за парично изпълнение по чл.410 от ГПК. В тежест на ищеца в това
производство е да докаже възникването на облигационно правоотношение
между страните по делото, че ответникът е потребител на топлинна енергия
през процесния период, предоставянето на топлоенергия в процесния имот и
9
използването й от ответника, както и размера на задължението му, а също и
дължимото обезщетение за забава.
В случая не е спорно между страните по делото, че ответницата П. е
собственик на процесния недвижим имот - апартамент № 26, находящ се в
гр.С., ж.к. „..........“ блок № .. вход А през целия исков период – м.05.2017 г. –
м.04.2019 г., което се установява и от представените по делото писмени
доказателства, описани по-горе.
Не се установи обаче, ответницата Л.И.П. да е потребител на топлинна
енергия за битови нужди и в този смисъл да е задължено лице, което следва
да заплаща цената на доставена топлинна енергия, в смисъла който влага
Закона за енергетиката за собствениците или ползвателите на топлоснабдени
имоти. Това е така, тъй като от представените по делото писмени
доказателства – протокол от 15.06.2004 г., подписан от представители на
етажната собственост с адрес гр.С. ж.к. „.........“ блок № .., вход А, който е
предоставен и на „Тахем сървисиз“ ЕООД се установява, че Г. Т. М. /починал
към момента/ – съпруг на ответницата Л.П. е откачил всичките радиатори в
апартамента и се е отказал от централното отопление подавано от ищцовото
дружество. Тези обстоятелства се потвърждават и от заключението на вещото
лице по изготвената в хода на съдебното дирене съдебно-техническа
експертиза, което също потвърждава, че в имота на ответницата всички
отоплителни уреди и устройствата за измерване на топлинна енергия са
демонтирани. Според вещото лице находящата се в имота щранг-лира, служи
само за зареждане на резервоара в подпокривното пространство на сградата
със студена вода и за обезвъздушаването му и в имота на ответницата не
преминава друга обратна тръба, по която да тече гореща вода. Няма и
монтирани водомери за отчитане на потребление на БГВ, което сочи, че
щранг-лирата не може да бъде окачествена като отоплителен уред, за да бъде
начислявана топлинна енергия дори и на база, с оглед установеното, че в
имота няма уреди за отопление и уреди за измерване и отчитане на топлинна
енергия. В подкрепа на тези обстоятелства по делото е представен и протокол
от Общото събрание на етажната собственост с административен адрес гр.С.,
ж.к. „......“ блок № .., вход А от 13.08.2002 г., видно от който е, че етажната
собственост е взела решение апартаменти №№ 25,26 и 27 намиращи се на
последния етаж от сградата да бъдат освободени от такса сградна инсталация.
Изложеното сочи, че взетото решение на Общото събрание на етажната
10
собственост обвързва освен страните по него, така и всички трети лица,
включително и ищеца по настоящото производство – „Топлофикация София“
ЕАД и третото лице-помагач „Тахем сървисиз“ ЕООД.
В този смисъл съдът взе предвид и заключението на вещото лице по
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, в която също е
направен извод, че на основание издадените съобщения към фактури за
абонатен номер...............в периода месец 05.2017 г. до месец 04.2019 г.
ответницата не дължи никакви суми за подгряване на вода и такса мощност, а
дължи сума в размер на сума за отопление сградна инсталация от 245,75
лева. Доколкото обаче както в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, така и в исковата молба ищецът заявява
претенция за заплащане на сума за подадена и ползвана от ответницата
топлинна енергия в топлоснабдения имот в размер на 245, 31 лева – главница
и предвид изложените по-горе обстоятелства, от които се установява, че в
имота на ответницата не е доставяна и потребявана топлинна енергия за
отопление и подгряване на топла вода, то искът за признаване за установено,
че посочената сума се дължи от ответницата като доставена и ползвана
топлинна енергия се явява неоснователен и недоказан и като такъв подлежи
на отхвърляне.
С оглед извода за неоснователност на предявения главен иск за
заплащане на главница в размер на 245,31 лева за доставена топлинна
енергия, неоснователен се явява и иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
лихва върху претендираната главница в размер на 57,86 лева дължима за
периода от 15.09.2018 г. до 15.12.2020 г. и като такъв подлежи на отхвърляне.
Ищецът претендира и заплащане на сумата от 2,40 лева дължима лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до
01.07.2020 г., но доколкото по делото не се установява да е налице дължима
главница за дялово разпределение и какъв е нейния размер, то и тази
претенция се явява неоснователна и недоказана и като такава подлежи на
отхвърляне.
С оглед извода за неоснователност на предявените установителни
искове и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцовото дружество следва да
заплати на ответницата направените разноски в общ размер от 550.00 лева, от
които 300.00 лева заплатен адвокатски хонорар и 250.00 лева възнаграждение
11
за вещо лице сторени в исковото производство по настоящото дело.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ" ЕАД, ЕИК
.........със седалище и адрес на управление: гр.С. ул. ”...” № ...., чрез
процесуалния му представител юрисконсулт Ц. П. за признаване за
установено по отношение на ответницата Л.. И. П., ЕГН ********** от гр. С.,
ж.к. „.............“ бл. № .., вх.А, ет.9, ап.26, че дължи на ищеца следните суми:
245,31 лева главница представляваща стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2019 г. за
топлоснабден имот находящ се в гр.С., ж.к. „...........“ бл...., вх.А, ет.9, ап.26,
ведно със законната лихва от 30.12.2020 г. до изплащане на вземането и
сумата от 57,86 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г.
до 15.12.2020 г. върху главницата, както и суми за дялово разпределение -
2,40 лева лихва за периода от 31.12.2017 г. до 01.07.2020 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 192/2021 г. по
описа на РС Елин Пелин, като неоснователени.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ" ЕАД, ЕИК............ да
заплати на Л. И. П., ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „........“ бл. №..., вх.А,
ет.9, ап.26 сумата от 550.00 лева /петстотин и петдесет лева/ сторени по
исковото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 192/2021 г. по описа на
РС Елин Пелин, да бъде върнато в деловодството на съда, като към същото
бъде приложен заверен препис от настоящото решение.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
12