ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40147
гр. София, 04.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20221110120934 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с правно основание чл. 248 ГПК, инкорпорирана
в подадена от ответника К. Н. въззивна жалба, с искане за изменение в частта
за разноските на постановеното по настоящото гражданско дело решение №
14542/24.07.2024 г. и намаляване на присъдените в полза на ищеца разноски в
заповедното производство, поради тяхната прекомерност.
В подадения отговор на въззивната жалба насрещната страна по молбата
„...“ ЕАД е изразил становище по направеното искане с доводи за неговата
неоснователност.
Софийски районен съд, 76-ти състав, след като обсъди доводите на
страните и взе предвид данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на
постановеното съдебно решение, от легитимирана страна, без необходимост от
представяне на списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С постановеното по настоящото гражданско дело решение са изцяло
отхвърлени предявените от К. Н. Н. искове по реда на чл. 422 ГПК.
При този изход на спора, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, има само ответникът в производство, като съдът следва да се произнесе
и по отговорността за разноски в заповедното производство. Такива са
своевременно поискани и присъдени в доказания по делото размер: 25 лева –
държавна такса и 360 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, съобразно
представените договори за правна защита и съдействие в заповедното
производство, служещи за разписка.
1
Във връзка с направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
съобрази следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови
разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на
отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда
на своя адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на
сключване на договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката,
наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната,
2
предизвикала спора, до обичайния и разумен размер.
Националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл. 78,
ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в
минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар
възражението да е основателно, да намали отговорността на страната,
предизвикала спора, до минимално определения размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест. /В
този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за
2024 г. на ВКС, IV г.о./
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на повдигнатия съдебен спор, спецификите на заповедното
производство и реално осъществената от упълномощения адвокат
процесуална дейност в рамките на неговото развитие, намира, че
договореният размер за процесуално представителство в размер на 360 лева с
ДДС се явява прекомерен, и следва да бъде намален до предвидения в НМРАВ
минимум, който съдът зачита за ориентир при определяне на цените за
адвокатските услуги.
С оглед на това, съдът намира, че следва да намали присъденото в
полза ответника /заявител/ адвокатско възнаграждение за представителство в
заповедното производството до размер на сумата от 240 лева с ДДС, която се
явява съразмерна на действителната сложност на делото в процесния му етап.
С оглед на това, общият размер на дължимите в полза на ответника-
заявител разноски в заповедното производство, след прибавяне на сумата от
25 лева – държавна такса, следва да бъде намален от 385 лева на сумата от 265
лева .
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
3
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение № 14542/24.07.2024 г. по
гр.д. № 20934/2022 г. на СРС, 76 с-в, в частта за разноските, като
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на „..“ ЕАД, ЕИК ...,
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 18735/2021 г. от 385 лева
на сумата от 265 лева /от които: 240 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение
и 25 лева – държавна такса/, дължима от ищеца К. Н. Н., ЕГН **********.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.
След влизане в сила на настоящото определение, респективно – след
администриране на подадените срещу него частни жалби, делото да се
изправи на СГС за произнасяне по постъпилата въззивна жалба от ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4