№ 46
гр. Търговище , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500127 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 180 от 26.04.2021 година, постановено по гр. д. № 1550/2020 година по
описа на Районен съд - Търговище, съдът е признал за неистински подписа на адв.Тотка
Стоянова Добрева-председател на АК Търговище към 2015 г., положен върху страниците на
Общи условия за ползване на услугите, достъпни чрез електронните канали ДСК Директ на
Банка ДСК за бизнес клиенти (в сила от 10.04.2012 г.), като е изключил същите от
доказателствата по делото, на осн. чл. 194, ал. 2 от ГПК. Съдът е отхвърлил предявените от
Адвокатска колегия Търговище ЕИК *********, представлявана от председателя Иван И.,
против "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, гр.София, ул."Московска" № 19, Финансов
Център гр.Търговище, представляван от пълномощник юрисконсулт К. К. Н., искове за
заплащане на сумата от 4750 лв., дължимо обезщетение за неразрешена платежна операция
от 04.12.2015 г., ведно със законната лихва от 03.12.2020 г. и за обезщетение за забава върху
главницата от 4750 лв., претендирана в размер на 1447,43 лв. за периода от 03.12.2017 г. до
03.12.2020 г., като погасени по давност, на осн. чл. 111,б.”б” във вр. с чл. 57,ал.1 от
ЗПУПС(отм.) и чл. 119 от ЗЗД във вр. с чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Срещу така описаното решение в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от
адвокат И.И. И. като пълномощник на АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ ТЪРГОВИЩЕ ЕИК по
БУЛСТАТ *********, град Търговище, ул. „Лилия“, № 4, вх. А, ет. 2, офис 1,
представлявана от председателя Иван Йорданов И., в която се излага следното:
1
Считат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Единствената причина, поради която съдът приема, че искът е неоснователен, е изводът, че е
изтекла погасителната давност за неговото предявяване. Съдът приема, че искът е с правно
основание чл. 82 от ЗЗДД, а не с правно основание чл. 57 от Закона за платежните услуги и
платежните системи /ЗПУПС отм./ Според тях, искът по чл. 57 е специален иск, а не такъв
по чл. 82 от ЗЗД - в този смисъл Определение № 354 на ВКС от 07.06.2019 година,
постановено по т.д. № 2802/2018 година, с което не се допуска до касация Решение на СГС,
търговско отделение от 06.06.2017 година по т.д. № 5302/2015 година, с което се уважава
идентичен иск. Дали договорът е прекратен или не, според въззивника, не променя
същността на квалификацията на иска. Законодателят в чл. 57 от закона е извел
самостоятелен иск, с оглед именно спецификата на обществените отношения, които е
регулирал.
Предвид тези основни съображения, въззивникът моли съда да отмени решението в
атакуваната част и постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове, като
присъди на колегията и направените от нея разноски в двете инстанции.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от "БАНКА ДСК" АД, вписана в
Търговския регистър при Агенция по вписванията при МП с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул."Московска" № 19, представлявана от К. К. Н. с ЕГН
**********, упълномощена от Юрий Благоев Генов - изпълнителен директор и Диана
Дечева Митева - изпълнителен директор, в който се излага следното:
За периода януари- декември 2015 г., чрез електронното банкиране, ползвано от ищеца, са
наредени множество преводи, които са подписани с регистрирания на 03.10.2015 г. КЕП.
Преводите са обработени от банката напълно автоматизирано след проверка в реално време
на правата на достъп в системите си и валидност на подписа при доставчика на
удостоверителни услуги при всяка една операция. Нито едно от тези операции не е оспорена
от ищеца. Оспорената операция е извършена на 04.12.2015 г. в 11.32 часа. Наредена е в
рамките на потребителска сесия, при която достъпът е осъществен по обичаен начин, с име
и парола на клиент №8957517 - адв. Добрева. От извършената проверка за м. декември 2015
г. се установява, че нареждането по сметка с IBAN BG74UBBS80021021153740 е подписано
с валидния квалифициран електронен подпис с автор адв. Добрева и титуляр Адвокатска
колегия Търговище. Валидността на електронния подпис е била проверена чрез изтегляне по
време на подписването на т.нар. Certifikate Revocation List /CRL/ от издателя на електронния
подпис, както и чрез онлайн проверка отново при него. Счита, че Банката не може да носи
отговорност за извършената транзакция и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат И.И., който моли съда да
отмени обжалваното съдебно решение и уважи предявените искове. Излага съображения, че
правото на иск не е погасено по давност.
2
В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт К.Н., която
моли за потвърждаване на обжалваното решение. Представя писмена защита.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е ДОПУСТИМА,
провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира
следното:
Пред Търговищкия районен съд ищецът Адвокатска колегия Търговище с ЕИК *********
предявява иск с правно основание в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС (отм.) за
връщане на сумата от 4 750 лв. по неразрешена платежна операция и за осъждане на банката
да им заплати и лихва за забава на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 1 447,43 лв. за
периода от 03.12.2017 г. до 03.12.2020 г.
По фактите:
Между страните в производството са налице договорни отношения във връзка с
откриването и ползването на разплащателна банкова сметка на Адвокатската колегия в лева,
като сумите по посочената сметка могат да се ползват за касово и безкасово плащане.От
Искане за достъп до ДСК Директ за бизнес клиенти от 27.06.2012 г. се установява, че
страните са уговорили предоставяне на достъп до електронните канали чрез квалифициран
електронен подпис (КЕП) с посочен мобилен телефонен номер за получаване на код за
инсталиране на сертификата и еднократен код за потвърждаване на превод с право на
достъп на две лица - адв. Тотка Добрева и Надка Н..
От нареждане за кредитен превод от 04.12.2015 г. се установява, че в полза на лицето
Иван Милев от сметката на АК Търговище е извършен превод на сумата от 4 750 лв. с
посочено основание ”захранване” чрез канал за интернет банкиране с подписа на
Председателя на колегията Тотка Добрева. От писмо изх.№126/14.12.2015 г. на адв.Тотка
Добрева до Банка ДСК гр.София се установява, че същата е уведомила банката за
извършения неразрешен превод, като с писмо рег.№ 01-10-10450/2 от 26.01.2016 г. на Банка
ДСК-ЦУ, банката уведомява адв.Добрева, че след извършен подробен анализ на ситуацията
е установено, че при извършване на оспорената трансакция са спазени всички правила и не
са нарушени процедурите или нормативните разпоредби, като отговорност на клиента е
управлението и защитата на компютърната техника, както и контролът на физическия
достъп до устройствата и цифровите сертификати, както и избягването на потенциални
киберопасности за получаване на неоторизиран отдалечен достъп до компютър с активен
електронен подпис. От покана изх.№ 38/12.04.2018 г. на Председателя на АК Търговище
адв.И.И. до Банка ДСК ЕАД гр.София се установява, че банката е поканена да възстанови на
АК Търговище неправомерно преведената сума от 4 750лв. От жалба от 14.12.2015 г. до РП
Търговище, депозирана от адв.Тотка Добрева, се установява, че същата е сезирала органите
на прокуратурата за извършената неразрешена трансакция, по която жалба е образувано ДП
№ 135/2015 г. по описа на ОД МВР Търговище, като с Постановление за образуване на
3
досъдебно производство от 25.03.2015 г. на прокурор от РП Търговище е образувано такова
против неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, а с постановление за
спиране на наказателното производство от 04.10.2016 г., същото е спряно на осн. чл. 244,
ал.1, ал. 2 от НПК и делото е върнато на РУ при ОД МВР Търговище за допълнително
издирване на извършителя.
От правна гледна точка съдът приема следното:
Въпросите, на които съдът следва да отговори в настоящото производство, са следните:
1. Налице ли е неразрешена платежна операция?;
2. Носи ли отговорност ответната банка за възстановяване на сумата, ако платежната
операция е неразрешена?;
3. Каква е погасителната давност за предявяване на иск с правно основание в
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС /отм./?
Отношенията между страните се регулират от Закона за платежните услуги и платежните
системи /ЗПУПС/ от 2009 г. /В сила от 01.11.2009 г. обн. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009 г.,
отменен с ДВ. бр.20 от 6 Март 2018 г./. По смисъла на този закон ищецът е ползвател на
платежни услуги и платец, а ответната банка е доставчик на платежни услуги.
По така поставения пред съда първи въпрос, а именно дали извършеното на 04.12.2015 г.
в 11.32 ч. от сметката на ищеца по електронен път нареждане за плащане по сметка на лице
с имената Иван Милев в размер на 4 750 лв. с посочено основание „захранване”,
представлява неразрешена платежна операция, настоящият въззивен състав приема
следното:
Чл. 51. (1) Платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие
за изпълнението й. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена.
Чл. 56. (1) Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал
изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция,
доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване
автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването,
както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък.
(2) Установяването на автентичността е процедура, която позволява на доставчика на
платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент,
включително неговите персонализирани защитни характеристики. Използването на
конкретен платежен инструмент се определя от правилата и процедурите на доставчика на
платежни услуги по изпълнение на съответната платежна операция.
(3) Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция,
4
регистрираното от доставчика на платежни услуги използване на платежен инструмент не е
достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че
платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил
някое от задълженията си по чл. 53.
В конкретния случай е установено, че извършеното на 04.12.2015 г. в 11.32 ч. от сметката
на ищеца по електронен път нареждане за плащане по сметка на лице с имената Иван
Милев в размер на 4 750 лв. с посочено основание „захранване”, представлява
неразрешена платежна операция. Съгласие на платеца за тази операция няма. Този факт се
установява както чрез показанията на свидетеля Надка Н., така и от съдържащите се в ДП №
135/2015 г. по описа на ОД МВР Търговище писмени доказателства. Платежната операция е
извършена от неизвестно лице, чрез нерегламентирано проникване в компютъра, ползван от
платеца, което действие представлява престъпление, чийто извършител все още не е
установен.
По втория въпрос, на който съдът следва да даде отговор, е дали при такава неразрешена
платежна операция ответната банка носи отговорност съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1
от ЗПУПС /отм./.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1 ЗПУПС /отм./, а и според сега действащата
разпоредба на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът
на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената
платежна операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в
състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна
операция.
Според тезата на ищеца ответната банка следва да носи отговорност, тъй като не е
осигурила сигурна система за извършване на електронни разплащания, каквато по-късно е
въведена. Според тезата на ответника рискът следва да се поеме от платеца, тъй като той не
е осигурил сигурност на своя компютър чрез инсталиране на програми за безопасност и
предприемане на други действия, така че да не е възможна чужда намеса и нерегламентиран
достъп до компютъра от чужди лица.
В тази връзка съдът приема следното:
В хода на производството не се установяват факти, които да освобождават ответника от
отговорност, а именно за неизпълнение поради умисъл или груба небрежност от страна на
ищeца на задълженията му да предприеме всички разумни действия по съхраняване на
персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент за интернет
банкиране. Посочените в тази връзка съображения от страна на ответника, че паролата за
достъп не е била променяна регулярно, че не е актуализиран програмния продукт,
представляващ антивирусна програма, не могат да доведат до извода за груба небрежност от
страна на ползвателя на услугата. Отделно от това самата банка е знаела, че системата й не
5
е сигурна и е публикувала редица съобщения на своя сайт с цел предупреждения към
потребителите като им е препоръчвала определени действия. Т.е. ответната банка е приела,
че потребителите са длъжни да й съдействат за по-сигурни транзакции, а самата тя не е
предприела към него момент нужните действия по надграждане на системата за електронно
банкиране с цел автентичност и сигурност на платежните операции. Самото регистриране
на операциите от банковата платежна система не презюмира нито автентичност на
операцията, нито неизпълнение на задълженията на ползвателя на платежните услуги в
хипотезата на умисъл или груба небрежност. Задължение на банката е било да осигури
платежен инструмент, който да не допуска неразрешени платежни операции. Отговорността
на ответника възниква по силата на законовата норма и при реализиране на предвидените в
нея предпоставки. В случая ответникът не е доказал както операцията да е наредена от
ищеца, така и последният да е допуснал груба небрежност, която да освобождава банката от
отговорност. Ищецът не може да бъде отговорен, когато персоналните характеристики на
инструмента му са ползвани в резултат на престъпна дейност, на която той е станал жертва
и срещу която не разполага със специални знания и умения, за да се защити или предпази. С
действащата нормативна уредба доставчикът на платежни услуги е поставен в по-
неблагоприятно положение, но той е икономически по-силната страна. А и част от
спецификата на банковата дейност е да се поема разумен риск. Издаването на платежни
инструменти следва да се разглежда като елемент от рисковото банкиране, по подобие на
предоставянето на банкови кредити. Съществува риск за банката както от невъзстановяване
на сумата по предоставения кредит, така и от неправомерното използване на платежни
инструменти. Затова банката следва да прояви грижата на добър търговец при проучване
надеждността на ползвателя на платежни услуги и въз основа на това да поеме разумен
риск.
Настоящият въззивен състав приема, че са налице предпоставките на иска по чл. 57, ал. 1
от ЗПУПС /отм./. Налице е неразрешена платежна операция – т.е. ищецът не е давал
съгласие и не той е извършил превод на процесната сума на лицето Иван Милев. На
следващо място, ищецът не е допуснал груба небрежност при ползване на платежния
инструмент. Неразрешената платежна операция е извършена в резултат на престъпление.
Банката следва да поеме в такъв случай отговорността за възстановяване на процесната сума
по сметката на ищеца. Ответникът е кредитна институция, като в качеството на доставчик
на платежни услуги по смисъла на чл.4 ЗПУПС, който издава платежен инструмент, е
длъжен да осигури максимална защита на предлагания платежен инструмент от възможна
нежелана интервенция на трети недобросъвестни лица в операционната система на
ползвателя на платежния инструмент. Предвидените в Общите условия на банката
ограничения относно нейната отговорност в описания случай не намират приложение,
поради обстоятелството, че в процеса е установено, че общите условия не са подписани от
представител на ищеца към него момент.
За да даде отговор на третия въпрос – дали вземането на ищеца е погасено по давност,
6
съдът изхожда от това какво представлява обезщетението за неизпълнен договор по чл. 111,
б. "б" от ЗЗД и дали в случая вземането на ищеца може да се приема, че има такъв характер.
Съгласно специалния закон, при наличие на неразрешена платежна операция, клиентът на
банката, констатирал този факт, трябва да оспори платежната операция в срок не по-късно
от 13 месеца от извършване на транзакцията. Банката следва да реагира и изрази
становището си по оспорването в срок от 21 дни. Ако не възстанови сумата в този срок,
вземането на клиента става изискуемо и той може да предяви специалния иск по чл. 57 от
закона.
Несъмнено, както е и в случая, страните действат въз основа на облигационна връзка,
създадена по силата на договор. Означава ли това, че претенцията на ползвателят на
платежна услуга за възстановяване на сумата при неразрешена платежна операция следва да
се третира като искане за обезщетение за неизпълнение на договор?
Настоящият въззивен състав приема, че отговорът на този въпрос е отрицателен.
В настоящия случай искът е с правно основание чл.57, ал.1 ЗПУПС /отм./ за сумата от 4
750 лева, представляваща стойността на неразрешена парична операция. Операцията е
извършена на 04.12.2015 година. Банката-ответник е уведомена на 14.12.2015 година. До 21
дни след уведомяването – т.е. до 04.01.2016 година банката е следвало да възстанови сумата.
Вземането на ищеца е изискуемо от тази дата. Искът е предявен на 03.12.2020 година.
ЗЗД предвижда: „Чл. 110. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Чл. 111. С изтичане на тригодишна
давност се погасяват: а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена
друга давност; б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.“
Погасителната давност има важна функция и в осигуряването на справедливо
съдопроизводство поради трудността за доказване на факти, които са се осъществили далеч
назад във времето. С оглед на тези функции и голямото разнообразие на субективните права
законодателят е предвидил освен общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД и по-кратки
специални давностни срокове като по този начин се отчитат особеностите на различните
облигационни отношения. В чл.111 ЗЗД като изключение е установена тригодишна давност
за три групи вземания. Целта на определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези
вземания, е да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които по принцип
са предварително известни на страните по правоотношението. Кредиторът и длъжникът в
тези случаи знаят изначално времето на изпълнение, респ. – неизпълнение.
Последиците, регламентирани в ЗПУПС, при неразрешена платежна операция,
притежават специфика, която е наложила самостоятелната им правна уредба, въведена в
нашето законодателство въз основа на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 13.11.2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар.
7
Общата погасителна давност според разпоредбата на чл.110 ЗЗД е петгодишна. Тя се
прилага винаги, когато в закон изрично не е установена друга продължителност на
давността. В разпоредбата на чл.111, б. „б” ЗЗД е предвидена изрично тригодишна давност
за вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Претенцията на ищеца не
може да се квалифицира като такава за обезщетение за неизпълнен договор по чл.79 ЗЗД.
Кратката погасителна давност не може да се прилага за вземанията за възстановяване на
парична сума при неразрешена платежна операция. Отговорността на банката за връщане на
сумата е нормативно установена при наличието на определени предпоставки. Недопустимо
е от една изрично формулирана законова разпоредба - чл.111, б.”б” ЗЗД по логически път да
се извежда правило с по-широко приложно поле, което обхваща и изрично неуредени
случаи.
Настоящият въззивен състав приема, че спрямо така предявения иск по чл. 57, ал. 1 от
ЗПУПС /отм./ е приложима общата петгодишна погасителна давност според разпоредбата
на чл.110 ЗЗД. Искът е предявен в рамките на 5 години от пораждане на вземането, поради
което не е погасен по давност.
Предвид изложеното въззивната инстанция стига до извод, че на основание чл. 57 ЗПУПС
/отм., но действал към момента на пораждане на вземането/ банката-ответник носи
отговорност за възстановяване на сумата по процесната неразрешена платежна операция по
превод в размер на 4 750 лева по сметка на трето лице и дължи възстановяване на
стойността й, т.е. възстановяване на платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя
би се намирала преди изпълнението на платежната операция. Така предявеният главен иск е
основателен и следва да се уважи. Като е стигнал до обратния правен извод Търговищкият
районен съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени като по
съществото на спора се постанови ново решение, с което искът да бъде уважен със
законните последици.
С исковата молба ищецът е предявил и акцесорен иск с правно основание в разпоредбата
на чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата от 4 750 лв., претендирана в
размер на 1447,43 лв. за периода от 03.12.2017 г. до 03.12.2020 г. – т.е. претендира се лихва
за забава за три години назад преди предявяване на иска. Основателността на главния иск
води и до основателност на акцесорния иск. Ответната банка е била уведомена за
неразрешената платежна операция и е следвало да върне по сметката на ищеца сумата от 4
750 лева. След като банката не е сторила това, въпреки съответното уведомяване, тя носи
отговорност и за забавено изпълнение на задължението й да върне сумата. Искът е
основателен и следва да се уважи за посочения период и в искания размер. Съдът направи
изчисления с програма за изчисляване на законната лихва на интернет страницата
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, поради което приема за доказан не само по
основание, но и по размер така предявения акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД.
Решението на Търговищкия районен съд следва да се отмени в обжалваната част като се
8
постанови ново по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени
изцяло.
Ищецът има право на разноски за двете инстанции съобразно представен списък на
разноските – 247.90 лева държавна такса за първа инстанция и 123.95 лева държавна такса за
втора инстанция, или общо 371.85 лева.
На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата на адвокат И.И. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за всяка инстанция съобразно минималния размер, предвиден в
Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатски възнаграждения при
обща цена на исковете в размер на 6 197.43 лева и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредбата -
при интерес от 5000 до 10 000 лв. - 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. или 639.87 лева
за една инстанция /1279.74 лева за две инстанции/. Предпоставките за присъждане на
адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на
някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната
страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната,
представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При
осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 180 от 26.04.2021 година, постановено по гр. д. № 1550/2020
година по описа на Районен съд – Търговище, в частта му, в която е съдът е отхвърлил
предявените от Адвокатска колегия Търговище с ЕИК *********, представлявана от
председателя Иван И., против "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, гр.София,
ул."Московска" № 19, Финансов Център гр.Търговище, представляван от пълномощник
юрисконсулт К. К. Н., искове за заплащане на сумата от 4750 лв., дължимо обезщетение за
неразрешена платежна операция от 04.12.2015 г., ведно със законната лихва от 03.12.2020 г.
и за обезщетение за забава върху главницата от 4750 лв., претендирана в размер на 1447,43
лв. за периода от 03.12.2017 г. до 03.12.2020 г., като погасени по давност, на осн. чл. 111, б.
”б” във вр. с чл. 57, ал.1 от ЗПУПС (отм.) и чл. 119 от ЗЗД във вр. с чл. 86,ал.1 от ЗЗД, като
вместо това постановява:
ОСЪЖДА "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, гр.София, ул."Московска" № 19,
Финансов Център гр.Търговище, представлявана от пълномощник юрисконсулт К. К. Н., да
заплати на Адвокатска колегия Търговище с ЕИК *********, представлявана от
9
председателя Иван И., сумата от 4 750 /четири хиляди седемстотин и петдесет/ лева,
представляваща стойността на неразрешена платежна операция, извършена на 04.12.2015
година, състояща се в изплащане на сумата от разплащателна сметка на Адвокатска колегия
Търговище с ЕИК ********* на лице с имената Иван Милев, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 03.12.2020 година до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС /отм./, както и сумата от 1447,43 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 03.12.2017 г. до 03.12.2020 г., на основание чл.
86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, гр.София, ул."Московска" № 19,
Финансов Център гр.Търговище, представлявана от пълномощник юрисконсулт К. К. Н., да
заплати на Адвокатска колегия Търговище с ЕИК *********, представлявана от
председателя Иван И., сумата от 371.85 лева, представляваща направени разноски в
производството за двете инстанции.
ОСЪЖДА "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, гр.София, ул."Московска" № 19,
Финансов Център гр.Търговище, представлявана от пълномощник юрисконсулт К. К. Н., да
заплати на адвокат И.И. И. от Адвокатска колегия - Търговище, гр. Търговище 7700, ул.
Лилия 4, вх. А, сумата от 1279.74 /хиляда двеста седемдесет и девет лева и 74 ст./ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10