Решение по дело №3890/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260294
Дата: 26 октомври 2020 г. (в сила от 11 ноември 2020 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20203110203890
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260294/26.10.2020г.

 

Година 2020                                                                                         Град ВАРНА

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На  двадесет и шести октомври                            Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХАЙЛОВА

 

СЕКРЕТАР:ПЛАМЕН ПЛАМЕНОВ

 

като разгледа докладваното от Председателя

наказателно административен характер дело № 3890 по описа за две хиляди и двадесета година.

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМАТА В.В.Т.  - родена на ***г***, бълг.гражданка, с основно образование, неомъжена, не работи, неосъждана, ЕГН: **********.

 

            ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че на 22.09.2020г. в гр. Варна без надлежно разрешително е държала високорискови наркотични вещества – метамфетамин, с нетно тегло 1.29 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин – 43.65 % на стойност 32.25 лв. /тридесет и два лева и двадесет и пет стотинки/, като случая е маловажен -  престъпление по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 т.1  от НК, за което на осн.чл.78а ал.1 от НК Я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и Й НАЛАГА административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Веществено доказателство № 337/2020г. по описа на ВРП – опаковки от наркотични вещества, запечатани в бял хартиен плик запечатан с три броя тампонни печати на БНТЛ-МВР-Варна с надпис „Веществено доказателства“ да бъде отнето в полза на държавата и унищожено.

            На основание чл.354А, ал.6 вр. чл.53 ал.2 б.“А“ от НК предадените с протокол за доброволно предаване от 22.09.2020г. наркотични вещества от обв. В.В.Т., които се намират на съхранение в ЦМУ – гр. София и не са изразходвани за физико-химическата експертиза, да бъдат ОТНЕТИ в полза на Държавата и УНИЩОЖЕНИ.

 

            На осн.чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА ОБВ. В.В.Т. ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 75.60 лева в полза на бюджета на ОД на МВР-Варна

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в 15-дневен срок от днес пред Варненския Окръжен Съд.

           

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към решението по НАХД  № 3890   по описа на Варненския                    районен съд за 2020 година,   ХХІII състав.

 

 

           Производството е образувано по внесено от прокурор при Районна Прокуратура-Варна по реда на чл.375-чл.379 от НПК предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78 “а” от НК на   В.В.Т. -ЕГН   ********** *** , за това, че   на 22.09.2020г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държала високорискови наркотични вещества метамфетамин , с нетно тегло 1,29 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин- 43,65 %, на стойност 32,35 лв., като случаят е маловажен -престъпление  по чл.354 „а” ал.5 вр. ал.3 т.1    от НК.

           С предложението прокурорът счита фактическата обстановка по делото за изяснена от събраните на досъдебното производство  доказателства и изразява становище за наличието на основанията на чл.78 “а” от НК. В съдебно заседание ВРП, редовно уведомени, не изпращат представител и не ангажират становище по постановлението.

           Обв.  В.Т. , редовно призована, явява се лично .  В хода на досъдебното производство тя не е отрекла да е извършила престъплението, в което е обвинена . В хода на съдебното следствие отново признава, че наркотичното вещество е било нейно и заявява, че употребява наркотици от около половин година. По същество обв.Т.  моли за минимално наказание, а в последната си дума  отново признава вината си и изразява съжаление за случилото се.  

            Не се оспорва обективната и субективна съставомерност на деянието.                      

            След преценка на събраните в производството релевантни гласни и  писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,първоиснанционният съд намира за установено от фактическа страна   следното:

            На 22.09.2020г. обв. В.Т. отишла в дома на бившия си приятел в гр.Варна, ул.”Подвис” № 28, вх.В. Тя имала в себе си наркотично вещество „ кристал”, което било в самозалепващо полиетиленово пликче. Когато отишла на адреса обв.Т. и приятелят й се скарали и тя подала сигнал  за това до  тел.112.На място били изпратени св.И.Б. и св.М.М.- полицейски инспектори при Второ РУ-Варна.  Пред тях обвиняемата обяснила причината, поради която се е  обадила на тел.112.Поведението й обаче било такова, че полицейските служители решили да й  извършат рутинна проверка.Обв.Т. обяснила, че има в себе си „ кристал” и го предала доброволно.   По този повод тя била отведена в районното управление  и било образувано настоящото производство.     

            В хода на  разследването   била назначена и изготвена физико-химична експертиза, чието заключение , неоспорено от страните, съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно.От  него се установява, че  кристалното вещество, предадено от обв.Т., представлява метамфетамин с нетно тегло 1,29 грама със съдържание на активен компонент метамфетамин- 43,65 %.

         Била извършена оценка на наркотични вещества, като от приложения по делото протокол, се установява   , че общата стойност на наркотичните вещества възлиза на 32,25 лв. 

         Обв.    В.В.Т. е родена на ***г***,  с основно образование,  неженена, не работи. Към момента тя не е осъждана за извършени престъпления от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78 “а” от НК. По отношение на нея е било водено досъдебно производство № 1564/2019г. По описа на Трето РУ-Варна отново за престъпление по чл.354 „а” ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК.С Постановление от 18.12.2019г. на ВРП производството е било прекратено , тъй като е било прието, че следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.Обв.Т. още два пъти е била установявана като лице, което държи наркотични вещества –амфетамин и метаамфетамин, като с постановления на ВРП от 13.04.2017г. и 27.09.2018г. на прокурори при ВРП са били поставени откази да се образуват досъдебни производства.

          Горната фактическа обстановка,принципно безспорна между страните, съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на съдебното производство    доказателства –обясненията на обв.  Т., и   въз основа на писмените доказателства по     бързо производство  № 1129 / 2020г. по описа на  Второ РУ - Варна, - докладна записка,    протоколи за разпит на свидетели и обвиняем, протокол за доброволно предаване, заключение на  физикохимична експертиза, протокол за оценка, протокол за  оглед, характеристична справка ,    справка за съдимост и други,  инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК,  както и от служебно изисканите и приложени по делото заверени копия от постановления на ВРП,  чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.

          При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

           Обв.  В.В.Т.  е осъществила от обективна и от субективна страна състава на престъпление от общ характер наказуемо по чл.354 „а” ал.5 вр. ал.3 т.1   от НК, тъй като на 22.09.2020г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държала високорискови наркотични вещества метамфетамин , с нетно тегло 1,29 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин- 43,65 %, на стойност 32,35 лв., като случаят е маловажен.

           Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с установения международен и вътрешен правен режим на контрол над упойващите и психотропните вещества.

           От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие-държане на наркотичното вещество .  От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че обв.   Т.   на 22.09.2020г.    е държала  наркотичното вещество, като това обстоятелство не се и оспорва.  Веществото, видно от вида, качеството и количеството му е било високорисково   и е с ниска стойност.

          Съгласно чл. 93 т.9 от НК едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства.Преценка за това се извършва въз основа на фактическите данни по делото , отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства , които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В случая тези обстоятелства са налице, като безспорно е доказано , че обв.    Т.   е държала малко количество  метаамфетамин с   обща стойност от 32,35лв, без да има надлежно разрешение.Съдът обаче не намира, че това , наред с чистото съдебно минало на обв.  Т.  е достатъчно да се приеме, че деянието е малозначително или че неговата степен на обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Напротив,  от приложените по делото заверени копия от постановления на ВРП,  е видно, че обв.Т. от 2017г. е била установявана като лице, което държи наркотични вещества, като са били постановявани откази за образуване на досъдебни производства, респективно е било налице прекратяване на образувано такова, поради маловажност на случаите.   Поради това съдът намира, че настоящото деяние , осъществено от обвиняемата  представлява маловажен случай по смисъла на чл.354”а” ал.5 от НК, респективно че не следва да се прилага нормата на чл.9 ал.2 от НК.

           Първоинстанционният съд приема, че от субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл с оглед на обстоятелството, че безспорно обв.           Т.  е знаела , че държи наркотично вещество, което е забранено от закона и   че  прави това  без надлежно разрешение. 

           С оглед горното, и тъй като прие че обвинението против  обвиняемият е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна    В.Т.  за виновна по предявеното й обвинение по чл.354”а” ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК.

           При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид следното:

            На първо място ВРС съобрази кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на чл.78 а от НК- обвиняемата е пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по чл.354 „а” ал.5 вр. ал.1 от НК законна санкция е глоба до 1 000 лева, Т. не е осъждана за извършени престъпления от общ характер и не е освобождавана  от наказателна отговорност по  реда на чл.78”а” от НК до настоящият момент, от деянието й не са причинени имуществени вреди.При горните констатации съдът освободи обв.   Т.  от наказателна отговорност и й  наложи административно наказание “Глоба”.

         При определяне  размера на наложената глоба съдът съобрази на първо място високата степен на обществена опасност  на деянието, с оглед обществените отношения, които засяга, разпространеността и последиците от същото.Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид  изразеното съжаление от страна на обвиняемата и младата й възраст.Същевременно съдът констатира липсата на отегчаващи отегчаващи отговорността обстоятелства.

          Мотивиран от изложеното, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът  наложи на обв.     Т.    наказание “Глоба” от 1 000 лв.- специалния минимум по приложимия законов текст.             

        Съдът счете, че с така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат реализирани адекватно целите както на генералната, така и преди всичко на специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.

        Като причини за осъществяване на деянието съдът прие незачитането на установеният в страната правов ред и занижен самоконтрол.

        В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът постанови обв.   Т.  да заплати направените по делото разноски в размер на 75,60лв. в полза на  бюджета на ОД-МВР-Варна.

        На основание чл.354 „а“ ал.6 от НК съдът постанови опаковките и остатъците от наркотичните вещества, както и останалите веществени доказателства,  да бъдат отнети в полза на Държавата и унищожени.

        Мотивиран от изложеното, съдът постанови решението си.

 

 

                                                                                РАЙОНЕН   СЪДИЯ :